Между надежда и вяра – сблъсъкът в живота ми на Дафа практикуващ

Здравейте!

Пише ви практикуващ на 52 години години от България, понастоящем в затвора – град Стара Загора.

Споделям своя опит в това есе за всички онези истински практикуващи, поели по истинския, праведния Път, и които вярват, че животът им е бил аранжиран за този момент – Фа коригирането на Космоса. След пет години с практиката, следвайки своя път и знаейки, че Коригирането напредва, вече мога да кажа, че поне при мен сблъсъкът на двете думички – надежда и вяра, охарактеризират най-точно живота ми на практикуващ Фалун Дафа.

Надеждата – каквато ние, живеещи сред обикновените хора, познаваме, и заради която живеем; част от демоничната ми природа, изграждана векове назад – за личен комфорт, за пари, жени, материални и илюзорни неща, с които сме пропити. Отдавайки се на такива мисли, следват тежки тестове, от които се възползват старите сили, напомняйки ми за моите привързаности и разклатената ми вяра в Учителя. А той казва: „След като сте попаднали в свят, който в сравнение с другите е най-мръсният, вместо да бързате да се завърнете по-скоро чрез самоусъвършенстване, вие не изоставяте мръсните неща, към които се придържате в този мръсен свят, и дори агонизирате заради тях.“ (Есенции за усърден напредък)

Всеки път, когато в мислите си се отклоня в тази посока, ще кажа пак след пет години с практиката, съзнанието ми се тресе, хората започват да се отнасят зле с мен, трудностите следват една след друга. Минават дни, а някога и седмици докато се намеси Учителят, напомняйки ми, че съзнанието ми не е праведно, че имам много привързаности, които съм дал обет да премахна, завръщайки се към изначалната си природа в този драматичен за Вселената момент.

Уважаеми практикуващи, знам, че Учителят е аранжирал път за всеки... Знам, че той е дълъг и труден... Знам, че вярата и само вярата ни в него, ще ни помогне да преминем по него. Често препъвайки се и издигайки се отново, си повтарям думите на Учителя: „Ако не се усъвършенствате, има ли значение за кого съществувате? Вашето съвършенство - не е ли то за собственото ви освобождаване?“ (Преподаване на Фа на Фа-конференцията за асистенти в Чанчун, 1998)

Успех на всички истински практикуващи!