Да изоставя себе си, за да се хармонизирам с групата при участието си в продажбите на продукти на Шен Юн

Поздрави, Учителю! Поздрави, съпрактикуващи!

Казвам се Чън Ин. Получих Фа през 1998 г. в Китай и дойдох в Швеция през 2001 г.

През последните години на турнето на "Шен Юн" в Европа, обикновено работех за логистичния екип. През април тази година, когато "Шен Юн" беше представен в три големи града в Мексико, тъй като северноамериканската практикуваща, която отговаряше за продажбата на продукти на "Шен Юн", беше твърде заета с местните проблеми на "Шен Юн", бях уредена да отида в Мексико, за да поема нейната работа. Най-дълбокото ми усещане за това пътешествие беше, че основното е да свърша добре собствената си работа, докато най-важното е да си сътрудничим добре един с друг като цяло. Бих искала да използвам тази възможност, за да споделя своето разбиране като самоусъвършенстваща се с другите практикуващи и моля състрадателно посочете, ако има нещо неуместно.

1. Разбирай се и си сътрудничи с другите

Два дни преди пристигането на "Шен Юн" в Мексико почти всички практикуващи от Северна Америка и Европа отговорни за логистиката бяха пристигнали. Един координатор ни запозна с местната ситуация: големи градове с огромно население, липса на сигурност, интензивен график на "Шен Юн", малко местни практикуващи и най-вече бедни и т.н. Затова всяка година работата свързана с "Шен Юн" от промотирането до логистиката се подпомага главно от чуждестранни практикуващи.

За първи път участвах в продажбата на продукти на "Шен Юн" в Мексико. Въпреки че проведох обучение и подготовка преди да пътувам дотам, бях доста стресирана и притеснена, че няма да мога да завърша работата си и че ще проваля мисията си. Докато "Шен Юн" беше на турне в Мексико, аз винаги си сътрудничех с една китайска практикуваща на двадесет и няколко години от Северна Америка. Имахме различни силни страни и също така се допълвахме една с друга. Английският ѝ език бе много добър и познаваше продуктите на "Шен Юн" доста добре, докато аз имах известен опит в областта на финансите, така че бях доста добра в управлението на парите. Въпреки това, тъй като никоя от нас не говореше испански, трябваше да работим в тясно сътрудничество с местните практикуващи по продажбите. Бих могла да кажа, че всички имахме своите силни и слаби страни, но работата не можеше да бъде свършена без който и да било от нас. Само когато се разбираме един с друг и използваме напълно предимствата си, можем да се превърнем в ефективно тяло и да продадем продуктите.

Въпреки че средният доход в Мексико не е висок, винаги имаше повече от четири хиляди души публика без нито едно свободно място и театърът беше пълен за всяко едно от петте представления в „Аудиторио Насионал” в Мексико Сити. Преди и след представлението, и по време на антракта нашият магазин на "Шен Юн" винаги беше заобиколен от страстни мексикански фенове на "Шен Юн". Въпреки че бяхме много заети, се чувствахме уважавани и щастливи.

Трафикът в този град е наистина натоварен със задръствания, така че често се получават закъснения. Понякога това наистина ни правеше безпомощни и дори предизвика моята привързаност към оплакване. Веднъж една мексиканска практикуваща закъсня с един час спрямо уговореното време. И не само че закъсня, но и носеше неофициални дрехи. Тъй като вече бях много разтревожена, след като чаках толкова дълго време, това да я видя в неподходящо облекло ме разочарова още повече. Започнах да се оплаквам и да моля друг практикуващ да се свърже с координатора и да го помоли да изпрати друг.

В този момент публиката вече беше започнала да влиза в театъра. Насилих се да се успокоя. Като ветеран практикуващ знаех, че състоянието ми не е правилно. Опитах се да се настроя, за да се изправя пред идващите да бъдат спасени съзнателни същества с най-добрия си статус (Status).

След като представлението започна, седнах и разсъждавах върху себе си защо се оплаках и защо реагирах така. Една от причините беше, че се страхувах, че това ще се отрази на спасяването на съзнателни същества, ако работата по продажбите не върви добре. Въпреки това, когато погледнах по-дълбоко в себе си, това прикриваше привързаностите ми към статуса и към резултатите на размера на продажбите и към успешното завършване на работата ми. Исках да изтъкна важността на това пътуване до Мексико, използвайки годишния си отпуск, за да получа одобрението на другите. Не трябва ли тези привързаности да бъдат премахнати?

По това време се успокоих напълно. Не трябва ли да елиминираме егоизма в синхрон с качествата на новата вселена в нашето самоусъвършенстване? Като работим заедно, за да изпълним мисията си да спасяваме съзнателни същества, не трябва ли да се култивираме, за да станем самоотвержени и алтруистични? Трябва да съм по-внимателна към другите. Много местни практикуващи в Мексико получиха Фа доста късно. Като нови практикуващи колко ценно е, че са в състояние да се преборят със себе си и да пристъпят напред, за да се присъединят към Фа-коригирането. Наистина си струва да бъдат ценени! Като ветеран практикуващ, който е получил Фа преди преследването, трябва да изоставя егоизма и да бъда състрадателна и толерантна към другите. От този момент нататък се разбирах по-добре с мексиканските практикуващи и също така научих няколко прости изречения на испански, за да мога да общувам с клиентите.

Ситуацията в Мексико със сигурността не е толкова добра, но продуктите на "Шен Юн" са много ценни и ние трябваше да носим парите от продажбите винаги със себе си. По време на работа трябваше да сме бдителни по отношение на сигурността, да забелязваме проблемите и да си напомняме един на друг да не позволяваме на старите сили да използват пропуските. Учителят също доведе много предопределени хора при нас чрез закупуването на продуктите, за да покажат подкрепата си към "Шен Юн". За да промотираме продуктите на "Шен Юн" и божествената китайска култура винаги събирахме и подреждахме проблемите, на които се натъквахме при продажбите, така че да можем да ги споделяме и да обменяме идеи помежду си или да изследваме уебсайта на "Шен Юн", за да научим повече.

Най-голямата трудност за нас беше, че всеки път, когато "Шен Юн" отидеше в нов град, трябваше да сформираме временно нов екип по продажбите с местните мексикански практикуващи и много от тях си сътрудничеха с нас за първи път. Моят английски не е толкова добър и ако трябваше да работя с мексикански практикуващи, които също не говореха английски, можехме да използваме единствено преводача на Гугъл, за да си комуникираме. Но това не пречеше на сътрудничеството ни. Никой от нас не беше перфектен, но всички можехме да се разбираме и да се толерираме един с друг. Въпреки това, винаги след като се справяхме с предизвикателства и започвахме да си сътрудничим безмълвно, трябваше отново да пътуваме до следващия град.

Това представляваше такъв екип, съставен от временни членове, който успяваше да разпродаде почти всички продукти на 11 представления в Мексико без проблем. Какво чудо. Всичко това се случваше, заради търпимостта, сътрудничеството и старанието на всички. Дълбоко в себе си усещам, че на каквито и обстоятелства и ситуации да се натъкнем, само себеотрицанието, взаимното допълване и зачитането на другите може да реализира перфектно "Шен Юн". Всъщност много неща са направени от Учителя и са подпомогнати от Богове, вместо от собствените ни способности. Това обаче показва нашето самоусъвършенстване, старание и отношение към спасяването на съзнателни същества.

2. Страданието е част от самоусъвършенстването

Учителят казва в джингуина „Праведни мисли, праведни действия”:

„Великите просветлени същества не се боят от трудности.
Волята им е от диамант.”
(„Хон Ин, том 2”)

По време на пътуването ми до Мексико това беше изречението, за което си спомнях най-често и за което имах най-дълбоко разбиране.

Когато пристигнах в Мексико за пръв път, изглеждаше, че дори малко работа може да ме изтощи и носът ми често кървеше. Докато след това, когато един координатор ми каза, че танцьорите на "Шен Юн" танцуват в планината всеки ден на над 2000 метра надморска височина, разбрах, че това е доста често срещана височинна болест. Освен това мъгливото време и лошите санитарни условия в Мексико също предизвикаха често повръщане и диария през първите няколко дни.

Спомних си една танцьорка от "Шен Юн", която можеше да се храни само с обикновена каша, защото не се чувстваше добре. Виждайки уморения ѝ поглед наистина се притесних, че тя ще се изтощи. Но въпреки това праведните мисли за спасяване на съзнателни същества ѝ помогнаха да излезе на сцената както обикновено. Когато седнах в аудиторията, виждайки искрената ѝ усмивка и нейното най-добро изпълнение за съзнателните същества, бях толкова развълнувана.

Когато "Шен Юн" беше на турне в Мексико, всички артисти на "Шен Юн" и участващите практикуващи от различни страни страдахме както физически, така и психически. Но ние все още се придържахме към длъжностите си през цялото време, изпълнявайки обетите си. Това също са части от подобренията ни и пробиви в нашето самоусъвършенстване.

Веднъж с една канадска практикуваща отидохме на пазара за хранителни стоки на автостоп. На връщане камиона беше пълен със стоки, така че трябваше да седим в задната му част. Въздухът беше тежък и камионът друсаше, което почти ме накара да се задуша. Докато тази практикуваща продължаваше да споделя с мен както обикновено и ми каза, че в Мексико да се пътува в задната част на камиона е нещо много често срещано. След като се друсахме повече от 40 минути, камионът най-накрая пристигна в кухнята. Когато помогнахме да пренесем нещата в кухнята, почувствах, че внезапно ме обля поток от топлина. Може би температурата вътре беше поне 50 градуса по Целзий. Всички наши готвачи се зачервяваха и изпотяваха, но все пак продължаваха да вършат работата си. Обстановката в кухнята тук не можеше да се сравнява с тази на кухните в Европа. Гледайки усилената работа на другите практикуващи открих своята привързаност към комфорта и дълбоко в себе си осъзнавам, че само Пътят може да създаде такива Дафа практикуващи с твърди като диамант съзнания.

3. Работата на другите е и моя работа

През това време на работата ми като доброволец в Мексико едно нещо ми създаде дълбокото чувство, че освен, че завършваха собствената си работа, всички безкористно помагаха на другите. Тъй като броят на практикуващите, идващи на помощ беше ограничен, всеки един от нас беше отговорен за няколко задачи едновременно и помагаше при необходимост.

Транспортното оборудване в Мексико беше доста изостанало. Гладенето на дрехите беше запазило първоначалния си статут от миналото. Всички дрехи трябваше да бъдат изгладени всеки път, когато "Шен Юн" пристигнеше в нов град. Човек би могъл да си представи огромния обем от работа, която трябваше да се свърши. Винаги стояхме будни до късно. Но докато можеха да отделят време, всички помагаха без никакви оплаквания.

Последната нощ на "Шен Юн" във всеки град винаги беше най-трудна. Много неща трябваше да бъдат пренесени с камионите на "Шен Юн" през нощта, за да можем да се придвижим до следващия град на втория ден и да се подготвим добре.

Все още мога да си спомня онзи ден, когато спектакълът току-що беше приключил и имаше брошури, които трябваше да бъдат пренесени до камиона и закарани до следващата дестинация. В началото имаше само трима от нас, пренасящи кутиите една по една. Други практикуващи видяха и се присъединиха към нас и тогава станахме група от хора. По-късно, когато танцьорите на "Шен Юн" наминаха след вечеря, те също се присъединиха. Ние и танцьорите на "Шен Юн" образувахме дълга „велика стена от хора”. Просто стояхме неподвижно и си подавахме кутиите една по една до камиона. Тази сцена беше наистина трогателна! Разбирам, че всеки от нас е част от едно тяло.

По време на последното представление в Мексико Сити, когато стоях на една временно добавена седалка отпред в ъгъла, погледнах назад и видях целия театър пълен с пет хиляди души. Бях поразена и трогната до сълзи.

Сравнявайки се в изучаването и самоусъвършенстването, това пътуване до Мексико ме накара да осъзная разликата между мен и другите практикуващи. Духът на "Шен Юн", показан от изпълнителите и праведното сътрудничество, наблюдавани в тези практикуващи от Северна Америка и други райони, винаги ме насърчават.

Живеейки в приятна среда е много трудно да задържим чувството за неотложност като „този миг е извънредно скъпоценен”. Ако не се самоусъвършенстваме добре, не поемем отговорностите си и не изпълним мисиите си, ще изпитаме съжаление, което никога не бихме могли да компенсираме в бъдеще! Нека си припомним един на друг да бъдем старателни заедно и да спасим повече предопределени хора!

Благодаря ти, Учителю! Благодаря ви, практикуващи!

Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.