От 1996 до 1999: цялостен поглед върху апела от 25 април преди 22 години

(Minghui.org)

Преди 22 години на 25 април 1999 г. около десет хиляди Фалун Дафа практикуващи се събират в Пекин на мирен протест. Те искат освобождаването на няколко десетки практикуващи, незаконно арестувани два дни по-рано в близкия град Тиендзин и защитават конституционното си право свободно да изповядват вярата си.

Апелът е доброволен акт за защита моралната основа на обществото ни. Солидарни с арестуваните в Тиендзин свои съмишленици, десетте хиляди практикуващи Фалун Гонг избират да изразят несъгласието си с тази несправедливост. Те знаят, че апелът може да застраши сигурността им, но са убедени, че да участват в него е техен морален дълг.

Оттогава много хора научават, че преследването на Фалун Гонг от ККП е незаконно. Но някои хора, включително двете най-възрастни поколения, изпитали на гърба си многобройните политически кампании на ККП, както и най-младите, и по-специално родените след 2000 г. все още не знаят каква е била целта на този апел и дори имат погрешни разбирания за този етап в историята на Китай.

Тук бихме искали да направим една ретроспекция на случилото се, за да разберат читателите по-ясно защо този апел е важен за Китай и неговото бъдеще.

Какво се случва между 1996 и 1999 г.?

Откакто взема властта в Китай през 1949 г., ККП през няколко години инициира кампании за политическо преследване на рзлични групи хора: земевладелци, капиталисти, интелектуалци или напълно обикновени хора. След клането на "Тиенанмън" от 1989 г. ККП обръща жестокостта си срещу практикуващите Фалун Гонг.

Това действие е съвършено ирационално, защото Фалун Дафа е медитативна система, основана на принципите Истинност-Доброта-Търпение. Вкоренена в традиционната китайска култура, тя е пълната противоположност на идеологията на ККП за класова борба, омраза и лъжи. Магичната сила на Фалун Гонг да подобрява здравето и характера на хората става причина практиката бързо да намира все повече последователи.

1996 г.: Оклеветяване в медиите

На 17 юни 1996 г. "Гуанмин Дайли", един от най-големите вестници в Китай, с много читатели интелктуалци, публикува коментар с нападки срещу Фалун Гонг. Хора, запознати с историята на ККП, казват, че статията е знак за намеренията на ККП да съсипят репутацията на Фалун Гонг.

Месец по-късно, на 24 юли 1996 г., Генералната медийна и издателска администрация към Общественото министерство на ККП издава заповед да се забрани публикуването на книгите "Джуан Фалун" и "Китайският Фалун Гонг". Те съдържат основните учения на Фалун Гонг и са бестселъри в Пекин. Заповедта е изпратена до медийно-издателските офиси във всяка една провинция на Китай.

1997 г: Полицейските разследвания не намират никакви доказателства за криминални деяния

През януари и юли 1997 г. Китайското министерство за обществена сигурност инициира две вълни от национални разследвания, за да докаже т.нар. "незаконни религиозни действия" на Фалун Гонг. Ако текива действия бъдат потвърдени, Фалун Гонг ще бъде класифициран като “култ”. Но макар разследванията из цял Китай да са изключително щателни, подобни доказателства не са намерени.

Това обаче няма значение, тъй като растящата популярност на Фалун Гонг яростно гневи Дзян Дзъмин, тогавашният лидер на ККП.

1998 г: Шпионаж и лъжливи обвинения

През март 1998 г. Луо Ган, ключова фигура от режима на Дзян, става секретар на Централния комитет по политически и законови въпроси (PLAC). Той започва активно преследване на Фалун Гонг.

През юли 1998 г. чрез Министерството на обществената сигурност Луо и други служители окачествяват Фалун Гонг като “култ” и мобилизират полицията да събира доказатеслтва в подкрепа на тази теза.

Първи отдел на Министерството на обществената сигурност издава заповед No. 555 от 1998 г., озаглавена “Съобщение за започване на разследване срещу Фалун Гонг”. Открито назовавайки Фалун Гонг “култ”, заповедта изисква полицията да намери вътрешна информация за дейността на Фалун Гонг и доказателства за “незаконни и криминални” действия. Заповедта нарежда разследванията на полицията да бъдат максимално задълбочени.

Голям брой полицейски служители, членове на Обединения фронт, както и спецални агенти са внедрени в групите за упражнения на Фалун Гонг из цял Китай. Те се преструват, че заедно с другите четат "Джуан Фалун" и правят упражненията. Не е трудно, защото всеки може да дойде и да участва, без да плаща членски внос, такса или името му да фигурира в някакъв списък.

Тези срещи отблизо с практикуващите Фалун Гонг води дотам, че много полицейски служители, след като се запознават в детайли с Фалун Гонг, сами стават ревностни практикуващи. И противно на очакванията на Луо и останалите, не е събрала дори и една улика срещу Фалун Гонг.

Но все пак тези разследвания имат нанасящ вреда ефект на местата, където хората надават ухо на слухове и сами измислят клевети. Когато и да се случи това, практикуващите трябва да пристъпят напред, за да разяснят истината и да намалят нанесената вреда.

Ето няколко примера.

Случай 1: Полицейското управление на Чаоян в провинция Ляонин издава заповед No. 37 от 1998 г., наименована “Съобщение за забрана на нелегалните дейности на Фалун Гонг”. Някои от асистентите доброиволци на местата за упражнения са глобни, а общата стойност на глобите надхвърля 4000 юана. За тези “глоби” не са издадени никакви документи.

Заради това над 40 практикуващи отиват в Пекин, за да апелират пред Министерството на обществената сигурност. Над хиляда практикуващи подабават обща жалба срещу полоицейското управление на Чаоян.

Случай 2: През май 1998 г. Генералната спортна администрация на Китай провежда цялостно изследване на Фалун Гонг. Практикуващите отговарят спокойно и честно.

На 20 октомври 1998 г. ръководителите на силите на реда, разположени в град Чанчун, провинция Дзилин и в град Харбин, провинция Хъйлундзян, в публична реч се изказват ласкаво за ползите от Фалун Гонг за физическото здраве, социалната стабилност и гражданското общество.

В допълнение се провеждат и неправителсвени проучвания в Пекин, провинция Гуандун, Далиен в провинция Ляонин и Ухан в провинция Хубей. Резултатите са подобни и потвърждават положителното въздейсвие на Фалун Гонг.

Cлучай 3: В края на май 1998 г. телевизията на Пекин излъчва клеветническите думи на Хъ Зуосю в програмата „Бейджин Тъкуай“ (Пекински експрес). Той обвинява практиката, че е вредна. На фона на видео с изпълняващи упражненията практикуващи в парк „Ююантан“, репортерът квалифицира Фалун Гонг като „суеверие“.

След излъчването на програмата стотици Фалун Гонг практикуващи в Пекин и близката провинция Хъбей пишат на телевизията, или я посещават лично. Те припомнят политиката на правителството за „Трите Не“ по отношение на чигонг (без нападки, без спорове, без репортажи) и изброяват ползите, които са получили от практикуването на Фалун Гонг. Отбелязват също, че подобен неправдоподобен репортаж по телевизията може да подведе гражданите и общественото мнение в широк мащаб.

Хъ и Луо са роднини (съпругите им са сестри). Макар и със скромни академиюни постижения, Хъ става член на Китайската академия на науките (КАН) заради политическата си коректност и промотирането на комунистическата идеология. За да поласкае лидера на ККП Дзян Дзъмин, Хъ публикува статия, в която сравнява политическите теории на Дзян с „квантовата механика“, което му печели званието „науюен негодник“. Когато напада Фалун Гонг, той дава примери, които нямат нищо общо с практиката. Това е типична за ККП кампания по оклеветяване.

След като Фалун Гонг практикуващите споделят личния си опит, служители на Пекинската телевизия признават, че репортажът им за Фалун Гонг е най-сериозната грешка, правена в историята на медията. Като компенсация на 2 юни 1998 г. телевизията прави нов репортаж за Фалун Гонг, в който показва практикуващи Фалун Гонг с различни житейски пътища да правят мирно упражнения в парка.

Случай 4: Първи отдел на Министерството на обществената сигурност издава на 21 юли 1998 г. нова заповед: полицейските служители да атакуват Фалун Гонг. В резултат полицията разпръсква с насилие ппрактикуващи на местата за упражнения в провинциите Синдзян, Хъйлундзян, Хъбей и Фудзиен. Те претърсват домове на пратикуващи и конфискуват техни лични вещи.

Според вътрешна информация Луо е направил два опита да квалифицира Фалун Гонг като „култ“ като причина за потискането му: веднъж през 1997 и веднъж през 1998 г. „И не защото практикуващите Фалун Гонг са направили нещо лошо. Той е на най-високата позиция, която би огъл да достигне и за да се издигне още повече, трябва да направи голям политически удар“, анализира статия на уебсайта „Минхуей“ от 2009 г.

Луо разбрал, че и в Министерството на обществената сигурност много хора практикуват Фалун Гонг. През 1996 г. той вече е отстранил служители на ръководни длъжности, ако практикуват чигонг.

Случай 5: През втората половина на 1998 г. няколко бивши членове на Националния народен конгрес, понастоящем пенсионери, водени от Чао Шъ, правят подробно изследване на Фалун Гонг и стигат до заключението, че практикуването на Фалун Гонг носи единствено ползи и никакви вреди. На края на годината те представят работата си през членовете на Политбюро. По това време негов председател е Дзян Дзъмин.

Чао Шъ е един от основателите на ККП. Роден е в Шанхай и първото му име е Дзян Джитун. По време на японската инвазия (1937-1945) участва в нелегалните дейности на ККП в Шанхай. По време на Китайската гражданска война (1947-1949) той е партиен секретар в университета Тундзъ и главен координатор на академичния комисариат в Шанхай.

След като през 1949 г. започва работа в областта на техниката, през 1963 г. Чао започва да се занимава с политика. Работи 13 години в Офиса за взаимоотношения към Централното народно правителство, после става заместник министър. През 1983 г. е директор на Главния офис на Централния комитет на ККП и шеф на Организационния департамент на ККП - агенция на министерско ниво. През 1985 г. става член на Политбюро и е назначен за партиен секретар към Централния комитет на Народната освободителна армия, с ресор политика и право, сигурност, разузнаване и правосъдие. През 1986 г. става заместник-премиер, а през 1993 г. - председател на Народнич конгрес. На тази си длъжност продължава да отговаря за политиката и правото. Пенсионира се през 1998 г.

Чао е бил на почти всички високи длъжности в ККП, включително вътрешна инфраструктура, взаоотношения, организация, политика и правосъдие, администрация и законодателство. ППри служителите на ККП това е голяма рядкост. Всъщност между 1985 and 1998 г. Чао е най-високопоставеният служител в политическата и юридическа система на Китай.

Въпреки това заключението на Чао, че „практикуването на Фалун Гонг носи само ползи и никакви вреди“, както и демократичният подход на премиера Джу Рундзъ към мирния протест на 25 април 1999 г., вбесяват Дзян. Той изпитва и силна завист заради популярността на Фалун Гонг и нейния основоположник.

1999: Арестите в Тиендзин

След инцидента в Телевизията на Пекин, медиите в Пекин започват да се придържат към политиката на „Трите Не“. В тази ситуация Луо и Хъ насочват вниманието си към съседния на Пекин град Тиендзин.

На 11 април 1999 г. Хъ публикува в списанието „Science Review of Juvenile“ (издание на Колежа по образование към Университета на Тиендзин) статия, озаглавена „Не одобрявам младите да практикуват Фалун Гонг“. В нея той повтаря същата клеветническа пропаганда, използвана и за Телевизията на Пекин, която вече е опровергана като лъжлива.

След публикуването на статията някои практикуващи от Тиендзин имат разбирането, че трябва да разяснят фактите на издателя и свързаните с него правителствени агенции. И така, между 18 и 24 април практикуващите отиват в Колежа и съответните агенции.

Спазвайки принципите на Фалун Гонг да бъдат добри граждани,, избралите да посетчт Колежа практикуващи се стараят да не създават безпокойство. Те не скандират и не се движат хаотично, и дори оставят място за преминаване на автомобили, за да не се образува задръстване. Някои дори помагат на полицаите да регулират трафика.

Подобен апел е единственият начин практикуващите а изразят тревогата си от клеветническата статия на Хъ пред държавните служители, тъй като ККП контролира всички медии в Китай; почти всички политически кампании на ККП започват с оклеветяване на „имперските интелектуалци“.

Правото на апел, заедно с правото на свободна вяра и свободно слово, е записано в чл. 41 на Китайската конституция:

“Гражданите на Китайската народна република имат правото да ритикуват правят предложения за всеки орган или функкция на държавата. Гражданите имат правото да подадат оплаквания или повдигнат обвинения към съответните държавни органи, или приведат доказателства, ако някой държавен орган или функционер нарушава закона или не изпълнява задълженията си. Засегнатият държавен орган трябва да разгледа оплакванията, обвиненията и доказателствата отговорно и проверявайки фактите. Никой не може да прикрива подобни оплаквания, обвинения или факти, или да действа срещу подалите ги граждани.“

Но в отговор на мирния протест Луо, в качеството си на партиен секретар на Централния комитет на КНА, нарежда на полицията в Тиендзин на 23 и 24 април да изпрати 300 жандармеристи. На някои практикуващи е нанасен сериозен побой, а 45 са арестувани.

Когато практикуващите настояват за освобождаването на арестуваните, общинското ръководство на Тиендзин им казва, че в инцидента е замесено централното управление на Министерството на общественaта сигурност в Пекин и че задържаните практикуващи не могат да бъдат освободени без тяхно съгласие. „Идете в Пекин“, гласи съветът на някои служители от Тиендзин. „Само оттам нещяата могат да бъдат разрешени.“

Допълнителна тревога сред практикуващите будят и нарастващите атаки и клевети на ККП срещу Фалун Гонг в периода 1996-1999 г. Те проверяват пред коя институция в Пекин следва да бъде апелът, за да се спрат клеветите. И стигат до извода, че официалният канал е Апелативният офис на Държавния съвет, затова на 25 април 1999 г. около 10 000 практикуващи се събират пред сградата от сутринта.

Исторически апел

Арестите в Тиендзин са повод за апела в Пекин на 25 април, но те са само част от систематичното оклеветяване на Фалун Гонг, започнато от обкръжението на лидера на ККП Дзян Дзъмин от 1996 г.

Макар практикуващите да идват от цял Китай и от различни социални прослойки, те имат едно общо желание. Спомените им за този ден също са подобни. Долу ще намерите извадка от свидетелствата им, публикувани на minghui.org в течение на 22 години.

Свидетелство от г-н Мън Джаову

През 50-те години г-н Мън следва в Съветския съюз и е уважаван учен. Започва да пратикува Фалун Гонг през октомври 1995 г. и намира „награда за горчивините в живота си“.
„Мисля, че за човешките същества е наистина трудно да попаднат на ценни възможности като тази“, пише той.

Мън чува за инцидента в Тиендзин при телефонен разговор с друг практикуващ. Той му споделя, че на следващия ден ще отиде пред Офиса за петиции и Мън решава, че ще отиде и той.

„Рано на следващия ден се качих на колелото си и се отправих към уреченото място. Пристигнах в 9 часа и видях стотици паркирани велосипеди от двете страни на улицата. Оставих сред тях и моето.
Повървях пеша известно време, за да стигна до Офиса за петиции и видях там над 1000 души. Те стояха от двете страни на булеварда, за да не пречат на движението. Застанах при хората от западната страна, на 10 метра от вратата на Офиса. Имаше доста полиция и във въздуха се усещаше леко напрежение.
Малко по-късно, по нареждане на полицията, всички практикуващи от източната страна на булеварда, където се намира червената стена на Джонанхай (затворения комплекс на Държавнич съвет) се преместиха от западната страна. Макар че бяха няколко хиляди, го направиха за десетина минути. Бяхме редици от хора, всяка редица от по 10 души, редица след редица, наистина много хора. Почти не можехме да помръднем.
Само по булевард Фуйоу бяхме над десет хиляди, стояхме в колона дълга над километър. А на север от улица Шъсъ до парк Бейхай се бяха наредили още хора. Общите редици бяха дълги няколко мили. От лявата ми страна стояха хора от Тиендзин. От дчсната им страна имаяе някои, долетели от Урумчи, провинция Синдзян. Всички бяха много спокойни и тихи. Хората си предаваха от уста на уста новините какво се случва най-отпред.“

Свидетелство на Г-н Шъ, кандидат за доктор на науките към Китайската академия на науките

„Вечерта на 24 април както обикновено отидох на мястото за изучаване. Заради работата малко закъснях. Една от доброволките ни асистентки, г-жа Ли, разкаваше за положението в Тиендзин.
На следващата сутрин пристигнах на булевард Фуйоу около 7.30 сутринта. На тази и съседните улици вече се събираха практикуващи. Някои стояха, а други седяха. Някои четяха „Джуан Фалун“. Макар че ставахме все повече, не блокирахме трафика и бяхме много тихи.“
На съседната улица „Сиенмън“ практикуващите чакали на дълга опашка за обществена тоалетна, отново удивително тихи.
„Мнозина бяха от провинцията, всички бяха много скромни и много усмихнати. Имаше и много цивилни полицаи, които по радиостанциите си докладваха какво се случва.“

Свидетелство на друг Фалун Дафа практикуващ от Китай

Не споделяме името на този практикуващ от съображения за сигурност, тъй като преследването в Китай продължава.

„След упражненията видях малка група практикуващи от Пекин и околоностите да се отправят към Държавния съвет. По всички улици и кръстовища вече имаше полиция. Те ни попречиха да продължим напред. По малките улички на север стигнахме до западната порта на Джонанхай.
Когато слънцето изгря, започнаха да идват все повече хора. Не се познавахме, но всички бяхме мирни. Формирахме три редици. В първата редица имаше млади практикуващи, които стояха прави. Практикуващите от втората и третата редица седяха, четяха Джуан Фалун или медитираха. Оставихме място и за преминаване на пешеходци.
Нямаше проблем и за движението на автобуси и автомобили. Апелът ни беше ясен и прост: „Освободете арестуваните практикуващи в Тиендзин, върнете ни възможността да практикуваме свободно убежденичта си, разрешете да се оубликуват нигите на Фалун Дафа.“
По-късно, заради действията на полицията, имаше по-малко превозни средства и пешеходци. Броят на полицаите нарастваше. По улицата се движеше огромен брониран автомобил. На него имаше камера, която снимаше апела. Никой не се уплаши, знаехме, че сме в правото си. По-късно разбрахме, че видеозаписите са изпратени при различни работодатели да проверят дали сред множеството има техни служители.
Практикуващите цял ден очакваха резултатите от разговорите мевжду представителите на Фалун Дафа и премиера Джу Рундзъ. Докато чакахме, няколко сцени ме трогнаха истински.

1. На една малка уличка си почиваха млада жена и малкото ѝ детенце. Мъв на средна възраст, може би цивилен полицай, я попита: „Кой ти каза да дойдеш?“ „Сърцето ми“, отговори жената. Този чист и мъдър отговор предизвика сълзи в очите ми.
2. Макар че практикуващите бяха над 10 000, ние бяхме много дисциплинирани. Полицаите бяха спокойни и радостни, че не създаваме напрежение. Някои от тях си носеха храна и хвърлиха на земята опаковките, празни бутилки вода и фасове от цигари. Практикуващите събраха целия боклук и когато си тръгвахме от протеста, улиците бяха по-чисти отвсякога.
3. Следобяда бяха привикани служители от съседните общини. Един от тях, който се представи като кмет на община Яншин попита една селянка защо е оставила нивите си и е дошла в Пекин. „Започнах да практикувам Фалун Гонг и подобрих здравето си. Реколтата ми също нарасна. Дойдох да разкажа за това на централните власти.“ Нейните прости и честни думи също бяха много трогателни.

Към 9 вечерта разбрахме, че апелът ни е чут. Събрахме боклука и си тръгнахме бързо и мирно. Практикуващи извън Пекин се качиха на коли и автобуси, изпратени от местните власти. Никой не подозираше, че това е хитър начин да се заведат списъци спрактикуващи, участвали в апела. Никой не подозираше, че след по-малко от три месеца ще започне брутално преследване и че то ще продължи над 20 години. Моят началник говори за това с мен и разбрах, че в секретен файл на министерството броят на практикуващите, участвали в апела, е много над 10 000 души. Когато истината излезе на бял свят, ще се разбере и реалната цифра.”

Свидетелство на практикуващ в Китай

„Около 8:15 сутринта на 25 април тогавашният премиер Джу Рундзъ излезе от Западната порта на Държавния съвет начело на група хора и застана пред апелиращите практикуващи. При вида му сред тях се надигнаха аплодисменти. Премиерът Джу ги попита: „За как сте дошли? Кой ви каза да дойдете?“ От много практикуващи в един глас се чу: „Дойдохме, за да апелираме против трудностите, които ни създават да практикуваме Фалун Гонг. Никой не ни е организирал.“ Премиерът Джу попита отново: „Защо пишете писма с апели? Защо сте толкова много тук сега?“

Отново отговориха мнозина. Един практикуващ каза: „Написах толкова писма, че можех да напълня с тях един чувал, но така и не получих отговор на нито едно.“ Премиерът Джу каза, че е отговарял на свързани с Фалун Гонг въпроси. „Но ние никога не сме получили отговорите Ви“, отвърнаха практикуващите. Премиерът поиска да бъдат избрани няколко представители, които да влязат в Държавния съвет, за да докладват по-подробно за ситуацията.

“По обяд на 25 април Ли Чан и Уан Джиуън от изследователската асоциация на Фалун Дафа, заедно с трима практикуващи от Пекин влязоха в Държавния съвет като представители на Фалун Дафа и разговаряха с правителствените служители. Tе представиха трите искания на практикуващите Фалун Гонг:

1) Да бъдат освободени практикуващите Фалун Гонг, арестувани в Тиендзин. 2) Фалун Гонг практикуващите да имат свободата мирно да изпълняват упражненията на открито, без правителството да ги притеснява. 3) Да бъде позволена публикацията на книгите на Фалун Гонг.

Присъствалите на разговора правителствени служители били отговорникът за Апелативния офис към Държавния съвет, както и лицата, отговорни за градовете Пекин и Тиендзин. Привечер, по нареждане на централното правителство, са освободени всички задържани Фалун Гонг практикуващи в Тиендзин. При тази новина участвалите в апела тихо се разотиват. Целият процес е подреден и мирен.

Как апелът бива квалифициран като „обсада“

Когато преследването започва, контролираните от ККП медии обвиняват Фалун Гонг, че е „обсадил“ Джонанхай, където се помещава правителството на Китай. Но единствената причина практикуваите да са близо до Джонанхай е, че Апелативният офис е разположен до Западната порта на Джонанхай.

Фалун Гонг учи хората да бъдат добри граждани, като следват принципите Истинност-Доброта-Търпение и се избавят от привързаности, включително политически стремежи. Практикуващите, участвали в протеста на 25 април, не са имали никакво намерение да се включват в политиката. Тяхната единствена цел е спрат клеветническата пропаганда, така че обществеността да не бъде измамена да мрази Фалун Гонг.

Въздействие на апела

Макар апелът от 25 април да е неспособен да спре предизвестения заговор на КП срещу Фалун Гонг, той позволява на обществеността (правителството и обикновените граждани) да видят мирната и състрадателна природа на практикуващите Фалун Гонг. Все повече хора научават какво се е случило и много от тях разбират, че този апел е морален символ в днешния покварен свят.

В Китай, най-населената държава с най-деспотичния режим, в общество с напълно пропаднал морале наистина трудно да си представим, че толкова много хора ще излязат доброволно и заедно да защитят принципите Истинност-Доброта-Търпение. В многобройните си политически кампании ККП успешно е преследвала земевладелците, капиталистите, интелектуалците и продемократичните активисти. Лице в лице с този брутален режим, смелостта, учтивостта и решителността, демонстрирани от Фалун Гонг практикуващи е безпрецедентна.

След апела на 25 април Фалун Гонг практикуващите биват масово проследявани, или пряко от полицията, или скрито, чрез работодателите им. Всъщност тормозът срещу практикуващите Фалун Гонг започва през още през 1998 г., както е видно и от статията по-горе. Но бруталното, носещо изтезания и смърт общонационално преследване, оклеветяващо доброто име на Фалун Гонг, започва през 1999 г., след лична заповед на Дзян Дзъмин.

Класова борба, бруталност, омраза и лъжи са основните ценности на ККП, които не могат да понесат съвместно съществуване с принципите на Фалун Гонг Истинност-Доброта-Търпение. Това е и причината заповедта на Дзян да е облечена в думите „Съсипете репутацията им, разорете ги, унищожете ги физически“. ККП използва същата идеология и в предишните си политически кампании, но само при преследването на Фалун Гонг e принудена да мобилизира всичките си ресурси, при това срещу хора, чието единствено "прегрешение“ е, че се опитват да бъдат добри граждани.

През хилядите години цивилизация китайците са вярвали в добротата и са пазели в сърцата вярата си в Небето. Макар ККП почти напълно да е унищожила традиционните китайски ценности и сега да заплашва света, всъщност е само въпрос на време този ужасен режим да отиде в историята. Над 370 милиона китайци публично са се отказали от ККП и прилежащите ѝ младежки организации. Много правителства, държавни служители и граждани по целия свят също са избрали да се противопоставят на комунистическия режим.

Без значение колко силни изглеждат тъмните сили, без зачение колко държавни служители са загърбили моралните си ценности, ние сме набльдавани от Небето. Изборите ни ще решат бъдещето ни, защото те истински свидетелстват за това къде принадлежим.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.