Да загърбим комунизма означава светло бъдеще за човечеството

Minghui.org

На 13 август 2011 г. в 12 часа на обяд германската столица Берлин замира в мълчание. Трафикът спира и пешеходците замръзват неподвижни. Във въздуха отекват само звуците на църковни камбани.

Събитието отбелязва 50 години от построяването на печално известната Берлинска стена. Германската столица отдава едноминутно мълчание в памет на жертвите, изгубили живота си при опити да преминат стената в копнеж за свобода.

Кодовото название на проекта за стената преди нейното издигане е „Великата китайска стена,“ което подсказва, че е трябвало да бъде неразрушима като древната Велика китайска стена.

Но 28 години по-късно, в края на 1989 г. Берлинската стена, символ на комунистическия терор, е съборена. Нейното падане е кулминацията на рухването на комунизма в цяла Източна Европа. Хората, изстрадали комунизма, опитали се да се освободят от неговия гнет в Чехословакия през 1968 г. и в Унгария пез 1956 г., най-после отпразнуват свободата си.

Скоро след падането на Берлинската стена неуморната Китайска комунистическа партия (ККП) започва тайно да строи в Китай друга „Берлинска стена“– невидимата „Велика защитна стена“ (Firewall). Нейното предназначение е да регулира и да цензурира интернет дейностите на китайските граждани, и да блокира достъпа до определени задгранични интернет страници, интернет инструменти и мобилни приложения.

В продължение на десетилетия безброй киберполицаи се трудят ежедневно, за да промиват съзнанието на китайските граждани в интернет, като разпространяват фалшива информация и прикриват лъжите на ККП. Невидимата „Велика защитна стена” и до ден-днешен успешно предотвратява достъпа до истината.

Прочистване на комунистическото влияние

След разпадането на Съветския съюз държавите от Източния блок преминават през дълги и трудни изпитания. В ежедневието на техните граждани все още има много неща, които тягостно напомнят за комунистическото минало - например имена на улици, статуи, сгради и символи.

Преди години Ленин е бил възвеличаван като „велик вожд“ и разпространител на глобалния комунизъм. Под егидата на Съветския съюз негови статуии ентусиазирано са се изнасяли в цял свят. Точният им брой е 7 428.

С разсекретяването на все повече информация на бял свят изплуват шокиращи факти за изтребените от Ленин руски граждани.

Необходимостта от премахване статуите на Ленин е естествена реакция на хора, живяли в информационно затъмнение, които погрешно са го възприемали като основател на техните нации. Предполага се, че има свалени около 6 000 статуии на Ленин. Изградени са монументи и музеи, които да напомнят на хората за причинените от комунизма нещастия.

Сваляне на статуя на Ленин в монголската столица Улан Батор


Латвийка седи върху преобърната статуя на Ленин


Губернаторът на Полтава в Украйна Виктор Бугайчук издава заповед всички паметници и статуии на Ленин в държавата да бъдат свалени до 24 ноември 2014 г.
Според Бугайчук запазването на статуите на комунистическите тирани е гавра с украинския народ. Той нарежда цялата област да „прочисти всички символи на тоталитарната диктатура на бишия Съветски съюз от улиците, площадите, училищата и други обществени места“. В Украйна, която е бивша съветска република, има издигнати стотици комунистически монументи и статуи на Ленин.

Разбиване на статуя на Ленин в Киев, Украйна


Любопитна е статистиката, публикувана от социолози в украинските медии, според която места с повече статуи на Ленин имат по-висока престъпност и повече икономически проблеми. Докато в централните и западни райони, където такива са много малко, или почти ги няма, икономиката се развива много по-бързо и няма социални размирици.

На 9 април 2015 г. украинският парламент приема закон, който забранява популяризирането на символи на комунизма от съветската ера, включително бившия национален флаг, емблема и химн, преплетените чук и сърп, петолъчката, и т. н. Законът също така забранява табели с комунистическо съдържание и цитати на лидери на комунистическата партия. Премахнати и сменени са комунистически имена на улици и градове.

Комунистическите диктатори Ленин и Сталин са причинили неимоверни страдания в Съветския съюз. „Повече от 60 милиона руснаци загубиха живота си във войни, глад и репресии по време на съветската ера.“ Това пише в книгата си „Горчива чаша“ от 1994 г. Александър Яковлев – историк и член на Политбюро и Секретариата на комунистическата партия на Съветския съюз,

„Стената на мъката“ (известна още и като „Стената на скръбта“) е национален мемориал на жертвите на политическото преследване на Сталин. Той е открит в Москва на 30 октомври 2017 г. Мемориалът нагледно показва пред целия свят, че престъпната история на масови убииства на невинни хора от Съветската комунистическа партия е категорично заклеймена, както и че Октомврийската революция и комунистическите идеологии са абсолютно презрени и отречени.

Разкриване на тайни архиви
По време на комунистическия режим жителите на Източна Германия са обект на много стриктно следене. Средно един на всеки 6,5 германци е доносник на властите.

Когато на 9 ноември 1989 г. Берлинската стена пада, тайната полиция на Източна Германия (Щази) изпада в паника и се опитва да унищожи купища секретни документи по възможно най-бързия начин. Но местните жители, усетили за какво става дума в сивите сгради в сталинистки стил, нахлуват и успешно изземват „пълните архиви“ на десетилетия тиранична диктатура.

Писмените архиви се простират на дължина 180 км, плюс 39 милиона индексни карти, десетки хиляди снимки и аудио записи, както и 15 600 чувала с ръчно изписани архиви, които по-късно са прилежно възстановени.

Архивите са публично достояние и всяко лице, организация или институция има право на достъп до тях. До момента 1,7 милиона души или 10% от населението на Източна Германия са се регистрирали за да ги видят. Източногерманската активистка за граждански права Мариане Биртлер, която е била директор на BstU – агенцията, отгаваряща за съхранението и достъпа до архивите на Щази, заявява: „Толкова много хора решиха да нарушат мълчанието, защото се надяват да узнаят истината, те искат да знаят какво се е случило в миналото.“

След обединението на двете Германии през месец юли 1990 г. масивните щабквартири на Източногерманското министерство на националната сигурност (Щази) са превърнати в мемориали и музеи, за да напомнят на хората за болката и страданията в ръцете на тази институция по време на комунистическия режим в Източна Германия. За тях свидетелстват лични преживявания, нагледни материали и публикации.

Масивните щабквартири на бившето Щази в Източна Германия


Декомунизация в Полша

През януари 1990 г. тримилионната комунистическата партия в Полша се разпада след 42 годишно управление на държавата. Полските граждани изоставят комунистическата система и предприемат серия от мерки за „декомунизация“, в опит да премахнат наследството на комунистическата идеология, организация, култура и психология.

Осем години по-късно, през декември 1998 г., полският парламент приема закон за учредяването на „Институт за национална памет“. Това е комисия за разследване и осъждане на престъпленията срещу полската нация и нейния народ - от ноември 1917 г. до края на юли 1990 г., включително Втората световна война и периода на комунизма.

През 2015 г. институтът събира над 90 километра архиви, които са публикувани в 1794 книги и статии, организира 453 изложения, провежда 817 срещи и открива 30 образователни интернет страници. В същото време разследващите членове интервюират 103 000 свидетели, разпитват 508 души, обвинени в престъпления и допринасят да бъдат започнати 137 съдебни процеса.

През месец май 2016 г. полският президент подписва Закон за декомунизация, за да забрани пропагандирането на комунизъм и други тоталитарни режими, както и за премахването и промяната на комунистически имена на сгради, улици и обекти.

На 22 юни 2017 г. законът е актуализиран и предвижда всички статуи и паметници на обществени места, които символизират и възхваляват комунизма и тоталитарни режими да бъдат премахнати до следващата година.

Полският парламент потвърждава в изявление, че законът за декомунизация изпраща ясно послание, че Полша забранява и се противопоставя на всякакви тоталитарни режими и осъжда разпространяването на такива идеологии. Той също така заявява, че запазването на статуи и паметници на извършителите на сериозни престъпления, би дало на поддръжниците на тоталитарни режими възможност да разпространяват грешни идеи и да имат отрицателен ефект върху обществото.

На бившите комунистически държави в Източна Европа са нужни повече от 20 години, за да прочистят комунистическото наследство и да премахнат неговите символи от обществени места. Чрез този процес хората осъзнават какво са преживели по време на комунистическия режим, придобиват по-ясна представа за злата природа на комунизма и вземат ефективни мерки тя да не се повтори никога повече.

Китай под управлението на ККП

Днес Китай все още се намира под хватката на ККП, където портрети на Мао Дзедун и партийни знамена са повсеместно явление. Контролираните от държавата медии и интернет непрестанно бълват хвалебствени слова за „червения режим.“

Публичните възпоменателни дейности са забранени в Китай, дори в памет на бедствия, допуснати от самата ККП, като например „Културната революция“, а също други опустошителни явления, политически чистки и убийства, които ККП се е опитала да прикрие. Всякакви подобни възпоменателни мероприятия биха били окачествени като „подриване на режима,“ а свързаните с тях ключови фигури са предмет на зорко наблюдение от полицията.

Всяка вечер в 19:00 часа, китайската национална телевизия CCTV излъчва ежедневната новинарска емисия “Xinwen lianbo”, която величае ККП и промива съзнанието на стотици милиони хора, превръщайки ги в „роботи“, които ККП може да забуждава и манипулира по свое усмотрение.

Независимото и критично мислене не се толерират. Традиционната култура и морални ценности са унищожени. В резултат на това в съвременен Китай под ръоводството на комунистическия режим се шири рязък морален упадък.

ККП забранява на гражданите да вярват в друго, освен в атеистичните комунистически доктрини. Тя не се спира пред никакви злини, за да репресира хора от праведни вероизповедания, като тибетци, уйгури, членове на домашни християнски църкви, и най-вече Фалун Гонг. Преследването на неговите последователи, които живеят според принципите Истинност, Доброта и Търпение са най-брутални от всички.

Гражданка на западна държава споделя с Фалун Гонг практикуващ, че семейството й също е пострадало в ръцете на комунистическия режим, така че тя напълно разбира болката и страданието, които изпитват привържениците на Фалун Гонг в Китай. Жената изрази надежда, че преследването ще приключи в най-близко бъдеще.

От идването си на власт през 1949 г. ККП е отговорна за неизброими бедствия в страната и за смъртта на десетки милиони хора.

Въпреки това ККП никога не признава злодеянията си. Тя се опитва да прикрие своите престъпления, като лишава народа от законна свобода на пресата и свобода на словото. Нейните проводници безсрамно дезинформират китайския народ и пълнят учебниците с лъжи.

Когато причини бествие, ККП просто казва: „трябва да си вземем поука,“ но това никога не става, не е ставало и никога няма да стане. Така че китайският народ трябва да понася нещастие след нещастие, предимно заради това, че ККП скрива информация, като се започне със земетресението в Таншан през 1975, до страшното земетресение в Уънчуан през 2008 г., от SARS вируса през 2003 до съвременната смъртоносна ККП (коронавирус) пандемия, която започна от Ухан, зарази милиони хора по света, и отне живота на десетки хиляди.

Надежда за човечеството.
Историята не може да бъди изтрита и не бива да потъне в забвение. Безскрупулното поведение на ККП и нейната дългогодишна амбиция в крайна сметка да доминира над целия свят, карат все повече хора да разберат, че не бива повече да хранят илюзии за нея. Трябва категорично да се разделят с комунизма, както го направиха народите в Източна Европа и напълно да премахнат отровното влияние на комунизма в международната общност.

В книгата „Девет коментара на комунистическата партия“, която публикува „Епок Таймс“ в края на 2014 г. пише: „Трябва да изоставим илюзиите, щателно да се вгледаме в себе си, без да се влияем от омраза, алчност и желания. Само тогава можем да се избавим от кошмарния контрол на обладаващия дух на ККП през последните 50 години. В името на свободна нация можем да възстановим китайската цивилизация на основата на уважение към човешката природа и състрадание към всички.“


Статията на английски език:
https://en.minghui.org/Abandon Communism to Embrace a Bright Future for Humankind

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.