Разясняване на истината и спасяване на съзнателните същества

Как получих Дафа

Имах щастието да получа Дафа, когато бях на десет години. И до ден днешен мога да си спомня ясно сцените на груповото самоусъвършенстване в Китай.

По онова време редовно участвах в Хон Фа дейности вечер и в сутрешните упражнения през уикендите. От време на време в града се провеждаха дори масови Хон Фа дейности в паркове, на местата за туристи, в съседните райони и т.н. Когато бях малък, бях активен и обичах спортовете. Един път Учителят ми направи намек, за да мога да видя свой пропуск. Това стана по време на сутрешните упражнения, които се провеждаха в една спортна зала. Беше още тъмно. Седях в медитация само 40 минути, след което взех една футболна топка и отидох да ритам на игрището. На обяд, когато тръгнах да се прибирам, видях, че един млад практикуващ, който беше на около 20-30 години, все още медитираше на същото място!

Седнах в единия край на залата, докато той беше на другата страна. Видях го как седи там от зори до пладне. Въпреки лятната горещина той седеше в позиция двоен лотус, с ръце, събрани в „джейин“ и медитираше. Младежът беше в дълбоко състояние на покой, сякаш цялата спортна зала беше замръзнала. Изпитах нещо неописуемо. Мирното и спокойно поле в онзи момент винаги ми помага да си припомня състоянието, в което трябва да бъде един практикуващ, както и разликата в моето самоусъвършенстване и това на младия практикуващ.

Вдъхновен от видяното, започнах да обръщам много повече внимание на правенето на упражненията. Впоследствие се опитвах да давам най-доброто от себе си, за да следвам изискванията на Учителя да медитираме толкова дълго, колкото можем. Също така придобих навика да удължавам времето за практикуване. Една вечер практикувах с родителите си у дома. След като приключиха, те отидоха да си легнат, а аз останах. Когато татко ми каза да свършвам с медитацията и да си лягам, аз отвърнах „Практиката е по-добра от спането“ и продължих да медитирам.

По това време нашата къща беше в центъра на града и беше място за изучаване на Фа. Вечер между 10 и 20 практикуващи се редувахме да четем „Джуан Фалун“ и „Есенции за последващ напредък“, и също така редовно гледахме видеозаписите на лекциите на Учителя. След изучаването на Фа всеки споделяше скорошен опит в самоуъвършенстването. Някои говореха за своите нови разбирания и въпроси от лекциите, други разказваха за вълшебните сцени, които бяха видели в други измерения по време на упражненията, а трети обсъждаха шиншин ситуации, с които се бяха сблъскали по време на работа.

Лекциите на Учителя са лесноразбираеми и откровени, насочени към сърцата на хората, което за мен беше особено истинско и близко. Прибавете и прочувствените споделяния на колегите практикуващи. В тази атмосфера на групово самоусъвършенстване атеистичното мислене и други формирани сред обществото представи сякаш се стопяваха. Аз изцяло промених възгледите си на отричане на свръхествените способности и изведнъж повярвах на всичко, преподадено от Учителя. Моята баба, родителите ми и други роднини и приятели бяха живото доказателство за подобрение. Преди да започнат да практикуват Дафа, всички те бяха в много лошо здравословно състояние, но само няколко дни след като започнаха да практикуват, състоянието им или се подобри, или се излекуваха напълно.

След като получих Фа, може би изгарящото желание и надежда, които дойдоха от дълбините на моята душа, ме превърнаха от практикуващ, който не изучаваше много Фа и възприемаше нещата просто емоционално, в такъв, който наистина иска да участва в групово изучаване на Фа. Веднъж по време на лятната ваканция излезе публикация на нова лекция на Учителя. Имаше регионално изучаване на Фа, организирано от майка ми в зала на компанията, където тя работеше. По онова време беше сухо и изключително горещо, но когато практикуващите научиха за новата лекция, всички отидоха на Фа изучаването. Тъй като бях малък, не получих съобщението за това изучаване. Нашата къща е в другата част на града и да се стигне дотам отнема един час с автобус. Бях сам в къщи. Реших, че трябва да участвам в това групово изучаване на Фа. Затова се обадих на другите млади практикуващи от квартала и заедно се завтекохме пеша към мястото за изучаване. Когато пристигнахме там и отворих вратата, вътре беше пълно с практикуващи. Всички седяха изправени. Главната координаторка седеше по средата, като държеше лекцията в едната ръка и очилата си в другата, и четеше дума по дума написаното от Учителя. Всички насядали около нея слушаха внимателно. В залата беше тихо и тържествено, всички слушаха лекцията.

В „Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2016 г., Учителят казва:
„Груповото изучаване на Фа е нещо, което съм оставил на всички; оставил съм на всички и груповото изпълнение на упражненията“

Непрестанното желание на колегите практикуващи да изучават Дафа, гледката на практикуващи, които си помагат взаимно в ситуацията на групово Фа изучаване, ме накараха да запомня завинаги колко е важно груповото изучаване. Като млад практикуващ, който е получил Фа, аз придобих невероятна полза от атмосферата на групово изучаване. Основата и впечатлението, които те оставиха в мен през този кратък период от време изиграха съществена роля в моето бъдещо самоусъвършенстване. Благодаря, Учителю!

Повишаване на осведомеността за преследването в училище

Един ден през юни 1999 г. бях на път за вкъщи в очакване на груповото изучаване на Фа. Още не бях отворил вратата, когато съседите от другата страна на двора отвориха прозореца и се развикаха „Пусни телевизора. Още ли искаш да практикуваш Фалун Гонг?“ Веднага включих телевизора и видях ужасяващи, кървави сцени. Дафа беше подложен на атака с интензивни телевизионни предавания без прекъсване. Така през юли 1999 г. започна преследването, предизвикано от старите сили.

За да разяснят истината за Дафа на съзнателните същества и на властите, за да призоват за възстановяване на правилната и спокойна среда за самоусъвършенстване във Фалун Гонг, много колеги практикуващи отказаха да приемат това несправедливо отношение. И още по-малко можеха да приемат атаките срещу Дафа и срещу Учителя. Те изоставиха перспективата за спокоен семеен живот и се изправиха срещу преследването.

След като баща ми отиде на мирна петиция в Пекин през 1999 г., нямахме никаква информация за него в продължение на много време. Желанието на майка ми да защити Фа също беше много силно, но тъй като тя носеше отговорността за семейството, беше изправена пред труден избор. По онова време в къщи живееха 80-годишни старци, които изискваха грижи. Аз бях още много млад и трябваше да ходя на училище. Веднъж по време на споделянията след груповото изучаване на Фа възникна въпроса: „Трябва ли да отидем в Пекин? Аз споделих с майка мнението си, бзирано на Фа. Спомням си как рецитирах пред нея думите на Учителя от поемата „Хон Ин“:

„Кой се осмелява да отхвърли човешките привързаности?

Докато простосмъртният навярно
мечтае да постигне безсмъртие,
зад изключителните чудеса
се крие непоносимо страдание.
Трябва да усъвършенствате ума,
да елиминирате всяко желание
както и всяка привързаност,
за да не се изгубите в изпитания
и да не потънете в съжаления.“

Впоследствие решихме заедно да се освободим от човешкото мислене и да отидем в Пекин, за да защитим Фа. Благодарение на закрилата на Учителя, два пъти благополучно отидохме и се върнаме от Пекин. Майка можа да изпълни задълженията си и да се погрижи за семейството си. Нито аз имах проблеми с училището.

 
В „Дафа практикуващите от периода на Фа коригирането“ от „Есенции за последващ напредък, том II“ Учителят казва:
„Един Дафа практикуващ, който не успее да постигне ефекта на защитаване и отстояване на Дафа, няма начин да постигне Съвършенство, защото вашето самоусъвършенстване е различно от това в миналото или бъдещето. В това се крие величествеността на Дафа практикуващия.“

Ние се насърчаваме взаимно по пътя на валидирането на Fa и повишаването на осведомеността за преследването.

След започване на преследването през 1999 г. родителите ми бяха подложени на целенасочено преследване заради духовните им убеждения. В продължение на две години те трябваше да изтърпят над три незаконни откупа и повече от пет неправомерни отвличания, лишавания от свобода и нелегални разпити. Заради собствената им безопасност бяха принудени да напуснат дома си. За да не могат да намерият следите им и да ги разкрият, като 12-годишен ученик често трябваше да оставам в домовете на мои съученици.

Злото преследване е жестоко и е отхвърлено от света. В качеството си на праведен самоусъвършенстващ се аз си припомням думите на Учителя и никога не бих приел това преследване. В училище винаги се концентрирах върху уроците и поддържах добри отношения с учителите и съучениците си.

Една година преди да завърша гимназия, започнаха да тормозят директора на училището, заместник-директора и класния ми ръководител. Имаше случай, когато двама полицаи поискаха адмнистрацията на училището да им помогне да намерят родителите ми, като ме подложат на наблюдение. Полицаите чакаха пред вратата на училището, за да ме проследят и да открият родителите ми. Един добронамерен учител ме предупреди за ситуацията. И разбира се, когато излязох, забелязах двама цивилни полицаи, един от дясната, а другият от лявата страна на вратата на училището, които скришом гледаха към мен, докато пиеха една и съща напитка. Аз разбира се не се съгласих с лукавия им подход да преследват мои колеги практикуващи. Затова веднага казах на всички съученици наоколо, след което се затичах към автобуса, който тъкмо потегляше и така успях да се отърва от тях.

Впоследствие те дойдоха да тормозят хората в училището и директно се запътиха към главния учител, за да го принудят да им помогне. Всичко приключи с това, че ръководството на училището просто ги отпрати, като твърдо им заяви: „Оправяйте се сами, не идвайте при нас!“

В гимназията бях много зает. Живеех в училището, за да имам повече време да уча. Често ходех при учителите, които отговаряха за вечерните класове, за да споделя с тях красотата на Дафа и истината за преследването. Преподавателите приемаха това много добре и споделяха с мен какво бяха чули относно истината, както и традиционните истории за културата, които разказваха за добродетелите на учителите. От време на време споделях с тях и информация, която получавах под формата на писмо или седмичен доклад. Заедно със съучениците често пробивахме китайската интернет стена, за да гледаме видеоклипове за истината, направени от практикуващи извън Китай в свободното им време. Това беше много силно и полезно. Дори в клас всички обсъждаха истината за преследването и изразяваха съмнения относно новините в медиите. На няколко пъти излъчихме програмата за истината на проектора в класната стая и учениците я гледаха съсредоточено.

Имаше един случай, когато родителите на мой съученик ме разбраха погрешно. Бащата беше проспериращ бизнесмен, много влиятелен в обществото, но в момент на заблуда ме докладва на Бюрото за образование. В цялото училище настана огромен хаос. Това е много реномирано училище и също така е едно от учебните заведения, директно управлявано като образователна институция на злата партия. За известно време скандалът беше голям и напрежението беше като планина.

Училищната администрация беше разтревожена. Заради оказания натиск те постоянно ме викаха на разговор. Най-напред в ученическата служба, след това в кабинета на отговорника по академичните въпроси и след това при директора. Съветваха ме да се откажа от практиката и да напиша писмо като гаранция. Директорката по академичните въпроси ми разказа за трудното решение, което беше взела: „Семейството ми са католици, но заради работата ми и заради това, че съм член на партията, аз не мога да съм като тях“. Аз се аргументирах, като ѝ казах истината и изобличих преследването на Фалун Гонг от злата партия, както и преследването на религиозните вярвания в историята. Всеки път, когато идваха да говорят с мен, го приемах като добра възможност да им кажа истината. Докато слушаше, тя кимаше с глава, и спря да настоява.

Впоследствие директорът на училището директно ми нареди да отида в неговия кабинет. Той беше подложен на натиск от страна на администрацията на преследването. Когато видя, че няма да им сътруднича, той започна да ме заплашва, че ако не се откажа от практиката и не напиша писмо като гаранция, ще ме изключат. Това не ме разколеба и продължих да му повтарям истината.

Това, което се случи впоследствие, беше удивително.

Един ден в училището дойдоха полицаи, за да ми кажат, че ще ме арестуват. Отидоха в офиса на директора на училището и нетърпеливо чакаха да се впуснат в действие. Училището беше изключително тихо и учителят на нашия клас не дойде. Впоследствие научих, че дежурният учител беше научил за заговора и беше отишъл да ги спре. Когато полицаите бяха готови за действие, той открито посочи към тях и извика „Ли Джънбай е добър ученик и не ви е позволено да го докоснете!“. Това стъписа полицаите и те тихомълком си тръгнаха. По-късно този съученик и родителите му решиха да ми се извинят. Изгладихме недоразумението и те разбраха истината.

Знам, че това е проявление на силата на правосъдието, след като хората научат истината, и солидна демонстрация на силата на Дафа да потиска злото по света, както и състрадателната защита от Учителя на неговите ученици. Подобни ситуации се случиха и в университета, но до една бяха потушени, благодарение на помощта от Учителя. Администрацията на университета, учителите и студентите, които знаеха истината, бяха много услужливи и съпричастни. Това беше голям шок за злото, такъв неверятен шок, че те не успяха в насоченото към мен преследване.

Винаги си спомням думите на Учителя от „Преподаване на Фа и отговори на въпроси в Гуанджоу от „Джуан Фалун Фадзие“:
„Ако сте ученици, вашето естествено задължение е да се учите добре и да бъдете достойни за това, което вашите родители, вашите учебни заведения и вашите учители са направили за вас“. …

В ученическите ми години моето чувство за морал, разум, здраве и естетика се разви като едно цяло. Многократно печелех различни групови и индивидуални златни, сребърни и бронзови медали в различни спортни училищни събития. Постоянно ме канеха да участвам в основното представление по време на ежегодния музикален концерт на училището. В академичните състезания спечелих различни национални награди и такива на световно ниво и придобих опит във водещи компании. След като се дипломирах, получих покана от световноизвестен университет и дойдох в Англия, за да продължа образованието си.

Непрестанно усърдно подобряване

Когато пристигнах във Великобритания всичко беше толкова различно. Приятелите ми обсъждаха къде да отидат, за да се забавляват. Но преследването в Китай продължаваше и съществува опасност светът да бъде унищожен от отровните лъжи. Това, че бях в чужбина не означаваше, че съм освободен от задълженията си. Знаех, че трябва да се изправя пред голям брой съзнателни същества, особено китайци, и не можех да спра да разяснявам истината.

Често виждам статии на „Минхуей“ за възрастни практикуващи, които неуморно са сами на улицата, независимо от вятъра и дъжда. След като размислих за ситуацията, взех решение да изляза и да говоря за истината. Отидох на мястото за групова практика. Когато седнах, неочаквано ми потекоха сълзи и знаех, че това е моята знаеща страна, която беше щастлива и развълнувана.

 
В „Преподаване на Фа на Фа конференцията в западните щати“ Учителят казва:
„Напоследък доста практикуващи излязоха от континентален Китай. Независимо от това как са дошли съм наясно, че много от тях са свършили отлична работа в Китай, докато за много други осъзнавам, че са се справили зле. И когато дойдат в чужбина и открият, че обстоятелствата са така безпроблемни и спокойни и без преследване, започват да си мислят как да се наслаждават на комфортен и безгрижен живот. Но да не изпълните обетите си е опасно! По какъв начин? Вие имате отговорности! Вие сте Дафа практикуващи от периода на Фа коригирането! Дафа практикуващите от тази епоха трябва да оказват помощ на Учителя и да поемат отговорността за спасяване на хората. Но вие не полагате усилия в тази посока! Някои хора дори след много време не са отстранили нещата, с които са били индоктринирани от злото, докато са живеели в Китай. Само когато се справяте добре с трите неща, ще можете да прочистите тези неща и да се избавите от цялото това дълбоко насадено от партийната култура мислене, което имате– в това число и от страха.“

Този параграф много ме вдъхнови. Затова през следващите пет години, освен че следвах, почти всеки уикенд участвах в мероприятия за разясняване на истината. Това беше много полезно за личното ми самоусъвършенстване, но по-важното е, че тези преживявания ми показаха ясно колко е важно да разпространяваме истината и да спасяваме хора. Искам да споделя с вас лични преживявания и някои примери от разясняването на истината пред Британския музей в Лондон.

Тъй като е една от най-популярните туристически атракции в Англия и света, в Британския музей в Лондон има огромен поток от хора. Почти всеки китайски турист, посетил страната, отива там, което означава милиони туристи от цял свят. В музея са изложени артефакти от древни цивилизации от различни държави по света. Сред тях има много изящни творби, оставени от древни култури, от божествени култури. Посетителите се потапят в тях и това ги пречиства. След което те имат възможността да разберат истината. Пред музея е пълно с големи туристически групи, които сутрин чакат на опашка, за да влязат. В пиковите моменти тя е дълга няколкостотин метра. Дафа практикуващите често разясняват истината на входа или на изхода на музея, но броят на туристите далеч надвишава този на практикуващите.

Това е подходящо място за лично самоусъвършенстване, както и да се разяснява истината на хора от цял свят.

Забелязах, че когато разяснявам истината лице в лице, всъщност имам много силна привързаност към самодоволство, заедно с манталитет за съревнование. Те се проявяваха, когато говорех. Стремях се единствено изразя собствените си възгледи и се страхувах да не ме отблъснат, затова не исках да слушам другите. Имаше хора, които често искаха да узнаят истината. Те се приближаваха с надеждата да комуникират с мен и да обменят идеи, но аз ги блокирах, защото не преставах да говоря. Западните туристи често изразяваха недоволството си, когато правехме петиции за разясняване на истината. Мислех си, че ако слушам техните лоши идеи, те ще разклатят моите праведни мисли и в същото време ще заздравят тяхната негативна отрова. Този подход имаше обратен ефект и не можеше да спасява хора. Това се промени, след като си направих самоанализ и повиших разбирането си за западното общество. Осъзнавам, че когато разяснявам истината, трябва да давам на хората повече възможност да кажат нещо. От една страна това е начин да изразим уважение, а от друга – така хората са по-склонни да възприемат истината. Всъщност Учителят ни дава ясна индикация за това в лекциите.

В „Предопадаване на Фа на Фа конференцията в Атланта през 2003 г.“ Учителят казва:
„Уверете се, че правите това рационално и с ясно съзнание. Когато разяснвате истината на хората, трябва да имате предвид тяхното ниво на възприятие“.

Също така осъзнах, че имам много чин сантименталност. Живея в чужбина, далеч от родината си и съм загрижен за много мои приятели и роднини в Китай. Знам, че емоцията е вид демон. Но когато се замисля за всички тези хора, които не са научили истината чрез мен, аз се разстройвам и имам негативни мисли. Понякога наистина се надявам да имам малко повече време, за да мога да разговарям с всеки един от тях и след това да продължа нашата предопределена връзка. Докато бях в такова афектирано състояние, колега практикуващ ми напомни, че в Китай все още има Дафа ученици и че трябва да вярваме, че Учителят ще уреди нещата по най-добрия начин.

След като осъзнах всичко това, още първото лято след пристигането ми от Китай, отидох да разяснявам истината пред музея по 4-6 часа на ден, в продължение на три месеца. Срещнах повече от 30 души - съученици, приятели и роднини, както и тези, които пътуваха заедно с тях. Имах възможността да им разкажа истината и това уталожи разочарованията ми. Предопределената връзка ни събра от хиляди километри разстояние, бях толкова удивен!

Като всеки младеж аз имам силен стремеж към известност. Точно, както казва Учитителя в Трета лекция на „Джуан Фалун“:
„Той си мисли, че все още има да извърви дълъг път в живота и иска да вложи всички усилия, за да постигне някои цели на обикновените хора.“

След като се дипломирах, на първо време най-важно беше да си намеря работа. По принцип, когато няма много време и възможности, международните студенти трябва да вложат много време и енергия в търсенето на работа. Те могат да намерят работа само след дълги усилия и нямат много възможности за избор. Тъй като искам да разяснявам истината, аз не разполагам с много време да търся работа през деня, и сърцето ми често беше неспокойно. Искаше ми се да имам повече време.

По това време бях изпратил документите си на много места, и нямах отговор на заявленията за работа, които бях подал в компания, където съм стажувал. Ситуацията ставаше все по-отчайваща. Един ден мениджърът на компанията дойде да разгледа музея и успях да разговарям с него за истината. Не след дълго получих отговор от неговия отдел, откъдето ме канеха на работа. Получих официална работа благодарение на това, че останах непоклатим в разясняването на истината.

Сред посетителите има много британски граждани. Онези, с които се срещнах, също имат предопределена връзка с мен.

Имаше един благородник от Британската империя, който е отговарял за развитието на Лондон след Втората световна война. Имах възможността да го слушам в Лондонския университет, но нямах шанс да му разясня истината. През една тъмна зимна вечер само светлините на уличните лампи осветяваха лицата на хората. Бях сам пред вратата на музея и раздавах брошури на тези, които влизаха и излизаха. Забелязах от вратата да излиза фигура на висок човек, който взе брошурата и възпитано я сложи в предното джобче на сакото си. Успях да разпозная благородника едва когато се доближи до мен.

Друг път един професор от моя университет, който живее в Шотландия, дойде при мен да подпише петицията. Една китайка седеше отстрани и ме наблюдаваше от дълго време. Накрая не издържа, отиде да спре професора и се развика, че заблуждавам хората. Изненадващо, професорът не само не се трогна, но вместо това я опроверга. „Той не е лъжец, той е мой студент. Аз вярвам на това, което казва“ – каза той и подписа петицията. Китайката остана шокирана и безмълвна, а приятелките й трябваше почти насила да я накарат да си тръгне.

Депутатът на моя район знае, че Фалун Гонг е преследван в Китай и че ККП организира насилствено отнемане на орани, и искаше да помогне. Той пое инициативата да изпрати писмо на Министерството на външните работи, призовавайки за разследване на насилственото отнемане на органи и за прекратяване на преследването. Не след дълго ми изпрати отговора на Министерството на външните работи. По време на разясняване на истината пред музея го видях с жена му и четирите му деца. Бяха дошли да разгледат музея и когато мина покрай мен му казах, че съм получил писмото му с отговора на министерството. Така имах възможността да му благодаря за праведната подкрепа пред масата с информативни материали за разясняване на истината.

Ден след ден, макар понякога да ми се струва, че времето тече бавно, все пак усещам, че Учителят винаги е до мен и внимателно аранжира всичко.

 В „Преподаване на Фа на Фа конференцията в столицата на САЩ на 22 юли 2006 г.“ Учителят казва:
„Хората с предопределени връзки и онези, които могат да бъдат спасени, могат да бъдат накарани – накарани от Телата на Закона на Учителя, от праведни богове или от необятното поле, формирано в света от Дафа – да се повявят точно пред вас във всякакъв вид ситуации, предоставяйки им възможност да научат истината. Но вие трябва да го изпълните и няма да се получи, ако не сте излезли навън, за да свършите нещата. Въпреки че цялостната ситуация е претърпяла огромни промени, натискът [от нещата, които стоят] пред вас не е намалял. Спасяването на хората в този момент е спешен въпрос; все още има много хора, които не са видели истината“.

Заключение

В самолета, на връщане към родния ми град, след като бях протестирал за първи път в Пекин, един-единствен път в живота си видях ясни сцени от друго измерение – в далечното синьо небе се появи огромна заснежена планина. Трите златни йероглифа за Истинност, Доброта, Търпение се издигаха между планината и белите облаци. Тази сцена беше изключително ясна и несравнимо величествена и свята.

Преди милиони години ние последвахме Учителя в човешкия свят. Положихме клетва да помагаме с Фа коригирането и да спасяваме съзнателните същества. Не ме е грижа дали в обозримото бъдеще ще съм богат, известен или проспериращ, дали ще имам внуци или не. Единственото нещо, което ме интересува е колко хора около мен не са били спасени, защото не съм се справил добре.

В този мимолетен период на Фа коригиране аз не се стремя към нищо друго. Искам само да работя с моите съпрактикуващи, за да се подобрявам усърдно в Дафа, да елиминираме злото и да спасим още много съзнателни същества.

Учителю, моля да ми дадете сила. Благодаря, Учителю!

Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.