Да правим нещата от сърце Съединението прави силата

Поздрави, уважаеми Учителю,
Поздрави, съпрактикуващи!

Бих искал да споделя моите разбирания по въпроса за вършене на нещата от сърце.
Като практикуващи понякога е трудно да балансираме различните роли и взаимоотношения, които имаме в живота: на съпруг, баща, син, брат, приятел, специалист, колега, практикуващ, съпрактикуващ...

Моето разбиране е, че е важно да балансираме тези роли добре, като в същото време ги изпълняваме от цялото си сърце.

Научих, че в професионалния си живот е ефективно да следвам правилото 80/20: да произведем 80% резултат с 20% усилие. Но това се отнася само до приоритизирането на нещата и постигането на практически резултати. Но в същото време сега мисля, че за да се постигне добър резултат, се изисква 100% сърце.

Вярвам, че когато влагаме 100% от сърцето си, всички аспекти на живота се събират и призвеждат отлични резултати и възможности за подобряване както за нас, така и за нашето обкръжение. Когато всички тези аспекти се съберат в едно и когато практикуващият успее да позволи на талантите си да процъфтят във всички сфери, тогава тези сфери започват да работят заедно, и тогава „L'union fait la force“

„L'union fait la force“ е френски израз, който означава „съединението прави силата“.

Неотдавна участвах в проект, свързан с предложението за ново законодателство в белгийския парламент.

Всъщност проектът започна, поне частично, благодарение на ефекта, който току-що споменах. Няколко аспекта на моя живот и няколко роли, които изпълнявах, се събраха в едно, което доведе до отварянето на врати и появата на възможности. Моята роля като професионален консултант в сферата на здравеопазването, моите взаимоотношения с родителите на съпругата ми, участието ми в едно социално събитие и хората, които срещнах там, взаимоотношенията ми с местен политик от моя град, и разбира се моята роля на практикуващ. Всички тези неща се събраха в едно и доведоха до полагане на началото на законодателен проект с политици от различни политически партии.

По време на проекта се опитах да включа повече практикуващи, както и някои, които не бяха много активни през последните години. Помолих друг практикуващ да се заеме с координацията на проекта – и не ми беше лесно да го направя.

Това беше избор, който направих в началото на проекта и на няколко пъти по-късно бях щастлив, че координацията беше в ръцете на някой друг. Все пак чувствах, че по-голямата част от прогреса на проекта зависеше от мен и понякога изпитвах разочарование, защото ми се струваше че практикуващите едва ли не се опитваха да намират проблеми вместо решения. Но въпреки всичко бях щастлив да премина през този процес и можех ясно да видя предимства да минем през него заедно. На няколко пъти не бях много сигурен каква трябваше да бъде следващата стъпка и всеки път в такива моменти координаторът успяваше да излезе напред с подходящи предложения, които аз просто следвах и като резултат придвижвахме проекта напред. Практикуващите, които работеха заедно по този проект и резултатите от него бяха за мен като още едно проявление на „Съединението прави силата“.


В последната фаза, малко преди гласуването в белгийския парламент, няколко практикуващи започнаха да правят коментари, които ми се струваха проблематични. Изглеждаше, че това не е в продкрепа на проекта, сякаш искаха да поставят условия на депутатите като: „Искаме да гласувате за този закон само ако го подкрепите с еди- какво си отношение и с еди-какъв си начин на мислене. Ако нямате това или онова разбиране, тогава няма да се зачита“. За мен беше твърде притеснително да видя, че се случваха такива неща, и то толкова близо до финалната фаза на проекта.

Искам да поясня нещо: това, което току-що описах, е как изглеждаха нещата в моите очи, в съответствие с моето собствено разбиране и моята гледна точка по онова време. Аз разбира се, не твърдя, че намеренията на практикуващите наистина са били такива. Въпреки това, през този етап на проекта съумях да продължа да се доверявам на добрите намерения на съпрактикуващите и успях да продължа да вярвам във фундаментално позитивната природа на целия този процес. Това за мен беше още един момент на отваряне в съвместната ни работа.

Това беше момент на вяра в сложната наредба на нашия Учител, който взема под внимание едновременно всички аспекти на пътищата на самоусъвършенстване на практикуващите и всички аспекти на спасяването на хората – един прекрасен свят от различни неща, които се събират в едно, свят, който аз дори не мога да започна да разбирам. Това отива далеч отвъд който и да било аспект на отдаденост от все сърце, която мога да разбера.

Наскоро белгийският парламент единодушно прие закон срещу търовията с органи и престъпленията, произтичащи от нея.
Законът е общ, което означава, че не е насочен специално срещу Китай, но се позовава на резолюцията на Европейския парламент от 2013 г., която осъжда насилственото отнемане на органи в Китай.

Фактът, че този закон беше приет единодушно по време на пленарна сесия за парламента е доста значителен. Девизът на Белгия е “L’union fait la force”, т.е. „Съединението прави силата“.
Белгийските политици, както и белгийците по принцип, не са известни със смелостта или с куража си. В този случай никой от тях не употреби силни думи, за да заклейми Китай. Но те се събраха заедно и направиха това, което е правилно. То не беше базирано на кураж, но беше базирано на “L’union fait la force”.

Белгия е малка държава, но колкото и да е малка, тя не е единна. Въпреки това станахме свидетели на единодушен вот в парламента. Това е доста знаменателно. Не са много законите, които белгийският парламент приема единодушно. Стори ми се, че в този момент вотът символизираше единодушието на цялата държава, която каза на главното зло: „Няма да се съгласим да преминеш тази граница. Въпреки че правим бизнес с теб и въпреки че имаме политически и други сложни взаимоотношения с теб, това действително е пределната точка и ние няма повече да продължаваме по този начин.“ Сякаш беше изказване в името на белгийския народ: „Няма да отидем в ада заедно с теб“.

По този начин законът се превърна в декларация на малка държава срещу насилственото отнемане на органи в Китай. Или поне аз го разбрах по този начин и това наистина ме развълнува дълбоко.

Това ме накара да си припомня един случай, когато преди много години вършехме дейности за разясняване на истината в Люксембург. Знаехме, че по онова време в Люксембург няма практикуващи. Докато изпълнявахме мероприятията на главния площад, пред китайското посолство там, на това място, изпитах чувството, че присъствието на практикуващите внасяше малко светлина, няколко светещи искрици в тъмното и черно обкръжение. Това ме накара да се замисля колко беше важно да има практикуващи във всеки регион. И колко е важна ролята на практикуващите за региона, където живеят. Практикуващите могат да внесат светлина на мястото, където живеят, в региона, за който носят отговорност.

Благодарение на единодушния вот за този закон в белгийския парламент имам чувството, че цялата страна сега е обгърната от малко светлина, в едно по-стабилно състояние, като директна последица от присъствието и дейностите на практикуващите.

Надявам се, че законът, който приехме в Белгия ще послужи като пример или вдъхновение за практикуващи и политици в други държави – малки и големи.
Друго преживяване, което имах при правенето на неща от сърце и със “L’union fait la force”, беше, докато работех по проекта „Шен Юн“ през последните години.

Учителят поиска всички практикуващи да се включат и да се включат от цялото си сърце.

Като координатор на „Шен Юн“ в Белгия се опитах да координирам проекта по такъв начин, че всеки практикуващ да има възможността да се включи от сърце.

През годините нашите методи за реклама се развиха и ставаха все по-добри и по-добри. В началото да работим съвместно от сърце включваше аспекта всички практикуващи да вършат част от една и съща работа. Сега нещата са такива, че всеки практикуващ допринася безрезервно за онази част на работата, в която могат да се използват талантите му.

Аз лично определено не винаги успявам да дам 100% от цялото си сърце като човек и като практикуващ. Твърде често съм далеч от това да съм в унисон със себе си и с всички аспекти на живота си във всеки един момент. Това е най-очевидно в моменти на негативизъм в съзнанието ми или когато не успея да приема предизвикателство или трудност.

Определено невинаги успявам да изпълнявам Дафа проектите, които координирам, със 100% открит и обединяващ подход. За което искрено се извинявам на колегите практикуващи. Може би е добре другите практикуващи да знаят, че в този процес успях да си взема поука и да направя прогрес. И предполагам, че това е така и за всички останали участници.

Вярвам силно в съвършенството на наредбите на нашия Учител.

Надявам се в бъдеще да намеря малко повече мъдрост, за да не забравям това, докато съм насред процесите на учене и трансформация.

Съвсем наскоро научих за друг аспект на правенето на нещата от сърце. Правенето на нещата безрезервно също така предполага грижата за всеки аспект от проекта, върху който работя. Не се бях подготвил добре за последната част от политическия проект, за който споменах по-рано: работата с медиите и контакта с политиците, след като законът вече беше гласуван. Мисля, че с по-добра подготовка в тези аспекти резултатът можеше да бъде дори по-добър и можехме да достигнем до повече хора. Нещо повече, недостатъчната подготовка на тези последни етапи на проекта доведе до сериозен конфликт, който се появи внезапно между мен и друг практикуващ. Това доведе до объркване, загуба на доверие и негативно мислене.

Бях удивен колко бързо нещата можеха да се влошат или ситуациите да станат негативни, ако не обръщаме внимание на всеки аспект на проекта, включително на финалните етапи. Трябваше да се усетя. Учителят вече няколко пъти обясни това и ни даде примери с „Шен Юн“. Надявам се това да е добър урок за мен: както за да се справям по-добре с всеки последен аспект на проектите, по които работя, но също така и да се справям по-добре с всички аспекти на моето самоусъвършенстване, чак до финалната стъпка.

С това завършвам своето споделяне.
Благодарен съм за тази възможност да споделя разбиранията си.

Моля да ме уведмите ако сте забелязали нещо неуместно.

Благодаря ви, съпрактикуващи,
благодаря, Учителю!

Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.