Култивационен опит в управлението на книжарница Тианти в Париж

Поздрави, уважаеми учителю!

Здравейте, колеги практикуващи!

Аз съм Сун Фънлун, практикуваща Фалун Дафа от Франция. Дойдох във Франция през 1994 г. и започнах да практикувам Фалун Дафа през март 1999 г.

Как открих Фалун Дафа

През 1994 г. дойдох във Франция, за да придружа съпруга си, докато той защитаваше докторска степен. В края на декември 1998 г. изтеглихме пълен заем, за да купим магазин и той ме остави да го управлявам. Без опит и без пари за наемане на помощници, нямах представа как да управлявам бизнеса. Напрежението и тревогата бяха почти непоносими. Стресът беше мъчителен. Жадувах да успокоя ума си, да спра да се вманиачавам в правенето на пари всеки ден.

Може би именно тази мисъл създаде възможността. Един колега практикуващ от Китай ми даде копие от „Джуан Фалун". На 2 март 1999 г. завърших да чета последната страница. След като затворих книгата, си казах: „От днес нататък реших да практикувам Фалун Гонг".

Без значение колко уморена бях от работа всеки ден, без значение колко късно беше, изпълнявах петте упражнения, преди да заспя. През юли 1999 г., когато присъствах на първата европейска Фа-конференция в Париж, научих, че китайската комунистическа партия е започнала да преследва Фалун Гонг. Оттогава активно участвах в различни проекти и се включих в редиците на разясняващите истината.

Създадох място за практикуване в моя град, сформирах група за изучаване на Фа и събирах подписи по улиците в знак на протест срещу преследването. Използвах свободното си време, за да работя по проекти и да пиша статии. Всеки уикенд се посвещавах на дейностите за борба с преследването. Всеки ден бях изпълнен с жизнена енергия и основателен. Практикуването на Фалун Дафа напълно ме освободи от оковите на живота само за пари.

Създаване на книжарница Tianti и премахване на конкурентния манталитет

В началото на 2021 г. централата на книжарницата „Тианти" в Ню Йорк се свърза с нас, изразявайки надежда, че Париж ще може да отвори физическа книжарница „Тианти", тъй като Фа-коригирането на Учителя напредва и все повече предопределени хора ще започнат да практикуват Дафа.

Припомнихме си учението на Учителя в „Преподаване на Фа на Фа конференцията в Швейцария":

„Но има само два общоприети метода: единият е да имаме книги в книжарниците и места за правене на упражненията, така че фашъни да могат да доведат хората да ги намерят; другият е Фа конференции и нашите ученици да споделят своите преживявания с близките си. Основно чрез тези два метода идват повече хора и качеството им е високо“.

Осъзнахме, че управлението на книжарница съответства на принципите на Фа на Учителя. Затова ние, четиримата практикуващи, го обсъдихме и решихме да създадем асоциация в обикновеното общество, наречена „Център Тианти Франция". Всеки от нас имаше конкретни роли, а аз станах председател на асоциацията.

След учредяването на асоциацията първото нещо беше да се открие банкова сметка. Уговорих си среща с управителя на моята банка, за да обсъдим откриването на сметката. Двете ни планирани срещи обаче бяха отменени в деня на срещата, позовавайки се на неочаквани събития. Първия път изразих разбирането си, но когато това се случи за втори път, се почувствах като състезател. Казах на мениджъра: „Щом сте толкова зает, ще си отворя сметка в друга банка и няма нужда да уговаряме нова среща." След това си тръгнах с недоволно изражение на лицето.

Напълно забравих самоличността си на Дафа практикуваща и целта, с която кандидатствах за сметката - да улесня проектите за разясняване на истината. Отнасях се към въпроса с мисленето на обикновен човек. Впоследствие се обърнах към три други банки, но нито една от тях не пожела да ни открие сметка. Мотивите им бяха едни и същи: тъй като съм председател на асоциацията, трябва да отворя сметката в личната си банка. В противен случай щеше да им се наложи да проучват кредитното ми минало, което щеше да е неприятно. След като първите две банки ни отказаха, все още не се бях събудила, но когато и третата банка отказа, разбрах, че съм допуснала грешка.

Като самоусъвършенстваща се не би трябвало да съм в спор с обикновен човек. От гледна точка на самоусъвършенстването моят състезателен манталитет се появи само защото срещата ми беше отложена. Как бих могла да управлявам книжарница „Тианти" с такъв начин на мислене? Вглеждайки се в себе си, видях също, че макар и да изучавах усърдно Фа и да практикувах упражненията всеки ден, когато се занимавах с въпроси, особено когато другата страна не знаеше, че съм практикуващ Фалун Дафа, сякаш се освобождавах от спазването на принципите на Дафа. Това беше ясен случай на неискрено самоусъвършенстване.

След като осъзнах проблема си със самоусъвършенстването, се върнах в първата банка. Мениджърът прояви недоволство и каза: „Не казахте ли, че ще отидете в други банки?" След като му обясних причините за отказа на другите банки, той каза, че това са само оправдания. Разбрах, че е бил прав. Отказът на трите банки беше намекът на Учителя към мен да обърна внимание на истинското самоусъвършенстване. Ако някоя от банките беше приела заявлението ни за сметка, щях да пропусна тази възможност за размисъл и намекът на Учителя щеше да е напразен. Благодарих на Учителя, че ми показа последствията от това, че не се самоусъвършенстваме истински на ранния етап от управлението на книжарницата. След като книжарницата заработи, несъмнено щеше да има много неочаквани събития и ако не се справях с тях с нагласата на самоусъвършенстващ се, намесата на злото щеше да е неизбежна.

Спокойно казах на банковия мениджър: „Все още се надявам, че ще ни помогнете да открием сметката тук." Той каза не толкова любезно, че банката няма да приеме никакви искания за намаляване на таксите или отстъпки само защото сме асоциация. Стараех се да не се конкурирам с другите за интереси. Затова се усмихнах и му казах, че мога да приема условията му.

Изминаха няколко месеца, а банката все още не ни уведомяваше за откриването на сметката. Може би Учителят искаше да види дали имам решимостта да култивирам далеч от себе си състезателния си манталитет и дали имам достатъчно търпение и толерантност. Във всеки случай си напомних да не пропускам тази възможност за усъвършенстване. Търпеливо им се обаждах, за да се осведомявам за напредъка всеки ден. Накрая дойде денят за подписване на договора.

Когато се срещнахме, управителят на банката беше любезен и каза: „Като се има предвид, че вашата асоциация няма да разполага с много пари, успях да ви осигуря най-ниските такси за управление и други отстъпки". Искрено изпитах красотата на премахването на състезателността.

Защита от Учителя

Веднъж, докато се консултирахме с един счетоводител по въпроси, свързани със счетоводството на книжарницата, той спомена, че според френското законодателство ръководителят на асоциация не може да получава заплата и може да работи само като доброволец. Тази новина предизвика следа от недоволство в сърцето ми. В интерес на истината, когато се съгласих да работя заедно с други практикуващи за управлението на книжарницата, никога не съм имала намерение да получавам заплата. Въпреки това, когато счетоводителят го каза на глас, се почувствах неудобно. След като се прибрах у дома, се почувствах разтревожена от реакцията си. Как можех да се върна назад в самоусъвършенстването?

Днес работя в книжарница „Тианти", което ме свързва пряко със съзнателните същества. Защо ме развълнуваха думите на счетоводителя? Поглеждайки навътре, видях ревност и неравностойно сърце. В миналото можех да правя неща, без да се съобразявам с личната си изгода или загуба, участвайки с цялото си сърце в проекти за борба с преследването, без да търся възнаграждение, защото всички практикуващи около мен правеха същото и аз също можех да го правя. Сега много проекти предлагат възнаграждение на участващите практикуващи. Особено когато се изправих пред перспективата да получавам много малка пенсия, се появи това неравностойно сърце и привързаност към интереса.

Учителят казва в „Път" в "Есенции за усърден напредък, том II":

„Ако наистина имаше предварително прокарани пътища и „безплатен превоз“, това определено не би било самоусъвършенстване.“

Преди, когато участвах в проекти за изясняване на истината, на пръв поглед всичко, което правех, изглеждаше като мое собствено усилие, но имаше елемент на това да се пусна по течението. Благодарна съм на Учителя, че ми позволи да видя привързаността си към личната изгода в началото на управлението на книжарницата. Трябва да я премахна.

В процеса на намиране на привързаностите си ясно видях, че Учителят ме е закрилял на всяка крачка от пътя на самоусъвършенстването ми, като понякога дори е правил чудеса. Малкият ни семеен бизнес не претърпя никакво отрицателно въздействие от честото ми участие в различни дейности за борба с преследването. Напротив, успяхме да изплатим всички заеми. За по-добро участие в проектите за разясняване на истината се преместихме в Париж. Когато продадохме малкия си магазин, след като стойността на имота нарасна, получените пари бяха достатъчни именно за закупуването на жилището, което сега притежавам в Париж. Всичко това се случи, когато нямах абсолютно никакво намерение да търся лична изгода, но неочаквано спечелих много

В "Джуан Фалун", четвърта лекция, „Загуба и печалба", Учителят казва:

„Това, което искат обикновените хора, е лична печалба и да живеят добре и комфортно. Нашите практикуващи не са по този начин, а точно обратното. Ние не се стремим към това, което желаят обикновените хора. В замяна това, което получаваме, е нещо, което обикновените хора не могат да придобият – дори и да искат – освен чрез самоусъвършенстване“.

Изпитвам безкрайна благодарност към Учителя.

Безкористни дарения

Ние не започнахме книжарницата „Тианти" от нулата. В началото един колега практикуващ доброволно ни предложи витрина на нисък наем, което се превърна в първото дарение за книжарница „Тианти". Друг практикуващ дари Дафа дрехи и възглавници за медитация на стойност няколко хиляди евро. Продажбите от тези артикули се превърнаха в първия капитал за книжарницата.

По-късно практикуващи от Франция и други европейски страни дариха парични средства и други предмети. Някои европейски практикуващи дори прикрепиха даренията си към поръчките на книги. Тези действия дълбоко ни трогнаха и ни накараха да почувстваме колективния стремеж на практикуващите книжарницата да се управляват успешно.

Съдбовни срещи в книжарницата

В деня на откриването на книжарницата „Тианти" поканихме френската телевизия New Tang Dynasty Television (НТД ТВ) да отрази събитието. Неочаквано двойка практикуващи от континентален Китай, след като видели новината, веднага информирали дъщеря си, която учи във Франция. В резултат на това първият клиент, който купи книги в книжарницата, беше тази китайска студентка, която учи в чужбина. Тя с радост си купи комплект от лекциите на Учителя по света и имаше възможността да присъства на първия деветдневен лекционен курс по Фалун Дафа, който проведохме в книжарница „Тианти". Друга тайванска практикуваща, живееща в източната част на Франция, която се самоусъвършенстваше сама, видяла новините по телевизията на династията „НТД ТВ" и се присъедини към първия деветдневен лекционен клас. Откакто излезе от книжарницата, тя започна да практикува, разясняваше истината с колеги практикуващи и дори създаде място за практикуване в местния си район.

В същия месец, в който беше открита книжарницата, организирахме първия деветдневен лекционен курс в книжарницата. Досега сме провели десет класа на китайски и френски език и сме поканили ветерани-практикуващи да се присъединят към нас, за да улесним обмяната на опит в самоусъвършенстването с новите практикуващи.

За двете години от откриването на книжарницата продадохме над 4000 Дафа книги и изпратихме над 200 пакета до практикуващи в цяла Европа, като най-далечният пакет достигна до практикуващ в Уганда, Африка. Работата ни получи признание и беше приветствана от практикуващите!

По време на представленията на „Шен Юн" във Франция продавахме книги на местата за провеждане на представленията. За тези две години продадохме близо 1500 копия на „Джуан Фалун" на щастливците.

Накрая искам да споделя цитат на Учителя от "Преподаване, дадено на конференцията за споделяне на опит на Епок Таймс и НТД":

„Сърцето е това, което се разглежда в духовните въпроси, а не колко добре сте изпълнили някаква задача; тя не служи за нищо, ако чрез нея не се подобрите като личност. В духовните въпроси всичко се свежда до личността".

„Няма значение каква работа поемате там – нищо от това не отразява колко високо сте стигнали в усъвършенстването си. Единственото, което има значение, е дали сте прилежни или не. Знаете, че в самоусъвършенстването Боговете и Будите гледат само сърцето на човек; те гледат единствено дали сте прилежни в своето усъвършенстване или не. В обикновеното общество, независимо каква работа вършите или в каква обстановка сте попаднали, тези неща са предназначени само да ви предоставят среда за самоусъвършенстване и различни средства, които да направят самоусъвършенстването възможно.“

Ще продължа да се справям добре в работата на книжарница „Тианти" и да се усъвършенствам.

Благодаря ви, Учителю!

Благодаря ви, колеги практикуващи!