Истории за толерантност и прошка в древни времена

i> Minghui.org

Толерантността и прошката са част от традиционните китайски добродетели. Те са проява на състрадание и помагат да се разрешат много конфликти, както е показано в примерите долу.

Да не се защитиш, дори несправедливо обвинен

Поговорката гласи, че нараняванията от оръжия са сравнително лесни за издържане, докато вредите, причинени от слухове, са най-трудни за понасяне. Как древните китайци са се отнасяли към хората, които ги наранявали по този начин? Нека да разгледаме няколко исторически фигури.

Кай Шиан, прославен служител от Северната династия на Сон, пил веднъж навън с група приятели, когато един от тях случайно наранил минувач, докато демонстрирал уменията си в стрелба с лък. Виновникът обаче твърдял, че стрелата на Кай е наранила човека и слухът скоро се разпространил надлъж и нашир из целия град. Императорът чул за това и повикал Кай в двореца, за да го попита дали е вярно. Кай просто коленичил и помолил за прошка. Той не се защитил, нито казал на някого, че е невинен, дори и след завръщането си от двореца.

В подобна ситуация Гао Фан от източната династия Джин служел като съдия при губернатора на отбраната Джан Конгън в Чанджоу. Дуан Хонджън, военен офицер, откраднал някакъв държавен дървен материал, за да направи мебели за себе си. Джан се вбесил, когато научил за кражбата и искал Дуан да бъде екзекутиран. За да се защити, Дуан твърдял, че Гао му е казал да вземе дървения материал. Джан попитал Гао дали това е вярно, а Гао приел, че вината е негова. Така животът на Дуан бил пощаден.

Скоро след това Джан платил на Гао, дал му кон и го освободил от позицията му. Гао си тръгнал тихо и никога не защитил своята невинност. Не след дълго обаче Джан изпратил някой да повика Гао обратно. Година по-късно един от верните довереници на Джан му казал, че Гао е поел вината, за да спаси живот. Това изненадало Джан и след това той се отнасял към Гао с още по-голямо уважение.

Прошка и щедрост

Да дадеш пари може да не е много трудно, но да бъдеш мил с тези, откраднали твоята собственост, не е нещо, което обикновените хора биха направили.

Когато Джан Джъчан учил в Императорския колеж, семейството му помолило някой да му занесе 10 таела (500 грама) злато. Докато Джан бил навън, съквартирантът му отворил куфара и взел златото. Служителите на колежа извършили претърсване и открили златото. За да избегне унижението на съквартиранта си, Джан отрекъл златото да е негово. Съквартирантът му, който бил откраднал златото му, го върнал на Джан още същата вечер. Знаейки, че съквартирантът му е от бедно семейство, Джан му дал половината злато.

Ето една история за превръщането на крадец в добър гражданин. Ю Линии от Каочжоу бил честен човек и никога не правел нещо, което да навреди на някого заради лична изгода. Семейството му станало доста заможно в по-късните години на Ю. Една вечер някой се промъкнал в къщата му, за да го ограби. Синовете му хванали натрапника, който се оказал синът на съседа. Ю го попитал: „Никога преди не си правил нещо лошо. Защо си тръгнал да крадеш?
"Защото сме толкова бедни"- отговорил крадецът. Тогава Ю го попитал от какво има нужда. Крадецът казал: „Десет хиляди монети ще са ми достатъчни да си купя храна и дрехи.“ Така Ю му дал парите и го пуснал да върви. Но бързо го повикал обратно. Крадецът се притеснил, мислейки, че Ю може да е променил решението си и иска да го докладва на властите.

Ю му казал: „Ти си много беден, но сега носиш всички тези пари в себе си, а вече става късно. Страхувам се, че патрулите може да те спрат и да те разпитват за парите.” Ю казал на крадеца да остане за една нощ и да се прибере у дома на следващия ден. Крадецът бил дълбоко засрамен от стореното и станал много честен човек след това. Всички съседи хвалели Ю за неговата доброта.
Семейството му станало едно от най-преуспелите в областта. Много хора приписват това на благословиите, получени от него за правенето на добри дела.

Щедър, не безотговорен

Щедростта не е същото като да бъдеш дързък. Когато става дума за сигурността и просперитета на държавата, човек трябва да зачита тези, които са честни и способни.

Джан Шишън, известен канцлер в Северната Сон династия, бил повишен в граничен офицер на юг от река Яндзъ. Един ден на семейно угощение някакъв слуга откраднал няколко сребърни прибори и ги скрил в дрехите си. Джан видял стореното, но не казал нищо. По-късно, когато Джан станал канцлер, той назначил своите слуги като длъжностни лица - всички, с изключение на този, който откраднал сребърните прибори.
Един ден слугата коленичил пред Джан и казал: „Аз съм ви служил най-дълго, но онези, които дойдоха след мен, вече са повишени. Защо" - изплакал той, "- забравихте ли ме?"
Джан отговорил съчувствено: „Не исках да го казвам, но се страхувам, че така или иначе, ти би могъл да възнегодуваш срещу мен. Спомняш ли си, когато бяхме на юг, веднъж ти открадна някаква сребърна посуда? Пазил съм това в тайна близо 30 години и дори ти би могъл да не знаеш, че видях какво си направил. Сега, когато аз съм канцлерът, отговорен за назначаването и освобождаването на длъжностни лица, трябва да насърча тези, които са добродетелни и да уволнявам всеки, който е корумпиран и алчен. Как мога да препоръчам крадец на официална позиция?
Но, тъй като ти отдавна работиш за мен, ще ти дам тридесет хиляди монети. Можеш да напуснеш сега и да избереш място, където да се установиш. След като разкрих, че знам какво се е случило в миналото, ти би се срамувал твърде много, за да останеш повече."
Слугата бил зашеметен. Със сълзи в очите той се сбогувал с Джан.

Източник на историите: Рен Джън от У Лиен от династията Юан

Статията на английски език: https://en.minghui.org/Stories of Tolerance and Forgiveness in Ancient Times
Статията на китайски език: http://www.minghui.org/古人宽忍大度故事数则
Chinese version available
CATEGORY: Traditional Culture