Дете става свидетел на жестокостта на ККП

Minghui.org

Роден съм в голямо семейство с четири поколения практикуващи Фалун Гонг. Преследването на практикуващи Фалун Гонг започна през 1999 г., когато съм бил само на годинка.
През цялото си детство бях задържан и тормозен от полицейски служители. Станах свидетел и на преследването на семейството си. Побиват ме тръпки, когато видя полицаи. Бях свидетел на бруталността на правоприлагащия персонал в Китай под управлението на Китайската комунистическа партия (ККП).
Знам, че Фалун Гонг е нещо добро и практикуващите Фалун Гонг са добри хора, които не нарушават закона.

Задържан като бебе

Майка ми е била арестувана, когато съм бил на 15 месеца, защото е отказала да се отрече от Фалун Гонг. Задържали са ме заедно с нея. Заключили са ни в една килия с десетки други хора. На това влажно и мръсно място майка ми ми каза, че съм имал треска и съм повръщал. Плачел съм и съм отказвaл да ям каквото и да било.

След освобождаването ни десет дни по-късно полицаите така и не са спрели да идват в нашия апартамент, за да тормозят семейството ми. Забранили са ни да четем книгите на Фалун Гонг и да практикуваме упражненията. Не сме имали право да напуснем дома си, без да докладваме първо на местната полицейска станция, дори за да отидем до магазина за храна. Нямали сме никаква лична свобода.

Когато бях на три, няколко полицейски служители нахлуха в апартамента ни. Те излъгаха майка ми, че просто трябва да говорят с нея. Тя ме отведе в полицейското управление. Там ни затвориха в една стая и я биха. Уплашен, плаках и ритах полицая. След това ме отделиха от нея. Те се смееха, докато крещях за майка си.

Плаках часове наред, докато не останах без сили вече. Веднага щом отново видях майка си, се хванах здраво за врата ѝ, страхувайки се, че полицията ще я бие и ще ни раздели отново.

Майка ми ми каза, след като израстнах, че докато всичко това се е случвало, дядо ми е бил затворен в трудов лагер, а баба ми е била принудена да напусне дома си, за да не я намери полицията.

Семейство, принудено да напусне дома си

Когато бях първи клас, родителите ми ме спряха от училище. Спомням си деня, в който се сбогувахме с баба и дядо. Дядо ме гушна и ме целуна през сълзи. С годините осъзнах, че е трябвало да напуснем дома си и да станем бездомници, за да избегнем преследването.

Оттогава не сме живели на едно място за дълго и затова така и не беше възможно да ходя на училище.

През 2006 г., когато бях на 9 години, живеехме в предградията на град Чанчун. Помня как една нощ, докато спях, чух някой да ми шепне: "Не казвай нищо! Полицията идва. Трябва да тръгваме."

Бързо си сложих дрехите и избягахме със семейството ми. Най-накрая се скрихме в изоставена сграда. Стояхме прилепени дълго до една стена. Бях измръзнал и уморен, но ми беше ясно, че не трябва да плача.

Измъчваха баба до смърт

Полицията редовно отвеждаше дядо ми. Бил е измъчван почти до смърт всеки път, когато са го задържали. За щастие чрез упражненията на Фалун Гонг той възвръщаше здравето си всеки път, след като го освобождаваха. Баба ми обаче не оцеля след жестокостта на преследването, докато беше задържана.

Най-лошият кошмар

Най-страшното нещо, което ми се случи, беше когато бях на единадесет години. Играех с леля ми у дома, когато в нашия апартамент нахлуха група полицаи. За да ме предпази, тя стоеше точно пред тях. Около пет или шест от тях започнаха да я удрят. Бутнаха я на пода и здраво закопчаха ръцете й. Бях ужасен и не смеех да помръдна. Полицията претърси дома ни и взе личните ни вещи.

Бях отведен в голяма сграда. Някои казаха, че ще ме продадат за много пари, а други, че ще нахранят кучетата с мен. Бях ужасен. Един полицай взе парченце ананас с остър нож. Насочи ножа към лицето ми и каза:
- Изяж го!
Уплаших се и се опитах да избегна ножа, за да не ми разпори лицето.
После казаха, че ако им кажа имената на майка ми и на дядо ми, ще ме пуснат. Но не го направиха, след като им ги казах. Научих се да не вярвам на полицаи, защото не казват истината.
Часовете наред бях в ужас и това ме накара да се чувствам все едно имаше нещо забито в сърцето ми. Бях изключително нещастен в ареста. Тревожех се за дядо ми и майка ми. Също така умирах от глад.
Не правех друго, освен да плача през цялото време. В пет часа същата вечер полицията нареди наш роднина да ни вземе с баща ми. Чак тогава осъзнах, че дядо ми е бил арестуван заедно с останалата част от семейството.

Когато се върнах у дома с баща ми, разбрахме, че апартаментът ни е бил обърнат наопаки – разхвърляни дрехи и хавлиени кърпи, счупени съдове, тигани и тенджери навсякъде - а нашите лични вещи и пари бяха взети. Полицаите бяха сипали соев сос в аквариума и всички риби бяха умрели.
Когато най-накрая освободиха дядо, той беше изнемощял и на прага на смъртта. Не можех да го позная. Гласът му трепереше и изреченията му бяха накъсани. Плакахме заедно.
Тогава бяхме временно отседнали в един хостел в град Тунляо. Трима полицаи под прикритие ни шпионираха в стаята от другата страна на трапезарията. Около седмица по-късно се върнахме в дома на дядо в град Шулан. Както шефът, така и заместник-началникът на отдела за вътрешна сигурност на Бюрото за обществена сигурност в Тунляо следваха нашия автобус. Когато минахме край град Дзилин, те взеха от баща ми 40 юана, за да си платят газта.

Майка бе задържана и измъчвана по време на oлимпийските игри в Пекин

Случи се по време на олимпийските игри в Пекин. С баща ми отидохме до Бюрото за обществена сигурност в град Тунляо, за да поискаме освобождаването на майка ми. В офиса им видях чанта с подаръци. Тя беше пълна с любимите ми лакомства и играчки, които леля беше донесла за мен. Очевидно пазачите бяха взели подаръците и ядяха лакомствата. Видях и любимата си играчка – топка, която променя цвета си.

Докато отправяхме молбата ни за освобождаването на майка ми, ръководителят на Отдела за вътрешна сигурност скалъпи оправдания, с които не ни допусна до комплекса. Нямахме друг избор, освен да чакаме цял ден пред главния вход. Казаха, че са арестували майка ми по време на Олимпийските игри, за да не излезе пред всички и да разкаже на хората за преследването на практикуващите Фалун Гонг.

Многократно искахме освобождаването на майка ми до края на октомври. Ръководителят на Отдела за вътрешна сигурност каза на баща ми, че ако им даде 5000 юана, ще освободят майка ми. Тя най-накрая бе освободена, след като баща ми им плати 3000 юана, но разбрахме, че е била измъчвана и е на прага на смъртта. Знаехме, че са я освободили, за да избегнат отговорността в случай, че тя умре, докато е в ареста.

За пореден път претърсиха дома ни

Повече не можехме да живеем в нито град Тунляо, нито в Шулан, където преследването беше още по-жестоко. Пребиха баба ми до смърт и продължаваха често да идват в дом ни, за да ни тормозят. Отидохме в Чанчун, където дядо ми отдаде под наем малка къща и започна да се занимава с малък бизнес, като продаваше храна за вкъщи.

Вечерта на 3 ноември 2011 г. в дома ни отново нахлуха полицаи от отдела за вътрешна сигурност на град Тунляо. Избутаха дядо ми и му сложиха белезници.

След това започнаха да претърсват къщата ни и взеха компютъра ми, камерата и над 2000 юана в брой. Дори взеха събраното ресто, което бях спестил в едно прасенце. Видях как сложиха парите ни в собствените си джобове. Търсеха и документите ни за банков депозит. Един от тях се мушна под леглото, за да ги търси.
Това беше вторият път, когато видях как полицията ограбва дома ни.

След като претърсиха къщата ни, арестуваха дядо ми. Помолих ги да не отвеждат дядо ми, защото беше много добър човек и нямаше да мога да оцелея без него. Пренебрегнаха молбата ми.

За щастие майка ми не беше вкъщи. Щеше да бъде арестувана, ако беше там. Тъй като полицаите наблюдаваха вратата ни, скочих от прозореца на третия етаж и бързо се обадих на майка, за да ѝ кажа да не се връща у дома. Не знаех къде да отида. Бях толкова замръзнал, че ми се плачеше, но не смеех да го направя. За щастие един практикуващ ме видя и ме взе у дома си за през нощта.

Не можех да ходя на училище

Семейството ми бе принудено да се мести постоянно, което ме лиши от възможността да ходя на училище. През целия си живот само три години съм посещавал училище. Не съм живял спокойно от началото на преследването. Нямам приятели, с които да играя.

Когато виждах, че другите деца на моята възраст имат учители и приятели и ядат хубава храна, изпитвах тъга и дори завист към тях. Тъжен съм и защото не можех да ходя на училище. Това, през което преминах през 19-те години на преследване, сериозно порази психическото ми здраве.

След смъртта на баба ми, прабаба ми също почина от скръб. Четири поколения от щастливото ми семейство бяха погубени от ККП.

Моето желание

Знам, че това брутално преследване един ден ще свърши и го очаквам с нетърпение.
Очаквам и деня, когато Дзян Дзъмин, бившият ръководител на ККП, който започна преследването на Фалун Гонг, ще бъде наказан от закона и ще плати за престъпленията си срещу човечеството. Очаквам деня, в който всички практикуващи Фалун Гонг ще бъдат свободни и ще могат да се усъвършенстват открито и с достойнство.