Kак излязох от черупката си

Уважаеми Учителю, скъпи практикуващи!

Казвам се Лиза-Мари и съм от Хамбург, Германия. На 17 години съм и се самоусъвършенствам още от утробата на майка ми, където започнах да участвам (макар и непряко) в много Дафа дейности.

Не се случва често деца или тийнейджъри да пишат есе, така че повечето възрастни не знаят какво е нашето самоусъвършенстване. Надявам се, че моето споделяне ще даде известна представа за самоусъвършенстването на един практикуващ тийнейджър.

Плуване срещу течението

Синшин тестовете започнаха рано за мен в училище и дори не мога да си спомня повечето от тях. Но има четири случки, които все още помня ясно, и бих искала да ги споделя с вас днес.

В ежедневието ни темите за ваксинирането, изменението на климата и хомосексуализма се появяват отново и отново. И в моето училище те често се повдигат в час. Преди няколко години обсъждахме темата за "семействата" в клас. Обсъждаха се и съвременните семейства, като например хомосексуалните семейства. В крайна сметка проведохме гласуване, в което трябваше да решим дали на хомосексуалистите трябва да бъде разрешено да сключват брак, или не. Всичките ми съученици гласуваха в полза на хомосексуалните бракове, а аз се въздържах от гласуване. Съучениците ми бяха изненадани и ме попитаха защо. Отговорът ми беше, че не ме интересува. Нито съм за тях, нито гледам на тях отвисоко.

Моите съученици изтълкуваха това, че съм против хомосексуалните бракове, и затова ме заклеймиха като хомофоб. Дори години по-късно те все още ми се подиграваха за това. Притесняваше ме това, че непрекъснато ме наричаха хомофоб. Повтарях отговора си всеки път и понасях подигравките. След известно време това ме притесняваше все по-малко, докато чувството, че мнението ми е разкрито, изчезна напълно. Останах непоколебима в убеждението си и го приемах все по-леко, докато съучениците ми почти не ме дразнеха за това.

Подобна ситуация се получи и по темата за "изменението на климата". Когато говорехме за нея по време на почивката, открито казах: "Промените в климата не съществуват!". Приятелите ми не го приеха толкова добре и се опитаха да ме убедят, че съществуват и че не е въпрос на вяра.

Вкъщи поговорих за това и осъзнах, че изказването ми не е правилно и че обикновените хора може да ме разберат погрешно. На следващия ден в училище промених изявлението си и казах: "Не вярвам в причинените от човека климатични промени". Изявлението ми обаче беше напълно игнорирано. През следващите няколко седмици продължаваха да ми се подиграват за това, като винаги вземаха предвид само първото ми изявление. Учителите ми също уловиха тази ситуация и няколко пъти ме попитаха защо не вярвам в изменението на климата. В момента не знаех как да отговоря и не казах нищо. Сдържах се, защото не исках да се поддавам на съревнованието.

Друг сценарий се случи в осми клас. Наближаваше училищната ни екскурзия и трябваше да донесем ваксинационните си карти. Аз бях единствената, която нямаше ваксинационна карта, защото с родителите ми никога не сме искали да ме ваксинират. Съучениците ми бяха изненадани и шокирани от това. Те веднага поискаха да разберат защо не съм ваксинирана и също така ми казаха срещу какво трябва да се ваксинирам.

Отново не знаех как да отговоря. Просто казах, че не искам и не виждам никаква причина за това. Не исках да говоря за Фалун Дафа и да обяснявам, че не е необходимо непременно да се ваксинираме.

След това приятелите ми често казваха, че ще умра преди тях, защото не съм ваксинирана срещу животозастрашаващи болести. Казваха също, че ще се разболея от болестта на Алцхаймер. Не казвах нищо по този въпрос и просто се оставях думите на другите да се леят върху мен, за да не се карам или споря. Така или иначе щях да загубя дебата, защото обикновено аргументите ми се изчерпват, а и не съм съвсем наясно с темата. Все пак, макар да разбирах, че от гледна точка на самоусъвършенстващия се не бива да отвръщам на удара, не се справих правилно с конфликта и така всъщност се провалих с това шиншин изпитание.

Учителят казва в „Джуан Фалун“, Лекция Четвърта:
„Но ние сме казвали, че като практикуващ човек не бива да отвръща, когато го ударят или обидят, а трябва да се придържа към висок стандарт“.

Преди няколко месеца отново се озовах в подобна ситуация. Беше в началото на войната в Украйна, когато в Хамбург беше обявена голяма демонстрация. В резултат на демонстрацията училищните власти решиха да освободят учениците от часовете, за да могат да участват в нея. На моя учител му хрумна идеята да отидем заедно като клас и каза да му съобщим дали искаме да участваме, или не.

Аз и моята приятелка не искахме да участваме в демонстрацията, затова написах в чата на групата ни, че няма да участвам. Малко по-късно получих съобщение от съученик, който ме нарече несолидарна, защото не съм искала да отида. Съобщението беше дълго и след като го прочетох в първия момент, бях шокирана, ужасена и малко ядосана. Вътрешно се разстроих, че той ме смята за несолидарна и иска по същество да ме принуди да участвам в събитие, към което нямах интерес.

Отначало пренебрегнах съобщението и го обсъдих с майка ми и приятел. И двамата бяха шокирани, особено майка ми, която беше смаяна, че един съученик оказва толкова голям натиск върху друг. Заедно с родителите си обмислих какъв ще бъде моят отговор. След няколко опита и много мислене съставих отговор. Той обаче беше много строг и директен.

В съобщението му казах директно, че няма да е несолидарно от моя страна да не участвам в демонстрацията, защото другите все пак могат да отидат, дори аз самата да не отида. В резултат на това нямаше да попреча на никой друг да отиде. Споменах също, че ще се подчиня, ако няма друга възможност, и му казах директно, че намирам поведението му за обидно и неприемливо.

Накрая написах истинската си причина да не участвам, а именно, че предпочитам да се съсредоточа върху преследването в Китай и че следователно моите приоритети са различни от неговите.

Съмнявах се дали наистина трябва да изпратя това послание или не, но не можех да измисля по-добри думи или начини да го изразя. Затова реших да прочета съобщението на родителите си и да попитам за тяхното мнение. Те също намериха посланието ми за сурово и директно и не бяха сигурни дали ще има добър ефект.

Аз обаче реших, че все пак трябва да го изпратя, защото, първо, в този момент не можех да напиша по-хубаво съобщение и, второ, ако не го направя сега, изобщо няма да му пиша.

Осъзнах, че това е тест и че става дума за това да му обясня истината. Учителят ми даде още един шанс да изпълзя от черупката си и след години най-накрая се възползвах от него.

В крайна сметка му го изпратих с извинение накрая за острия тон. Отговорът му беше положителен и мисля, че можеше да разбере откъде идват мотивите ми. В ретроспекция също така се радвам и малко се гордея със себе си, че изпратих това съобщение.

Шиншин изпитанията ми в училище определено още не са приключили. Остава ми само още една година до завършването ми, но все пак вярвам, че изпитанията ще продължат и ще възникват нови ситуации, в които ще споделям различно мнение от останалите. Надявам се, че ще мога да продължа да излизам от черупката си и да говоря открито за Фалун Дафа и преследването.

Зад кулисите на спектакъла „Шен Юн“

Баща ми помагаше в работата зад кулисите на „Шен Юн“ в продължение на много години. През последните години и аз изпитвах нужда да помагам, но винаги бях твърде малка. Миналата година седях на масата, вечеряйки със семейството ми и си говорехме за планирането на представленията на „Шен Юн“. На шега казах, че бих могла да помогна на баща ми в „Шен Юн“. Отговорът му беше: Разбира се!

Отначало не бях сигурна дали говори сериозно или не. След много седмици все още мислех за това, въпреки че не бяхме повдигали темата отново. Освен това темата за ваксинациите се появяваше все по-често - също във връзка с „Шен Юн“. Отначало изобщо не исках да се ваксинирам и необходимостта да се ваксинирам ми се разминаваше навсякъде. Сега бях изправена пред решение: Да се ваксинирам или да не се ваксинирам?

Междувременно баща ми всъщност потвърди, че мога да помагам в работата зад кулисите на „Шен Юн“. Първите ми вътрешни реакции бяха на радост, защото ми беше позволено да помагам, и същевременно шок, защото най-накрая ми беше позволено да помагам.

По време на ситуацията с ковид пандемията не беше сигурно какви ще са ограниченията в театрите. Затова въпросът отново се появи: Да се ваксинирам или да не се ваксинирам? И по този начин се появи последващият въпрос: С „Шен Юн“ или без „Шен Юн“? Отговорът дойде бързо: Да, ще се ваксинирам, за да мога спокойно да помагам на „Шен Юн“. Тъй като наистина исках да помагам, решението се оказа лесно за мен.

Работата зад кулисите надмина очакванията ми. Обикновено не обичам да работя, но зад кулисите вършех всичко с радост и мотивация. Един пример: трябваше да окачваме всяка завеса по няколко пъти. За целта трябваше да вържем много панделки, но това изобщо не ме притесняваше. Нагласата ми беше: просто го направи и не мисли. Тоза задача ми даде баща ми за начало, както и този съвет. Защото ако мислиш прекалено много, можеш дори да объркаш планирането. Помагаш, където можеш и по всяко време. Няма такова нещо като да си мързелив.

На последното представление демонтирах кабели и извършвах технически неща, а техническият ръководител на една компания шеговито ми предложи работа. Това ме накара да осъзная, че усърдието на самоусъвършенстващите се е нещо специално, което привлича погледа на обикновените хора и оставя добро впечатление. Работата зад кулисите беше трудна, но ме изпълваше с радост всяка секунда.

Благодаря на почитаемия Учител за тази възможност!
Благодаря на родителите си за полезната им подкрепа през последните години!