Праведно съзнание и силата на състраданието

Поздрави Учителю! Поздрави съпрактикуващи!

Практикувам Фалун Дафа от седем години.

Работя като художник на свободна практика и като преподавател по изобразително изкуство, преподавайки на малки групи деца и тийнейджъри в моето частно ателие за художествени изкуства. Занимавам се с тази работа повече от тридесет години. През последните години, заради икономическата криза, която засегна моята страна, броят на учениците в моите групи намаля много.

Привързаността на страх от финансови загуби

Опитвам се да си върша работата добре и като самоусъвършенстващ се да имам праведно поведение, доброта към другите и ясно мислене. Но доста често се сблъсквам лице в лице с привързаности, в които трябва да се вгледам и да премахна. Една от привързаностите, която идва и си отива доста често, е страхът от финансови загуби, от това да нямам достатъчно пари, за да покрия основните си нужди, да си платя сметките и жилищните разходи. Чрез самоусъвършенстване се научих да опростя начина си на живот, да изоставя привързаностите на сантименталност към материалните неща и да бъда скромна и обикновена в моята среда.

През 2016 г. пътувах с друга практикуваща от Кипър до гръцкия остров Лесбос, за да участваме в дейности на Фалун Дафа и проекти за разясняване на истината. Една седмица преди пътуването нямах достатъчно пари за храна и транспорт. Публикувах във Фейсбук няколко снимки на мои картини, които се предлагаха за продажба. Същия следобед получих имейл от една корейка, че се интересува да закупи една от картините, която изобразяваше малко момиченце в традиционна корейска рокля, седнало в позицията за изпращане на праведни мисли. Парите от картината бяха точно толкова, колкото ми бяха необходими, за да покрия разходите си в Лесбос. По този повод разясних истината на корейското семейство, което се сдоби с картината.

Подобни неща ми се случваха няколко пъти, когато се сблъсквах с финансови затруднения. Например една приятелка ми се обади и ме помоли за предписание за произведение на изкуството и в часовете по изкуство дойдоха нови ученици. Но вместо да съм благодарна за това, че тези неща ми се случиха в точния момент, очевидно изпратени ми от Учителя, за да ми помогнат да осъзная пропуските си, продължих да бъда доста нещастна по този въпрос.

Учителят казва:
„Казали сме, че доброто или злото идват от спонтанната мисъл на човек и мисълта в този момент може да доведе до различни последици.”(„Подобряване на шиншин” от „Четвърта лекция”, „Джуан Фалун”)

В резултат на това в началото на тази година отново почувствах тази привързаност към финансов недоимък, към това да се забивам в художествената работилница, да провеждам часовете по изкуства в продължение на толкова много години и да се наложи да се занимавам с поведенческите проблеми на децата и юношите. Мисленето ми беше егоистично и осъзнах това в този момент, когато едно след друго започнаха да се случват лоши неща на моите ученици.

Първият път беше с едно десетгодишно момиче. Майка ѝ се обади, че тя няма да може да посещава часовете за известно време, тъй като е получила тежко схващане на врата си, докато се е въртяла насън. Болката била силна и тя не можела да помръдне главата си.

Вторият път беше с едно тринадесетгодишно момиче. Тя имаше инфекция от травма на крака и трябваше да се подложи на няколко физиотерапевтични сесии. Тя не беше в състояние да посещава часовете по изкуство за известно време.

Третият път беше с едно осемгодишно момиче. Изведнъж тя не беше в състояние да върви, заради силно възпаление на сухожилията на двата крака. Тя беше в инвалидна количка и се нуждаеше от медицинско лечение в продължение на един месец. На родителите ѝ им беше трудно да я водят на уроците през този период.

Четвъртият път беше с едно шестнадесетгодишно момиче. Тя беше диагностицирана с автоимунно заболяване, известно като болест на Крон, което причинява болка в долната коремна област, безпокойство, липса на концентрация и т.н. Тя не посещаваше семинарите по изобразително изкуство около три месеца.

И петият път беше с едно тринадесетгодишно момче, което счупи дясната си ръка и това не му позволи да посещава часовете по изобразително изкуство в продължение на един месец.

Всички тези инциденти ме свалиха на земята и ме накараха да се вгледам навътре в себе си, за да потърся и открия пропуските си. Половината от учениците ми трябваше да отсъстват за известно време. Привързаността на страх от загубата на пари беше постепенно отслабена и се преобразуваше в състрадание към страданията на моите ученици. Опитах се да помогна на тях и на техните родители с праведни мисли, доброта и състрадание.

Дните минаваха и всички се върнаха обратно в часовете по изобразително изкуство. Сега всички ученици се подкрепяха удивително един друг, грижейки се и споделяйки своя опит. Аз бях спокойна и благодарна, че всички те се завърнаха. Сега винаги се опитвам да им помагам и да ги подкрепям с Истинност, Доброта и Търпение в сърцето си и да ги накарам да се чувстват комфортно и да споделят вътрешните си мисли. Понякога, когато възникне проблем с дисциплината, се опитвам да не реагирам, а вместо това да изпращам праведни мисли. Освен това слушаме музиката на „Пуду” и „Джиши” и на симфоничния оркестър „Шен Юн”. Те разпознават китайските инструменти и по този повод разговарям с тях за красивата китайска цивилизация, а също и за самоусъвършенстването във Фалун Дафа. Някои ученици и техните родители проявиха интерес да изпробват упражненията, а една майка си купи „Джуан Фалун”.

Привързаността на сантименталност към деветдесет и една годишната ми майка

Учителят казва:
„Тези, които са привързани към родствените чувства, определено ще бъдат изгаряни, впримчвани и измъчвани от тях. Теглени от нишките на чувствата и тормозени от тях през целия си живот, в края на живота си ще открият, че вече е твърде късно за съжаление.”(” Да се избягва от самоусъвършенстващите се”, „Есенции за усърден напредък, том 1”)

През последните две години майка ми живее в старчески дом. Въпреки възрастта си, тя се справя доста добре, няма заболявания, а само нормалната загуба на памет и нестабилност при ходене. Тя е силно зависима от мен и моето мнение, но понякога става сантиментална и разстроена от хората и материалните неща в обкръжението си. Когато я посещавам или я водя в дома си през деня, тя започва да ми разказва за инцидентите в старческия дом с много гняв и негативно мислене към другите хора там. Решена съм да не попадам в нейния емоционален капан и по този начин да реагирам като обикновен човек. Стремя се да изоставя всякаква сантименталност и да имам праведни мисли, за да остана спокойна. Започвам да си повтарям наум формулата на праведните мисли и стиховете „Фалун Дафа Хао”, „Джън-Шан-Жен Хао”. Правейки това праведно действие, след известно време майка ми спира да се оплаква и да плаче, става по-спокойна и започва да се отнася към другите с внимание и състрадание. За мен е голям шанс да изоставя постепенно привързаността на сантименталност към майка ми и да я превърна в състрадание към нея и към всички останали хора в нейното обкръжение.

Учителят казва:
„Дали на човек му харесва да прави нещо, или не, дали е щастлив, или нещастен, дали обича, или мрази нещо и всичко в цялото човешко общество идва от тази сантименталност. Ако тя не бъде изоставена, ще сте неспособни да се усъвършенствате. Ако се освободите от тази сантименталност, никой няма да може да ви повлияе. Съзнанието на обикновения човек ще е неспособно да ви въздейства. Това, което заема нейното място, е милосърдие, което е нещо по-благородно. Разбира се, не е лесно да се простите с тази сантименталност веднага. Самоусъвършенстването е дълъг процес и процес на постепенно отказване от привързаности. Въпреки това трябва да сте стриктни към себе си.”(„Подобряване на шиншин”, „Лекция четвърта”, „Джуан Фалун”)

Кипърските практикуващи повишават осведомеността за преследването на Фалун Дафа в Китай пред китайското посолство в Никозия

Учителят казва:
„Когато в процеса на утвърждаване на Фа Дафа практикуващите работят заедно в синхрон като едно цяло, силата на Фа е огромна.” („ Преподаване на Фа на Фестивала на фенерите, 2003 г.”)

Измина известно време от последното ни мероприятие пред китайското посолство в Никозия. На 26 юли организирахме мълчалив протест пред посолството, за да повишим осведомеността за продължаващото двадесет години преследване на Фалун Дафа в Китай. Получихме разрешение от местното полицейско управление да сме там от 08:30 до 10:00 часа сутринта. Всички налични практикуващи се срещнаха там. Това беше добро време за разясняване на истината, тъй като много хора посещаваха посолството за виза или по други причини.

Един практикуващ започна да раздава листовки и да разяснява истината на посетителите и на други хора, минаващи покрай него или вършещи някаква работа за посолството. Бяхме се настанили точно срещу главния вход на посолството и започнахме да изпращаме праведни мисли, а след това да редуваме упражнения и праведни мисли до 10:00 часа. Действайки изцяло като едно тяло, енергийното поле беше огромно, въпреки че бяхме само шестима практикуващи.

Температурата беше около 37 градуса по Целзий, а ние стояхме на слънце, но все пак лек летен бриз ни освежаваше и ободряваше.

Преживяването ми при изпращането на праведни мисли през този ден беше по-силно и различно от обичайното. Ежедневно, когато изпращам праведни мисли, усещам, че гърбът ми е скован и имам склонност да се навеждам напред. Дланите ми в лотосовата позиция се затварят, а аз ги отварям и се опитвам да поддържам гърба и главата си изправени. През този ден при посолството усетих как гърбът ми се удължаваше все повече и повече и топла светлина преминаваше от вътрешната страна на корема ми нагоре към върха на главата ми. Очите ми се бяха насълзили заради преследваните практикуващи и имах състрадание в сърцето си към китайците, работещи в посолството. В 10:50 часа бяхме готови да си тръгнем. Двама китайци от посолството стояха на входа и ни гледаха. Ние им се усмихнахме с доброта и си тръгнахме.

Учителят казва:
„Само когато сте способни да прощавате, можете да спасявате хора. Ако всеки Дафа практикуващ може да мисли по този начин, тогава помислете, с тази сила от състрадание, ще остане ли място за съществуването на лоши фактори?” („Преподаване на Фа на Фа-конференцията на Западните щати на САЩ, 2004 г.”)

Благодаря ти великодушни Учителю! Благодаря ви съпрактикуващи!

Моля поправете ме, ако съм изрекла нещо неуместно.

Есето е написано за Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.