Култивацията ми през последните пет години

Уважаеми Учителю,

Скъпи практикуващи,

Имах известни колебания за написването на това есе. Причината е, че изказът ми не е на добро ниво, моите ситуации не са нещо впечатляващо, защото има практикуващи, които се самоусъвършенстват при много трудни условия. Вероятно моят път е аранжиран по този начин и това ми даде смелост да споделя част от култивацията си през последните години в Дафа.

Преди пет години стар приятел се обади от Германия и ми предложи работа за два месеца, докато той е в отпуск. Нямах никакви познания по немски език. Всъщност никога не бях си представял да работя в друга държава. През този период с моя приятел, работещ в друга държава, поддържахме контакт. Запознах го с Фалун Дафа и в разговора ни той проявяваше интерес.

След няколко месеца се обади и ми обясни, че има промени в ресторанта, където работи, който всъщност е част от малък семеен бизнес от два хотела. Имало свободно място при него и ако желая, мога да започна работа без изисквания за немски език, било то писмено и говоримо. Той в началото щял да ми помага в превода за известно време. В разговора, който проведохме, му обясних, че бих могъл да започна, ако има възможност и съпругата ми да работи в хотела. Жената, която беше управител и шеф, ни предложи работа и на двамата като по-късно разбрах, че имала нужда от двама работници. Опитвах се да следвам естествения ход на събитията около нас, а те се получаваха с лекота. Първо пристигнах сам, а след две седмици и съпругата ми, с която заедно практикуваме Фалун Дафа. Когато приятелят ми ме посрещна на автогарата в Мюнхен за първи път в този град, имах странно усещане, не разбирах езика, но в същото време не ми беше ново, премина мисъл, че вероятно съм бил в този регион през някои от преражданията си. Тази нова страница ми подсказа, че вероятно тук ще е следващата част от моята култивация и имах усещане, че ще бъдат по-високи нива на самоусъвършенстване.

На следващия ден започнах в кухнята като мияч, работата включваше правене на супи, салати, десерти. Персоналът е от трима човека, а ресторантът не е голям - за стотина души, и през летния период се ползва градина за още сто места. Още първите два дни имаше много клиенти и нямаше време за обучение и моят приятел обясни накратко в какво се състои работата, но след този случай всичко за мен стана като насън. Темпото, с което се работеше беше много бързо и като добавя незнанието на езика, напрежението се покачваше… В този момент очаквах подкрепа от сънародника ми, но той самият едва успяваше да се справи с неговата част от работата, превеждаше ми по няколко думи за деня.

В тези два дни на много бързо темпо се случи нещо, което ми се иска да споделя. Запазих вътрешно спокойствие, доколкото ми бе възможно в този момент. След като успях да погледна бързо работната ситуация, си помислих, че съм сам. Но в този миг веднага нахлу нова мисъл, че това е плод на човешкото ми разбиране, имаше присъствие около мен и веднага се досетих за фашъните на Учителя, но настъпи друг проблем - езиковата бариера. Тя се опроверга твърде бързо, поръчките, които получавах на чужд език, в съзнанието ми имаха автоматичен превод, опитах се да не му обръщам внимание, и после да разгледам това. След като свършиха работните дни, се опитах да направя анализ на ситуацията. Разбирането ми беше, че през тези два дни Учителят ми помогна и бях заобиколен от фашъни. Благодарен съм и за пореден път в такива трудни ситуации виждам невероятната сила на Дафа, но ако в този и много други моменти не се бях приемал за практикуващ, едва ли ситуациите биха се развили по този начин. Този период беше само за тези два дни и се досещах, че ще започна всичко отначало по стандартния начин, като изучаване на език и приспособяване към новата обстановка.

Приятелят ми прочете основната книга „Джуан Фалун'“ и започна да практикува заедно с нас. Имахме възможност и време да споделяме опит и през първите три месеца при него настъпиха положителни промени – спря тютюнопушенето, а болките в ставите, които е имал, значително намаляха. По това време се запознахме с местните практикуващи и редовно участвахме в мероприятията на Фалун Дафа.

Пет месеца по-късно настъпи промяна на работа, след като приятелят ми се завърна от отпуск и обясни, че е настъпил моментът да се прибира към родната страна. Появи се нова ситуация, от работното ми място започнаха да търсят помощник-готвач. За себе си не виждах реална възможност, причината бе в нивото на езика. За пет месеца се справях на моята позиция, но за помощник се изискваше по-високо ниво. Проявих желание и майстор-готвачът беше информиран, той е от немско-италиански произход и е темпераментен и емоционален. След като видя желанието ми, с усмивка на лице обясни, че след „няколко хиляди години“ може да се получи, като визираше моите езикови възможности. След два дни, неочаквано за мен, той заяви, че от следващия ден започвам обучение при него, като моят колега ще ми обяснява и превежда в началото. Естеството на работата беше ново за мен и мислех, че ще мога да се справя, но езиковата бариера беше голямата трудност...

Започна нов период в култивацията ми, като се наложи да използвам пълния капацитет на житейския си опит, разбира се, като прилагам принципите на Фалун Дафа. Опитвах се всеки ден да давам максимума, на който бях способен и това продължи три месеца. Майстор-готвачът ме обучаваше по негов метод, но при най-малката грешка реагираше и ме коригираше.

Ситуациите започваха да зачестяват и вътрешният ми баланс, още през първия месец на обучението, все повече намаляваше. Опитвах се да спазвам принципите и изучавах всекидневно, плюс упражненията, но почвата под краката ми ставаше все по-нестабилна. Всеки ден се анализирах и гледах навътре и откривах мои привързаности като гордост, недоволство, на моменти съревнование и дори мъничко завист, тъй като колегата напредваше по-бързо от мен с изучаването на езика. Установих, че съм под голямо напрежение и когато има повече работа, точно тогава проявявам слабост. Бях запознал с Фалун Дафа двамата ми колеги, а те са атеисти. В един от работните дни през този период имаше много работа и в някакъв миг буквално блокирах и допуснах грешки. Майстор- готвачът в повечето случаи използваше тия слабости и обикновено преминаваше границата на нормалното държание. В такъв момент нападна и Фалун Дафа и ме попита: „Къде е сега твоят Фалун Дафа, защо не ти помага?“ В онази минута гореща вълна се надигна в мен и ми се искаше да защитя Дафа. Успях да запазя самообладание, колкото ми бе възможно, и не реагирах.

„Въпреки това унижението и неудобните положения, които един практикуващ понася сред обикновените хора, не са непременно по-лесни от това. Бих казал, че търканията между хората, които каляват вашия шиншин, не са по-лесни и могат да бъдат дори по-лоши – те също са много тежки.'' (''Джуан Фалун“, Лекция Девета'')

Дните като този започнаха да зачестяват и ми ставаше много трудно, а на физическо ниво, дори започвах на моменти да се треса, изпитвах голям страх, който не съм подозирал, че съществува в мен. Този период на обучение съвпадна с пролетната ваканция на дъщеря ми, която очаквахме да ни гостува. В деня, в който пристигаше на летището, я посрещна съпругата ми, но тя идваше за първи път и настъпи объркване – връзката от терминал 1 до терминал 2 е само под земята с метро. Получи се забавяне повече от 3 часа, докато стигне терминал 2 за посрещачите. По това време бях в края на работния си ден и след създалата се ситуация на объркване и забавяне на дъщеря ми, телефонът звънеше от три посоки. Като най-притеснително беше обаждането на бившата ми съпруга, с множество упреци към мен за създалата се ситуация. Последните десет минути от работното време не бях концентриран добре, мислите ми бяха насочени към създалата се нова ситуация, допуснах грешка в една поръчка и за капак майстор-готвачът ми се скара. За първи път на работното си място не успях да проявя търпение и реагирах.

„Съответно в бъдещото си усъвършенстване ще се натъкнете на всякакъв вид изпитания. Как може да се усъвършенстване без тези трудности? Ако всички са добри едни към други, без конфликт на интереси или намеса от човешкото съзнание, как може вашият шиншин да се подобри, като просто си седите там? Това е невъзможно. Човек трябва истински да се калява и подобрява посредством действителна практика.“ (Лекция Четвърта, „Джуан Фалун“, „Преобразуване на кармата“)

В края на третия месец бях достигнал максимума, на който бях способен, но разбрах, че новата ситуация е много трудна за мен и като последно отправих молба към Учителя, усещах голяма тежест и сам нямах силите да се справя. Всъщност имах разбиране за търсене на помощ от Учителя само в много труден момент, а този бе точно такъв. Достигнах и кулминацията на обучението ми... В един от работните дни направих грешка като бях сменил гарнитурата на яденето и отново с много въпроси от страна на майстор-готвача „защо...“ съм направил така. За първи път набрах смелост и спокойно го попитах, освен тази грешка, колко общо бях допуснал за деня? Той отговори: „Нула!“. Попитах го колко грешки бях допуснал вчера, отговорът отново беше „нула грешки“. След като се прибрах и започнах да гледам в себе си и да търся отново моите привързаности, първата мисъл, която остана трайно, беше страх. Страхът беше във всяка моя клетка и дори се проявяваше на физическо ниво. Осъзнах, че страхът е силна привързаност и действително е трудно да се разделя с него. Като добавих и емоциите, представите, които съм натрупал в този живот, всички малки ситуации на неудобство, които се създават всекидневно, моите скрити привързаности, вероятно е нормално да се чувствам объркан, сякаш се въртя в кръг от еднотипни повторения. Опитвах се да разгледам ситуацията от различни ъгли. Винаги се опитвах да да търся причините първо в себе си, да анализирам ситуациите с принципите на Дафа, всеки път откривах нещо ново за корекция - нетърпението, егоизма, гордостта, недоволството на моменти. Опитвах се още по-дълбоко да се вгледам и разбрах, че ако искам да продължа към по-високи нива, е необходимо да съм още по-усърден. Дафа е приоритет за мен.

На следващия ден в мен настъпи огромна промяна, почувствах голяма лекота на физическо ниво, бях балансиран и с прилив на положителна енергия. Майстор-готвачът по време на поръчките отбеляза: „Днес нямаш страх.“ Разбира се, без помощта на Учителя нямаше да се справя и мислено му благодарих. От този момент на работното ми място настъпи позитивна промяна. Обучението рязко приключи, отношението на майстор-готвача също се промени напълно. Работните дни започнаха да текат с лекота, а съзнанието ми стана по-ясно и при изучаването на Фа имах по-дълбоки разбирания. Тези три месеца ме подтикнаха да бъда много по-внимателен и да се вглеждам в незначителни ситуации, както на работното място, така и извън него.

Ще споделя и следващия случай от култивацията си - след настъпването на „Ковид 19“ имахме тримесечно прекъсване в ресторанта. Времето използвахме в активно двудневно изучаване в онлайн групи. След паузата започнахме отново да работим. Ситуацията на работно ми място леко се беше променила като се имаха предвид ограниченията, които бяха въведени, и създалата се икономическа промяна в Европа и останалата част на света. Временно работих със съпруга на шефката ми, който по принцип работеше само в неделните дни. През първия месец заедно повечето дни бяха изпълнени с голяма нервност от негова страна. В някои от неделните дни преди „Ковид 19“ имаше случаи на реакции, но беше само един ден в седмицата и отшумяваха бързо. В някои от дните беше трудно да се работи, той не можеше да се контролира, бях забелязал негативното му отношение към другите и особено към неговата съпруга, а в случая – мой шеф. Имаше моменти, в които удряше тигани по плота, хвърляше кофи или каквото му падне, а понякога удряше юмрук в металните шкафове. Независимо какви бяха ситуациите около него и причините за поведението му, работихме пряко заедно и разбирах, че тестът е насочен към мен.

В първия месец настъпи малка промяна, два дни от седмицата колегата сервитьор ме сменяше като помощник-готвач, а аз съответно бях мияч. Тази смяна ми даде възможност да се видя отстрани и след като потърсих първо причините в себе си, открих, че не проявявам достатъчно усърдие в изучаването на езика. Без да подобря езиковото си ниво, щеше да ми бъде изключително трудно, но създалата се ситуация не ме чакаше. Промених подхода си и към новия майстор-готвач. Макар и временно да заемах позицията, опитах всичко, което бях научил да използвам в работната обстановка, задавах въпроси, свързани с работния процес и проявих желание да изучавам част от работата на майстор-готвача. За моя изненада той веднага ми позволи да му помагам в лесните ястия. Ресторантът не работеше с пълен капацитет. Обстановката в кухнята започна да се променя в положителна посока, екипната работа се подобри, колегата спря да ме сменя. Избухванията започнаха да се проявяват в него с малка сила и за кратко време. През тази първа година на „Ковид 19“, пролетта, по идея на съпругата ми, създадохме онлайн група за изучаване от шестима роднини, която продължава да действа и до днес, но през първата година в групата имахме трудности в комуникацията на различни нива, изучавайки двукратно – сутрин основната книга "Джуан Фалун" и вечер – допълнителните книги на Учителя. Нашите разбирания за Фа се подобряваха и успяхме в някаква част да преодолеем стари кармични натрупвания. Всички достигнахме до разбирането, че само с много изучаване, както ни съветва нашият Учител, можем да напредваме.

В тези последни години успях да се докосна и помогна в две посоки за спасяване на съзнателни същества. Участвах два пъти в „Автомобилния парад“ в Мюнхен и с практикуващи разпространявахме брошури за различните представления на „Шен Юн“ в нашата област.

Следва да споделя последната част от култивацията си, като ми отне много дълъг период от време да набера смелост и да споделя в това есе този случай. Опитвам се да премахна моите вътрешни бариери и да подтикна и други практикуващи да споделят.

Един пролетен ден, както вървях по улицата в ранния следобед за работа, в един момент усетих енергийното ми тяло да се носи над къщите на улицата, а физическото ми тяло си вървеше по улицата. Не успях да си обясня какво се случва. Дни по-късно, по време на пето упражнение имах друго преживяване: някакво малко безцветно същество, което усещах, че е част от мен, на възраст между 14 и 16 години, стоеше на около метър над мен в друго измерение. Това състояние продължи около три месеца. През този период в една от медитациите ми се появи мисъл, която се оформи като картина - малко момче на приблизителна възраст 16 години, седящо с кръстосани крака върху златен лотос. В лекциите на Учителя не съм срещал подобно споделяне на практикуващ. Другото, което усещам и разграничавам е, че това същество расте. Най-естественото нещо, което започнах да правя, е да споделям с практикуващи, с надеждата някой да е срещал подобно преживяване в есетата за споделяне на опит, но за съжаление никой от тях не беше. Благодарен съм на наш практикуващ, който ме насочи, че това вероятно е моят безсмъртен младенец. Тогава дори не повярвах, обосновавах се с това, че на физическо ниво не съм перфектен. Имах разбирането, че тялото ми трябва да е изчистено до краен предел, за да има възможност да развие Безсмъртен младенец, но с „Джуан Фалун“ подобрих разбирането си и приех за нормално състоянието, в което съм: „Какво е позиционирането на Тайнствения проход? В самоусъвършенстването по Фа в Трите свята, когато нечие усъвършенстване е отвъд средното ниво или е на високо ниво по Фа в Трите свята, този човек ще започне да развива Безсмъртния младенец. Безсмъртният младенец и Култивираният младенец (Инхай), за които говорим, са две различни неща. Култивираните младенци са малки и игриви и радостно тичат наоколо. Безсмъртният младенец не се движи. Ако Първичният дух на човек не поеме контрол върху него, Безсмъртният младенец ще седи неподвижно върху лотосов цвят с крака, скръстени един върху друг и със събрани ръце. Безсмъртният младенец расте от дантиен и може да бъде видян на микроскопично ниво дори когато е по-малък от върха на игла.“ (Лекция Четвърта, „Джуан Фалун“)

Започнах да приемам новата ситуация с Безсмъртния младенец и усещанията за неговия растеж продължиха, възрастта му вече беше около 18-20 години. Реших да направя опит по време на медитация – изпратих мисъл да се изкачи нагоре, трудно бих описал този момент. Появи се мисъл за това малко момче, която се формира в картина как стои със скръстени крака върху лотосов цвят, много красиво, с позитивно излъчване. За първи път почувствах, че със скоростта на мисълта Безсмъртният младенец се изстреля в космоса като не успях да стигна крайна точка. Няколко пъти направих това при пето упражнение, но имаше и случаи, в които не можах да се изкача твърде високо. Достигнах до разбирането, че ако моето моментно състояние в самоусъвършенстването не беше добро, се отразява във всички нива. След като се убедих, че мога да го контролирам, се опитах да не злоупотребявам и да не допускам да превърна в привързаност тази способност, дадена ми от Учителя. Благодарен съм и продължавам с култивацията.

Благодаря, Учителю!

Благодаря, съпрактикуващи!