Традиционна китайска култура: (Част 3)

6 ноември 2021 г.
 

Minghui.org (Продължение от част 2)

Конфуцианската класика "Книга на обредите" обрисува на какво се осланят човешките отношения: човек трябва да живее достойно, по-възрастните поколения трябва да защитават и да се грижат за по-младите, а по-младите трябва да уважават и да следват желанията на по-възрастните. Освен това кралят трябва да бъде щедър, докато чиновникът трябва да бъде лоялен към краля.

По-долу са дадени няколко примера за такива традиционни взаимоотношения.

Мъдрост, смелост и мярка

Древният учен и мъдрец от периода на Воюващите държави Лу Джунлян (475-221 г. пр. Хр.) е известен с това което завещава.

След голяма тригодишна битка между кралствата Цин и Дзао, Дзао е победено и над 400 000 войници са убити. След това през 260 г. пр.н.е. войските на Цин обкръжават Хандан (в днешната провинция Хъбей), който е столица на Дзао. Кралят на Уей, който възнамерявал да спаси положението, задържал войските си, но изпратил Син Юанян да убеди краля на Дзао и благородника Пинюан да се предадат на Цин; те се чудели какво да правят.

По това време Лу Джунлян бил в Дзао и помолил благородника Пинюан да му уреди среща със Син Юанян. На срещата Лу обяснил, че кралството Цин не си поплюва и като използва военна сила кара другите кралства да се огънат. Освен това Цин подкупва интелектуалците с власт и поробва обикновените хора. Ако кралят на Цин победи повечето кралства, Уей и другите кралства ще станат васали и всички ще пострадат, включително и Син.

Син бил убеден и повече не насърчавал Дзао да капитулира. Войските на Цин чули за това и отстъпили 50 ли (25 километра). В същото време войските на Уей дошли на помощ, което накарало войските на Цин да се оттеглят.

Благородникът Пинюан благодарил на Лу и се опитал да изрази признателността си, като организирал тържествена церемония и му предложил награда от 1000 златни монети. Лу отказал парите като казал, че най-важното нещо за един образован човек е да помага на другите в нужда. „Ако някой взема пари за това, той не се различава от търговеца", казал той, усмихнал се и си тръгнал.

Подобно нещо се случило отново по-късно. Видният генерал от кралството Ян Юе И нахлул в Ци и завладял по-голямата част от него. Генерал Тиан Дан от Ци отвърнал на удара и си върнал няколко града. Генерал Ляочън от царство Ян (в днешната провинция Шандун) обаче бил натоварен със задачата да защити града и се сражавал умело.

Лу Джунлян предложил на генерал Тиан да спре да атакува града, за да избегне повече жертви. Междувременно той написал писмо до генерала от Ян, в което казвал, че е безсмислено да влагат всичките си усилия в защитата на град, който е толкова далеч от родното му кралство, без съюзници или резервни войски и вземайки живота на невинни хора. След като прочел писмото, генералът плакал три дни и след това се самоубил. По този начин генерал Тиан от Ци си възвърнал града. Кралят на Ци възнамерявал да връчи титли на Лу, за да го почете, но Лу само му благодарил и си тръгнал.

Две круши за повече от 1000 души

Джън Лиан от времето на династията Мин имал голям род. След повече от 300 години родът му нараснал до над 1000 роднини и губернаторът го удостоил с медал „Най-добрият род в света."

Веднъж император Тайдзъ попитал Джън как управлява голям род, така че всички да се отнасят добре един към друг. Джън отговорил: „Спазваме учението на нашия праотец и не слушаме жените". Императорът бил впечатлен и дал на Джън две круши. След това тайно изпратил някой да следи Джън, за да види какво ще прави с тези две круши.

След като се прибрал у дома Джън свикал всички роднини от рода си и над 1000 души застанали от двете страни на двора. Те благодарили на императора за уважението и Джън помолил за два големи казана с вода. След това смачкал двете круши и поставил по една във всеки съд. Така всеки получил да изпие по една купа с вода с круши.

Изненадан и щастлив да чуе това, императорът предложил на Джън официална титла. Джън обаче отказал понеже бил в напреднала възраст.

Грижа за възрастните хора

В Сиао Джин (Класика на родолюбието) се казва, че тялото на човека идва от родителите му и че не бива да го увреждаме по невнимание. Но когато става въпрос да се помогне на родителите, човек трябва да го направи без колебание.

Жи Ян бил чиновник в Сянчжоу по време на управлението на Северната и Южната династия (420-589 г.). Когато бил на 15 години, баща му бил несправедливо подведен под отговорност и арестуван. Много го било срам да го разпитват и за това признал фалшивите обвинения. Така бил осъден на екзекуция.

Макар и млад, Жи отишъл при чиновниците и попитал дали може да бъде екзекутиран той вместо баща си.

Изненадан, император Ву от Лиан помолил чиновника Цай Фаду да покаже строгост пред момчето.

Цай му казал: „Императорът одобри молбата ти да умреш вместо баща си. Но това не е шега, затова те моля да го приемеш сериозно. Ако идеята е на някой друг, кажи ми и ще разгледаме случая".

Момчето казало: „Имам няколко братя и сестри, но всички са по-малки от мен. Не искам баща ми да умре и да ни остави сами. Ето защо ми хрумна тази идея и вече съм взел решение".

Като имал впредвид възрастта на момчето, Цай му наложил по-лека мярка – мъчения; Жи обаче настоял да бъде третиран като другите затворници и осъден на смърт.

Развълнуван от синовната отдаденост на Жи, по-късно императорът помилвал и бащата и сина. Чиновникът в Данян Уан Дзи чул за това и няколко години по-късно решил да препоръча Жи за чиновническа длъжност. Жи отказал. Той казал, че да умреш заради собствените си родители е съвсем в реда на нещата. Да направиш това за слава и да се възползваш от нея не би било нещо, което подобава на човек с благороднически род.

Щедрост от Краля

Император Ву от династията Хан, един от най-великите императори в китайската история, управлявал 54 години и оставил изключително наследство.

Високопоставеният служител Сан Хонян предложил да се създаде гарнизон в отдалечения Лунтай (в днешната провинция Синдзян) за да се укрепи границата. Това било две години преди смъртта му през 89 г. пр.н.е. По това време династията Хан воювала с хуните повече от 40 години и страната била слаба. Император Ву отхвърлил предложението на Сан и вместо това се съсредоточил върху икономическото възстановяване.

През същата година императорът издал и „Покаятелен указ на Лунтай“ - първия по рода си указ в китайската история, с който официално се извинил на обществото. След това той изтеглил войските си и прекратил всякакви мерки, които изразходвали обществени ресурси и по този начин ощетявали гражданите.

Авторът на „Книга за Хан" Бан Гу дава висока оценка на император Ву за тази му постъпка. Той пише, че само един велик император и мъдрец би могъл да изостави Лунтай и да издаде такъв болезнен указ.

Лоялни чиновници

Крал Джоу от династията Шан бил корумпиран и безмилостен владетел, което пък превърнало Би Ган в един от най-известните лоялни служители в историята.

По онова време крал Джоу водел безкрайно разгулен живот. Освен това измислял жестоки средства да измъчва хората, което накарало много от служителите му, включително брат му Вей Дзъ, да избягат. Един от чичовците му Жи Зи се престорил на луд, за да избегне неприятностите. Другият му чичо Би Ган продължил да съветва краля да спре да върши злини.

Той казал: „Като висши чиновници трябва да съветваме краля, дори ако това означава да пожертваме собствения си живот". Когато веднъж коригирал крал Джоу, разгневеният крал не само го убил, но и изтръгнал сърцето му.

Следващите династии се отнасяли с голямо уважение към личността на Би заради неговата лоялност и смелост.

Всички статии, графики и съдържание, публикувани в Minghui.org, са защитени с авторски права. Възпроизвеждането с нетърговска цел е разрешено, но изисква посочване на заглавието на статията и линк към оригиналната статия.


Връзка към източника: https://en.minghui.org

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.