Да цениш възможността да се самоусъвършенстваш

Поздрави, Учителю!

Поздрави, съпрактикуващи!

Казвам се Джоу И и съм Дафа практикуващ от Великобритания. Получих Фа заедно с майка ми през 1997 г. и емигрирах във Великобритания през август 1999 година. Заживях в Англия в края на 2000-та година. По това време майка ми ми даде копие на едно от първите издания на „Джуан Фалун“. Оттогава насам тази безценна книга ме напътства в култивационния ми път.

По пътя на самоусъвършенстването понякога се изгубвах, понякога се обърквах, понякога ставах невеж, понякога се препъвах и понякога вървях в страни от пътя си, но все пак решително се усъвършенствах в Дафа. В ранните дни на култивацията ми имах едно незабравимо преживяване, за което винаги ще си спомням.

Докато учех в университета, баща ми ми помогна да си настроя компютъра, за да намирам по-лесно подходяща академична информация онлайн. Бях потопен в средата на обикновените хора и се пристрастих към играенето на игри онлайн, тъй като бях зает с учене и работех почасово в продължение на дълго време, за да печеля пари. Нещо повече, бях обсебен от тях и не можех да им се измъкна. Седенето пред компютъра за дълги периоди от време оказа своето влияние върху мен, тъй като не се хранех и не почивах редовно. Веднъж се почувствах много замаян; исках да стана и да се разходя наоколо, просто за да направя нещо друго. Изправих се и не успях да направя и две крачки, когато ми причерня. Припаднах и задната част на главата ми се удари в ръба на един шкаф. В този момент се намирах в едно тъмно и празно място. Можех да чувам звука на мислите си. Мислех си: „Не мога да си тръгна по този начин. Не съм завършил мисията си, мисията за спасяване на хора все още не е приключила. Мога ли просто така да си тръгна?“. Веднага щом се появи тази мисъл, се материализира бяла светлина, която беше много блага и успокояваща. Почувствах, че Учителят беше този, който ме връщаше обратно. Учителят беше този, който изпитваше милост към мен. В този момент, в който животът ми беше на път да приключи, все още мислех за моята мисия в този живот да помагам на Учителя и да спасявам хора. Знаех, че съм сгрешил, но Учителят се смили над мен и спаси живота ми. Когато се свестих, осъзнах, че лежа на пода, като главата ми беше облегната на гардероба и изпитвах силна болка в тила. Когато го докоснах, видях, че целият е в кръв. Бързо отидох до най-близката болница, за да се погрижат за раната ми. Имах 7-8-сантиметрова контузия на главата, която се нуждаеше от 10 шева, за да се затвори. Този урок ми даваше следното предупреждение: ако се отклоня от практиката си, животът ми ще бъде в опасност! Дължа живота си на Учителя и целта на живота ми е да помагам на Учителя да спасява хора и да изпълня обета си.

Преодоляване на ниското ми самочувствие и повишаване на сферата на култивационната ми практика

Когато се срещах с местни жители на Великобритания, открих, че те бяха много спокойни и дружелюбни. Чудех се защо бяха толкова мили, дори понякога малко наивни; когато бяха наивни, те се държаха естествено и това караше хората да се чувстват спокойни. Чувствах, че те си общуваха открито с мен, без никакви задни мисли. Първоначално мислех, че да се самоусъвършенстваш означава да бъдеш праведен и справедлив, да бъдеш честен човек. И все пак, когато се изправех пред предизвикателствата, свързани със загубата и печалбата в ежедневната ми работа и среда на живот, беше трудно да се справям с изкушенията на заобикалящия свят с праведни мисли и се чувствах неудовлетворен в сърцето си. Понякога се чудех дали си струваше да работя толкова усилено, когато вършех нещо? Придържах се към Дафа и четях принципите на Дафа всеки ден. Как ставаше така, че колкото повече изучавах, толкова по-негативен ставах? Не е ли вярно, че колкото повече се култивира някой, толкова по-добре се справя със самоусъвършенстването? Защо ставаше така, че колкото повече се самоусъвършенствах, толкова по-онеправдан и негодуващ се чувствах? Бях усърден и също така гледах навътре. С какво трябваше да се справя? Мислех по този въпрос в продължение на много години и след като се самоусъвършенствах и повиших, открих, че моят комплекс за малоценност оказваше сериозно влияние върху издигането ми към по-високи нива. Осъзнах, че като практикуващ трябва да съм отговорен към култивацията си на работа и в ежедневието. Моите мисли и мотивация, отправната точка на мотивацията ми да върша неща, трябваше на първо място да бъдат правилни. От гледна точка на Фа, отговаряха ли те на характеристиката Истинност-Доброта-Търпение? Когато мислите ми не бяха в съзвучие с Фа, трябваше незабавно да стана бдителен, да помисля и да ги коригирам.

Да посветиш сърцето си на самоусъвършенстването

По време на великденските празници през определена година преди пандемията, майка ми и други практикуващи посетиха югозападната част на Англия, за да разглеждат забележителности. Докато пътувахме ми беше съобщено, че трябваше да отида до Лондон и да участвам в среща на следващия ден, като трябваше да направя всичко възможно, за да присъствам. Същата вечер, когато се прибрах в хотела, за да си почивам, главният ми дух напусна тялото, за да изследва други измерения, и трима безсмъртни в бели даоистки роби дойдоха да ме видят, като стояха на разстояние от мен и ме гледаха с отвращение и презрение. Вероятно те бяха боговете, които отговаряха за това измерение и имаха много способни ученици. Те не ме харесваха като обикновен човек, тъй като ме смятаха за слаб, плах и за държащ се малко по детински. Те дойдоха да ме видят, но останаха силно разочаровани и неудовлетворени. Този от тях, който стоеше в средата, ме погледна със сериозно изражение, а онзи, който стоеше до него, каза с подигравателен тон: „Какво ще кажеш? Виж колко могъщи са нашите ученици. Защо не дойдеш да се учиш от нас?“. След това те ми показаха колко могъщи бяха и какви магически сили имаха. Докато ми се подиграваха, единият от тях сякаш почувства нещо и много нервно каза на другите двама бързо да си тръгват, защото иначе ще е твърде късно. Докато те бягаха, за да спасят живота си, аз се събудих. Все още беше ранна сутрин и ние потеглихме за срещата в Лондон преди зазоряване.

Когато всички се настанихме в конферентната зала, не очаквах Учителят да отговаря на въпроси на местната конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването за практикуващите от Великобритания. Попитах Учителя: „В миналото „Шен Юн“ изнасяше само по две представления във Великобритания и въпреки това промотирането им беше изпълнено с предизвикателства. Как да се справим с десет или двадесет представления в множество градове?“. Учителят отговори на въпроса ми състрадателно, с усмивка на лице, и тъй като това се случи преди няколко години, не мога да си спомня точните Му думи, но си спомням общото им значение, което беше, че Учителят имаше план за промотирането на „Шен Юн“. Той говори за промотирането в САЩ, за използваните там методи, за това как главният отговорник е помислил за промотирането на „Шен Юн“ и е намерил решение. Той ни каза да вложим цялото си сърце, за да се справим добре с нещата. Слушах обясненията и насоките на Учителя в продължение на повече от десет минути! Думите „Трябва да вложите сърцата си, за да се справите добре с нещата“ се запечатаха в съзнанието ми.

Малко преди края на пандемията нашият местен екип, отговорен за театрите на „Шен Юн“, вече беше подписал договор с един театър в Лондон и се сблъска с много трудности и неприятности, причинени от ограниченията, свързани с пандемията. Изискваше се хората да носят маски и да спазват социална дистанция от 2 метра. С времето политиката на Британското правителство по въпросите, свързани с пандемията, се променяше ден след ден, като ставаше все по-малко и по-малко ограничителна.

Живея в Бирмингам, който се намира североизточно от Лондон и е на около 2,5 – 3 часа път с кола от него. Когато научих новината, че „Шен Юн“ може отново да изнася представления в Лондон, веднага се записах да участвам в промоционалните дейности в търговския център. Ходех на работа през делничните дни, а през почивните посещавах търговския център, за да участвам в промотирането на „Шен Юн“. Под влияние на думите на Учителя: „Трябва да вложите сърцата си, за да се справите добре с нещата“, всеки път, когато участвах в промотирането в търговския център, ставах в 04:00 часа сутринта всяка събота, шофирах до Лондон, за да взема членове на екипа ни от домовете им и след това отивах до търговския център в предградията на Лондон, където правехме промотирането. В общи линии ние пристигахме, когато търговският център отваряше и си тръгвахме, когато затваряше. Обикновено прекарвахме там по 12 часа, а понякога и по 14 часа. Всяка вечер превозвах членовете на екипа ни до домовете им, след което се прибирах в дома на един практикуващ, където оставах да пренощувам и в неделя правех отново същото. Обикновено търговският център затваряше рано в неделя, което ми позволяваше да откарам членовете на екипа ни до домовете им, след което да се прибера до града, в който живеех. Ние правихме всичко това, докато успяхме да продадем билетите за повече от десет представления, преди започването им.

Веднъж през този период стана така, че координаторът на търговския център не беше потвърдил навреме кои ще са членовете на екипа. Някои от тях бяха заети, а други живееха в отдалечени места с неудобен транспорт. Аз ходех на работа, но си сътрудничех с него относно координирането на нашите членове на екипа за уикендите. Имаше един практикуващ, който не живееше в Лондон и щеше да закъснее заради трафика. Той живееше северно от Лондон, докато аз живеех северозападно от Лондон. Исках да отида да го взема от града му, след което да шофирам до Лондон. Щях да удължа пътя си, но беше възможно да го направя, така че се свързах с него и му обещах, че ще дойда да го взема от дома му и след това ще отидем заедно до търговския център. Потеглих навреме в неделя сутринта и се качих на магистралата. Всичко вървеше по план. Веднага щом той се качи в колата, започнахме да си говорим. Не бях особено фокусиран върху шофирането, тъй като обсъждахме как да представим по-ефективно „Шен Юн“, за да привлечем зрителите да си купят билети и да получат спасение. Не обръщах внимание на инструкциите на навигацията и се колебаех дали да не сляза от магистралата през един изход, на който имаше завой. Едва не се блъснах в мантинелите край пътя заради една малка грешка. Натиснах здраво спирачките, за да спра аварийно и за щастие избегнах опасността. Внезапно си помислих, че човечеството го очаква голяма катастрофа. Използвах навигационната система на Гугъл, която е електронна програма. Изкуственият интелект беше излязъл от контрол, но успях да избегна опасността, тъй като веднага натиснах спирачките. Надявам се, че човечеството ще намери начин „да натисне спирачките“, да се справи безопасно с изкуствения интелект в бъдеще и ще спаси положението.

Промотирането в търговския център протече относително спокойно във всички аспекти. По време на отчитането и споделянето относно „Шен Юн“ през тази седмица, отговорникът за координирането на „Шен Юн“ сподели, че британското правителство е отменило напълно всички ограничения, свързани с пандемията, и вече нямаше нужда хората да имат по две ваксинации или да показват ваксинационни паспорти, нямаше нужда да се носят маски и нямаше нужда да се спазва социална дистанция. Всички ограничения бяха премахнати и хората можеха да влизат и да излизат свободно. Тази добра новина не дойде лесно.

В началото на тази година имаше 4 града във Великобритания, в които „Шен Юн“ изнесе представления, включително и града, в който живея. Въпреки че „Шен Юн“ изнасяха представления в града, в който живея, от много години и си беше изградил някакъв имидж сред местните, практикуващите все пак бяха разтревожени, тъй като промотирането се извършваше едновременно в 4 града. Бях отговорен за разпространението на рекламни листовки в нашия район. Рекламният метод, който използвахме, беше относително консервативен. В предишните години ние в общи линии следвахме картата, предоставена ни от координатора на листовките, и шофирахме до различните райони, за да разнесем листовките от врата на врата. В началния етап на промотирането на „Шен Юн“ главният координатор представи разлепването на плакати, тъй като това беше популярен проект в Северна Америка и беше постигнало много добър ефект. Той искаше да го изпробва във Великобритания, за да види какъв ефект щеше да има. Когато листовките и плакатите на „Шен Юн“ бяха отпечатани и изпратени до дома ми, бях малко неспокоен. Трябваше да намеря начин да разпространим толкова много материали. В предишните години ние ходехме на толкова много места и ги раздавахме едно по едно, от сутрин до вечер. Беше тъмно и 5 човека не можеха да раздадат дори 2 или 3 кутии с материали на ден. Как трябваше да се справя? Това беше моя отговорност. Аз бях отговорникът за координирането на този проект. Представянето на „Шен Юн“ лице в лице може да доведе до това хора с предопределена връзка да си закупят директно билети. Формата на лепене на плакати просто ми предостави трибуна да поема инициативата да се срещна с повече хора лице в лице.

Първоначално избрах една оживена търговска улица в центъра на града, на която имаше супермаркети, барове, хотели, магазини за търговия на дребно, клубове, банки, жилищни сгради и търговски офис сгради. Разходих се наоколо и разговарях с администраторите на различни заведения, за да промотирам „Шен Юн“ и ги попитах дали биха залепили плакати на „Шен Юн“ на стените или прозорците на своите заведения. Някои големи бизнеси нямаха право да лепят плакати на прозорците си, заради вътрешната политика на компанията, но с удоволствие ми позволяваха да им оставя листовки на „Шен Юн“, които можеха да раздадат на своите служители или да ги поставят директно на гишето за минаващи клиенти. Обратната връзка, която получавах, беше изключително позитивна през целия ден. Почти всички бизнеси се съгласиха да вземат флаери на „Шен Юн“. В някои супермаркети, барове и кафенета персоналът разлепяше плакати на „Шен Юн“ на видни места на техните табла на общността. Успях за един ден да раздам 5-6 кутии с материали напълно сам. Този резултат ми вдъхна силна увереност. С този мой опит направих всичко възможно, за да убедя други местни практикуващи да се включат. След като приключих с бизнес района в центъра на града, се заех с търговските улици на околните села и градове. Хората в малките градове и села бяха по-приятелски настроени от тези в големите градове. Оставих им много листовки на „Шен Юн“ и също така голям процент от собствениците на магазини в малките градове се съгласиха да залепят плакати на „Шен Юн“ на прозорците си. По време на промотирането направих снимки, за да запазя ценния момент, в който съзнателните същества, които имаха предопределена връзка, научаваха за пристигането на „Шен Юн“, и може би за в бъдеще щях да ги споделя в социалните мрежи.

Очевидно изпитвах далеч по-малко напрежение, благодарение на съвместните усилия на нашите местни практикуващи във връзка с тазгодишното промотиране на „Шен Юн“. Бяха разлепени над 500 плаката и бяха раздадени над 60 000 листовки. Измежду всичките 4 града, продажбите на билети бяха най-добри в града, в който живея. Около 90% от билетите бяха продадени две седмици преди започването на представленията, а до самото им начало бяха продадени всички билети.

В процеса на промотирането, разбира се, имаше множество трудности и конфликти, както и много неща, които трябваше да бъдат подобрени. Най-общо казано, бях уверен, че ще бъдем домакини на още представления на „Шен Юн“ в бъдеще и че ще дадем възможност на повече местни жители да гледат „Шен Юн“ и да бъдат спасени.

В заключение, ще завърша есето си като споделя цитат от стихотворението „Фалун Дафа“ от „Хон Ин“:
“Усъвършенстването на Гонг
има път – пътят е умът.
Дафа е необятно море,
а твоят кораб са неволите”.

Благодаря Ти, Учителю!

Благодаря ви, съпрактикуващи!