Издигайки себе си в маршовия оркестър „Тиен Гуо“

Поздрави, милосърдни и велик Учителю!
Поздрави, уважаеми съпрактикуващи!

На първо място, благодаря на Учителя, че ми предостави възможността да се присъединя към маршовия оркестър Тиен Гуо, както и за закрилата и подсилването по време на самоусъвършенстването ми в периода на Фа коригирането.

Аз съм практикуващ от Германия. Присъединих се към оркестъра Тиен Гуо преди две години. Много се радвам да споделя днес с всички вас някои от своите разбирания.

Сърце за решимост

Присъединих се към маршовия оркестър Тиен Гуо след известни обрати. Не бях решен да се присъединя към този проект и бях възпиран от човешки представи.

През първата половина на 2013 г. с неохота се присъединих към обучителна сесия на маршовия оркестър. Координаторът, отговарящ за валдхорната (или „френски рог“), каза, че съм подходящ да свиря на този инструмент, но чувствах, че не ми казва истината – каза го само защото екипът ѝ имаше нужда от повече хора. Тя също така не ми даде възможност истински да опитам с други инструменти. Въпреки че никога не бях виждал валдхорна, срещата с нея остави в мен впечатлението за много благороден и грациозен (като звучене) инструмент.

Първият йероглиф на моето име е същият като йероглифа, изписан на костюма на музикантите в маршовия оркестър Тиен Гуо, който означава музика. Въпреки това, що се отнася до произнасянето му в моето име, йероглифът има значение на „щастие“.

Всеки път, когато моите приятели и колеги от Германия ме питат какво означава името ми, аз отговарях, че родителите ми са желали да бъда щастлив всеки ден. Никога не съм мислил, че родителите ми може би са искали да разбирам малко и от музика.

Никога не съм можел да пея, нито ме е интересувало. Казано по-просто, нямам музикален слух. От началното училище до университета винаги, когато трябваше да пеем песни, с които ни промиваха мозъка, насилствено наложени от злата китайска комунистическа партия, изпявах грешно нотите. Всеки път съучениците ми трябваше да ми напомнят да пея тихо, за да не бъдат подвеждани от мен с грешен тон.

Тези преживявания формираха в мен обикновената човешка представа, че тези, които не могат да пеят, не могат да свирят добре на музикални инструменти. Тази идея ми се струваше правилна. Така че след музикалната обучителна сесия всъщност не започнах да уча валдхорна. Инструментът, който ми беше даден, оставих недокоснат у дома в продължение на четири години. По онова време си мислех, че нямам кармични връзки с маршовия оркестър Тиен Гуо.

През лятото на 2017 г. поех инициативата да участвам в музикална обучителна сесия, за да се науча да свиря на големия барабан. За да свири на големия барабан в оркестъра, човек трябва да премине ритъм тест. Но малко преди теста нещо стана.

Бяха изминали четири години, откакто за първи път се запознах с валдхорната. Практикуващата, която винаги мислеше, че съм подходящ за валдхорна, беше доста ядосана, когато разбра, че се уча да свиря на големия барабан. Пред останалите членове на маршовия оркестър тя ме попита: „По-лесно е да научиш големия барабан. Можеш дори да го направиш без учител. И като се има предвид, че винаги ще маршируваш отпред по време на парада, това е най-забележимо. Ето защо поиска да научиш големия барабан, нали?“ Не грешеше съвсем.

Тъй като не издържах теста за ритъм, желанието ми да науча големия барабан изчезна. Според практикуващия, провел теста, тъй като чувството ми за музика не беше толкова добро и нямах музикален слух, щеше да е по-добре да свиря на бас инструменти. Професионалната преценка на практикуващия затвърди моето съгласие с идеята на обикновените хора, че който не може да пее, не може да свири на музикални инструменти. Сериозно си мислех дали да продължа да участвам в маршовия оркестър Тиен Гуо.

За моя изненада се случи интересен обрат. В нощта на теста координаторът на маршовия оркестър ме помоли да споделя опита от самоусъвършенстването си при присъединяването ми към груповото музикално обучение. Споделих, че съм избрал да уча големия барабан, защото съм решил, че е лесно да се научи. Искал съм да мина по „прекия път”. На пръв поглед съм проявил голямо желание да спасявам хора, но всъщност това, което неявно се е проявило „зад кулисите“, са били моите привързаности.

Кзаха също, че имам привързаност към комфорта и съм се опасявал, че няма да мога да науча друг инструмент. Имам привързаността да утвърждавам себе си, тъй като исках да си докажа, че мога да се науча да свиря на големия барабан толкова бързо, колкото си представях. В края на споделянето твърдо казах на съпрактикуващите: „Независимо на какъв инструмент се уча, надявам се да мога да се присъединя към групата на маршовия оркестър Тиен Гуо.“

В края на споделянето получих аплодисменти за насърчение от практикуващите. По това време усещах, че вече нямам страх, че не мога да се науча да свиря добре на други инструменти. Нито бях ограничен от представите на обикновените хора. Просветлих се, че поради милосърдното подсилване от Учителя, имах решимостта да се присъединя към маршовия оркестър Тиен Гуо.

Валдхорната беше първият инструмент, който опитах и той ми създаваше впечатление за благородност и грациозност.

По-късно се чувствах смутен, когато попитах координатора, която ми се ядоса, когато исках да уча големите барабани: „Мога ли все още да се уча и да се присъединя към валдхорн групата? Този път, обещавам ви, че ще го науча от сърце.” Тя веднага отговори: „ Разбира се. Добре дошли да се присъедините към нас!“ Тя също се извини за гневното си отношение преди.

През 2017 г. в края на парада за Европейската Фа конференция в Париж един член от групата на големите барабани на шега ме попита: „Сега преминахте в учене на валдхорна, кога ще участвате в парада?“

„Кога е следващият парад?“- попитах аз.
Той отговори: „Трябва да е през май догодина в Лондон.“
"Тогава ще се видим в Лондон."

Просветлих се как чрез съпрактикуващия Учителят ми напомня, че не трябва да забравя обещанието си. Трябва да направя това, което казах.
Скоро след като се върнах в Германия, с лекота намерих професионален музикант по валдхорна. Първия път, когато той свири „Фалун Дафа е добро“, възкликнах в сърцето си: „Уау! Как може тонът на валдхорна да бъде толкова красив, грациозен, естествен и смирен? Чувствах се така сякаш велик изпълнител пее пред мен. Мелодията просто се задържаше във въздуха.” Когато приключи да свири, в очите ми имаше сълзи. Бях потресен от красивата мелодия и дълбокия смисъл.

Тогава учителят по музика ме научи как да издавам звуци с валдхорна. Направих всичко, което той поиска от мен, без никакво съмнение или колебание. Помолих и друг практикуващ, който свири на валдхорна, също да ме учи. Той свиреше на високите тонове, докато аз свирех на баса. Репетирахме заедно.

Пет месеца по-късно успешно преминах теста за маршовия оркестър. Следващия месец успях да се присъединя към първия голям парад през 2018 г., който беше в Лондон. След като видя напредъка ми, моят учител ме насърчи: „Хората, които не знаят, биха сметнали, че сте учили инструмента в продължение на две или три години.“

Практикуващият, който беше отговорен за провеждането на изпита, ми написа имейл, след като го преминах: „Вашето предимство е вашият тембър, който е много чист.“
Никога не съм мечтал, че аз, който нямам музикален слух, мога да издържа теста за музика и да се присъединя към парад, след като се науча да свиря само за толкова кратък период от време. Поглеждайки назад, ако нямах решителност в сърцето си, нямаше да ми бъде дадена мъдрост, нито щях да успея да преодолея трудностите при изучаването на валдхорната, нито да разруша представите си на обикновен човек.

Спасяване на хората от все сърце

Пътуването до Лондон миналата година не беше гладко. Директният полет до Лондон беше отменен само няколко часа преди планираното отлитане, така че трябваше да се пренасоча към друг полет, който заминаваше на следващата сутрин и кацаше в град, който е на три часа път с кола от Лондон. За щастие стигнах до репетициите.

Когато обмислях защо се появяват тези препятствия, разбрах, че сърцето ми не е на сто процента насочено към спасяването на хората.

Това беше първият ми път в Лондон, така че когато резервирах полета, исках да пристигна там един ден по-рано. Не защото исках да се подготвя за парада или да се присъединя към събитието за изясняване на истината пред китайското посолство, а за да посетя някои забележителности.

Когато разбрах, че полетът е отменен, погледнах навътре. Виждах как моята отправна точка се отклоняваше от изискването към учениците на Дафа. Много се срамувах от себе си, тъй като имах привързаността да търся удоволствие. Трябваше да се подготвя за първия си парад с маршовия оркестър Тиен Гуо от все сърце, защото отивах в Лондон само с една цел - спасяване на съзнателни същества. Но паднах до нивото на обикновените хора. Как тогава бих могъл да спасявам съзнателните същества?

В Лондон продължих да гледам навътре и разбрах, че нямам състрадателно сърце или не чувствам неотложността да спасявам хора. Не оцених скъпоценното удължено време, което Учителят ни е дал, за да спасим съзнателните същества. Просто си мислех, че нямайки (предварителни) планове с оркестъра, за мен би било добре да се отпусна малко и да пристигна един ден по-рано. Вратичката обаче беше използвана от злото. Преди битката между доброто и злото не само нямах сърце, което е сто процента посветено на спасяването на хората, но и имах привързаност към комфорт и търсене на удоволствие.

Когато видях своята привързаност, искрено се извиних на Учителя: „Осъзнах грешката си, моля, Учителю, простете ми. Единствената ми мисия е да помогна на Учителя да коригира Фа и да спасявам съзнателни същества."
Забелязах, че оттогава състоянието ми се промени значително. На втория ми ден в Лондон всички седнахме и имахме съвместно обучение (репетиция). Когато заедно свирехме „Фалун Дафа е добро“, силата на музиката и силното енергийно поле ме накараха да почувствам, че не мога дори да седя на стола си. Сякаш нещо ме повдигаше. Бях толкова благодарен на Учителя, че наистина ме накара да почувствам огромната сила в музиката на Дафа за спасяването на съзнателни същества.

В деня на парада в Лондон предупредих себе си: „Нищо не е от значение, освен да спасяваме хората. Трябва да имам чисто сърце, за да спасявам хората.” Това чисто сърце ме накара да почувствам тържествеността и свещеността при спасяването на хората.

Вървяхме по много широк път. Практикуващият пред мен свиреше на саксофон и беше доста висок. За да видя палката, трябваше да свикна малко да повдигам брадичката си. Когато ръководещият практикуващ посочи, че следващата песен е „Фалун Дафа е добро“ и музиката започна, аз отново дълбоко в душата си се развълнувах. Мислех си: „Дойдох да спасявам съзнателни същества. Надявам се всички същества да си спомнят, че Фалун Дафа е добро. Тогава всички съзнателни същества биха могли да бъдат спасени.” Свирех, докато имах тази мисъл, и бях развълнуван толкова много, че се просълзих. Нямаше причина за това. Изглежда нямаше и нужда да знам. Всичко беше за спасяването на хора.

Тъй като имах сълзи в очите, погледът ми беше малко замъглен. Изведнъж почувствах, че ни наблюдават много хора. Може би защото бях свикнал малко да вдигам главата си, чувствах, че вървим нагоре. Но всъщност вървяхме надолу и всъщност нямаше много хора, които да ни гледат. След това разбрах, че вероятно съзнателни същества от други измерения чакаха пристигането на маршовия оркестър Тиен Гуо в очакване да бъдат спасени.

Елиминира ли се привързаността, подобрява се техниката

Учителят по валдхорна ме научи, че началото на изсвирването на тона трябва да е чисто, не „отпуснато“, както и нежно, но и твърдо. Не може да се започва шумно като при изстрелване на фойерверки. Накрая трябва да се използва пълен дъх с тона, който да се задържи (като звучене) във въздуха. По-лесно е да се каже с няколко изречения, но на практика е доста трудно, особено ако човек иска да напредва и да се подобрява.

По време на упражненията ми (по свирене) забелязах, че дишането ми не се е подобрило много, а дишането е много важно. Имаше период, в който установих, че не мога да се концентрирам, дишането ми беше неравномерно, а белите ми дробове не бяха достатъчно мощни. Усещах, че раменете ми не са отпуснати. Сякаш носех тежки товари на гърба си. Учителят (по валдхорна) ми каза, че изглеждам доста силен, така че той не знаеше защо не мога да използвам силата си.

За самоусъвършенстващите се нищо не е случайно съвпадение. Трябва да е свързано със състоянието на моя шиншин. Постепенно, когато гледам навътре, можех да видя, че имам много силни привързаности да негодувам и да се самоизтъквам.

Ще говоря първо за привързаността си към негодуванието (или изказването на недоволство).
Дълго време не можех да се отърва от привързаността си към изразяването на недоволството си към няколко съпрактикуващи, с които работех в други проекти. На повърхността действително мислех, че те реално се отнасят с мен несправедливо. Когато привързаността беше толкова силна, не можех да се съсредоточа в упражняването си на валдхорна и продължаваха да се появяват лоши мисли. Понякога състоянието ми беше по-добро, но спираше на ниво да си казвам да не бъда същият като тези практикуващи, без да осъзнавам и да елиминирам своята привързаност въз основа на Фа.
В „Преподаване на Фа във Вашингтон през 2018 г.“ (превод на Синия екип), Учителят отговори на един въпрос, свързан с негодуванието:

„Ученик: В процеса на самоусъвършенстването си винаги съм усещал негодувание. Това е привързаност, от която ми е трудно да се освободя.

Учителят: Негодувание. То идва от навика да ви харесва да чувате мили думи и да харесвате да ви се случват хубави неща; в противен случай започвате да негодувате. Помислете за това всички – това не е приемливо. Самоусъвършенстването не бива да се практикува така. Винаги съм казвал, че един самоусъвършенстващ се трябва да разглежда нещата наобратно. Когато се сблъскате с лоши неща, трябва да мислите, че това е нещо добро, тъй като е там с цел да ви подобри. „Трябва да се справя добре. Става дума за преминаване на още един тест. Това е самоусъвършенстване тук и сега.“

В „Преподаване на Фа на Фа конференцията през Ню Йорк 2019“, Учителят каза:

„И независимо колко лоши са междуличностните конфликти, на които се натъквате, вие пак трябва да гледате на тях положително: „О, това може да ми помогне да се подобря.“ И когато се появят проблеми между вас и другите, няма значение чия е вината: започнете с размисъл върху своето участие в това. Ако един самоусъвършенстващ се не успее да формира този навик, ако не е способен да гледа на нещата по противоположен начин от този, по който хората обикновено го правят, то той завинаги ще си остане на човешкото ниво – поне по отношение на всеки въпрос, който може да не е успял да разреши.“

Когато използвах Фа, за да преценя и изследвам дълбоко в своите привързаности, разбрах, че не гледам навътре безусловно. Вместо това се съсредоточавах върху това, което другите правеха погрешно. Второ, винаги съм искал другите да променят онова, което са направили погрешно, въз основа на моя стандарт, а не на стандарта на Фа. Пренебрегвах и собствените си привързаности. Трябваше да се съсредоточа върху собственото си самоусъвършенстване, а не върху другите.

Чрез засилено изучаване на Фа и изпращане на праведни мисли, както и молейки за силна подкрепа Учителя и следвайки изискването на Фа, се опитвах да виждам силните страни на практикуващите.

Постоянно усещах как лошите елементи в измерението ми намаляват. Мислите, които отправях към практикуващите, към които имах негодувание, ставаха все по-малко, и най-накрая успях да се упражнявам да свиря на валдхорната със сърце. Раменете ми също се чувстваха по-спокойни, усещането, че нося тежки товари изчезна. Дишането ми стана по-равномерно и имах повече сила.

Другият елемент, който ме спираше да се подобря, беше привързаността към утвърждаването на себе си.

В тазгодишния парад свирих партията с високите тонове. За сега практикуващите, които можеха да свирят високите тонове, рядко имаха възможност по различни причини да се присъединят към парада. След като осъзнах своята роля и отговорност, започнах да увеличавам упражненията си по свирене. Изисквах от себе си да не правя грешки при свиренето, да си сътруднича добре с практикуващите, които свирят на бас във валдхорн групата, както и с маршовия оркестър като цяло.

Въпреки че засилих упражненията си по свирене няколко седмици преди нашия парад във Франкфурт, не можах да установя видими подобрения в себе си. Въпреки че координаторът коментира, че умението ми се е подобрило много от миналата година и счита свиренето ми за много мелодично, не бях доволен от собственото си представяне в този парад.

Размишлявайки върху състоянието си виждах, че привързаността към себеутвърждаване все още е там. Гледайки по-дълбоко, имаше и нечистата привързаност към самоизтъкването. Дори изпитвах пренебрежение към определени практикуващи в маршовия оркестър. Когато видях тези привързаности, си казах: „Тези привързаности са толкова мръсни, а цялата ми мъдрост и способности бяха дадени от Учителя. Не само, че не го оцених, а дори се възгорявам от това, вместо да бъда скромен."

Казах си, че трябва да подобря състоянието си преди предстоящия парад на Културния карнавал в Билефелд, Германия.

В началото на този парад привързаността ми за самоутвърждаване продължи да изплува. Това ме караше трудно да се съсредоточавам, дишането ми не беше гладко, не можех да изсвиря пълна фраза и бях твърде предпазлив да не правя грешки. Междувременно не можах да балансирам добре тялото си, мундщукът се движеше нагоре-надолу през цялото време, тоновете, които излизаха от свиренето ми, не бяха стабилни. Известно време се чувствах доста обезсърчен.

Когато се приближихме до центъра на града, видях толкова много съзнателни същества. Чувствах, че те копнеят за нашето пристигане, нямат търпение да чуят мелодията, която може да вдъхнови тяхната доброта и да отвори сърцата им, за да могат да разпознаят красотата на Дафа. Тези сцени ме накараха да се опитам отново да коригирам състоянието си. Изпращах и праведни мисли и молех Учителя да ми даде сила, и си казах: „Виж, толкова много съзнателни същества бяха много развълнувани, като видяха маршовия оркестър Тиен Гуо, за да могат да бъдат спасени, нали това е причината да се присъединя към оркестъра - да ги спасим? Готов съм да пусна всичките си привързаности, само за да мога да пожелая на съзнателните същества да бъдат спасени. Учителю, моля, помогнете ми, давайки ми сили. "

По средата на парада състоянието ми драстично се промени. Тялото ми беше балансирано. Чувствах се така, сякаш стоя неподвижно. Дишането ми беше много по-гладко, звукът, който свирех, вече не беше трептящ. Музикалната фраза също беше пълна. Усетих, че имам безкрайна сила. Когато видях тези съзнателни същества да ни ръкопляскат от дъното на сърцата си, бях истински възхитен от тях. Искрено желая всички те да усетят красотата на Дафа и да бъдат спасени, след като научат истината.

Останах в това състояние до края на парада. Усетих, че все повече се радвам да свиря. Колкото повече свирех, толкова по-малко се изморявах. Искрено се надявах парадът да продължи по-дълго. По някакъв начин станах малка, но незаменима частица, интегрирана в целия маршов оркестър. Вече нямах привързаността негодувание към практикуващи или привързаността към себеутвърждаване. Всичко, което можех да почувствам, беше как практикуващите свирят от цялото си сърце и хармонизират цялото тяло. Прекрасното и приятно усещане е толкова трудно да бъде описано с думи.

След парада координаторът ми каза: „Чух ви как свирите. Много добре.” Просветлих се, че именно укрепването със сила от Учителя ме накара да постигна пробив в моите техники на свирене и дишане. Йеорглифът върху нашите маршови костюми може да се преведе като „бъдете щастливи с музиката“. Мисля, че най-накрая изпитах някои от неговите символни значения. След няколко часа свирене на валдхорна така и не се почувствах уморен. Вместо това бях много енергичен и изключително щастлив.

Без подсилването от Учителя, който ми разкри мъдростта, изобщо нямаше да е възможно да се присъединя към маршовия оркестър Тиен Гуо. За мен беше немислимо да се присъединя към групата за толкова кратък период от време, за да изпълня свещената си мисия да спасяваме съзнателни същества заедно с другите практикуващи.

Благодаря на Учителя, който ми даде възможността да съдействам от все сърце в маршовия оркестър Тиен Гуо, за да можем заедно да изпълним нашите велики предисторически обети и да се върнем обратно с Учителя при достигане на съвършенство.

Виждах недостатъците си в самоусъвършенстването и пропуските в постиженията си в музиката, сравнявайки се с другите практикуващи. Благодаря ви, съпрактикуващи, за вашата праведна подкрепа и помощ през последните две години.

Бих искал да споделя с вас стихотворението на Учителя „Непоклатимо самоусъвършенстване“ от Хон Ин като насърчение:

„Изучавайте Фа и усвоявайте Фа.
Сравнявайте се в изучаването
и в самоусъвършенстването.
Сравнявайте всяко едно нещо с Фа.
Само тогава и по този начин
е наистина самоусъвършенстване.“
(7 октомври 1994 г.)
Горното е моят опит в самоусъвършенстването в маршовия оркестър Тиен Гуо. Моля, посочете, ако има нещо неподходящо.

Благодаря Ви, Учителю!
Благодаря ви, съпрактикуващи!

Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.