Загуба и печалба

В работата ми бях поканенa да участвам като асистент в семинар „Борба с трафика на хора“. Щях да помагам на обучителите на този семинар да оценят практикуващите в тази сфера, които биха участвали в семинара. Обучителите щяха да гледат петдневния семинар на видео камери. Целта на семинара беше успешното сътрудничество между практикуващите в сферата за борба с трафика на хора и успешното сътрудничество с други групи практикуващи включително от други мандати (или сходни сфери).

На втория ден от семинара практикуващите не успяха да си сътрудничат и имаше напрежение помежду им. Изведнъж една участничка в семинара започна да говори критично на друга, като момичето, обект на нападки, избухна в сълзи. Намесих се и помолих едната обучаема да поиска от другата извинение и да бъдат мили една към другa. Въпреки че обучителите ме поздравиха за начина, по който се справих със ситуацията, не бях доволна от себе си. Съжалявам, че се намесих, смятайки, че тази намеса е била против това, което Учителят ни учи:
“Казвам на всички, че когато възникне междуличностен конфликт или когато някой рита или удря друг човек, е вероятно те да са дължали един на друг в миналото, и сега разчистват дълговете си. Ако се намесите да ги спрете, те няма да могат да разчистят дълговете си и трябва да чакат до следващия път, за да го направят. Това означава, че ако не можете да видите кармичната връзка, лесно можете да извършите лоши дела и да изгубите дъ като последствие.”
("Джуан Фалун", Лекция Девета)

Споделих съжалението си за намесата с обучителите. Те настояха, че това е наша работа - ако има някакъв проблем, е необходимо да се намесим, за да го разрешим.

На следващия ден един от асистентите информира практикуващите, че случващото се в залата за упражнения се заснема на видео. Участничката, която беше критично настроена към другата участничка, веднага каза: „Прецакана съм“. Бях шокирана, защото мислех, че обучаемата не се държи добре заради възбудата си и че не е наясно, че наранява друг човек. Фактът, че тя беше съвсем наясно, че извършва лоша постъпка, но въпреки това не желае да се извинява, нито се опитва да промени поведението си, ме шокира.

Споделих тази мисъл с един асистент. Той отговори: "Тези, които се държат със злоба, го знаят, правят това от несигурност и го правят спрямо добрите хора, защото искат добрите хора да загубят вярата си в добротата." Отново бях шокирана, защото разбрах, че при самоусъвършенстването си понякога можех да спра чуждо лошо поведение, но не се намесвах, защото преценявах, че това не е моя работа. Всъщност обучителите бяха прави. Бях там, за да наблюдавам практикуващите. Така че беше моя работа да спра проявите на лошо поведение.

След това си спомних отново, че в петата аудио лекция Учителят говори за „ако не успеете да накажете злото, това е неприемливо“. Учителят казва това в аудио лекциите по повод на случаите, когато изпълняваме контролираща фукция (като супервайзор).

Независимо дали съм постъпила правилно или не, осъзнах, че що се отнася до моето самоусъвършенстване, трябва да положа допълнителни усилия, за да упражнявам самообладание и да държа устата си затворена. Не успях да се справя толкова добре. Но това ми показа пропуска ми и че трябва да работя усърдно, за да упражнявам ууей. Този елемент за усъвършенстване е много важен.

Обучаемите в семинара продължиха да не могат да си сътрудничат ефективно, с единствената разлика сега, че избягваха да говорят лошо или агресивно един с друг, тъй като вече знаеха, че са наблюдавани. Участничката, която критикуваше другото момиче, не можеше да се сдържи от конфронтация, така че тя словесно нападна друг асистент. Асистентът обаче не се разколеба от критиките. Но аз, аз проявих неувереност. Това беше поредният пропуск в самоусъвършенстването ми, несигурност и това, че не съм стабилна и уверена по отношение на моите мисли и идеи.

Обучителите оцениха момичето, което избухна в сълзи, че е най-способното и решиха да я направят лидер на екипа. Мислех, че това решение ще наруши и без това нарушените отношения между участниците и както прогнозирах, обучаемите не приеха момичето за ръководител. Момичето ме намери в коридора и ми каза, че се опитва да разбере какво е направила погрешно и какво може да направи, за да си сътрудничи по-добре с други обучаеми, тъй като нейните колеги ѝ казват, че ѝ е трудно да си сътрудничи. Изпитвах състрадание към момичето, тъй като се чувствах точно по този начин по отношение на сътрудничеството си със съпрактикуващите. В сътрудничеството ми със съпрактикуващи чувам едно и също нещо - че ми е трудно да си сътруднича и се питам като това момиче, каква е грешката, която съм направила.

Наблюдавайки това момиче, разбрах, че имаме нещо общо: тя също като мен беше много привързана към своите идеи и методи; тя искаше нещата да се случат веднага и настояваше за своите идеи. Другите обаче също имаха свои идеи и не искаха да се впускат в предложените от нея действия.

Другият проблем беше, че тя имаше толкова силно желание да спасява хора - това беше обхватът на семинара: да се научи да защитава човешките същества, които са жестоко малтретирани - че тя е била прекалено ентусиазирана и това е накарало колегите ѝ да мислят, че не е разумна. Спомних си, че в своето самоусъвършенстване много пъти съм приемала нещо много сериозно, ставайки прекалено ентусиазирана в спасяването на съзнателни същества и в резултат практикуващите реагират срещу това отношение.

“Някои хора се държат сякаш са психически ненормални или са видели достатъчно от този светски живот. Казват неща, които другите не могат да разберат.”
("Джуан Фалун", Лекция Девета)

От един момент нататък аз, като това момиче сега, чувствах, че съм емоционално отделена от групата Дафа практикуващи. Подобно на нея се чувствах нападана, без да знам какъв е проблемът. Прекаленият ентусиазъм - това беше проблемът. Това беше привързаността, която кара практикуващите да се отдръпват от мен.

Но в този семинар, гледайки, че това момиче, въпреки че не разбира защо колегите не реагират добре към нея, тя все още не губи вяра и остава вярна на идеала си за спасяване на човешки същества, това отношение на това момиче ме накара да разбера, че трябва да не развивам лоши мисли или да не се възмущавам, когато други практикуващи не ме разбират.

Вътре в мен има привързаност, която предизвиква търкания и е привързаност, която не мога да идентифицирам, но все пак, въпреки че не разбирам привързаността си или защо другите реагират по начина, по който го правят, аз все още трябва да бъда толерантна към себе си, да поддържам широко отворено сърце, да приемам нещата такива, каквито са за съответния момент, и да продължавам по пътя си на самоусъвършенстване, вярвайки наистина, че мога да изследвам и ще изследвам по-дълбоко в сърцето си, ще намеря своите привързаности и ще ги премахна.

Обучителите в края на семинара оцениха момичето много положително, което ѝ донесе специална награда. В моите очи този резултат беше като върховния ред в небесните царства: Боговете наблюдават всичко и оценяват всички съзнателни същества. Въпреки нашите привързаности, ако се стремим да усъвършенстваме характера си и да упорстваме във вярата си, нашите усилия ще бъдат възнаградени.

“Във Вселената има принцип: който губи – печели. Който се усъвършенства, придобива гонг.“
("Джуан Фалун", Лекция Девета)

Есето е прочетено на Осмата българска конференция за споделяне на опит в Пловдив, 2019 г.