Да се освободим от нелюбезността и егоизма

Minghui.org

Забелязах едно явление: въпреки че някои приятели практикуващи, в това число и аз, се самоусъвършенстват от много години, те дори не са толкова добри, колкото непрактикуващите и често са изключително егоистични.

Защо има такова явление? Мисля, че хората имат различни основи за самоусъвършенстване и възпитание, а ценностите, създадени по време на детството, също са различни. Веднъж изграден, егоизмът трудно се променя. Образуваната егоистична субстанция може да е като айсберг, който изисква много упорита работа, за да се избави човек от нея.

Все повече и повече осъзнавам сериозността на егоизма и недобронамереността, които сериозно се отклоняват от характеристиките на Вселената.

Невъзможно е да влезем в бъдещето, без да се откажем от тези неща, защото новата вселена изисква от човека да бъде в готовност за безкористно действие в полза на другите (алтруист). Старата вселена, която съсредоточава човека върху самия себе си, е обречена да бъде унищожена. Ако човек не работи усилено, за да премахне егоизма и да култивира състрадание, независимо колко добре се справя с другите аспекти в самоусъвършенстването си, той все още има сериозни пропуски.

Някои от моите приятели практикуващи, които се самоусъвършенстваха усърдно, но впоследствие претърпяха сериозни изпитания, откриха своите пропуски, заради егоизма си и липсата на доброта, при справяне с нещата. Трябва да приемем това като напомняне, че трябва да премахнем всяка една от нашите привързаности, за да успеем в самоусъвършенстването си.

Да се освободим от невнимателното и грубо отношение

Съпрактикуващата Фан беше затворена и тиха, с ниска самооценка. По време на едно събиране преди няколко години практикуващата Ан и аз я пренебрегнахме, сякаш беше невидима. Но Хуи се отнесе към нея с топлота и грижа, те проведоха очарователен разговор. Фан се почувства приета и призната и показа благодарността си към Хуи.

Тогава осъзнах, че съм наранила Фан, тъй като хората понякога са чувствителни към отношението на другите. Тя не заслужаваше да бъде пренебрегвана. И беше моя грешка, че не съм проявила състрадание към нея. Много съжалявах. Оттогава започнах да обръщам по-голямо внимание на поведението си.

Това, с което се сблъсках миналата година, ме вдъхнови още повече. Имах различни възгледи за някои неща от един друг практикуващ. Бях толкова самоуверена, че все исках да го убедя. Чрез изучаването на Фа осъзнах, че именно аз имам упорити човешки представи и трябва да уважавам гледните точки на другите. Искрено му се извиних.

По това време имах бучка в тялото си. Тя беше твърда и продължаваше да расте в продължение на няколко месеца. След като се извиних на практикуващия, бучката се сви и изчезна за няколко дни. Бях изумена и осъзнах колко е важно да бъдем добри с другите.

Снизходителното ми отношение беше неуважително. Не можех да си представя, че нещо, което смятах за толкова незначително, е наистина толкова важно. Бучката имаше нещо общо с моята нелюбезност, а в продължение на месеци изобщо не бях наясно с причината.

Ние сме в заблудата на човешкия свят, по-точно, времето на последния хавок на космоса. Светът е доста покварен, а аз се нося по течението. Това, което според мен не е голяма работа, може да се окаже голяма работа в очите на Божествата, а между това, което ние възприемаме за добро, и това, което се изисква от Божествата, има голяма пропаст.

В миналото не можех да понасям шума от децата на приятелите практикуващи и смятах, че те трябва просто да си остават вкъщи и да се грижат за децата си, вместо да водят децата си на събития за практикуващи. Каква егоистична и недобронамерена представа имах!

Не че самата непоносимост към детския шум ще доведе до сериозни последствия, но това отразява колко зле се справям със самоусъвършенстването си.

По време на груповите изучавания на Фа, когато някои от старите практикуващи говореха дълго, някои ги прекъсваха рязко и грубо, докато други търпеливо слушаха. Това също показва разликата в Шиншин нивата на практикуващите.

Да усъвършенстваме речта

Осъзнах, че в миналото не съм усъвършенствала речта си. По някаква причина изразът „отровен език“ в китайския език е омофон на „отровна змия“. Той е отровен - когато например се караме, обиждаме, използваме груби думи и се обвиняваме.

Сега осъзнавам, че речта трябва да се съсредоточи върху добродетелта, както са казали древните хора. Когато някой критикува другите, колкото по-голям е поводът и колкото по-остри са думите, толкова по-голяма добродетел ще отиде на другата страна, тъй като това ще причини повече вреда.

Често чувам коментарите на другите: „Той е много мързелив“, „Тя само говори, но не върви по пътя“ или „Тези двамата много се карат“. Някога и аз бях такава, мислейки, че казвам фактите.

Учителят ни казва:
„Когато коментирате кой е добър и кой лош, боговете дори няма да ви погледнат“.
(Преподаване на Фа, на срещата с практикуващи от Азиатско-тихоокеанския регион, Събрани учения, дадени по света, том VI)

Срамувам се, че след като Учителят преподаваше този Фа в продължение на много години, аз все още коментирах кой е добър и кой не е. В миналото не само коментирах негативно някои практикуващи, но и хвалех някои, които смятах за добри. Всъщност това също беше обикновено човешко сърце. Когато хвалех някого пред другите, всъщност намеквах, че слушателите не се справят толкова добре, колкото този, когото хвалех. Бях лукава, защото не посочвах директно проблемите им.

Да изоставим недобрите мисли

От изучаването на Фа разбрах, че божествените същества виждат мислите на хората в цялостен план и могат да видят какво е в ума ни дори преди да сме го казали на глас. Така че, когато гледаме навътре, трябва да го правим внимателно и задълбочено, за да не пропуснем някакви скрити привързаности.

В миналото не обръщах внимание на това да наблюдавам мислите си в ежедневието. Тези незабелязани привързаности често предизвикваха конфликти с други практикуващи, които се проточваха във времето.

Привързаностите се проявяват в много отношения, не само по време на конфликти. Една мисъл често предизвиква много привързаности. Трябва да бъда нащрек за привързаностите си, които се проявяват във взаимодействието ми с другите, и да изпращам праведни мисли, за да ги премахна, когато ги усетя.

Един пример - в миналото изпитвах силна завист. Когато виждах, че другите печелят слава или пари, сякаш аз губех. Не проявявах достатъчно състрадание, когато помагах на другите. Вместо да съчувствам на другите, имах чувство за превъзходство, когато другите бяха в беда.

Дори когато изпращах праведни мисли за приятел практикуващ, който се бореше с изпитания, вместо да ме е грижа за неговото благополучие, аз търсех неговите проблеми. Когато положението му се влоши, се почувствах така, сякаш мислите ми бяха потвърдени. Смятах, че е загуба на време да го посещавам. Дори когато той почина, вместо да съжалявам, изпитах облекчение, че вече не е необходимо да правим нищо за него.

Сега осъзнавам, че основният ми стремеж да помагам на другите е бил егоизъм. Целта ми беше да върша добри дела и да трупам добродетели за себе си. Същото важеше и за участието в Дафа проекти. Бях ненаситна за заслуги и добродетели, и не желаех да отделям излишно време или усилия, а бях нещастна, ако нещо беше малко неприятно и трудно. Мислите ми говореха достатъчно за слабия ми Шиншин.

Обикновено се възмущавах от приятелите практикуващи, които имаха силни човешки представи, но всъщност другата страна се оказа огледало на мен самата. Това показа, че аз съм тази с обикновено човешко сърце и привързаности и че трябва да проявявам повече разбиране към тях.

Вдъхновени от традиционната култура

Осъзнах, че много от моите проблеми отразяват остатъците от „материализма“ и „атеизма“, които ми бяха внушени когато бях малка.

Според китайския философ Менций (372-289 г. пр.н.е.): „Чувството на загриженост към другите е състрадание; чувството за срам и отвращение е праведност; чувството за смирение и почитание е благоприличие; чувството за правилно и неправилно е мъдрост“. Като сравнявам себе си с тези ценности, виждам, че все още имам върху какво да работя.

Съпругът ми, който не се самоусъвършенства, веднъж ми посочи, че основният ми проблем са егоизмът и липсата на дружелюбност. Бях неблагодарна и неудовлетворена. Исках само да получавам, но не и да давам. Случвало се е да се караме много, чак до развод. Но след като осъзнах проблемите си и работих върху своя шиншин, семейството ми стана хармонично. Всъщност той е много мил и внимателен човек, но аз не съм забелязвала това в миналото.

Само чрез премахване на егоизма може да се култивира истинска доброта

В миналото имах погрешното схващане, че егоизмът е основният проблем на всеки и че мога да бъда безкористна, само когато достигна много високо ниво. Забравях, че основната разлика между старата и новата вселена е в това дали човек е сам за себе си или за другите. Ако не се освободя от егоизма, това е равносилно на заобикаляне пътя на усъвършенстването.

Ставах рано, изучавах много страници от Фа, правех упражненията всеки ден и участвах в проекти от голямо значение. Мислех, че това е да си усърден в самоусъвършенстването. Пренебрегвах усъвършенстването на Шиншин и добротата. Често се сравнявах с други практикуващи по отношение на нещата, които сме правили и резултатите, но не гледах как те усъвършенстват своя Шиншин.

Например, когато чуех, че други изучават Фа и се упражняват повече, се чувствах потисната и исках да ги догоня; когато чуех, че други успешно убеждават повече хора да напуснат Китайската комунистическа партия, изпитвах завист и се страхувах да не изостана назад, сякаш се състезаваме.

Отнасях се към самоусъвършенстването като към нещо човешко и си мислех, че като работя усилено, ще постигна целта си, но пренебрегвах основната същност- усъвършенстването на Шиншин. Но самоусъвършенстването е нещо отвъд човешкото, то е свързано с това да се откажеш от себе си и да поставиш другите на първо място.

Когато самоусъвършенстващите се не са способни да се откажат от егоизма, е трудно да се прояви тяхната доброта. Някои от моите другари практикуващи не се интересуваха от проекти, които смятаха за незначителни. Те се включваха само в това, което смятаха за стойностно или важно. Някои ставаха нетърпеливи и разочаровани, когато другите имаха нужда от тяхната помощ. Някои рядко се съобразяваха с чувствата и проблемите на другите хора и се грижеха само за собствените си интереси.

Трябва да се опитаме да бъдем съпричастни и да се научим да приемаме другите, когато имат нужда от помощ и подкрепа. Също така трябва да се научим да прощаваме на другите, когато правят грешки. Също така е важно да насърчаваме и поздравяваме другите за техните подобрения и постижения.

Да разберем същността на добротата

Докато аз бях вперила поглед в недостатъците на другите, друг практикуващ беше точно обратното на мен. Той виждаше всички останали като добри. Дори някой да имаше някакви проблеми, той все пак го възприемаше като добър човек с някои дребни недостатъци. Сега вече разбирам, че той оценява хората със състрадателно сърце.

Промених се много, след като осъзнах проблемите си. Когато в миналото не харесвах определени хора, знаех, че моята доброта не е на ниво. Колкото по-мил е един човек, толкова по-толерантен е той. Сега, ако имам възражения по отношение на определени хора, знам, че е време да култивирам добротата си и да повиша нивото си.

Отне ми двадесет години, за да осъзная основния си проблем в самоусъвършенстването. Съжалявам, че не го проумях по-рано. Но благодарение на напътствието на Учителя, на напомнянията на членовете на семейството ми и на другарите практикуващи съм сигурна, че в бъдеще ще се справям по-добре в самоусъвършенстването си.

Това е моето разбиране на моето ниво. Моля от сърце, посочете ми, ако смятате нещо за неподходящо.

Бележка на редактора: Тази статия представя само разбирането на автора в сегашното му състояние на самоусъвършенстване и е предназначена за споделяне между практикуващите, така че да можем да следваме казаното от Учителя:
„Сравнявайте се в изучаването и в самоусъвършенстването".
(„Непоклатимо самоусъвършенстване“, Хон Ин)

Връзка към източника: https://en.minghui.org

Гледните точки, изразени в тази статия, представляват собствените мнения или разбирания на автора. Цялото съдържание, публикувано на този уебсайт, е защитено с авторски права от Minghui.org. Екипът на Minghui ще изготвя подбор от своето онлайн съдържание редовно и при специални случаи.