Поглед навътре за премахване на привързаностите по време на конфликти

Поздрави, учителю!
Здравейте, приятели практикуващи!

Аз и още двама практикуващи често изучаваме учението заедно. Едната от тях, Сюан, имаше конфликти с мен от време на време през последните десет години.

Споровете ни обикновено се въртяха около една и съща ситуация, в която аз смятах, че Сюан ме е обидила, а тя смяташе, че аз съм лошият. Тя винаги казваше: „Мислех, че си добър приятел, но ти ме разочарова и не ми помогна, когато преминавах през трудни моменти".

Опитвах се много пъти да обясня ситуацията, но тя винаги отговаряше, че просто се оправдавам, за да се защитя, и това я ядосваше още повече. Това се случваше всеки път, когато го обсъждахме.

Идентифициране на човешките представи
Знаех, че това не е правилно и че трябва да се вгледам в себе си, за да се подобря, но не бях наясно от какви привързаности трябва да се освободя.

Спомних си какво казва Учителят в следното стихотворение:

„НЕ СПОРЕТЕ
Не спорете, когато хората спорят с вас.
Култивацията е гледане навътре за причината.
Желанието да обясните само подхранва привързаността.
Широтата на съзнанието, без привързаност, носи истинско прозрение.“
(Хон Ин III)

Защо трябваше да се обяснявам и каква привързаност все още таях? Изглежда, че не исках да бъда обиждан или унижаван. Помислих си, че може би това беше възможност да развия търпение.

Учителят казва:
„Това е така, защото сред обикновените хора могат да му се намесват различни човешки привързаности. Когато излекува болест на пациент, пациентът може и да не го оцени. Когато лекувал пациент, може да е премахнал много лоши неща от тялото на този пациент. Въпреки че го е излекувал до такава степен, по това време може да няма никакви очевидни промени. Пациентът обаче няма да бъде щастлив в съзнанието си. Вместо да изрази благодарност, той може да го обвини в измама. С тези проблеми човекът преживява психологически изпитания в тази среда.“
(Лекция Трета, Джуан Фалун)

С това разбиране можех да се справя по-добре със ситуацията. За известно време успях да остана спокоен, дори когато забележките на Сюан бяха саркастични. Но скоро отново възникнаха конфликти.

Един ден Сюан ми каза: „Не ми харесва начинът, по който говориш. Дразня се, когато говориш".

Като се сблъсках с критиката, аз се чувствах унизен. В края на краищата аз се бях самоусъвършенствал по-дълго от нея и от другия практикуващ в нашата група за изучаване на Фа.

Погледнах навътре и се зачудих защо на Сюан не й харесва начинът, по който говоря? Какво съм казал? Като се върнах назад към забележките, които бях направил в миналото, забелязах, че имах привързаността да се показвам, да утвърждавам себе си и да се държа по-високо от Сюан и другите. Не отговарях на изискванията за практикуващ.

Учителят казва:
„Често казвам, че ако човек желае единствено благополучието на останалите и това е без ни най-малка лична подбуда и лично разбиране, това, което казва, ще трогне слушателя до сълзи. Аз не само ви преподадох Дафа, но също така ви оставих своето държание. Докато работите, интонацията на гласа ви, вашата добросърдечност и аргументацията ви могат да променят сърцето на човек, докато командите никога не биха могли да го направят!“
(„С ясно съзнание“, Есенции за усърден напредък)

Осъзнах, че често съм подчертавал, че моите разбирания по темата, която обсъждахме, са правилни, и съм пренебрегвал мислите на другите практикуващи. Тоест бях склонен да изразявам своите мисли и да се изтъквам. Също така много често акцентирах върху логиката, но ми липсваше доброта в тона на гласа. Нищо чудно, че със Сюан често имахме конфликти.

След това работих, за да премахна тези привързаности, които установих.

Култивиране на добротата
Сюан каза, че не съм любезен с другите. Не разбирах. Още от дете хората винаги казваха, че съм мил човек, който се отнася добре с другите. Аз също мислех така. Освен това сега бях практикуващ Фалун Дафа, който следва Истинност, Доброта и Търпение. Защо Сюан ме обвиняваше, че съм недоброжелателен?

Замислих се какво е доброта и какво е видяла Сюан в мен, за да каже, че не съм добър.

Учителят казва:
„Тъй като култивирането на Шан може да породи огромно, великодушно състрадание, а когато се развие състрадание, човек открива, че всички същества страдат, по този начин Буда школата развива желанието за предлагане спасение на всички същества.“
(Първа лекция, Джуан Фалун)

В миналото разбирането ми за доброта беше като това на обикновения човек. Сега, като практикуващ с чист ум, започнах да размишлявам върху истинското състрадание. В края на краищата, сигурно нещо, което съм казал или направил е навредило на Сюан; в противен случай тя не би почувствала, че съм я наранил.

Учителят казва:
„Когато преподавах Фа и практиката в Тайюен, имаше една практикуваща на повече от петдесет години. Тя и съпругът ѝ бяха дошли на моите лекции. Когато пресекли улицата наполовина, покрай тях много бързо преминала кола и страничното огледало закачило дрехите на възрастната жена. С така закачени от колата дрехи жената била влачена повече от десет метра и хвърлена на земята. Колата спряла, след като допълнително изминала над двадесет метра. След като слязъл от автомобила, шофьорът бил много сърдит: „Ей, не гледаш къде вървиш!“. В днешно време хората се държат по този начин и щом се натъкнат на проблем, първо бягат от отговорност, независимо дали са виновни.“
(Четвърта лекция, Джуан Фалун)

Осъзнах, че се държа точно като шофьора, който се опитва да прехвърли вината и да намери оправдания за себе си. Като практикуващ, независимо от това чия е вината, трябва да се погрижа за Сюан, като ѝ се извиня, а не да избягвам отговорността си. С това разбиране отидох да видя Сюан и искрено ѝ се извиних. Споделих мислите си за горните учения и се надявах, че Сюан ще може да ми прости.

Когато се прибрах у дома, продължих да се вглеждам в себе си, за да разбера дали не съм направил нещо друго, което да е навредило на Сюан или на някой друг. Дотогава бях осъзнал, че съм направил много неща без състрадание. Например, бях ревнив и съревнователен, така че как можех да излъчвам доброта, когато общувах с хората? Много често преценявах нещата въз основа на моите човешки представи и гледах отвисоко на другите. Как тогава можех да бъда истински състрадателен? Липсата ми на състрадание се отразяваше в думите, действията, поведението и изражението на лицето ми. Когато спорех с другите с толкова силни привързаности, как можех да не ги нараня? Дълбоко съжалих, че съм наранил Сюан и другите, и реших да работя усилено, за да премахна привързаностите си.

Привързаност към слава
По-късно обаче конфликтите отново се появиха и винаги се въртяха около един и същ стар проблем. Когато със Сюан отново се скарахме, се запитах: „За какво спориш?" „За слава." Тази единствена дума ми дойде на ум. Бях малко изненадан и знаех, че това е намек от Учителя. Почти припаднах, като мислех: „Да, за това съм се борил през цялото време и досега не го осъзнавах".

Чувствах се празен докато се прибирах към къщи с велосипеда си. Тялото ми беше леко и бях малко дезориентиран. Осъзнаването, че все още тая привързаност към славата, беше удар за мен. Започнах да размишлявам какво точно представлява славата.

Осъзнах, че една от проявите на тази привързаност към славата е да се защитавам, за да се възползвам от нея. Поради това не можех да понасям аргументите на другите хора и не можех да стана истински състрадателен. В края на краищата, когато споря за собствената си слава, как бих могъл да бъда внимателен?

Освен това с такава скрита привързаност не можех да приемам нещата леко. Вместо това можех да покажа на хората добрата си страна и да прикрия недостатъците си, за да поддържам добра репутация. Ето защо, дори когато правех нещо, което изглеждаше добро, мотивацията ми беше да защитя репутацията си, вместо да бъда истински добър към другите.

Осъзнах, че привързаността към славата е форма на егоизъм. Поради това спорех с практикуващите и не се съобразявах с техните чувства. Това е далеч от това, което се очаква от един Дафа практикуващ.

Учителят казва:
„Винаги трябва да поддържате състрадателно и добро сърце. Тогава, когато се натъкнете
на проблем, ще бъдете способни да се справите добре, защото това ви дава възможност да смекчите конфронтацията. Винаги трябва да сте великодушни и добри с другите и да ги зачита-
те, когато правите нещо. Когато и да се натъкнете на проблем, най-напред трябва да прецените дали другите ще могат да го понесат, или дали ще нарани някого. Постъпвайки по този начин, няма да има никакви проблеми.“
(Четвърта лекция, Джуан Фалун)

Учителят също ни предупреждава:
„Тези, които са привързани към репутацията си, практикуват по зъл път, изпълнен с намерение. Щом станат известни в този свят, те непременно ще изричат добри неща, но ще имат наум нещо зло, като по този начин заблуждават обществеността и подронват Фа.“
("Да се избягва от самоусъвършенстващите се", Есенции за усърден напредък)

Осъзнах, че трябва да работя върху този упорит егоизъм и да го изоставя.

Безкористността е важна
Сюан продължи да изразява недоволството си от мен и на няколко пъти дори се опита да ме изгони и не искаше да ме вижда в дома си, където провеждаме груповото си изучаване. Но аз реших да не си тръгвам.

Учителят казва:
„Колко от вас, които седите тук, могат да запазят спокойствие, когато някой изневиделица ви посочи и ви смъмри? Колко от вас могат да стоят спокойно и да търсят причината в себе си, изправени пред критиката и мъмренето от другите?“
(Преподаване на Фа в Лос Анджелис, САЩ)

Въпреки че останах, не успях да остана необезпокоен. Щом Сюан искаше да ме изгони, значи съм направил нещо ужасно лошо. Състраданието ми не беше достатъчно силно, за да разтвори лошите елементи в моето поле, включително чувството за обида и огорчение, негативните мисли за Сюан и т.н.

Ситуацията не се подобри и Сюан все още настояваше да напусна. Тя каза: „Ако не съм в състояние да се самоусъвършенствам добре, ти ще носиш отговорност за това". Това ме разтревожи: „Нашата група е едно тяло. Ще бъда ли държан отговорен, ако в нашата група има лоша ситуация или някой практикуващ не успее да се самоусъвършенства добре? Какво трябва да направя за единното тяло? Изглежда, че има много намеса?".

Разбрах, че злите сили използват човешките намерения, които ние със Сюан не бяхме премахнали, и набиват клин между нас, за да попречат и унищожат нашето единно тяло.

Започнах да изпращам праведни мисли, за да изчистя моето поле и групата. По време на груповото изучаване споделих своето разбиране с надеждата, че всички ще се замислят за това. По време на този процес, когато ми се струваше трудно и се чувствах разстроен, мислех да напусна групата. Но груповото изучаване е формат, който Учителят ни е оставил, и може би има по-дълбоки значения, които не съм осъзнавал. Ако бях напуснал, щях да сгреша, тъй като нямаше да успея да поддържам групова среда, в която да си напомняме един на друг да се справяме по-добре и да ставаме по-усърдни. Това би било пропуск в моето самоусъвършенстване и показател за моята неспособност да се справя добре.

В продължение на няколко дни се колебаех дали да не се откажа от груповото изучаване за известно време.

След това имах едно изпитание насън. В теста имаше много задачи, които не знаех как да реша, затова реших да се откажа. Когато се събудих, разбрах, че това е намек от Учителя: Ситуацията, пред която бях изправен, беше като изпит. Как бих могъл да се откажа? Затова реших да се съсредоточа върху изучаването на Фа. Знаех, че само като изучавам добре Фа, ще намеря решения на проблемите си.

Една сутрин се сетих за думите на Учителя:
„Чиста хармония“
„С Джън-Шан-Жен в сърцето
усъвършенствате себе си,
облагодетелствате другите.
С Дафа неизменно в ума ви
със сигурност след време
ще минете над човешкото.“
(Хон Ин)

Сърцето ми беше щастливо, защото беше изпълнено с принципите на Фалун Дафа. Но откъде да започна?

Постепенно започнах да разбирам по-добре ситуацията си. Да, чувствах се зле, но какво да кажа за Сюан? Може би тя се чувстваше още по-зле. В миналото обръщах внимание само на чувствата и емоциите си. Ако не се съобразявах с чувствата на Сюан, как бих могъл наистина да я разбера и да направя нещо добро за нея? Дали неспособността ми да се поставя на мястото на другия не беше проява на моя егоизъм?

Започнах да работя върху това да се освободя от егоизма си и да разбера по-добре Суан. Обмислях какъв би бил правилният начин да действам, за да е добре за Сюан и за нашата група за изучаване на Фа.

Учителят казва:
„Също така бих искал да ви кажа, че в миналото вашата природа беше всъщност базирана на егоизъм и себелюбие. От сега нататък, каквото и да правите, трябва да помислите първо за дру-гите, така че да постигнете праведно просветление на себеотрицание и алтруизъм. Така че от сега нататък, каквото и да правите или казвате, трябва да мислите за другите – дори за бъдещите поколения… „
("Без пропуск в Буда-природата", Есенции за усърден напредък)

Постепенно придобих по-добро разбиране за тези принципи на Фа. Учителят ми помогна да разбера, че капацитетът на сърцето ми е твърде малък. Тези конфликти със Сюан бяха нищо и аз трябваше просто да се съсредоточа върху групата, за да изпълним мисията си като практикуващи Фалун Дафа.

С тази мисъл тръгнах с колелото си към дома на Сюан. Вече не се притеснявах, че разговорът ни може да се превърне в неприятен - просто исках да отворя сърцето си и да поговоря с нея. Споделих разбиранията си и тя с усмивка каза: „Сега и моето недоволство изчезна".

През последните десет години мислех да развия търпение, но не успях. Сега разбрах, че само ако се откажа от егоизма и други привързаности, мога да имам търпимост, която е естествено отражение на нивото на човека, а не нещо принудително. Търпимостта ще се появи по естествен начин, когато вече не сме привързани към това дали другите хора са добри или лоши, прави или не. Само като се съобразим с принципите Истинност, Доброта и Търпение, можем да се освободим от егоистичната природа на старата вселена и да достигнем изискванията на новия космос за безкористност и алтруизъм. Само тогава можем да проявим голяма търпимост.

Епилог
След като написах горното, си помислих, че съм приключил със статията си. Тогава попаднах на историята на Лу Хунджиан, древен мъдрец от династията Тан.

Веднъж Лу и неговият приятел Ли Джицин искали да налеят вода от река Нанлин, която е близо до река Яндзъ. Помощникът на Ли стигнал с лодка до дълбоката част на реката и донесъл вода.
Когато налял малко вода от бутилката, Лу казал: „Това не е от река Нанлин. По-скоро изглежда, че това е вода от бреговете на река Яндзъ".

Помощникът отговори: „Отидох с лодка до река Нанлин и видях стотици хора там. Защо да ви лъжа"?

Лу не казал нищо и започнал да налива вода от бутилката в един басейн. След това спрял на половината и сипал още малко.

Той отбелязал: „Останалата вода в тази бутилка е от река Нанлин".

Помощникът бил шокиран. Той клекнал и казал: „След като взех вода от река Нанлин, се върнах на брега на реката. Тъй като лодката се люлееше, загубих около половината от водата в бутилката. За да я напълня отново, взех вода до брега на реката. Не знаех, че мъдрецът е толкова изключителен!".

Като премислях конфликтите си със Сюан, осъзнах, че сякаш аз бях помощникът, а Сюан - мъдрецът Лу Хунджиан. Вероятно нейната просветлена страна можеше да види всичките ми привързаности. Тя изтъкваше нечистата част от мен (която беше като водата от брега на реката), докато аз настоявах на добрата част от мен (която беше като водата, взета от дълбоката част на реката). Тогава защо не ѝ казах за моята „вода от брега на реката" по-рано?

Осъзнах, че това се дължи на стремежа ми към слава. Не исках да се изправя пред недостатъците си и да призная грешките си. Просто исках да защитя имиджа си на „съвършен." Но това беше погрешно. В края на краищата моите нечисти части не могат да бъдат скрити и Учителят вижда това. Вероятно той използва думите на Сюан, за да посочи пропуските ми, така че да мога да се подобря в тези области.

След десет години самоусъвършенстване най-накрая разбрах какво означава да се откажа от човешките схващания и привързаности.

Благодаря ви, Учителю!
Благодаря ви, приятели практикуващи!

Връзка към източника: https://en.minghui.org