Какъв щеше да бъде Китай, ако Дзян Дзъмин не беше наредил преследването на Фалун Гонг?

Minghui.org

Бившият китайски диктатор Дзян Дзъмин в Голямата зала
на народа в Пекин, Китай, на 8 ноември 2012 г.
(Feng Li/Getty Images)


Дзян Дзямин, бивш лидер на Китайската комунистическа партия (ККП), почина на 30 ноември в момент, когато режимът е изправен пред значителни вътрешни и външни предизвикателства.
На международната сцена така нареченият „меден месец“ на отношенията на Китай със западните икономики приключи. Разделянето на американските и китайските търговия и технологии, както и изместването на глобалната верига за доставки от Китай, представлява огромна заплаха за бъдещия икономически растеж на комунистическата държава.

Във вътрешността на страната „поддържането на стабилността" чрез високи технологии превърна Китай в дигитален затвор. Особено по време на локдауна поради пандемията и повсеместния контрол, мобилните телефони, които китайските граждани носят, по същество се превърнаха в белезници, които ограничават свободата им, тъй като задължителното приложение за здравни кодове в телефоните се използва за проследяване на местоположението на хората и им пречи да излязат от домовете си или да влязат в работните си помещения, транспорта, обществените сгради, магазините, ресторантите и на много други места (ако кодовете променят цвета си, така че да показват по-високи рискове от Covid-19). Драконовските мерки за нулеви стойности на Covid заболеваемост или т. нар. „политика за нулев Ковид“ е довела хората до крайност. Много от тях наскоро излязоха на улицата, за да протестират срещу ККП.

Вътрешните и външните предизвикателства може да изглеждат несвързани, но и двете произтичат от факта, че тоталитарната ККП никога не е трансформирала политическата си система въпреки десетилетията на бърз икономически растеж. Това означава, че увеличаването на централизираната национална власт не доведе до свобода за китайския народ, както се очакваше. Напротив, силната власт и високите технологии са направили системата по-тоталитарна и корумпирана, както и по-прецизна в широкомащабното наблюдение и контрол над хората.

Как се случи това? Ако се вгледаме в мандата на управлението на Дзян Дзъмин, можем да открием, че всички тези проблеми се коренят в преследването на Фалун Гонг от Дзян - медитативна система, основана на принципите Истинност-Доброта-Търпение. Фалун Гонг учи хората да бъдат добри, което не само помага на практикуващите тази система да станат по-добри граждани, но също така води обществото обратно към правия път - включително към откъсване от изкривеното, тоталитарно управление на ККП.

Ако Дзян не беше започнал преследването на Фалун Гонг през юли 1999 г., китайските граждани щяха да имат по-добра възможност да получат свобода и да избегнат плащането на високата цена на страданието в корумпираното и хаотично китайско общество днес.

Врата към по-добро общество

След като Културната революция (1966-1976 г.) опустошава Китай, ККП е принудена да се върне към някои традиционни ценности и започва да насърчава цивилизоваността в опит да си върне доверието на хората. В този контекст и при тези обстоятелства през 80-те години на ХХ в. чигонг практиките (енергийни упражнения известни още като цигун) започват да процъфтяват. Много високопоставени служители на ККП също започват да практикуват чигонг за здравословни цели и започват да подкрепят различни школи по чигонг. Въпреки че свръхестествените елементи, свързани с чигонг практиките, са несъвместими с идеологията на атеистичния комунизъм, китайските власти все пак издават политика на „никакви дискусии, никакво популяризиране и никаква критика", което означава, че никой не трябва да обсъжда, популяризира или да критикува чигонг. Поради дълбоката си връзка с традиционната китайска култура чигонг играе важна роля за разхлабването на идеологическия контрол на ККП. Дори след като ККП потиска демократичното движение на студентите с кръвопролития на площад Тянанмън през 1989 г., популярността на чигонг продължава.

В този контекст Фалун Гонг (известен още като Фалун Дафа) е представен на обществеността от г-н Ли Хонгджъ през 1992 г. В допълнение към метода на практикуване за усъвършенстване на духа и тялото, г-н Ли също така разяснява всички видове погрешни възприятия или объркване, които хората имат относно чигонг. По-конкретно Фалун Гонг набляга на моралния характер чрез следване на принципите Истинност-Доброта-Търпение. В резултат на чудодейните ползи за здравето и вродения стремеж на хората към духовно усъвършенстване, броят на практикуващите Фалун Гонг бързо нараства и достига около 100 милиона души до 1999 г. Практикуващите са от всички сфери на живота, включително висши служители на ККП. С други думи, въпреки твърдата атеистична идеология на ККП, през тези седем години (1992-1999 г.) режимът приема Фалун Гонг.

Ако Дзян не беше започнал преследването на Фалун Гонг през 1999 г., повече хора щяха да се възползват от ползите от духовната, мирна практика, като самите те станат практикуващи или бъдат положително повлияни от практикуващи, с които общуват. Хората, които практикуват Фалун Гонг се стремят да живеят според принципите Истинност-Доброта-Търпение и имат желанието да станат по-добри, по-продуктивни и отговорни граждани. Тяхното поведение и благородство често вдъхновяват членовете на техните семейства, роднини, съседи, колеги и приятели да стана по-добри хора. Колкото повече практикуващи има, толкова по-високи морални ценности ще има обществото като цяло.

Подобна възвисяваща сила би стабилизирала обществото и заедно с икономическия растеж би могла да преодолее атеистичната идеологическа принуда на ККП. Ако повече хора вярваха в това, че „доброто се възнаграждава с добро, а злото го очаква зло", обществото щеше да запази почтеността си и щяхме да избегнем толкова много хаотични проблеми, които наблюдаваме днес - като корупцията, сексуалната свобода, наркотиците, пристрастяването, производството на фалшиви стоки и отровни храни. В момента китайското общество е изправено пред криза на доверието и хората презират бедността, но не и проституцията. Корумпираните чиновници търсят само лични облаги, без да имат никакви етични принципи.

Възстановяването на моралните ценности чрез Фалун Гонг би било врата към едно по-добро общество, но Дзян я блокира с бруталност и лъжи.

Нация в блатото

За да институционализира напълно преследването, Дзян създава звено "Управление 610", което е отвъд закона и прониква в целия държавен апарат на всички нива. Когато цялата полиция, съдебната система и протекторатите бяха използвани като инструменти за осъществяване на преследването, лозунгът на Китай за „върховенство на закона" се превърна само в лъжа, която заблуждава хората.

За да заблуди широката общественост и да я накара да подкрепи потискането на Фалун Гонг, режимът на Дзян мобилизира медиите, за да клеветят безспирно Фалун Гонг и да подклаждат омраза с клеветническа пропаганда, като например инсценирания инцидент със самозапалването на площад Тянанмън. Освен това бяха използвани високотехнологични средства за блокиране на информация за преследването. Ключови думи като Фалун Гонг и Истинност-Доброта-Търпение се превърнаха в табу, което ускори моралния упадък в Китай. Прокуратурите и съдилищата се превърнаха в инструмент за генериране под диктовка на рутинни обвинения и присъди за последователите на Фалун Дафа, много от затворените практикуващи са жестоко изтезавани, като семействата им се разпадат. Освен това широко разпространените центрове за промиване на съзнанието, затвори и трудови лагери, в които бяха затваряни практикуващите Фалун Гонг, както и безпрецедентното престъпление на насилствено отнемане на органи от практикуващи, потопиха Китай в бездна.

Жертвите не се ограничават само до практикуващите Фалун Гонг и техните семейства. Когато започва преследването, Дзян издава заповед за практикуващите Фалун Дафа за „опетняване на репутацията им , финансовото им разоряване и физическото им унищожаване". След като цялата държавна инфраструктура за преследване и машина за убийства, насочени срещу на Фалун Гонг, са добре смазани и заработват ефективно, те лесно могат да бъдат използвани срещу широката общественост. Докато гражданите в цял Китай страдат изключително тежко от политиката за „нулев Ковид“ и протестираха наскоро, мнозина може би не осъзнават, че ККП отдавна е прилагала политика на „нула практикуващи Фалун Гонг“, тъй като Дзян се закле да изкорени Фалун Гонг в рамките на три месеца в началото на преследването.

Нарушаването на правата на човека в Китай не е изолиран проблем. Когато Дзян започва да потиска Фалун Гонг през 1999 г., Китай преживяваше вълна на икономическа глобализация.
Влизането в Световната търговска организация беше последвано от приток на множество капитали и технологии. Зад икономическия растеж на Китай през последните над 20 години стои евтината работна ръка и жестоко нарушаване на човешките права, включително срещу практикуващите Фалун Гонг.

В отговор на критиките от страна на международната общност по отношение на правата на човека Дзян заглушава критиците, като им обещава удовлетворяване на повече техни лични интереси. С увеличаването на натиска Дзян става по-склонен да преследва краткосрочни ползи, като неустойчиво икономическо развитие и небалансиран растеж на БВП. Това означава, че Дзян е имал за цел да прикрие всички тези нарушения на правата на човека с рискованото, недалновидно изпреварване на икономическата крива (т.е. постигане на по-висок от средния темп на растеж на БВП или прилагане на други икономически мерки). Mеждувременно държавният апарат за поддържане на стабилността се активизира, за да блокира информацията за преследването на Фалун Гонг и други нарушения на човешките права, докато хората губят свободата си в мрежата от цензура, интернет мониторинг, лицево разпознаване, big data статистика и изкуствен интелект.

Това, което се случва през последните няколко десетилетия, служи като сериозен урок. Без защита на правата на човека, силният икономически растеж сам по себе си е не само неустойчив, но и води до тежките последици от тоталитарно управление без свобода. С други думи, това е като да строиш къща върху пясък - рано или късно тя ще се срути.

Следващата глава от историята

Желанието на Дзян за власт стига до крайност след смъртта на неговия предшественик Дън Сяопин през 1997 г. Той не може да понесе популярността на Фалун Гонг и неговия основател г-н Ли Хонгджъ. Докато Дзян разпорежда изучаването на неговата собствена идеологическа формулировка „трите представителства“ (ККП представлява основните интереси на преобладаващото мнозинство от китайския народ, насоките на напредналата култура и на тенденциите за развитие на напредналите производствени сили), малко хора я приемат сериозно и третират изучаването й само като политическа задача, защото ККП никога не е представлявала тези три неща, както Дзян твърди. За разлика от тях г-н Ли и принципите Истинност-Доброта-Търпение печелят сърцата на десетки милиони хора и ги насочват да станат по-добри граждани.

Докато шестима от седемте постоянни членове на Централното политбюро се противопоставят на Дзян, той все пак започва да потиска Фалун Гонг, което тласна Китай по пътя надолу - без свобода, без човешки права и без морални ценности.

Когато се съобщи за смъртта на Дзян, много западни медии цитират коментари на китайски потребители в мрежата, които наричат Дзян „Жаба“, включително BBC, Washington Post, New York Times и други. Дори когато Дзян е кмет на Шанхай (1985-1989 г.), от хората на улицата се говори, че Дзян е въплъщение на жаба. Книгата „Дзян Дзъмин Ци Рен“ ( или „Истинската история на Дзян Дзямин“), публикувана през 2005 г., допълнително обяснява как зловещата душа на ревността е обладала жаба в древен гроб, а по-късно жабата се е преродила в Дзян.

Има и един виц за Дзян. Веднъж той посетил един прочут монах, за да провери колко дълго ще живее. Монахът казал, че ще умре по време на празник. Когато Дзян попитал на кой празник, монахът отговорил, че на който ден Дзян умре, ще бъде празник.

Както бе посочено по-горе, Дзян не само преследва Фалун Гонг, но и потопява Китай в блатото и отвъд, обричайки го на безкрайни бедствия. След смъртта му е време да се преразгледа пред какви възможности са изправени Китай и останалата част от света. Може ли Китай да се върне там, където е бил преди ерата на Дзян - без клането на площад Тянанмън? Това е възможно. Но е вероятно страницата на следващата глава от историятa да не се обърне, докато хората не си изяснят престъпленията на Дзян и не го държат отговорен за греховете му.


Връзка към източника: https://en.minghui.org

Мненията, изразени в тази статия, представляват собственото мнение или разбиране на автора. Цялото съдържание, публикувано на този уебсайт, е защитено с авторски права от Minghui.org. Минхуей ще изготвя компилации на своето онлайн съдържание редовно и по специални поводи.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.