Самоусъвършенстване и отговорност

Уважаеми Учителю,

Уважаеми практикуващи,

Днес бих искала да споделя с вас опита си относно асистирането. От дълго време мисля за асистирането, но тези мисли винаги са придружени от притеснения. Последните публикации от редакционния екип на „Минхуей1“ ми помогнаха да придобия по-голяма яснота по този въпрос.

Грешното разбиране за асистирането

Мога да изслушвам добре и съм на разположение на другите. Това е изречение, което винаги съм се гордеелa да кажа за себе си. Напоследък обаче се съмнявам дали това наистина е толкова важно от гледна точка на Фа или по-скоро от човешка гледна точка.

Преди 6 години имахме съвместно споделяне с асистентите от Германия и немскоговорящата част на Швейцария за това какво всъщност означава „асистиране“. Какви са нашите задачи според Фа и как можем да насърчим практикуващите да изпълняват по-добре задачите си във Фа-коригирането.

По време на споделянето осъзнах, че най-важната ми опорна точка е всъщност да слушам и да бъда там. Немската дума „betreuen“ (= подпомагам) означава да се грижиш за някого и да се увериш, че той има това, от което се нуждае за своето благополучие.

Точно това правя в проектите, в които имам водеща функция или ръководя споделянето. В един от проектите понякога чувам: „по време на споделянето тук можем да бъдем много по-открити, отколкото обикновено в нашите групи“, „тук не ни съдят за слабостите ни“, „тук можем спокойно да изразяваме мислите си“. О, как винаги се радвам да чуя тези думи! Но наистина ли това е средата, която нашият почитаем Учител иска от нас?

Когато започнах да мисля за това, ми дойде наум един пасаж от „Преподаване на Фа на Фа-конференция в Ню Йорк, 2013 г.“:

„Учи­те­лят ви е по­ве­рил тол­ко­ва мно­го Дафа прак­ти­ку­ва­щи и очак­ва да ги во­ди­те доб­ре. Така че това е нещо, ко­е­то тряб­ва да пра­ви­те, и е ваша от­го­вор­ност. Ако не се спра­ви­те доб­ре с нея, това е ди­рек­т­но свър­за­но с ва­ше­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не“.

Добре ли ръководя моите съпрактикуващи, както очаква от мен нашият почитаем Учител? Отговорът прониза сърцето ми: не, изобщо не. Просто съм ги изслушала, дала съм им човешко безопасно пространство, за да изразят мислите си. Все още смятам, че е много важно и съществено за един асистент да слуша добре и да бъде там за другите. Но не е достатъчно да ги насочва добре. Когато другите практикуващи говорят за своите притеснения или страхове, много добре е като асистент да ги изслушвате със състрадателна нагласа и да бъдете до тях. Понякога обаче е необходимо да използваме и по-силни думи, за да можем заедно да вървим по тесния път, очертан ни от Фа. Осъзнах, че не мога да правя последното.

Има практикуващи, които не се появяват в проекта с месеци, а аз не мога да им кажа, че трябва да си търсят друг проект. Защо не мога да го кажа? Ако видя, че някой се оплаква прекалено много от другите, защо не мога да го спра? Защо изобщо участвам в това? Говорим за разбиранията си и споделяме опита си, но аз не ги напътствам, а „вървя с тях“. Не използвам ясни думи, когато трябва да се говори с тях.

Причината: защото искам да запазя репутацията си и да предотвратя загубата на уважение към мен у другите. Ако слушам добре и давам пространство на практикуващите, те ме харесват. Ако не съм толкова строга, те ме харесват. На всичкото отгоре това по-малко ме прави мишена за конфликти.

Това очевидно е привързаност, а именно самоизтъкване.

Нашият Учител ни е учил в „Джуан Фалун“, Лекция Шеста:

„Манталитетът за самоизтъкване може да се прояви във всяка ситуация; можеда излезе на повърхността и когато вършите добро дело“.

Дори да разбирам координационната си задача като служещ на другите и да изглежда, че съм на разположение за другите, това всъщност е просто моето его, което иска да бъде поласкано. А това не е самоусъвършенстване.

Защото Учителят го обяснява в Лекция Девета на „Джуан Фалун“:

„Без възникващи конфликти или възможности да подобрите своя шиншин не можете да направите прогрес. Ако всички са любезни помежду си, как ще се съвършенствате?“.

Когато разбрах това, се засрамих, но не направих нищо, за да променя ситуацията. Тогава разбрах колко дълбока е всъщност тази привързаност в мен. Поглеждайки назад, мисля, че много от стъпките ми във Фа-коригирането бяха съпроводени със самоизтъкване, което отвън изглеждаше като усърдие. Осъзнах, че проектът и аз бяхме блокирани да се издигнем.

В Лекция Първа, „Защо вашият гонг не се повишава с практиката ви“ в „Джуан Фалун“, нашият Учител е обяснил:

„Цялата материя във Вселената, включително всички субстанции, които изпълват Вселената, са живи същества с мислещи съзнания и всички те са форми на съществуване на Фа на Вселената на различни нива. Те не ви позволяват да се издигнете. Въпреки че искате да се издигнете, не можете. Те просто не ви позволяват да се придвижите нагоре. Защо не ви позволяват да се придвижите нагоре? Защото вашият шиншин не се е подобрил“.

Когато преди споделях с другите практикуващи, след това питах съпруга ми, който също се самоусъвършенства, дали това, което съм казала, е приемливо. Винаги внимавах да не допусна грешка в споделянето, да не разкрия твърде много и бях твърде загрижена какво впечатление съм направила, вместо да гледам какво е важно: как съм повишила своя шиншин и, което е по-важно, как са се повишили другите.

Преди няколко месеца започнах да обръщам по-малко внимание на тези повърхностни неща и да споделям по-директно и по-съществено. Да изразявам честно притесненията си, да назовавам проблемите си – преди това ми беше много трудно. Сдържах се, за да не направя грешка. Забравих какво ни каза Учителят в „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Западните щати на САЩ, 2015 г.“:

„Пре­ди съм каз­вал, че за един Дафа прак­ти­ку­ващ не е проб­лем, ако е до­пус­кал греш­ки. Прос­то ги приз­най­те от­к­ри­то и ис­к­ре­но и по­ка­же­те, че се зав­ръ­ща­те об­рат­но и ис­ка­те да се спра­вя­те доб­ре, и все­ки ще ви се въз­хи­ща­ва за­ра­ди това“.

Страхувах се да правя грешки, защото това на свой ред означаваше да загубя репутацията си и уважението на другите. По-късно разбрах, че съм имала твърде малко вяра в практикуващите около мен. Когато те видят многобройните ми грешки, ще реагират в съответствие с Фа, защото и те са ученици на същия Учител. Защо е този страх?

Нашият Учител ни насърчава да вървим по свой собствен път, а моите разбирания във Фа ми показват начина, по който да напътствам добре практикуващите: като се самоусъвършенстваме открито и искрено, както ни учи нашият почитаем Учител.

Както разбирам, фокусът на асистирането трябва да бъде върху това асистентът да придружава практикуващите по техния път. Мисля, че това е нещо като пътеводител, който едновременно се грижи за безопасността на пътуващите и за това те да не се заблудят и изгубят в чужда страна или в джунглата. Екскурзоводът, т.е. асистентът, не дава никакви заповеди, защото не е генерал - той просто държи голям чадър, за да останат всички заедно. Той винаги се оглежда дали всички са там и връща изгубените пътници.

Учителят ни зададе въпроса в „Преподаване по Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк, 2015 г.“:

„Ка­къв ко­ор­ди­на­тор бих­те ис­ка­ли да бъ­де­те? Мис­ли­ли ли сте за това? На­дя­ва­те ли се, че всич­ки ще бъ­дат по­кор­ни пред вас като ста­до овце?“.

Но не това е, което Учителят иска от нас:

„Това го ис­ка­те вие, а не аз. Ето кол­ко е слож­но. [Трябва да разберете] Как да бъ­де­те до­бър ко­ор­ди­на­тор на Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те?“.

Сегашното ми разбиране е, че доброто ръководство означава, че асистентът осигурява безопасността и сплотеността на практикуващите.

Твърде голяма ангажираност в проекти

В допълнение към въпроса как да напътствате добре практикуващите като отговорно лице, намирам за важно следното изречение в публикацията на редакционния екип на „Минхуей“, озаглавена „Бъдете отговорни“: „Също така често се случва координаторите на Дафа асоциации да са заети с проекти, за които отговарят, и по този начин да пренебрегват отговорностите си като координатори на Дафа асоциации“.

От началото на моето самоусъвършенстване през 2001 г. постоянно бях хвърляна в дълбокото и трябваше да проправям някои пътища - било то в разяснителната работа към политиците или в създаването на уебсайтове на Дафа. На практика от ден първи вече участвах в Дафа дейностите и самоусъвършенстването ми е много тясно свързано с проектите за разясняване на истината. Ето защо често участвам в споделянето в проектите и пренебрегвам споделянето в моята местна група и като цяло в групите на практикуващите в Германия.

Заедно с другите членове на Германската Фалун Дафа асоциация отговарям за подготовката на националното ни споделяне всеки понеделник в Сонант. Тогава практикуващи от цяла Германия и немскоговорящата част на Швейцария се събират, за да споделят последните си преживявания. Споделянето трябва да е актуално, свързано със самоусъвършенстването, лесно за разбиране и, нещо повече, да е от значение за Фа-коригирането. Често се събират повече от 200 практикуващи. Това не е лесна задача.

По време на подготовката забелязах, че понякога изобщо не знам какво се случва в групите. В Германия имаме много по-малки групи и затова сме в близък контакт с асистентите. Е, в идеалния случай. Тъй като съм заета с моите проекти, контактът често е твърде кратък.

А там вече стои малката думичка: "зает". Тя означава да съсредоточиш вниманието си върху едно нещо или човек. В моя случай: почти изцяло се концентрирам върху проектите. Публикацията на редакционния екип на "Минхуей" обаче ме накара да осъзная, че това не отговаря на отговорността ми към практикуващите на местно ниво и като цяло в Германия.

Нашият почитаем Учител ясно заяви очакванията си във „Преподаване по Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк, 2015 г.“:

„Бих ис­кал да ви кажа, че тъй като сте ко­ор­ди­на­тор, би тряб­ва­ло да съ­би­ра­те мес­т­ни­те прак­ти­ку­ва­щи; би тряб­ва­ло да пра­ви­те това за Учи­те­ля, така че те да мо­гат да се по­доб­рят в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то, и би тряб­ва­ло да по­ма­га­те на Учи­те­ля, като ги ръ­ко­во­ди­те доб­ре. Това е ва­ша­та от­го­вор­ност като ко­ор­ди­на­тор на ва­шия ре­ги­он“.

Когато осъзнах този Фа принцип, усетих, че сърцето ми става по-леко. В продължение на месеци продължавах да мисля за него и да се тревожа защо някои проекти около мен нямат ефекта, който би трябвало да имат. Получих отговора от съветите в статиите на редакционния екип на "Минхуей": защото пренебрегвам истинската си задача, която ни е дал нашият Учител, да напътствам добре нашите съпрактикуващи.

Нека заедно се справяме по-добре със задачите си, за да може нашият Учител да чуе добри новини от нас.

1 Секция Editorials & Notices на www.en.minghui.org

2 Публикация Be Responsible в секция Editorials & Notices на www.en.minghui.org