Опасност винаги има – вярата е най важна Изпълнявам ли мисията си, подобрявайки характера си? Подобрявам ли характера си? – Фа-конференция Париж 2023 г.

Опасност винаги има – вярата е най важна

Казвам се Евелина Иванова от София. Получих Фа на Майстор Ли Хонгджъ през лятото на 2014 г. Влязох в самоусъвършенстването с така наречения „летящ старт”, тоест без колебания, препятствия, с огромен ентусиазъм. В първите месеци, дори година, се чувствах като безсмъртна, сякаш имах броня и нищо и никой от обикновеното човешко общество не можеха да ме докоснат. Бях получила Фа, Закона на вселената, който очаквах да получа откакто се помня. Единственото ми разклащане по това време можеше да дойде от недоброто отношение на практикуващите около мен, защото семейството ми изцяло ме подкрепяше в това начинание.

Като бивш професионален атлет можех да оценя в колко силна среда бях попаднала. Стартът ми наистина беше летящ, тъй като попаднах в среда на доста усърдни и абсолютно отдадени на практиката хора по онова време. Почти без период на адаптация веднага нагазих в дълбоките води на Дафа. От самото начало разговаряхме за привързаностите си, за преследването и за мисиите, с които сме дошли в помощ на нашия милосърден Майстор. Знаехме за подписаните ни пактове и не спирахме да правим планове как да ги изпълним по най-достойния начин за един Дафа ученик. Беше ясно – мисия за цял живот!

Първата ми и най-основна мотивация да поискам Фа беше, че мечтаех, (да, наистина мечтаех) да променя характера си. Даже и сега на 41 г. Това остава единствената ми мечта. Още от ранна детска възраст вярвах и знаех, че някаква сила ще се погрижи за мен. Имах нужда от това, усещах го. Характерът и по-скоро темпераментът ми, от които много страдах като дете, бяха и са твърде емоционално-чувствителни. За да се предпазя от това страдание в по-късните си години, тази емоционална чувствителност прикривах зад фалшива увереност, граничеща с грубост – та дори и до днес. И макар че никога не правех нищо лошо на никого и хората ме смятаха за добър човек, аз дълбоко знаех, че не покривам стандарта за такъв. Знаещата ми страна, през цялото време (преди да получа Фа) е била като жалон, който да следвам към праведния път.

И така получих Фа и грабнах цялата възможност и всички, изправили се на пътя ми, предизвикателства. Винаги вземах участие в кампании за разясняване на истината, те пък ми помогнаха в подобряването на характера, двете вървяха ръка за ръка. По онова време тези събития бяха доста чисти и прекарването на голяма част от времето си с практикуващи, мъже със силни характери и буен нрав, ми гарантираха добри шиншин тестове. Тестовете не изглеждаха страшни, защото важността на мисията беше по-важна от това как се чувствам в този момент, осъзнавах го добре, въпреки че на моменти наистина ми беше трудно. Но въпреки купчините привързаности, които носехме всички – бяхме много задружни.

Толкова интензивно ходене на практика (всеки ден), посещаване на събития за разясняване на истината ежеседмично, понякога и по-често, посещаване на фестивали и др. – това не би било възможно без пълната подкрепа на моя съпруг. Той поемаше всички грижи за нашия домр за детето ни, което в този период тръгваше на училище. Дъщеря ни постъпи в първи клас и като всички родители и ние се вълнувахме от това. Аз обаче не присъствах на нито една олимпиада на детето си или на поредното състезание, на което се записваше тя, тъй като те съвпадаха със събитията по разясняването на истината или други ангажименти, свързани с Дафа. Никога не бях упрекната за моята липса, както от детето, така и от съпруга ми, защото знаеха колко е важно това за мен. Може би виждаха промените в мен.

И така след толкова интензивен и дълъг период, потопена изцяло в Дафа, си мислех: “О, така ще бъде до края, не е толкова трудно, мога да поддържам това темпо”. И изведнъж, буквално за една нощ – „Бум!“, всичко се преобърна на 180 градуса. Моите приятели-пактикуващи бяха се превърнали в мои врагове. За една нощ те бяха се превърнали в най-големите противници на Дафа и на нашия Майстор.

Последва дълъг, изключително тежък и мъчителен период за мен. Сринах се! Мислите бяха като бесни в главата ми – нямах отговори, само купища въпроси. Питах се: „Това ли е краят, как ще продължа напред сама, какво ще правя без моите момчета?” – изгубих се! Те ставаха все по-свирепи и към менр и към Дафа. Не разбирах как тези, на пръв поглед толкова усърдни (понякога до крайност), практикуващи днес вече бяха на другата страна. Развих огромен страх и съмнения, че без тях няма да мога да практикувам, бях сама. Те усетиха този страх и се възползваха от него. Тогава не осъзнах, че най-доброто нещо, което бих могла да направя за себе си в онзи момент, е да се разгранича от тях, рязко да се разгранича. Не можех! Вече бях минала през период, в който помогнах на практикуваща да се завърне в Дафа след голяма намеса и отказване, но бях успяла и това ми даваше надежда и този път. Грешах – много! Те се възползваха от тази ситуация и използваха всеки момент от разклатеното ми състояние да нанасят удар след удар върху мен, семейството ми, психиката ми, култивацията ми. Отчайвах се, страхувах се, срамувах се! В този толкова ужасен за мен момент и за секунда дори не се усъмних в милосърдието на моя Майстор, единствените ми съмнения бяха дали съм достойна да нося името Дафа ученик?!

В този период често препрочитах думите на майстора от Лекция Девета на „Джуан Фалун“: „Когато се усъвършенствах в миналото, много велики майстори ми казваха следните думи: „Когато е трудно да се понесе, можеш да го понесеш. Когато е невъзможно да бъде направено, можеш да го направиш“. Всъщност е така. Защо не опитате, когато се върнете вкъщи? Когато преодолявате истинска трудност или изпитание, опитайте. Когато е трудно да издържите, опитайте да издържите. Когато изглежда невъзможно и казват, че е невъзможно, пробвайте и вижте дали е възможно. Ако действително можете да го направите, наистина ще откриете: „След като прекосиш сенчестите върби, отвъд ще има ярки цветя и друго селце!“.

С великото състрадание, което получих от нашия Майстор, с безрезервната подкрепа на съпруга ми и дъщеря ми, с безценните разговори всеки ден с една практикуваща (която държеше главата ми над водата и без нея не бих успяла) – започнах да стъпвам на краката си. Сърдечно им благодаря, това е равносилно на спасяването на живота ми. Поех по пътя, различна! Вече знаех, че ако и за малко се отклониш от пътя – Пътят на Дафа, и направиш компромис със себе си, с принципите и морала си – трябва да си готов да изгубиш всичко!

След като измина известно време, осъзнах някои пропуски. Аз и отказалите се практикуващи бяхме се превърнали в социална група. И въпреки честите събития, които правихме и посещавахме за разясняване на истината, в личната ни култивация имаше пропуски. Разпознавах твърде голямата осъдителност от тяхна страна, която често попивах и аз, неелиминиране на сериозни привързаности, заметени удобно като „други разбирания”. Често обсъждахме както другите практикуващи, така и редица социални дейности, които не касаят практиката ни по-никакъв начин. Точно както го описва Майсторът в Лекция Осма на „Джуан Фалун“, „Усъвършенстване на речта”: „Усъвършенстването на речта, което преподаваме, се отнася до следното: това, което засяга нечия репутация и лична изгода, които не могат да бъдат изоставени сред обикновените хора; това, което няма нищо общо с действителната работа на практикуващите в обществото; безсмислените празни приказки сред практикуващи от една и съща школа; привързаностите, които стават причина човек да се самоизтъква; слуховете или разпространяването на мълва, или всички обсъждания на някои социални проблеми, от които човек се вълнува. Твърдя, че всички тези неща са привързаности на обикновените хора. Мисля, че в тези области трябва да внимаваме какво казваме – това е усъвършенстването на речта, за което говорим”.

Направих своя извод. В този миг се освободих от разбирания и концепции, които бях имитирала дълго време (защото, когато си част от една общност, ти искаш да приличаш на нея), благодарих от дъното на сърцето си на моя Майстор, че вярва още в мен и, макар и трудно и бавно, животът ми на практикуващ се върна към нормалността.

Изпълнявам ли мисията си, подобрявайки характера си?

Преди повече от година прочетох призива на главния редактор на „Епок Таймс“, че проектът има нужда от хора. Приех веднага. За мен винаги е било чест и привилегия да работя по проекти, на които нашият Майстор обръща специално внимание, проекти с огромно значение като „Епок Таймс“, „Шен Юн“, „НТД“ и др. Прегърнах с голям ентусиазъм идеята да изпълнявам историческата си мисия, помагайки в „Епок Таймс“. Дадох си сметка, че влизам в сработен екип от доста по-опитни и умели от мен практикуващи. Знаех, че не съм безценен кадър, но знаех също и че имам какво да дам на проекта, бях готова да се уча и да помагам на практикуващите.

Поради огромната важност на проекта по разясняване на истината, тестовете и изпитанията също на бяха малки. Работата не започна така, както си я представях. Като проект, който се прави от практикуващи, които имат и друга работа в живота и ограничено време, липсваха някои правила и порядки, които да водят до улесняване на работата. Нямаше ясно установени правила и това понякога много ме объркваше. Обичах реда и правилата и тук ми липсваха. По-късно осъзнах, че ми липсват моите правила и правила, които са удобни за мен. Главният редактор даваше голяма свобода на практикуващите, не притискаше никой със срокове или таргети за изпълнение, но към този момент не оценявах като плюс това. В по-голямата си част екипът се разбираше добре, но имаше моменти, в които нещата се нажежаваха да краен предел. Имаше практикуваща, която не одобряваше нищо от моята работа (аз наистина положих големи усилия), от голяма част от работата на другите практикуващи, и така работната обстановка се сриваше до нулата. Всички опити да подобрим нещата не дадоха резултат и атмосферата в екипа се влоши. Работните ни срещи се разредиха, ентусиазмът спадна, и не се чувстваше никаква принадлежност към едно Дафа тяло, към един екип. Някои от практикуващите в екипа минаваха през труден личен период и това още повече доведе до застой, така да се каже нещата се случваха по инерция, без конкретна концепция.

Точно тогава реших да се отдръпна малко, защото неведнъж моята некадърност, както беше наричана работата ми, е била повод за дразги и неразбирателства. Реших, че ще бъде добре да освободя малко екипа от мен и да се опитам да се подобря като повиша уменията си и така работата ми да стане по-ефективна. Записах курс по журналистика, който се надявах да повиши уменията ми и така да бъда по-полезна за колегите си. Курсът беше дълъг и интензивен и изцяло се потопих в него. Научих доста неща, но пак не се чувствах така полезна за останалите практикуващи, всяка моя работа се подлагаше на дисекция и не беше приемана, както ми се искаше. Не получавах отговори на въпросите ми, не получавах обратната връзка, от която се нуждаех. Губех мотивация. Беше ясно, че на екипа му е трудно, но в този момент аз сякаш бях загрижена повече за моите трудности, без да осъзнавам това. Чудех се защо не получавам така желаната подкрепа, въпреки че давах всичко, на което съм способна, цялото си време и сърце?! И ето – отговорът дойде. Като разтърсена от мълния, осъзнах, че въпреки цялата си отдаденост, аз съм слагала себе си, своите чувства, его, пред нуждите на проекта. Не ме е водила мисълта за успеха на проекта, а за личното ми доказване и утвърждаване. Бях поставила себе си пред „Епок Таймс“. Това видях още по-ясно, след като прочетох думите на нашия Майстор: „Честно казано, ако всички вие от дъното на сърцето си желаете да видите как този вестник успява, тогава няма да има голямо значение с какъв тон ви говори някой, кой ви насочва или на кого трябва да сте подчинени”.

(„Преподаване на Фа на срещата на „Епок Таймс”, 17 октомври 2009 г. )

Тогава изпитах огромна благодарност в сърцето си към всички практикуващи от екипа, към главния редактор, че са свършили толкова много работа, за да го има този проект, в който сега аз можех да се включа. Изпариха се всичките ми очаквания, че някой е длъжен да ме „дундурка“ като бебе. Осъзнах, че това са хора, на които също им е трудно, не по-малко от мен, и че те ежедневно са поставени в трудните ситуации, съпътстващи живота на един Дафа практикуващ. Приех, без да се бунтувам, че възможностите ми не са такива, каквито ми се искаха или другите очакваха, и посветих сърцето си тихо да ги подобря. Вяра получих от думите на Учителя: „В духовните дела сърцето е това, което се гледа, а не колко добре сте изпълнили някоя задача: няма никаква полза, ако не се подобрявате като личност чрез това. В духовните дела всичко се свежда до отделната личност. („Преподаване на конференцията за споделяне на опит на „Епок Таймс” и НТД, 15 май 2021 г.“ )

В екипа настъпиха промени, стана малък, но въпреки недостига на хора, се усещаше, че всеки иска да помага на другите, за да се случват ежедневните ни дейности. Средата ни стана по-чиста, по-спокойна и доброто сътрудничество се усещаше във всичко. Разбира се, че имахме още много неща да подобряваме, но се беше върнал добрият тон, сътрудничеството и чувството за изпълнение на мисията, която имаше всеки един от нас.

Сега аз, и вярвам всички ние, ще работим още по-усърдно, за да изпълним своите отговорности. Знам, че ще оправдаем думите на нашия Майстор, който казва: „че един ден НТД и „Епок Таймс” ще са най-големите медийни компании в света.” („Преподаване на конференция за споделяне на опит на “Епок Таймс” и НТД, 15 май 2021 г.“)

Искрено вярвам, че това би могло да се случи по-лесно с безценната помощ на всеки един от нас, който носи гордо името Дафа ученик.

Подобрявам ли характера си? – Фа-конференция Париж 2023 г.

Засрамена, но с криле. С две думи, най-общо казано, това беше най-първото ми усещане след завръщането ми от европейската Фа-конференция тази година в Париж. Никога досега не бях ходила на европейска Фа-конференция за обмяна на опит. Въпреки 9-годишното ми практикуване, все се разминавах с това величествено събитие на Фа. Тази година с голяма група практикуващи посетихме тазгодишната европейска Фа-конференция за обмяна на опит в Париж. При перфектната организация от страна на двама практикуващи, престоят във френската столица вървеше прекрасно без никакви затруднения от организационно-логистичен характер. Познавайки добре недостатъци на характера си, аз се стремях да не огорчавам и притеснявам моите приятели-практикуващи. Това обаче не се получи и някои от най-близките до мен практикуващи усетиха неспокойния ми характер с доза претенции. И въпреки че не сме имали скандали, с някои от тях разменихме остър тон, малко забележки, малко обвинения, и доза подозрения.

Вярвах, че искрено казаните ми думи към някои от тях, за съжаление с малко липса на Шан, са довели да положителни и полезни изводи, както при тях, така и при мен. Може би развълнувана от мащабността на всичко, подсъзнателното ми притеснение, недоброто отношение, доведе до поведение, което не покрива добрите Дафа стандарти. В иначе приятелски моменти, използвах груб, саркастичен тон, замаскиран зад хумор и подигравки. Тази уж дружелюбна грубост бе насочена към определен практикуващ, към който по принцип имам добро отношение и уважение. Бяг груба, цинична и може би надменна. В стремежа си да утвърждавам своята истина, бях забравила за Шан. Бързо се опомних: „Това не са обикновени хора, това са бъдещи богове, това са учениците на Майстор Ли, това са моите приятели-практикуващи, с които заедно ще изпълним историческите си мисии!“. Поисках прошка от Майстора, че се държах така с неговите ученици, разкаях се дълбоко и си обещах, че изключително много ще внимавам копнежа ми по Джън да не задушава Шан, а Жен..., Жен остава голямо предизвикателство за мен!

Заключение

След като получих Фа, единственото нещо, което ми остава, е да го следвам достойно и с разум. Благодарна съм за пътя си, за трудностите, за Вас. Благодаря на нашия Учител, че ще ни помага по Пътя до завръщането у дома. Завършвам с думи от „Хон Ин“, Tом II:

ПOЛУЧЕТЕ ДАО, БЪДЕТЕ ПРОСВЕТЛЕНИ

Император на династия, хора от династии

Династия след династия, предопределеността установена,
в очакване на Фа

Не се вслушвайте в неща, касаещи предопределеността
във всяка една династия

Постигнете Съвършенство, завърнете се у дома,
всичко ще е ясно

24 февруари 2001 г.

Благодаря Ви, Учителю,

Благодаря Ви, приятели практикуващи!