Затвърждаване на праведните ми мисли и създаване на условия за разясняване на истината

Поздрави, Уважаеми Учителю! Поздрави, съпрактикуващи!

Миналата година почувствах, че не съм усърдна в изпращането на праведни мисли. Не бях достатъчно съсредоточена.

Да бъдем непоколебими

В края на декември, докато бях с родителите на съпруга си, изведнъж почувствах усилваща се болка в стомаха. Не можах да издържа и изтичах към банята. Повече не можех да стоя права. Изгубих съзнание. Пожелах с цялото си сърце да дойда в съзнание, защото не исках да изгубя контрол върху съзнанието си. Докато бях в безсъзнание си мислех за Учителя и за теста, който трябваше да преодолея. Дойдох в съзнание, след като видях ярка фигура. Цяла нощ тялото ми буквално се опразваше, беше натежало и се борех да запазя главата си бистра. Въпреки физическата болка исках да видя какво се случва и погледнах навътре. Когато дойде време за праведни мисли, въпреки че бях изнемощяла, реших да изпратя праведни мисли. През нощта успях да погледна навътре и разбрах, че не изпращах сериозно праведните мисли. Не бях усърдна в изпращането им. След праведните мисли се почувствах много по-добре.

Родителите на съпруга ми, които не са религиозни, настояваха много да взема лекарство и да отида в болница. Разбрах, че това е тест за мен. Въпреки че бях разтревожени, аз си припомних думите на Учителя от „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк на 23 март 1997 г.“:
„Когато един обикновен човек се разболее и не отиде до болницата или не вземе лекарство, това не е в съзвучие с принципите на обикновените хора, не е в съзвучие с принципите на този свят и хората не могат да го приемат: „Разбира се, че човек трябва да взима лекарства, когато се разболее.“ „Разбира се, че човек трябва да отиде в болница за лечение, когато се разболее.“ Ето как хората се справят с това и то не е неправилно. Но като самоусъвършенстващ се не можете да се вземате погрешно за обикновен човек. Обикновеният човек трябва да вземе лекарство, когато се разболее. Но дори и вие като самоусъвършенстващи се, аз не забранявам и на вас да вземате лекарства. Но не говорим ли за самоусъвършенстване? И не говорим ли за просветление?

Вземането на лекарства няма да ми позволи да елиминирам каквото трябва да се елиминира и да преодолея това препятствие. Семейството ми знае, че практикувам Фалун Дафа и проявиха уважение, но все пак продължиха да настояват. Един роднина, който е лекар, искаше да ме прегледа на всяка цена. Аз не посмях да откажа. След като ми постави диагноза, той каза, че ако не отида веднага в болница или не пия лекарство, последствията ще са много сериозни. В този момент сърцето ми не трепна. Твърдо вярвах, че съм направила правилния избор. Той ме попита дали ще отида в болница. Честно му отговорих, че според мен това е крайна мярка и нямам никакво съмнение, че всичко щеше да бъде наред. Лекарят отвърна, че уважава решението и убежденията ми. Аз му се усмихнах и това като че ли го поуспокои.

 След това отидохме при друг роднина, който каза същото като лекаря. Аз любезно отказах. Жените в къщата се погрижиха за мен и ми донесоха гореща вода с канела и царевично брашно.
С благодарност изпих водата. Тялото ми вече възвръщаше силата си. Почувствах се много по-добре. Нямах повече болки. Главата ми беше бистра. От този момент нататък знаех със сигурност, че трябва да успокоя хората около мен, за да могат те също да приемат и покажат уважение към Дафа. Когато тази мисъл мина през съзнанието ми, почувствах как тялото ми възстановява по-голяма част от енергията си. Една от лелите ми извика „Вижте бузите й отново порозовяха“. Усмихнах им се с разбирането, че това беше възможност за мен да се повиша, като разясня истината на семейството си и им разкажа за Фалун Дафа. След дискусията сърцето ми беше спокойно и можех да усетя атмосферата на мир и покой. Всички бяха щастливи, притесненията бяха изчезнали.

Силата на праведните мисли

След тази случка осъзнах, че трябва да засиля праведните си мисли.

В „Преподаване на Фа на международната Фа конференция в Ню Йорк през 2004 г.“ Учителят казва: „В интерес на истината, ако мислите ви са праведни, когато вървите по улицата и се занимавате с ежедневието си в града, където живеете, цялото ви обкръжение ще бъде прочистено. Самото ви съществуване има ефекта да спасява съзнателни същества. Но въпреки вашите огромни способности все пак ще се сблъсквате с трудности в личното самоусъвършенстване, защото всеки има път, който трябва да измине в самоусъвършенстването. В същото време старите сили са създали много форми на намеса във вашето утвърждаване на Фа. При нормални обстоятелства е много трудно да се прочисти тази намеса, ако праведните мисли не са достатъчно силни“.

Струваше ми се, че Учителят ми е дал възможността да усиля праведните си мисли. От този момент нататък моите мисли бяха по-силни. Бях по-съсредоточена.
Един ден изпращах праведни мисли преди началото на учебен час (часът започваха в 12:10 ч.) Учениците започнаха да идват в стаята. Когато влязоха вътре, те бяха учудващо тихи.

Бях много учудена. Този клас беше доста динамичен, особено по това време на деня, преди да стане време за обяд. Бях приготвила за часа аудиовизуален документ - Уoutube видео, свързано с моя професионален потребителски профил, което имаше специфично съдържание, свързано със занятието. Точно преди да започне видеото, на целия екран се появи реклама на „Шен Юн“. Учениците запазиха мълчание, а аз бях шокирана и облекчена. Помислих си, че ефектът от праведните мисли е много силен. Също така разбрах, че трябваше да разясня истината на учениците си.

В миналото си намирах извинения – не е възможно да говоря за нещо извън програмата, не мога да изляза от ролята си на учителка. Това беше оправдание на обикновен човек, извинение, което прикриваше привързаност към страх от това какво може да си помислят другите. Когато го осъзнах, се почувствах засрамена. Трябваше да намеря начин да разясня истината на хората, с които имам постоянни контакти. Особено поради факта, че моето работно място ми предоставяше обстановка за самоусъвършенстване и възможности да се повиша.

 В Осма лекция от „Джуан Фалун“ Учителят казва:
„Повечето наши практикуващи Фалун Дафа (с изключение на професионалните практикуващи) се усъвършенстват сред обикновените хора. По тази причина те неминуемо водят нормален живот в обикновеното човешко общество и взаимодействат с него. Всеки има работа и трябва да я върши добре.“

Въпреки че трябва да върша работата си добре, трябва и да се възползвам от възможностите да разясня истината на учениците. Въпреки тази мисъл не можех да намеря подходящ начин да го направя. Това не ми даваше покой. Постепенно бях обсебена от тази мисъл. Вече не можех да върша работата си както трябва. Най-накрая осъзнах, че страхът да не мога да разясня истината на учениците си също е привързаност. Трябваше да съм прилежна и да гледам навътре, да се усъвършенствам, за да създам обстановка, в която мога да разясня истината на моите ученици.

Тази възможност се появи, когато изобщо не бях планирала да обсъждам тази тема. Говорехме за нови технологии и изведнъж започнахме да разискваме интернет цензурата, особено в Китай. Учениците започнаха да задават въпроси. Изглежда доста от тях сега чуваха, че в Китай има цензура и че информацията се филтрира. Едно нещо доведе до друго, разговаряхме за китайския режим и системата, която е наложил на китайския народ и на света. Най-накрая един ученик зададе въпроса: „Госпожо, в Китай има ли трудови лагери?“. Бях много благодарна за този въпрос. Той ми позволи да разясня истината на моите ученици.

В качеството си на нова практикуваща съм наясно, че по-голямата част от пътя, който трябва да извървя, е пред мен. Сърдечно благодаря на Учителя, защото имам усещането, че Той наистина ме подкрепя.

Благодаря ти, Учителю! Благодаря ви, съпрактикуващи!

Гореизложеното е моето лично разбиране. Ако има нещо неприемливо, моля добронамерено да го посочите.

Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.