Беше ми напомнено защо съм тук

Minghui.org

В миналото, когато все още бях в Китай, хората, на които разяснявах истината, обикновено бяха мои съученици, колеги, партньори и таксиметрови шофьори. Така че, дори когато те отхвърляха казаното от мен, обикновено бяха доста сдържани и любезни.

Сега вече не съм в Китай, но повечето хора, на които разказвам за Фалун Дафа, са от там. Опитвам се толкова усилено да спася моите съграждани китайци, дори когато често съм разочарован от тяхното небрежно и неучтиво поведение. Понякога се сблъсквам с презрителни погледи и вербални обиди. Някои дори са хвърляли брошурите на земята пред мен. Беше ми трудно да се изправя срещу тях със състрадание. Понякога дори си мислех: „Ако не напуснете Китайската комунистическа партия сега, нека да видим какво ще правите в бъдеще, когато настъпи бедствие.”

Знаех, че наличието на такива мисли не е поведението на един Фалун Дафа практикуващ. Знаех също, че съм тук, за да спасявам животи, но не знаех как да постигна „състрадателно” сърце. В сърцето си се чувствах безпомощен и разтревожен от това отношение.

Това положение продължи, докато един следобед не сънувах един сън. Бях задрямал точно преди да изляза, за да разказвам на хората за Фалун Дафа, и сънувах, че седя в позицията за медитация на предната палуба на много голям кораб. Предната част на кораба приличаше на космическа совалка и беше зелена, подобно на зеленото в плакатите на „Шен Юн”, само че малко по-тъмно. Цветът контрастираше на останалата част на кораба и го правеше да изглежда много свещен. Докато седях медитирайки на палубата, зад мен имаше безброй практикуващи. В сърцето си почувствах, че Учителят също присъстваше.

Всички гледаха повърхността на водата, която изглеждаше мътна и мръсна. Всякакви видове живи същества плуваха наоколо, опитвайки се да се измъкнат от водата. Всяко от тях изглеждаше така, сякаш вдигаше ръка с надеждата, че ще му помогнем да излезе от водата. Хората изглеждаха много мръсни и тъмни и аз не виждах ясно какво се случваше. В сърцето си изглеждах малко нещастен, но дълбоко в себе си имах упорито и свещено чувство, че това беше пътят, който трябваше да извървя.

Точно тогава лодката започна бавно да се спуска. Когато палубата се приближи до водата, бях малко притеснен, но също като безбройните практикуващи зад мен, всички като че ли чакахме този момент. Всички изглеждаха сериозни и тържествени, а чувството за призвание витаеше във въздуха. Всички бяха готови да влязат във водата и никой не се страхуваше. И аз не се страхувах, но се зачудих: „Ще се задуша ли, когато вляза във водата? Толкова е мръсна...” Точно тогава корабът бързо се потопи и следващото нещо, което видях, беше полилея на тавана ми, когато се събудих.

Никакви думи не могат да опишат колко бях шокиран. В този миг обаче разбрах, че ние, Фалун Дафа практикуващите, сме дошли тук на мисия. Дошли сме от много високи нива, спускайки се през много нива, за да влезем в мътния и мръсен свят, за да спасим многото живи същества тук.

Въпреки че тези същества вече са станали отвратителни и не се държат както трябва и дори са примитивни, е толкова тъжно, че са хипнотизирани от този мръсен свят. Хората държат на тези мръсни неща и забравят къде е истинския им дом. Помислете за това: те напълно се самоунищожават и в крайна сметка не успяват да спазят клетвите, които са дали толкова отдавна. Изведнъж изпитах силно желание да заплача.

Разбирайки всичко това усетих, че от мен бива отстранен много дебел слой или черупка. Този сън, който ми изпрати Учителят, ме накара да разбера великата мисия, която трябва да изпълня. Трябва да продължа напред и да изпълня мисията си. От този ден нататък вече не се притеснявах дали китайските туристи са облечени неподходящо или дали думите или поведението им са груби. Искам да дам шанс на всеки турист, който мине покрай мен, да направи своя избор, за да не се окаже, че е дошъл на този свят напразно.

Бих искал да припомня думите на Учителя от две лекции за взаимно насърчаване, за да можем да разясняваме истината по-добре:

„Що се отнася до изискванията към вас като Дафа ученик, вие все още трябва да правите най-доброто, на което сте способни и да изпълните историческата си мисия; трябва да отидете да спасявате съзнателни същества. Нека кажа на всички, този въпрос за спасяване на съзнателни същества е от критична важност и вие трябва да го правите.” („Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк по случай двадесет и петата годишнина от представянето на Дафа в обществото”)

„ Когато някой е поставен пред вас, няма избор – грешите, ако избирате кого да спасявате. Щом той е някой, на когото попаднете, трябва да го спасите, независимо дали е президентът или просяк.” („ Какво е Дафа ученик, 2011 г.”)

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/15/174635.html