16 години като координатор по безопасността в „Шен Юн“

Скъпи Учителю, колеги съпрактикуващи,

Получих Фа през 1997 г., но започнах да се самоусъвършенствам едва половин година по-късно, когато Учителят Ли ни разясни Фа във Франкфурт. Когато през 1999 г. започна зловещото преследване на Фалун Дафа, се бях самоусъвършенствал само от една година и „сърцето на оплакване“ се появи в сърцето ми за първи път. Когато видях кадрите на преследването по телевизията, все още нямах дълбоко разбиране и си мислех: „Защо се преследва нещо толкова чисто и красиво?“. Защо практикуващите вече не могат да живеят с вярата си в Дафа публично и трябва да бъдат преследвани. Със сигурност не бива да се допуска такова нещо. Защо не може да продължи както преди и аз да мога да уча Фа и да правя упражненията?“

По онова време нямах по-задълбочено разбиране и не осъзнавах привързаността си. През 2007 г. “Дивайн Пърформинг Артс“, предшественикът на “Шен Юн Пърформинг Артс“, дойде за първи път в Германия. Спомням си добре как седнахме заедно с групата за изучаване на Фа и след това обсъдихме как да се справим с новия проект. Когато стана дума за това кой ще осигури охраната на артистите и автомобилите на компанията „Шен Юн“, главният координатор ме погледна и каза: „Ти си полицай и най-добре познаваш тези неща, ти го направи“. Тонът му беше много настойчив и моето „сърце на оплакване“ и желание за „удобство“ отново се появиха и аз си помислих: „Имаме толкова много работа с разясняването на истината, наскоро основахме маршовия оркестър „Тиан Гуо“ и толкова време сме на път, а сега и това като допълнителна задача“. Но малко след това си помислих: “Учителят е използвал устата на главния координатор и ти е възложил тази задача, от какво се оплакваш?“.

Учителят ни казва в „Джуан Фалун“, Лекция Първа, „Защо вашият гонг не се повишава с практиката ви“: „Когато вашият шиншин се подобри, материята в тялото ви със сигурност ще се преобразува. Какви промени ще настъпят? Ще изоставите онези лоши неща, към които сте привързани. Например ако една бутилка, пълна с мръсни неща, бъде запечатана плътно и хвърлена във водата, тя ще потъне на дъното. Изливате част от мръсното ѝ съдържание. Колкото повече изпразвате бутилката, толкова по-нагоре ще изплува тя във водата“.

Все още не бях разпознал привързаността си към оплакването, но отначало не се замислих за това, че самият аз обременявам сърцето си и по този начин го правя да „натежава“. Учителят обаче ни обяснява в „Джуан Фалун“, Лекция Девета, „Хора с велико вродено качество“: „Както знаете, когато човек достигне нивото на Архат, в сърцето си той не е загрижен за нищо. В сърцето си той изобщо не се интересува от каквито и да било обикновени човешки въпроси; винаги ще е усмихнат и в добро състояние на духа. Независимо колко загуби понася, пак ще се усмихва и ще е в добро настроение, без каквито и да било притеснения. Ако наистина можете да направите това, вече сте достигнали входящото ниво на Статуса на плода на Архат“.

Колко далеч съм бил от първоначалното просветление, след като дори не мога да се откажа от това скрито „сърце на оплакване“ и такива неща. Има ли други привързаности, които не съм осъзнал? „Сърцето на оплакване“ ли беше истинската привързаност или имаше и по-дълбоки привързаности? Мога ли изобщо все още да се самоусъвършенствам, дали ще мога да постигна крайната цел на самоусъвършенстването? За пръв път в мен се появиха съмнения.

 Но после си спомних за друг пасаж от „Джуан Фалун“, Лекция Девета, „Хора с велико вродено качество“: „Ако човек се усъвършенства в тези сурови условия, ще го сметнат за истински забележителен. Когато този човек развие сърце за Дао и иска да се усъвършенства, той е просто велик. При такива трудности той все още не е изгубил първоначалната си природа и иска да се завърне към първоизточника чрез самоусъвършенстване. Защо на практикуващите може да се помогне безусловно?“.

Това отново ми даде кураж да продължа да се самоусъвършенствам, да не се отказвам и да поема отговорността за охраната на „Шен Юн“ и да помогна на учителя да спаси живи същества директно с „Шен Юн“. Дори и по това време обаче не бях разпознал основната си привързаност. Каква беше „основната привързаност“, която ме караше да се оплаквам?

През следващите години събитията, прозренията и обмяната на опит с колеги самоусъвършенстващи се ме насърчаваха да продължа да се самоусъвършенствам. Въпреки това при определени обстоятелства това „сърце на оплакване“ се появяваше отново и отново, ставаше по-слабо, но все още се появяваше.

Една година, когато „Шен Юн“ гостува във Франкфурт, залата, предназначена за охрана, изведнъж се оказа необходима за репетиция на оркестъра. Тъй като нуждите на „Шен Юн“ за гладкото протичане на представлението бяха от първостепенно значение за сигурността, трябваше да се изнесем. Единственият въпрос беше - къде?

В този момент, поради цялостната ситуация, нямаше други свободни стаи. Отначало искахме да се срещнем във фоайето и да изучаваме Фа заедно. Но това не беше възможно, тъй като управителят на заведението там не искаше да ни предостави мястото безплатно. Въпреки всичките ми усилия, не успях да намеря решение на този проблем. Мисълта ми беше, че се нуждаем от стая, в която да изучаваме Фа, да разговаряме и също да хапваме нещо там.

Тъй като не можахме да намерим друго решение, излязохме навън. Беше зима обаче и беше доста студено. Поради условията, част от сградата беше покрита и не бяхме пряко изложени на атмосферните влияния. Някои практикуващи се „оплакваха“ от това обстоятелство - че сме стояли на студа, че това не правело добро впечатление за Дафа (въпреки че само персоналът на театъра можеше да ни види там отзад), че го смятали за невъзможно и т.н. и т.н. И ето че отново се появи „сърцето на оплакване”. Помислих си: “Как да си свърша добре работата за „Шен Юн“, когато дори нямат подходящо място за нас? Освен това, от нас също се очаква да си вършим добре работата“. Затова направих пауза и се замислих, извинявайки се на колегите практикуващи, че това обстоятелство изобщо се е появило, но и изтъквайки, че нуждите на „Шен Юн“ са на първо място, тъй като нашият достопочтен Майстор пряко спасява живи същества с „Шен Юн“. След това изявление практикуващият се успокои и не се оплака повече. Все още обаче не бях осъзнал, че именно моята привързаност е тази, която практикуващият „приковава“ пред мен. Също така се чудех дали това „сърце на оплакване“ е основната привързаност, или е само видимата част и се отнася за нещо друго?

Тогава си спомних следния пасаж от „Джуан Фалун“, Лекция Четвърта, „Подобряване на шиншин“: „Някои хора често не разбират тези въпроси. Когато Небесното око на човек се отвори и той види Буда, ще се прибере вкъщи и ще започне да се прекланя пред Буда, изричайки молитви в съзнанието си: „Защо не ми помогнеш? Моля те, разреши този мой проблем“. Този Буда, разбира се, няма да направи нищо за него, защото проблемът е аранжиран от Буда с намерението да подобри шиншин на този човек и да го повиши чрез това изпитание. Как може този Буда да се погрижи за вашия проблем? Той изобщо няма да разреши проблема за вас. Как можете да увеличите своя гонг и да подобрите своите шиншин и ниво, ако той разреши проблема ви? Ключът е в това да нарасне вашият гонг“.

Едва сега разбрах, че става дума за подобряване на шиншин. Учителят е определил всяка стъпка от самоусъвършенстването, индивидуално за всеки самоусъвършенстващ се, и аз съм изпуснал много възможности да подобря своя шиншин.

Когато през 2022 г. отново бяхме домакини на „Шен Юн“, все още имаше много ограничения за достъп до театъра, свързани с “ковид” пандемиите. В предварителните разговори с ръководството на театъра ни беше казано, че ще трябва сами да извършваме проверките за допускане по отношение на сертификатите за ваксина, антигенните тестове и ако е необходимо, самостоятелни тестове. В противен случай това не би било възможно, тъй като те не разполагат с достатъчно персонал за посочения период. Отново се появи „сърцето на оплакване“.

Помислих си, че сега ще трябва да назначим много повече служители, за да извършват тези проверки. Именно тогава обаче поне осъзнах това и веднага промених мисълта си, тъй като става въпрос за подобряване на шиншин. Тъй като се намирахме в гъсто населен район в Северна Вестфалия, с голям брой чужденци, за да няма езикови бариери по време на проверките на входа, би било полезно те да се извършват от екип, който говори различни езици. След това бързо се срещнахме с екипа и уточнихме кой какви езици говори и кой, ако е необходимо, би могъл да направи антигенните тестове преди влизането. Тъй като никой практикуващ нямаше разрешение да извършва антигенни тестове, а и нямаше необходимия опит, аз поех тази част. Освен това местният практикуващ беше попитал за палатка, за да имаме поне някаква защита от времето, докато правим антигенните тестове. Всичко това беше организирано сравнително бързо. Накрая успяхме да покрием чуждите езици на входния контрол - английски, китайски, виетнамски, руски, италиански и турски. Това означаваше, че проверките на влизане преминаха бързо и безпроблемно. Същата вечер осъзнах колко ценни са знанията на колегите съпрактикуващи и тяхната ангажираност и „сърцето на оплакване“ не изплува отново, поне не на това място. Но в сърцето ми се появи нещо друго, една положителна сила. Сърцето на „признателността“ към всички колеги съпрактикуващи.

Освен това „Шен Юн“ за първи път имаше представление там и всичко беше ново. В предварителните разговори с техническия директор, тя ми посочи, че по време на тъмните сцени трябва да покрием 15 броя „светещи знаци за аварийните изходи“. От съображения за безопасност пожарната настояваше светещите знаци да не се покриват с фолио. Така че практикуващите трябваше да си сътрудничат добре, за да покрият тези „светещи знаци“ едновременно по време на сцените. Тъй като „Шен Юн“ разполагаше само с 12 светещи знака за покриване, трябваше или да направим още 3, или да ги вземем отнякъде. Тогава един практикуващ попита техническия отдел на театъра дали могат да бъдат осигурени черни знаци (но без удължители). Тъй като някои от знаците за аварийни изходи бяха на стената, а не над вратата, успяхме да използваме тези допълнителни знаци, за да ги покрием. Техническият директор изпрати по месинджър времето, когато трябваше да се закрият „знаците на авариен изход“. След това го обсъдихме заедно и се получи добре на представленията, за да изпълним ролята си за „Шен Юн“.

„Шен Юн“ ни предлага много възможности за подобряване на нашия шиншин. Освен това можем да научим от артистите на „Шен Юн“ и целия екип как нашият почетен Учител ръководи „Шен Юн“ и как можем и ние да го правим „добре“. Ето защо, след толкова дълго време, оценявам работата, въпреки многото неизползвани възможности за подобряване на шиншин, по време на „Шен Юн“ и очаквам с нетърпение предстоящия сезон 2024.

Ако съм казал нещо неуместно, моля, поправете ме със състрадание. Нека заедно да извървим последния път добре и да се ценим взаимно. В заключение бих искал да прочета следното стихотворение от „Хон Ин V“ като насърчение да продължим напред заедно:

"Бъдещето е във вашите ръце
Макар да не се познаваме един друг,
Създателят милостиво предпазва всички нас.
Макар да имаме различни култури,
ценностите в сърцата ни са еднакви.
В крайна сметка ние всички очакваме Неговото спасение.
Човечеството е в края на дните си.
Знаейки това, се вдъхновявам да споделя тези истини.
Съвременната мисъл и порядки ни покваряват.
Атеизмът ни отклонява от Божественото.
Теорията на еволюцията обезценява нашия живот.
Божественото отсява доброто от злото
и Спасителната лодка ще отплава без да чака.

Бъдещето в ръцете ви стои
Макар един със друг сме непознати,
Създателят закриля с милостта си всички ни.
Макар да имаме различни нрави
В сърцата съкровището ни едничко е.
Упование за нас е Неговото избавление.
На човечеството дните са към края на това творение.
Знаейки това, се вдъхновявам да напиша тези истини.
Съвременната мисъл и порядки са поквара.
Атеизмът ни отделя от Божествената вяра.
Теория на еволюцията не цени живота.
Доброто от злото пресява Божественото.
Спасителен кивотът ще отплава без повече да се забавя".

Благодаря ви!