Урок от едно колибри

Minghui.org

Когато бях на 20 години, живеех в планините на Топанга, Калифорния. Имах студио с мансардни прозорци. Един ден в него влетя колибри, което след това се опита да избяга през прозореца, като многократно летеше срещу стъклото. Осъзнах, че сигурно е изтощено.

Взех метлата - то просто трябваше да се качи на метлата и след това да мога да го изнеса навън. Но разбрах, че то се страхува от метлата и още по-безумно полетя отново и отново към прозореца на тавана. В един критичен момент, може би на прага на изтощението, колибрито престана да лети лудо и просто застина за миг, загледано в метлата. След това направи нещо невероятно: по собствена воля полетя направо върху метлата с широко разперени крила. Малката птичка се заплете във влакната на метлата и аз успях да я изкарам навън и да я освободя.

Живеем в несигурни и опасни времена и всички сме подложени на изпитания. Може да си мислим, че знаем как да се освободим, но това, което правим, може да не работи. Процесът може дори да ни изтощава, тъй като продължаваме да използваме човешките си представи и привързаности, за да подхождаме към предизвикателствата на живота. Като самоусъвършенстващи се в Дафа има критични моменти, критични изпитания и дори изпитания, при които може да се сблъскаме със смъртта.
Тези моменти нещо лошо ли са? Или са нещо добро?

Критична ситуация

26 години по-късно... Днес в известен смисъл аз съм това колибри. На пръв поглед страдам от Ковид, но в действителност знам, че съм подложен на сериозно елиминиране на кармата. Беше студена зимна нощ и лежах в болничното легло в Мидълтаун, щата Ню Йорк. Бях сам и се мъчех да дишам. Не бях ял от 14 дни, бях се превил от болка. Не можех да извървя дори няколко крачки до тоалетната. Помислих си: „Истина ли е? Умирам ли? Това не е честно“.

Изправен пред вероятността да умра, като практикуващ почувствах, че това също е тест - дали наистина се самоусъвършенствам. Какъв е тестът за това дали ние, практикуващите, наистина се самоусъвършенстваме? За мен това е да направя избора да се самоусъвършенствам със силно главно съзнание и със сърце - не просто да преминавам през нещата. Това е да избера да издържам, да страдам, да поемам отговорности и да правя трите неща със силно главно съзнание и пълна безкористност. Наистина ли исках да живея? Дали все още имах необходимото, за да се самоусъвършенствам истински? Наистина ли исках съзнателно да страдам, да понасям трудности, да бъда усърден и да правя всички неща, които един Дафа практикуващ трябва да прави, съзнателно и от сърце? Всички сме обсъждали теста на смъртта, но какво ще кажете за теста на живота/истинското самоусъвършенстване? Лежах там, изправен пред смъртта, и бях подложен на изпитание от дъното на душата си. Сякаш смъртта ме питаше: „Все още ли имаш сърцето да се самоусъвършенстваш истински и да правиш трите неща осъзнато, от сърце и с разбиране“?

Натрупани чин(емоции), представи, карма

И така, нека се върнем към 2019 г. В този момент бях в задънена улица. Наистина бях заклещен. Малко по малко чин (емоцията) и привързаността към семейството бяха взели превес над самоусъвършенстването. Бях зает с отглеждането на двамата си сина тийнейджъри и с ръководенето на личен бизнес. Преминавах през хода на самоусъвършенстването и бях загубил първоначалното си сърце да се самоусъвършенствам. С течение на времето, докато отглеждах синовете си и поставях семейството/чин на първо място, се натрупваха постоянно и неуловимо карма, привързаности, чин и представи, които ми пречеха да се самоусъвършенствам истински, както преди години, през 1998 г. Знаех, че съм се застоял на едно място и знаех, че това става критично, и то много критично. Затова една вечер помолих Учителя за помощ, да ми помогне да направя пробив, за да мога отново да се самоусъвършенствам истински със силно главно съзнание и със сърцето си.

Скоро след като поисках помощ, от 2019 г. до сега, преминах през поне дузина сериозни тестове. Всеки тест беше болезнен и психически изтощителен, но те бяха част от процеса на премахване на карма, привързаности, чин(емоции) и пробуждане от самата ми същност. Всеки тест беше като майсторски комбиниран удар от „предупреждение с пръчка“ и премахване на карма. Този последен тест, справяйки се с премахването на карма под формата на КОВИД, не беше най-болезненият тест, но може би беше най-сериозният по отношение на живота и смъртта и ме подтикна да видя дали наистина се самоусъвършенствам.

Точка на пречупване

Повратната точка беше, когато взех вътрешно решение да се самоусъвършенствам отново със силно главно съзнание и от сърце. Взех дълбоко вътрешно решение да избера живота, да избера истинското самоусъвършенстване. Решението се състоеше в това, съзнателно да избера да страдам, да понасям трудности, да поемам отговорности, да правя трите неща осъзнато и от сърце. И така, в болничното легло започнах да правя упражненията, да слушам лекциите на Учителя Ли (основателя на Фалун Дафа) с отворено сърце и да изпращам праведни мисли на всеки час. След като взех това вътрешно решение, от състояние на невъзможност да отида до тоалетната, на следващия ден вече имах способността да шофирам 12 часа до Северна Каролина. А на по-следващия успях да извървя цяла миля, докато слушах Фа. Болничната среда не беше добра за мен, но кислородът и интравенозните течности ми помогнаха да спечеля малко време - време, за да взема някои дълбоки вътрешни решения. Бях като онова колибри: беше време да се отпусна в този критичен момент, да се доверя на нещо по-голямо и да му се отдам изцяло.

Премахването на кармата е добро

Учителят Ли казва:
„Каквото и да преживеете по време на самоусъвършенстването си - независимо дали е добро или лошо - то е добро, защото се появява само защото се самоусъвършенствате“.
(„До Фа-конференцията в Чикаго“, „Есенции на усърден напредък III“)

По време на този скорошен процес на елиминиране на карма „предупреждение с пръчка“, свалих 25 паунда (11 кг., бел. пр.), което ми позволява да преподавам по-ефективно в часовете по физическо възпитание и други часове, тъй като съм по-лек и имам повече енергия. Вече не пропускам да изпращам праведни мисли. С друг практикуващ се събуждаме в 4,50 ч. сутринта, за да изпращаме праведни мисли и да правим упражненията. Сърцето ми е по-отворено, когато изучавам Фа. В продължение на 24 години самоусъвършенстване позицията ми на пълен лотос в седнало положение беше малка и ниска. След това елиминиране на кармата краката ми могат да се вдигнат докрай, когато медитирам.

Признавам си: Имах нужда от малко помощ, за да се справя с това елиминиране на карма, и болницата ми осигури кислород и течности, за да ми даде малко сили и да ми спечели малко време. В крайна сметка обаче знаем, че витамините и съвременната медицина не могат да докоснат кармата на по-дълбоки нива и тя ще се появява отново и отново, освен ако не бъде фундаментално елиминирана в по-дълбоките измерения с помощта на култивираната ни висша енергия. Единственият начин да направим това е да се самоусъвършенстваме истински със силно главно съзнание и безкористно сърце.

Подкрепа

Важно е да се подкрепяме взаимно в тези критични моменти. Забелязах, че някои практикуващи наистина се страхуват от Ковид и сякаш стоят настрана от практикуващи, които проявяват симптоми. Двама практикуващи обаче, които проявяваха голямо състрадание и идваха в стаята ми, за да изпращат отново и отново праведни мисли и да изучават Фа, изглежда не се страхуваха от вируса.

По време на общуването ми с тези двама практикуващи осъзнах, че ми липсва главното ми съзнание и сърцето ми за самоусъвършенстване. Тяхното присъствие, подкрепа и влияние бяха много полезни. Те ми помогнаха да се събуди по-силното ми главно съзнание, което изигра жизненоважна роля за преодоляването на това изпитание, когато бях сам в болницата.

Няколко практикуващи, които дори не ме познаваха, дойдоха в болницата, за да изпратят праведни мисли. Практикуващи от друг щат също изпращаха праведни мисли за мен и дори ми изпратиха пакети с храна и напитки. Други практикуващи оставяха храна пред вратата ми. Някои ми се обадиха по телефона, за да изучаваме Фа и ме подкрепиха с насърчителни думи и съвети. Моята непрактикуваща майка, която е на 80 години и не може да ходи без проходилка, долетя до Ню Йорк, след което взе такси, за да ме прибере от болницата. След това пътувахме 12 часа обратно до дома ѝ, за да може тя да се грижи за мен. Да помагаш, да подкрепяш и да мислиш за другите е толкова силен и важен принцип, който може да бъде жизненоважен за живота на човек, особено в критични моменти.

Искам да благодаря на Учителя за това, че поддържаше един много упорит практикуващ и ми помогна да се събудя, дори и да ми се налагаше да правя тест след тест и да получавам „предупреждение с пръчка“ след „предупреждение с пръчка.“ Дори когато се опитвам да правя нещата по моя начин, отново и отново, и отново, като колибрито, и трябва да стигна до крайната точка, преди да успея да се събудя и да поема по Божествения път.

Бележка на редактора:
Тази статия представя само разбирането на автора в сегашното му състояние на самоусъвършенстване и е предназначена за споделяне между практикуващите, за да можем да се „сравняваме един с друг в изучаването и самоусъвършенстването".
(„Твърдо самоусъвършенстване", Хон Ин)


Мненията, изразени в тази статия, представляват собственото мнение или разбиране на автора. Цялото съдържание, публикувано на този уебсайт, е защитено с авторски права от Minghui.org. Минхуей ще изготвя компилации на своето онлайн съдържание редовно и по специални поводи.


Връзка към източника: https://en.minghui.org

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.