Да правиш трите неща добре и да бързаш към истинското самоусъвършенстване

Поздрави, Учителю!
Поздрави, съпрактикуващи!

След като прочетох последната лекция на Учителя на Фа конференцията, аз осъзнах, че е останало малко време за самоусъвършенстване и правене на трите неща, така че всички ние трябва да побързаме.

Учителят казва:
„Повдигам този въпрос, за да ви кажа, че вече сме достигнали финалния етап. Мога да ви кажа ясно, че преди бях планирал да спра преследването тази година (топли аплодисменти), на отбелязването на двадесетата година. Въпреки че се оказа, че старите сили са променили малко нещата, въглищата в пещта са на привършване и пламъкът вече не е достатъчен. Така че това дело скоро ще приключи. Това е още по-основателна причина да се справяте добре.“ (Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2019 г.)

Осъзнах, че преследването скоро ще приключи и ще започне следващата фаза – „Коригиране на човешкия свят“. Това от една страна ме радва, но от друга е тъжно, защото за съжаление, когато започне новата фаза, учениците от този период вече няма да имат възможност да се усъвършенстват. Колкото напред сте се усъвършенствали, това ще бъдете, и до което ниво сте стигнали, там ще отидете. Разбира се, всички практикуващи искат да постигнат Съвършенство заедно с всички останали и с помощта на Учителя да се върнат в своите светове!

За съжаление много практикуващи са се отпуснали през годините и влагат малко в правенето на трите неща. Аз също съм една от тези практикуващи.

Учителят казва:
„В последната фаза трябва да цените всичко, което сте постигнали и не можете да се отпускате. Вие абсолютно не можете да се отпускате.” (Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2019 г.)

Нашето самоусъвършенстване във Фалун Дафа може да се сравни в ученето в университет, а даденият период от време показва, че скоро ще трябва да завършим. Но преди това човек пак трябва да учи, преди да може да вземе финалния изпит. И накрая, за да завършим, ние всички трябва да вземем финалния изпит!

Но дали сме готови за тези финални изпити и дали наистина ще ги вземем?! Колко добре съм се усъвършенствала и съм правила трите неща?! Учителят ми намекна насън, че изоставам с изучаването.

В един сън се видях как уча за последна година в университета. Сред съучениците си разпознах и други практикуващи Фалун Дафа. Имаше още 2 – 3 седмици до финалните изпити и учителят на нашата група даде на всеки от нас листовка с предмети за изучаване и оценки за цялата година. Когато получих своята листовка, бях изненадана. По почти всички предмети имах оценки, вариращи от „задоволително“ до „много добре“, а по тези предмети средната оценка беше „успешно“, но имаше един или два предмета, където средната оценка беше оставена празна.

Бях озадачена и раздразнена и попих ученичката, който седеше до мен какво означава това. Тя погледна към листовката ми и каза: „Да, тези са предметите, по които Учителят е много строг, а съдейки по твоята листовка не си била на много от лекциите на този учител и не си попълвала никакви тестове за тях.“

Когато се събудих сутринта, си помислих за своето усъвършенстване. Тези предмети може би бяха трите неща, които Учителят ни е поверил да правим. Размишлявах над самоусъвършенстването си и оценявах колко добре съм се справила и кои са трите предмета, на които не съм присъствала и не съм преминала тестовете им. Самоусъвършенстването и разясняването на истината можеше да са предметите, където оценките бяха между „задоволително“ и „много добре“, но изпращането на праведни мисли можеше да е един от предметите, където имах лоши или изобщо никакви оценки.

Много дълго време не обръщах сериозно внимание на изпращането на праведни мисли. Заспивах или съзнателно не се събуждах, когато беше време за изпращане на праведни мисли сутрин или нощно време. Това разбира се повлия на моето култивационно състояние. Полето на моето измерение не беше прочиствано дълго време, а злото, което се предполагаше аз да помогна да бъде унищожено, не беше унищожено. Това влоши самоусъвършенстването ми. Често бях сънлива, а в тялото ми се появиха разнообразни проявления на болестна карма. И в крайна сметка мисията, която ми е поверена, не бива изпълнявана.

За да ви помогна да разберете повече, нека ви дам пример от живота си. В армията от един войник на служба (чиято смяна може да се падне по всяко време) се изисква да поддържа ред и да защитава периметъра си от неканени гости. Ако войникът изпълнява този дълг небрежно, или ако дори заспи, това може да свърши зле. Врагът може да навлезе в периметъра и щетите може да се окажат много големи. Ако това се случи по време на война, последствията са невъобразими и тази небрежност може да доведе до загуба на живота, както на войници, така и на цивилни. Накрая войникът трябва да се изправи пред съда за своята небрежност и провал да изпълни задълженията си.

Подобно на това практикуващите имат свои собствени полета от измерения и разделени части във вселената, които трябва да бъдат прочистени и предпазени от врагове.

Осъзнах, че спрямо тази поверена задача – изпращането на праведни мисли – практикуващите трябва да действат с огромно усещане за отговорност, макар много от нас да не могат да видят какво се случва по време на изпращането на тези мисли. Но ако Учителят го е поверил на нас, тогава е много важно.

Зачудих се какви биха били изискванията, за да могат практикуващите успешно да завършат Школата за самоусъвършенстване на Фалун Дафа, и според моето разбиране те биха били „вяра“, „състрадание“ и „прилежност“.

Вяра

В „Какво е „сляпа вяра“?“ от „Есенции за усърден напредък“ Учителят казва:
„Без сляпа вяра в дисциплината, войниците не биха били боеспособни; без сляпа вяра в своите училища и учители, учениците не биха придобили знания; без сляпа вяра в своите родители децата не биха могли да бъдат възпитани добре; без сляпа вяра в своята кариера, хората не биха вършели добра работа на работното си място. Без вяра човешките същества не биха притежавали никакви нравствени стандарти; човешкото съзнание не би имало добри мисли и ще бъде обзето от злонамерени мисли.“

За да завършат успешно школата за усъвършенстване на Фалун Дафа и да постигнат Съвършенство, практикуващите Фалун Дафа трябва да са способни да поддържат вярата до самия край на своето усъвършенстване. Това, което съставлява вярата на един практикуващ Фалун Дафа, по мое мнение е:

вяра в Учителя и Фа,
вяра в самия себе си като практикуващ Фалун Дафа
и праведни мисли.

Според моето разбиране вярата в Учителя и Фа може да бъде поддържана до края на самоусъвършенстването единствено като се изучава Фа и си потопен във Фа. Ние сме късметлии, че сме в този свят, докато нашият Учител разпространява Фа, а ние имаме възможността да бъдем със своя Учител в този живот.

За съжаление трябва да призная, че напоследък моята вяра често се колебае, защото изучавам Фа повърхностно и недостатъчно.

Като говорим за вяра в себе си като Фалун Дафа практикуващи, за съжаление много от нас не разбират какво е Фалун Дафа практикуващ, че на нас е дадена най-високата чест във вселената и че дори много богове ни завиждат.

Учителят казва:
„Поставяйте целите си в самоусъвършенстването толкова високо, колкото искате, толкова напред, колкото се осмелите!“ (Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2019 г.)

Понякога имам съмнения дали мога повече и дали Учителят ми е дал способности или умения. Но тази липса на вяра може да е много опасна. Ако не се справят с нея бързо, практикуващите може да заседнат на едно ниво за дълго време, или дори да паднат много ниско. Така да се каже, практикуващият може да гледа на себе си като на обикновен човек и заради това много от нас не успяват да преминат най-важния тест: въпросът за живота и смъртта.

Какво са праведните мисли? По мое мнение това са мисли, основани на Фа. Всички останали мисли са човешки. Да правим нещата с праведни мисли ни помага да се справяме добре и да не се създават препятствия и разриви. Ако нямаме силни праведни мисли, ще бъдем неразличими от обикновените хора и движещата сила зад всичко, което правим, ще идва от човешки особености, привързаности, възприятия и желания. Така ще има разнообразни пречки и нещата ще се правят зле и няма да изиграят своята роля в спасяването на съзнателни същества. Ето защо е важно да заздравим и запазим праведните мисли до края.

Състрадание

Ако един практикуващ няма състрадание, той няма да има желание да спасява съзнателни същества. Но ако той все пак се опитва да спасява съзнателни същества без състрадание, просто да го прави като рутина, хората, на които казва истината, няма да повярват и няма да я приемат.

Когато тъкмо бях започнала да практикувам Фалун Дафа, изпитвах огромно състрадание към всички живи същества. Можех просто да вървя по улицата, гледайки хората, и изведнъж да започна да плача, защото наистина ми ставаше жал за тях и исках да спася всички тях.

След като практикувам Фалун Дафа вече 14 години, виждам, че това състрадание в мен е отслабнало. Правя много от нещата, свързани с Дафа, като задължение или по-лошо, дори намирам извинения да не ги правя. Успокоявам се с мисълта, че през тези години вече съм направила много, така че трябва да дам на другите възможност да правят тези неща, а аз само ще ги подкрепям.

Докато участвам в събития за разясняване на истината, които изобличават преследването на практикуващите Фалун Дафа в Китай, и в събития за представяне на практиката Фалун Дафа, като цяло съм добре със състраданието. Хората, пред които се изправям, повечето пъти са ми непознати и нямам никакви представи за тях. Но веднага щом обстоятелствата се променят, това състрадание в мен често изчезва. Виждам този проблем не само в себе си, но и в други практикуващи. Често чувам практикуващи да казват неща като: „Не искам да казвам истината на този човек, защото знам кой е, а и той не иска да ме чуе. По-добре някой друг практикуващ да се опита да говори с него.“ Често тези хора включват нашите роднини или колеги, или други хора, които са до нас, но на които през годините не сме успели да обясним истината.

Един пример е, когато осъзнах, че нещо не е наред с усъвършенстването ми. Работя в полицията и когато се извърши престъпление, мое задължение е да намеря, проследя, събера и опаковам доказателствата. Бях изпратена да участвам в полицейска операция, при която бяха открити много кутии с бутилки нелегален алкохол. Аз трябваше да обработя тези кутии и след това да ги опаковам. Шофьорът на колата, пренасяща алкохола, беше арестуван. Шофьорът вече беше познат на полицията и няколко пъти преди това е бил в затвора.

Когато започнах работата, имаше доста хора да ми помогнат, но в един момент всички си тръгнаха и аз останах сама със задържания. Това обикновено не се случва, тъй като трябва някой да пази задържания, за да предотврати нападение или бягство. Но ние бяхме оставени заедно за няколко часа. Вършех си работата, а той ме гледаше. Задържаният на няколко пъти ме заговаряше, но аз всеки път го игнорирах. Тогава той предложи да помогне, но аз отказах.

Тъй като трябваше да вдигам кутии и да се навеждам много, изведнъж усетих как гърбът ми се огъна на 45 градуса и не можех да го изправя. Сигурно е изглеждало доста комично, но задържаният изобщо не се засмя, а каза, че разбира какво е да те боли гърбът, защото е с инвалидност и често има болки в гърба. Най-накрая разбрах, че този човек не се преструва, че ми съчувства, когато се опита да започне разговор с мен и предложи помощта си.

Моите действия бяха продиктувани от представата за този човек, и видях доста арогантност и суета. Тогава осъзнах защо бях оставена с този човек толкова дълго – трябваше да му обясня истината.

Позволих му да ми помогне да преместя кутиите и започнахме да си говорим. Той ми каза, че е израснал в сиропиталище и е правил много глупави неща през живота си, заради което е бил в затвора. Но че сега има голямо семейство – пет деца, за които трябва да се грижи сам, защото бившите му съпруги са го напуснали. Той каза, че има голямо желание да отгледа и образова децата си, така че те да нямат същата съдба като него.

Предложили му сделка да закара този алкохол в Рига. Без да мисли много, той се съгласил, защото се нуждаел от парите, за да отиде синът му на училище. Повярвах му.

Той каза, че е много разочарован от хората в живота си и че това е причината често да използва физическа сила, за да се защити. Попита ме как да се отърве от това негодувание.

Казах му, че в миналото аз също съм таяла негодувание към хората и че чак след като съм започнала да практикувам Фалун Дафа съм се научила да се освобождавам от това негодувание, защото съм започнала да разбирам и да гледам на ситуациите по различен начин и съм спряла да отговарям на обидата с обида с ругатни, или на удара с удар.

Той беше изненадан и искаше да научи повече за Фалун Дафа. Казах му за преследването на практикуващи Дафа в Китай и той изрази дълбоко съчувствие.

Веднага щом му разясних истината, внезапно се появиха други полицаи и го отведоха. Казахме си довиждане като добри приятели, а той взе цялата информация за Дафа. И в онзи момент си помислих, че е наистина щастлив.

Учителят казва:
„Това, за което мисля, са хората по целия свят. Искам да спася, да избавя всички – независимо от тяхната народност или регион. И би трябвало същото да важи за Дафа учениците. Не гледайте с пренебрежение на определени хора, нито се възгордявайте пред други. Макар хората да са от различни народности и човешките кожи на повърхността да са различни, под кожата често има божествени същества. Хората днес са различни отпреди.“ (неофициален превод на въпроси и отговори на „Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2019 г.“)

Осъзнах, че за да може практикуващите да поддържаме състрадателност до самия край на нашето самоусъвършенстване, трябва да споделяме повече от култивационния си опит, където да разказваме как сме докоснали сърцата на хората чрез разясняване на истината. Вярвам също, че е важно да четем споделянията на китайските практикуващи за техните страдания в затворите, което ще ни направи по-състрадателни.

Прилежност

За да завърши каквото и да е училище, ученикът трябва да бъде прилежен. Не е достатъчно, че Господ е дал на някого разумно съзнание или го е благословил с талант. Имам две деца у дома, които са като огледало към мен самата, и отразяват какъв трябва да бъде един прилежен ученик и какъв практикуващ Фалун Дафа съм в момента.

Едното ми дете е добро по всеки предмет, но другото не е. Детето, което не е добро по всеки предмет, е много прилежно и учи до късно вечер и, ако е необходимо, се събужда рано сутрин, за да завърши уроците си. Ако усети, че е получил неподходяща оценка по някой предмет, той продължава да учи повече и се опитва да подобри оценката си.

Другото дете е талантливо и учителите имат големи очаквания към него. Но той не е прилежен и не се интересува какви оценки получава. Измисля си различни извинения да не учи или да не се старае.

Като резултат детето, което не се справя в ученето, но е прилежно, в края на годината има по-добри оценки от талантливото.

Както го разбирам аз, много практикуващи са надарени с много висши способности, но ако не са прилежни, тогава това няма значение, и накрая тези способности няма да може да бъдат използвани.

От дълго време съм наясно, че практикувам без пълна отдаденост и когато се сблъскам с намеса, трудности или предизвикателства, не искам да се занимавам с тях. Гледам на тях като обикновен човек.

Учителят казва:
„И независимо колко лоши са междуличностните конфликти, на които се натъквате, вие пак трябва да гледате на тях положително: „О, това може да ми помогне да се подобря.“ И когато се появят проблеми между вас и другите, няма значение чия е вината: започнете с размисъл върху вашето участие в това. Ако един самоусъвършенстващ се не успее да формира този навик, ако не е способен да гледа на нещата по противоположен начин от този, по който хората обикновено го правят, то той завинаги ще си остане на човешкото ниво – поне по отношение на всеки въпрос, който може да не е успял да разреши.“
„Това е, защото, както съм преподавал, щом станете част от нашата духовна общност, за всичко, през което минавате в живота, има причина и всичко това е за вашето израстване. Но колко много от вас вместо това се опитват да прехвърлят вината другаде. И на всичко отгоре сте станали дори доста умели в това.“ (Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2019 г.)

Като гледам навътре мога да видя, че не съм склонна да се подобрявам, защото това изисква определено количество усилие, повече изучаване и да се откажа от комфорта.

Бих искала да кажа на всички практикуващи, че сега е последната възможност да се стегнем и да правим трите неща дори по-добре, така че да можем всички да завършим това училище като изключителни и отлични ученици.

Бих искала да завърша своето есе за споделяне на опит с думи на Учителя:
„Би трябвало да се усъвършенствате добре, да покажете кои сте до дъното на сърцето си, докато спасявате съзнателни същества, и да се справяте дори още по-добре!“ (неофициален превод на въпроси и отговори на „Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2019 г.“)

Хъшъ!

Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.