Поздрави, Уважаеми Учителю и съпрактикуващи!

Казвам се Джанет. През 2017 г. отново дойдохме във Великобрикания със съпруга ми. Поради бариерите, изградени от моя страх, мързел и натиска на академичната работа, не се свързах веднага с местните практикуващи. През 2018 г., след като завърших докторската си работа, изведнъж усетих, че се отдалечавам от Дафа, което ме накара да се почувствам нещастна. Затова реших да се започна отначало и да се усъвършенствам както подобава. Започнах усърдно да изучавам Дафа и системно и ежедневно да чета Дафа книги от интернет страницата на Фалун Дафа. Също така възстанових правенето на упражненията. До края на месец септември, благодарение на изучаването на Фа, изоставих страховете си и се свързах с местните практикуващи.

Те ми дадоха доста кураж и ми позволиха да участвам в седмичното изучаване на Фа. Слушайки техните споделяния, можах да видя разликата в нашите нива на самоусъвършенстване. Те също така ме включиха в различни Дафа проекти. Третият проект, в който участвах, беше да прослушвам и транскрибирам интервюта от спектаклите на „Шен Юн“.

В своя лекция Учителят помоли учениците да развият професионални умения, които един ден да влязат в употреба. Бях свидетелка как много практикуващи използваха познанията си в съответната област, за да вършат най-различни неща, които помагаха във Фа коригирането. Винаги се чудех къде можех да използвам познанията си по английски и образованието си. Когато ми възложиха транскрибирането, първата ми мисъл беше: „Сега мога да ги използвам!“ В същото време напрежението беше голямо. Медията изискваше ефективност. Възможно беше да публикуват статиите 2 или 3 часа след интервютата. Прослушването и записването на интервюто беше първата стъпка. Ако имах проблем с някое изречение, практикуващите, които пишеха статията, трябваше да чакат. Освен това, тъй като интервютата бяха в САЩ и Англия, трябваше да работим късно през нощта, заради часовата разлика. Беше ми съвестно, когато закъснявах, заради което другите практикуващи трябваше да стоят до късно и да чакат транскрипцията. Месец преди започването на турнето на „Шен Юн“ разглеждах интервюта от предишни години, за да придобия практика. Усещането беше, че се подготвям за работа.

Но когато най-накрая започна първата серия от интервюта, аз бях толкова нервна, че пръстите ми бяха сковани, така че не можех да натисна клавишите, което ми костваше двойно повече време за писане. Не само че бях разочарована, но също и притеснена, че другите можа да са недоволни от уменията ми. Спомних си как преди година един практикуващ направи комплимент на човека, който тогава вършеше тази работа, защото беше бърз и квалифициран. Това ме накара да се почувствам още по-зле. По време на втората серия интервюта коригирах мисленето си и започнах да пиша по-бързо. Въпреки това фразата „Предишният човек направи това по-бързо и точно“ винаги беше в главата ми. Постоянно си мислех: „Дали съм достатъчно бърза? Дали съм толкова добра?“

Веднъж поради стечение на обстоятелствата практикуващият, който пишеше статията, трябваше да чака дълго време. Независимо че проблемът беше предизвикан от външни фактори и че много практикуващи казаха, че вината не е моя, аз все пак се почувствах ужасно. Страхувах се от недоразумения с практикуващите, които не разбираха цялостната ситуация.

 В „Преподаване на Фа на международната Фа-конференция във Вашингтон“ Учителят казва:
„И също така не мислете дали можете да постигнете Съвършенство, защото всяко желание, което имате, може да стане привързаност и да бъде използвано от злото. Веднага щом се появи такава мисъл, злото може да ви състави лъжлива картина и тогава това ще причини намеса.“

Злото се беше възползвало от моите неправилни мисли и бях попаднала в илюзията, че „независимо колко много се старая, изглежда не мога да отговоря на изискванията“. Чувствах се онеправдана.

Започнах да анализирам защо се чувствах по този начин: на първо място се надявах да се справя по-добре от моя предшественик и да докажа способностите си. Бях развила много силен манталитет за съревнование. На второ място се бях хванала в капана на идеята да свърша работата; пренебрегвах факта, че това е и пътека за самоусъвършенстване.

По време на „Фа конференция на НТД и „Епохални времена“ през 2018 г.“ Учителят казва:
„Всеки от вас, които участвате в медиите, е в процес на самоусъвършенстване и тази работа, която вършите, е част от това. Със сигурност е така. И това е така, независимо каква роля играете в компанията или каква работа вършите. Така че ако искате да извървите този път добре, е нужно наистина да сте прилежни и отдадени на това да работите върху себе си и да се усъвършенствате, и никога да не се отпускате, защото това, към което в крайна сметка се стремите, е духовно съвършенство, нали?“
„И така, самоусъвършенстването трябва да е на първо място и най-важно за вас – за всеки Дафа практикуващ, участващ в медиите. Това е, защото колко добре се усъвършенствате определя вашата сила да спасявате хора, както и ефективността на работата ви. Със сигурност е така.“

Осъзнах, че намесата идва от моето собствено ниво на самоусъвършенстване. Когато го коригирах, негативните чувства изчезнаха и сътрудничеството ми с другите стана по-хармонично. Моите собствени неправилни мисли бяха създали пречката. Няколко пъти по време на работа имах малки недоразумения с други практикуващи и се вглеждах навътре, за да разбера в какво бях сгрешила. Когато намеря своите слабости и недостатъци, се заемам да елиминирам неправедните мисли и привързаностите.

Въпреки че получих Фа на младини, аз се бях отпуснала в продължение на много години. Въпреки че не бях изоставила Дафа, аз не разбирах как да бъда усърдна практикуваща. Състрадателният Учител не се отрече от мен. Той уреди да дойда тук и и ми позволи да участвам в Дафа проект. В бъдеще мога да се отблагодаря за състраданието на Учителя само като правя трите неща по подобаващ начин.

Опитът ми в рецитирането на Фа

Често чета споделяния в „Мингхуей“ за наизустяване лекциите на Учителя. Също така познавам много практикуващи, които го правят. В началото на тази година изведнъж осъзнах, че аз също трябва да съм в състояние да наизустя този безценен Дафа. В началото бях много ентусиазирана. Нямаше мисловна намеса в процеса на запаметяване. Постоянствах дори с трудни параграфи, които отнемаха дълго време. Заради чистотата на съзнанието ми, когато започвах, Фа се разкри пред мен в нови перспективи. Често оставам изумена в процеса на запаметяване на Фа: това изречение има толкова дълбоко значение, което не съм разбирала преди. Употребата на определена дума тук има толкова важно значение. Защо не съм го забелязала преди, въпреки че съм чела Фа толкова много пъти? Понякога определено изречение може да докосне сърцето ми и да предизвика тръпки по тялото ми. Осъзнах красотата на рецитирането на Дафа ученията.
Казах на една практикуваща: „След като започнах да запаметявам лекциите, мисля, че никога няма да съм в състояние просто да чета текста, и винаги ще искам да го запомня“.

Рецитирането на Фа ми помогна и да засиля вярата си в Дафа. Съмненията в Дафа винаги са били проблем за мен. Макар да мисля, че мога рационално да призная Дафа и да съм изпитала чудотворната сила на Дафа лично, от време на време се случва нещо, заради което осъзнавам, че не вярвам в Дафа на 100%. Веднъж разглеждах интернет страницата на ВВС и видях препратка към историята на Учителя от ранните години. Натиснах линка и започнах да чета. Защо го направих? Помислих си, че ще съм много щастлива голяма медия като ВВС да възхвалява Учителя. Но статията изобщо не беше това, което очаквах и бях разстроена от съдържанието й. Замислих се защо статията ми беше повлияла: ако беше негативен коментар от случаен потребител, дали пак щеше да ме засегне? Не, защото знам, че не трябва да обръщам внимание на това, което казва всеки един човек. Но ВВС е голяма медия и има авторитет в съзнанието ми. Тази представа за авторитет не е ли нещо, от което трябваше да се освободя?

Във Втора лекция от „Джуан Фалун“ Учителят казва:
„Какво знаят обикновените хора? Щом нещо се разчуе, те го приемат.“ „Всички обикновени хора казват и правят нещата по този начин и вие просто им вярвате? Това, което казвам, е истинският принцип.“

Благодарение на многократното четене и рецитиране на Фа бързо направих пробив през намесата, причинена от статията на ВВС.

Неотдавнашен инцидент също постави на изпитание вярата ми в Дафа. Въпреки че съзнателно заздравявам праведните си мисли, сърцето ми все още се колебае. Докато на следващия ден рецитирах ученията на Учителя, едно изречение прониза сърцето ми.

В трета лекция на „Джуан Фалун“ Учителят казва:
„Въпреки че го е излекувал до такава степен, по това време може да няма никакви очевидни промени. Пациентът обаче няма да бъде щастлив в съзнанието си. Вместо да изрази благодарност, той може да го обвини в измама. С тези проблеми човекът преживява психологически изпитания в тази среда“.

Не съм ли аз този неблагодарен човек? Учителят е състрадателен и се опитва да ме накара да го осъзная. Посочено ми беше и друго изречение:
„Такива обезсърчаващи ситуации имат за цел да закалят съзнанието на практикуващия“.

Разбрах, че това изпитание всъщност беше възможност да подобря своя шиншин в това отношение. Най-накрая съм в състояние да разбера израза:
„Фа може да заздрави праведните мисли“ (от „Есенции за усърден напредък том II“.)

В сравнение с четенето рецитирането на Фа изисква повече време и внимание, което предоставя по-добра среда за изучаване и по-добро разбиране на преподаденото от Учителя. Но невинаги успявах да поддържам чисто и усърдно състояние. Постепенно станах разсеяна и ленива. Направих компромис, като намалих рецитирането от една страница на ден до един параграф на ден. Казвах си, че все пак още рецитирах Фа, но понякога изобщо не можех да запомня нищо. Това мудно състояние продължи известно време, докато не научих за друга практикуваща, която наизустяваше по десетина страници на ден.

В „Непоклатимо усъвършенстване от „Хон Ин“ Учителят казва:
„Сравнявайте се в изучаването и в самоусъвършенстването”.

Бях вдъхновена от нея и ѝ предложих като стимул да ѝ докладвам всеки ден колко съм научила. В резултат на това бавно се завърнах към рутината си. В началото за мен беше важен само Фа на Учителя. Но постепенно, когато си мислех, че трябва да докладвам за наученото, това се превърна в задача. Мислех си защо това нещо отнемаше толкова дълго време или защо този параграф беше толкова дълъг. Съзнанието ми не беше чисто и чувствах, че не разбирам лекциите достатъчно добре. Понякога разбирах по-малко, когато рецитирах две страници, отколкото когато преди рецитирах само една страница. Коригирах своя подход и се концентрирах само върху съдържанието на ученията.

Осъзнавам, че рецитирането на Фа е част от самоусъвършенстването. В този процес има различни човешки привързаности и външна намеса, които пречат на концентрацията. Те ангажират съзнанието ми, ако мислите ми не са праведни. Например в процеса на наизустяване, моята ленивост ми бе изрично посочена. Често се примирявам с това в съзнанието си, но не предприемам никакви действия. Оправдавам се с това, че съм много заета, но когато гледам навътре установявам, че мързелът е надделял. Външната намеса също е много очевидна. Понякога, когато съм готова да започна, изведнъж изниква нещо, на което трябва първо да отделя внимание.

Дафа не е лесен за получаване. Нуждая се от повече решителност и постоянство, за да рецитирам Фа. Все още се колебая между чисто и нечисто съзнание. Надявам се, че след като обобщих пропуските си, ще мога да стана усърдна

Това е моето разбиране на повърхностно ниво, моля да посочите пропуските.

Благодаря, Учителю, благодаря, съпрактикуващи.

Есето е написано за Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.