Легендата за дракона (част 1)

(Minghui.org) Драконите са важна част от традиционната китайска култура. Изображенията на дракони могат да бъдат открити навсякъде - от скулптури до рисунки, от съдове до украшения и знамена. Има фестивал на драконовите лодки и фестивал на драконовите фенери, а драконовите танци са популярни в китайските квартали извън Китай, така че драконите продължават да се появяват в живота ни и днес.

Тук бихме искали да разгледаме някои от историческите сведения, в които се споменават дракони.

Свитък с девет дракона

Свитък с девет дракона от Чен Жун от династията Сон (частично).

Чен Жун, художник от династията Сон, нарисувал свитък с деветте дракона. Творбата е с размери 1096.4 см (36 фута) ширина и 46,3 см (1.5 фута) височина. Всеки от деветте дракона е уникален - от изражението им до начина, по който са разположени и изглеждат, че се движат. Някои от тях са в планините, други - в облаците, трети - във водата. Облаците са особено живи. Върху произведението има над 50 печата, което показва, че някога са го притежавали император Цянлун, император Дзяцин и други. Изнесено от Китай в края на династията Цин, произведението сега се намира в Музея за изящни изкуства в Бостън.

В древността не е имало камери. Но някои художници, които се усъвършенствали духовно, развили свръхестествената способност на фотографската памет и с големите си художествени умения можели ярко да възпроизвеждат видяното - от хора и предмети, до рая и божествените същества. Техните наблюдателни способности и художествено майсторство са били необикновени.

Описания на дракони в историческите книги

Като се започне от книгата Ши Дзи („Записки на великия историк“), написана преди около 2000 години, в Китай се водели систематични исторически записи на астрономически и геоложки наблюдения, както и на събития от човешкия свят.

В историческите книги има много описания на дракони. Според „Книга на Хан“ на втората година от управлението на император Хуей от Хан (194 г. пр.н.е.) в един кладенец в окръг Лантин били видени два дракона. По-късно през нощта, драконите си тръгнали.

В „Книга на Дзин“ е описан инцидент по време на управлението на Мурон Хуан, император Венмин от бившата династия Ян през април 345 г. Когато в една планина се появили черен и бял дракон, императорът и неговите придворни отишли да ги наблюдават. Когато се намирали на малко повече от 200 крачки от драконите, императорът организирал церемония, за да им се поклони. Драконите поиграли пред събралите се и след това отлетели. Зарадван от това, императорът помилвал престъпниците на своя територия и нарекъл двореца си Хелун (Два дракона). Той построил и храма Лонгсян (Летящ дракон) в планината.

Има и други текстове, в които се говори за появата на дракони. Като се изключат слуховете и астрологичните препратки, има поне 10 споменавания на черни дракони. Например, в „Книга на Хан“ е документиран черен дракон по време на управлението на император Чън (33 г. пр. Хр. - 7 г. пр. Хр.). В „История на северните династии“ се казва: „През шестата година на Цзянде (577 г. сл. Хр.) два дракона се борили помежду си в село Дажоу в Божоу. Белият дракон победил, а черният умрял“. В „История на Сон“ се казва: „В Чжоу [през 1014 г.] се появил черен дракон“.

Появата на бели дракони е регистрирана поне 17 пъти. Според „Книга на Дзин“ през пролетта на 267 г. от н.е. в Мианчи, окръг Хонон, „били видени два бели дракона“. В „Книга на Чен“ се казва, че през пролетта на 559 г. от н.е. „управителят на Гуанджоу, Оуян Вей, съобщава, че на южния бряг на река Чжу се е появил бял дракон. Той бил дълъг около 30 метра“. Според „Историята на петте династии“, когато императорът на Късен Дзин, Ши Дзинтан, и синът му, Ши Чунгуй, посещават Йеду през 941 г., имало суша. „Императорът изпратил пратеници да се молят за дъжд в Байлонгтан. В средата на водата се появил бял дракон. Същата нощ паднал над 30 см. дъжд и хората били впечатлени“. На следващата година Ши Чунгуй станал новият император.

Жълтите дракони се споменават около 30 пъти. Според „Книга на Хан“ жълт дракон се появява в Синфън през 53 г. от н.е. по време на управлението на император Сюан, а жълт дракон е видян в Чжендин, когато управлява император Чън. Окръг Дзинан съобщава, че жълт дракон е бил видян в Личън по време на управлението на император Ан през 124 г. от н.е.

Местните административни хроники също документират наблюдения на дракони. Според „Хроники на Юнпин“ през лятото на 1839 г. в окръг Лаотин се появява дракон. Жителите поставили навес, за да го предпазят от слънчевата светлина и продължили да го обливат с вода. Три дни по-късно драконът си тръгнал по време на гръмотевична буря.

Дракон от небето

Лю Дзунюан, известен учен от династията Тан, записва следната история, озаглавена „Прогонен дракон".

„Веднъж един младеж на име Ма от окръг Фуфън ми разказа една история. Когато Ма бил на 15 или 16 години, той си играел с приятелите си в Дзеджоу, когато изведнъж се появило странно момиче, което буквално изглеждало блестящо и сияещо. Дрехите ѝ били от синя кожа с бели шарки, а на главата си носела диадема.

„Впечатлени от красотата ѝ, всички богаташи ѝ се възхищавали, а някои от тях отишли да флиртуват с нея. Момичето погледнало сериозно и казало сърдито: „Не можеш да правиш това. Аз съм от божествения дворец и съм пътувала между божествените светове, докато съм живяла с чи на ин и ян. Не проявявах интерес към Пенглай и Кунлун [където живеят божествата], защото смятах, че са твърде обикновени. Императорът на небесното царство ме сметна за твърде арогантна и ме изпрати в този човешки свят. След седем дни ще мога да се върна. Въпреки че съм хваната в капан тук и съм унижена, аз не съм компания за вас. Рискувате голямо бедствие, ако не се откажете“.

„Думите ѝ изплашили момчетата и те се отдръпнали. Любопитният Ма видял как момичето влязло в един храм и останало там. Седем дни по-късно тя вдигнала чаша с вода и я издухала в цветен облак. Облякла коженото си палто отвътре навън, превърнала се в дракон и отлетяла нагоре в небето“.

Император Канси и един дракон

Според „Книгата на обредите“, когато човечеството цени добродетелта, божественото ще благослови хората с дъжд, бистри извори и благоденствие. Могат да се появят чудеса като диаграмата на Жълтата река, както и феникси, цилин (китайски еднорог – бел. на редактора), божествени костенурки и дракони.

Император Канси (kang означава мир, а xi - просперитет) от династията Цин записал една такава поява. По време на 61-годишното му управление (1661-1722 г.), въпреки че бил манджурин, той бил уважаван от монголци, тибетци, хан и други етнически групи.

През 44-ата година от управлението си (1705 г.) император Канси за пети път посетил Южен Китай и живял в храма Джиншан. Когато излязъл да огледа района на 30 април, валяло, но нямало гръмотевици. Изведнъж той видял гигантски дракон, дълъг около десетина метра. Драконът се показал в небето и след това изчезнал в облаците.

Впечатлен от това, императорът написва стихотворение, озаглавено „Пътуване с дракон“.

В полетата и небето има дракон,

той е чиста енергия, която идва и си отива загадъчно.

Той е различен от дракона, който наводнява къщи и ферми,

или от дракона на мъглата, който вреди на нашите посеви.

Прелита в облаците с благодатна светлина,

драконът се върти нагоре-надолу, за да направи, каквото трябва.

Човек може да язди шест дракона, за да управлява нацията,

изпълнявайки своя дълг и донасяйки навременно напояване.

Имаше моменти на успехи и капани,

и човек трябваше да полага големи и малки усилия.

Добродетелта на дракона е величествена, където и да живее,

и показва, че за да станат нещата добре, е необходима прецизна работа.

Река Яндзъ е голяма и величествена,

с дълбока и чиста вода;

Издига се в небето като гръм със мощна жизненост,

всеки ден се обновява спокойно, следвайки небесния закон.

 

(Следва продължение)

Връзка към източника: https://en.minghui.org/html/articles/2023/9/21/211426.html