Практикуващи, още ли не сте се събудили?

Minghui.org

В рамките на едва няколко седмици коронавирусът се разпространи из Китай, както и в много други държави. Много хора починаха. Докато хората продължават да загиват заради вируса и с още блокирани китайски градове, с колко оставащо време разполагаме, за да поправим това, което не сме направили добре, и да спасим хората?

Като Фалун Дафа практикуващи как би трябвало да разглеждаме тази епидемия?

Точно преди Коледа през предишната година имах усещането, че наближава катастрофално събитие. Не знаех каква форма ще да приеме, но имах погрешната мисъл: „Хората преследват практикуващите. Не трябва ли да платят за това?”

Тази мисъл не идваше от истинската ми същност и и липсваше състрадание. Не следваше ли тя аранжировките на старите сили? Тази епидемия се цели в обикновените хора, а не в практикуващите. Непрактикуващите са тези, които се намират в истинска опасност.

Но тази епидемия от коронавирус ни възпрепятства да спасяваме хора ефективно. Трябва да пробием през аранжировките на старите сили.

Учителят казва:

„ Старите сили така или иначе не искат да спасите толкова много хора, но аз им се противопоставям. В противен случай те щяха да приключат нещата миналата година. Но какво щяхме да правим, ако почти не останеха хора?” („Преподаване на Фа на Фа конференцията в Сан Франциско, 2014 г.”)

От лекциите на Учителя осъзнах, че те искат да елиминират онези хора, които не са били спасени, и да унищожат Китайската комунистическа партия (ККП).

Когато плановете на старите сили не се осъществиха, аз разбрах, че Учителя ги е осуетил. Учителят удължава нещата, за да могат практикуващите да имат повече време да се усъвършенстват и да спасят повече хора.

Учителят казва:

„ Дафа практикуващите не бива да остават привързани към времето и не трябва да занемаряват изпълнението на нещата, които би трябвало да правите. Продължавам да удължавам това време, за да ви го дам на вас и да ви дам възможност да действате бързо!” („Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк, 2016 г.”)

Какво е трябвало да направи Учителят, за да продължи да удължава времето?

„ Въпрос: Какво могат да направят учениците, за да намалят възможно най-много Вашето бреме?
Учителят: Не е нужно да се тревожите за това. Това не е нещо, на което който и да е от вас е способен. Нищо не можете да направите, а аз дори не мога да ви кажа за нещата, с които се сблъсквам. Преди съм казвал: „На високите места е самотно.“ Но не е каквото вие бихте си представили – като това, през което минава един високопоставен служител, че не може да излее сърцето си пред никого – най-много да се чувства малко самотен и толкова. Аз трябва да понасям просто огромен натиск, както и трудностите на всички съзнателни същества.”
Из „Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк, 2019 г.”

За да ни даде повече време, за да спасяваме хора, Учителят понася огромен натиск и трудностите на всички съзнателни същества!

От 2013 г. досега изминаха седем години. Когато разглеждам собственото си самоусъвършенстване през тези години, се чувствам дълбоко засрамен. Някои практикуващи ставаха все по-малко усърдни; други бяха привлечени от човешките неща; някои дори започнаха да се съмняват в Учителя и Дафа. И все пак Учителят не се отказа от нас. Учителят състрадателно, сериозно ни предупреди в неотдавнашни лекции, като „Преподаване на Фа на Фа конференцията на Западните щати на САЩ, 2015 г.” и „Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк, 2016 г.”.

Миналата година един практикуващ, чието Небесно око е отворено, публикува статия на „Минхуей”, озаглавена „Колко Дафа практикуващи могат да успеят в самоусъвършенстването?” Почувствах, че това беше „събуждащо пробождане” за всички онези, които не са се култивирали усърдно. Но колко от нас чуха предупреждението и се пробудиха?

С колко време разполагаме преди края, аранжиран от Учителя? Не е ли епидемията от коронавирус друго „събуждащо пробождане” за онези практикуващи, които все още са изгубени сред обикновените хора?

Преди няколко дни осъзнах, че щом някой дойде в този човешки свят, то е като да дойдеш от място с ярка светлина в тъмен тунел. Когато истинските ни същности дойдат тук, всеки от нас е обграден от човешко тяло с чифт човешки очи. Нашите истински същности не могат да видят ярките светлини и ние сме изгубени в този тъмен свят – изгубени в човешките взаимоотношения сред семейства, роднини, работа и други. С атеизма и така наречената научна логика, която старите сили са наложили на света, това човешко място е дори още по-тъмно. Хората са убедени, че това, което виждат с човешките си очи, е истината, докато всъщност те са напълно изгубени.

Но Учителят дойде и донесе светлина в този тъмен свят. Той пробуди истинските ни същности и ни поведе по светъл път, за да можем да се завърнем в истинските си домове. Ние започнахме да вървим по пътя към светлото бъдеще.

Аз разбрах, че всяко взаимоотношение в човешкия свят е фалшива представа, формирана от „кармична разплата” и всичко около нас е като сценичен реквизит. Нашата задача е да помогнем съществата (обикновените хора), които са дошли от високи нива, да получат Фа, така че да могат да се завърнат в своите истински домове.

Когато разбрах това, истински почувствах, че нищо в този човешки свят не ми принадлежи. Изведнъж видях всичко ясно. Няма да бъда блокиран от тъмнината. Знам какъв е моят път и какво трябва да направя.

Изразеното е моето лично разбиране. Моля, посочете всичко, което не е в съответствие с Фа.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2020/2/8/183144.html