Анализ на данни показва, че ККП насилствено отнема органи за нелегални трансплантации

Minghui.org

Списание „Nature“ наскоро публикува списък с имената на десетте най-влиятелни учени на годината. Една от тях е Уенди Роджърс – професор по клинична етика от Университета „Макуайъри“ в Австралия.

Вниманието на професорката се насочва към етиката в трансплантациите, след като през 2015 г. гледа документалния филм „Трудно за вярване“. Документалната лента разглежда въпроса за масово разпространената практика на китайското правителство да екзекутира затворници на съвестта (предимно последователи на Фалун Гонг), за да продава органите им на т.нар. "трансплантационни туристи", т.е. чуждестранни пациенти, нуждаещи се от трансплантация на органи.

На следващата година проф. Роджърс заема председателското място на доброволната организация "Международна коалиция за прекратяване злоупотребите с органи в Китай" (ETAC).

Професорката оглавява екип, който анализира данните, публикувани от китайски доктори по трансплантация. Според нея резултатите от изследванията, публикувани през м. февруари предишната година прикриват трансплантации на насилствено отнети органи в Китай.

Списанието коментира, че група международни експерти стигат до същото заключение. Екип от експерти, начело със сър Джефри Найс (кралски адвокат, водил делото срещу Слободан Милошевич в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия), публикува доклад, който поставя под съмнение изнесения от китайския комунистически режим брой транспплантации и заключи, че органите на много повече затворници на съвестта биват насилствено отнети и че това престъпление продължава и до днес.

Под ръководството на бившия партиен лидер Дзян Дзъмин, на 20 юли 1999 г. китайската комунистическа партия (ККП) стартира национална кампания за преследване на духовния метод Фалун Гонг. Създадено е Управление 6-10, с юрисдикции извън правната система, чиято единствена функция е да унищожи Фалун Гонг с директивата „опетнете репутацията им [на практикуващите], банкрутирайте ги финансово и ги унищожете физически.“

Оттогава има повече от 4 300 документирани смъртни случаи на последователи на практиката, които са директен резултат от преследването. Неизвестен брой жертви са лишени от свобода, подложени на изтезания, промиване на мозъка, недоброволен труд и дори на насилствено отнемане на органи за продажба в трансплантациоонни операции.

Комунистическият режим ангажира всички държавни организации в репресиите срещу Фалун Гонг и въвежда политика всички смъртни случаи на симпатизанти на практиката да бъдат регистрирани като „самоубийства“, а телата им да бъдат кремирани без да се документира самоличността им.

Много лишени от свобода практикуващи в затвори и трудови лагери редовно биват подлагани на кръвни проби и други медицински тестове. В същото време голяма част от тях изследват безследно.

Китайското правителство винаги е отричало, че отнема органи от затворници на съвестта и твърди, че е установило система за доброволни дарения на органи. Но списание „Forbes“ цитира статия на медицинския журнал „BMC Medical Ethics“ от 16 ноември м. г., в която се посочва, че комунистическият режим прецизно фабрикува данни в Китайската система за реагиране за трансплантация на органи (COTRS), за да прикрие масовите убийства.

Всички данни водят до едно и също заключение.

В началото на март 2006 г. международната преса за първи път реагира на провежданите от Китай престъпления на насилствено отнемане на органи. Според изнесените данни повече от 36 концентрационни лагера, включително Судзятун и печално известният Масандзя, насилствено извличат органи от живи практикуващи Фалун Гонг.

През февруари 2012 г. бившият шеф на полицията в гр. Чончин - Уан Лидзюн, поиска политическо убежище в консулството на САЩ в Чончин. Той връчи на американското правителство няколко документа, включително предполагаеми доказателства за насилствено отнемане на органи в Китай.

Канадският правозащитен адвокат Дейвид Матас (съавтор на "Кървава реколта/Клането: Актуализация" от 2016 г.) нарече насилственото отнемане на органи „безпрецедентно зло на тази планета“. Канадският депутат Борис Вжешневски го определи като „най-черното престъпление на нашата ера“.

Освен че осъдиха това кърваво престъпление на китайския комунистически режим, много държави като Израел, Испания, Италия, Норвегия, Белгия, Тайван и др. приеха закони, които не позволяват на своите граждани да се ангажират в нелегални трансплантационни операции в Китай.

Статията на английски език: http://en.minghui.org/Research Concludes CCP Forcibly Removes Organs For Illegal Transplantation