Да пробиеш през собствените си окови

Minghui.org

Напоследък новините за епидемията от коронавирус в Ухан станаха известни на целия свят. С разпространението на вируса различни градове предприеха редица така наречени превантивни мерки, като блокиране на населението и затваряне на селата. Аз малко или много се развълнувах от тези действия.

Блокиран от мързел и човешки представи

Преди избухването на епидемията аз и други практикуващи излизахме навън в определени часове, за да разясняваме истината за Фалун Гонг на хората. Особено през почивните дни винаги разяснявахме истината за Дафа на хората в определени часове.

Блокирането на населението се случи на третия ден от Китайска Лунна Нова Година. Преди да бъде затворен моя жилищен район си мислех, че трябва да побързам и да окача информационни брошури за Дафа на дръжките на вратите на домовете на хората. Те биха имали време да прочетат брошурите и да научат истината, докато си стоят вкъщи.

Мислех си да го направя, но не излязох заради мързела ми и липсата на някой, който да ме придружи. Стоях си у дома и си губех времето. Аз и други практикуващи планирахме да излезем навън през шестата нощ от новата година, за да окачим плакати, но не го направихме, тъй като вярвахме, че по улиците няма да има почти никой. Мислехме си, че дори да окачим плакатите, малцина биха ги видели. Накратко - бяхме блокирани от тези отрицателни мисли.

Обикновено сърфирам в интернет относително безпроблемно. Други практикуващи понякога не могат да влязат в интернет, но аз не съм особено повлиян от това. Винаги мога да вляза в интернет, дори ако понякога са ми нужни няколко опита или ми отнеме малко повече време, за да се свържа. На втория ден от новата година обаче този добър късмет приключи. Не успявах да вляза в интернет пет или шест поредни дни, независимо кога се опитвах, дори в 01:00 часа сутринта, когато много малко хора сърфират в мрежата. Погледнах към себе си. Изучавах ли Фа по-малко? Не, аз рецитирах Фа всеки ден, за да запаметя една или две лекции. Можех да изпращам праведни мисли със спокойно съзнание. Тогава какъв беше проблемът?

Предния ден се опитвах дълго време да вляза в интернет и помолих Учителя за помощ, но въпреки това не успях да го направя. Почувствах се напълно безпомощен и предположих, че другите практикуващи вероятно са изпитали същите трудности, затова реших да го обсъдя с тях на следващия ден. Напоследък си стоях вкъщи и не се бях свързвал с други практикуващи. През този специален период от време, ако посетях други практикуващи, техните семейства щяха да са недоволни, затова не ходех никъде и останах изолиран.

Подтикнат от усърдни практикуващи да разпространявам истината

На този ден аз и другите практикуващи бяхме планирали да излезем, за да разпространяваме информацията за Фалун Дафа. Преди да изляза, продължавах да мисля, че на улицата няма да има много хора и че може да отидат по-малко практикуващи. Просто исках да отида да проверя.

Пристигайки на мястото, първо видях практикуващата Гъ Мей. Тя ми каза, че не е излизала до този момент, очаквайки че няма да има никой на улицата – и че тя също не е успяла да влезе в интернет, точно както мен.

Други двама практикуващи също пристигнаха. Те казаха, че не са имали проблеми да влязат в интернет с едно натискане на клавиш. И двамата от тях бяха пенсионери. Те управляваха много добре времето си и излизаха да разговарят с хората за Дафа почти всеки ден. Те не бяха повлияни през последните няколко дни и пак излизаха всеки ден да разказват за Дафа. Те споделиха, че всеки когото са срещнели, е чакал да научи за Дафа.

Попитах ги: „Сега хората трябва да се регистрират, когато посещават която и да било община. Все още ли си ходите на гости един на друг?”

„Правим го както обикновено. Когато минеш през вратата не мисли, че портиерът ще те попита и просто се преструвай, че се прибираш вкъщи”, отговориха те.

След като чух техните думи, видях разликата между себе си и тях и осъзнах, че греша. Бях блокиран от собствените си очаквания. Краката ми, както и интернет, бяха блокирани от неправилните ми мисли.

Те отидоха да разясняват истината заедно. Гъ Мей и аз останахме там, чувствайки се безпомощни. Гледайки малцината хора по улиците, не знаех къде да отида. И двамата осъзнахме едновременно, че сме блокирани от нашите човешки представи да разказваме на хората за фактите относно Фалун Дафа.

Вървяхме в посоката, в която бяха тръгнали и те, надявайки се да ги настигнем и да си поговорим още, но те бяха отишли твърде далеч от нас. По пътя започнахме да разговаряме с хората за Фалун Дафа и за напускането на Китайската комунистическа партия (ККП) и нейните младежки организации. Ефектът беше доста добър. Хората, които срещнахме, приемаха думите ни. Гъ Мей каза, че това е било аранжирано от Учителя.

Щом изоставиш представите си, всичко се възстановява

Хората, които срещнахме, като цяло приемаха брошурите за разясняване на истината, а някои напускаха организациите на ККП. Докато разговаряхме, ние усещахме дезинтегрирането на материята, която беше оковала сърцата ни. Съзнанията ни се отваряха. Разбрахме се, че преди да отидем на работа, ще излизаме навън всеки ден, за да спасяваме хора, без повече да мислим за това колко хора ще има по улиците.

На връщане си помислих, че ще е много добре, ако успея да вляза в интернет. Това беше и първото нещо, което направих, когато се прибрах у дома. Без никакви мисли лесно успях да се свържа, като просто активирах софтуеъра за пробиване на блокадата. Бързо свалих седмични списания, брошури и други материали за Фалун Дафа. Това продължи два поредни дни. Влизах в интернет много лесно, когато се връщах от разясняване на истината навън. Знам, че това беше знак от Учителя.

Гореописаното е част от собствените ми преживявания. Споделих го, за да могат други практикуващи, които са били блокирани като мен, да успеят да пробият през собствените си притеснения и да разяснят истината на хората.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2020/2/8/183150.html