Упоритата вяра разкрива силата на Фалун Дафа

Minghui.org

Аз съм на повече от 70 години и започнах да практикувам Фалун Дафа през 1996 г. Благодарение на изпитанията, през които преминах докато бях в затвора, разбрах, колко е важно да поддържам твърда вяра в Учителя и Дафа, независимо от обстоятелствата. Важното е да съхраним нашата непоколебимост, за да преминем през несгодите.

Преодоляването на страха при изпълнението на упражненията на Фалун Дафа в трудово-изправителния лагер

След като през юли 1999 г. Китайската комунистическа партия (ККП) започна преследването на Фалун Дафа, аз заминах за Пекин, за да се присъединя към мирния апел за Фалун Гонг. Когато се върнах в къщи бях арестуван и получих двегодишна присъда в трудово-възпитателен лагер.

Трудово-възпитателният лагер, в който попаднах, беше известен със своята особена жестокост. Знаех, че тук няколко Дафа практикуващи са били измъчвани до смърт. Първоначално пазачите ме вкараха в килия с още двама практикуващи Фалун Гонг. Единият от съпрактикуващите предложи да изпълним заедно упражненията на Фалун Дафа в знак на протест срещу преследването. Аз се съгласих. Но докато бях измъчван в центъра за задържане, в моето сърце се беше появил страх. Страхът ме завладя и аз не се присъединих към практикуващите, докато те изпълняваха упражненията. Скоро пазачите дойдоха и ги отведоха.

След това изпитах срам. Учителят беше планирал тези двама практикуващи да ми помогнат да преодолея страха си. Защо отстъпих в критичния момент? Нима страхът не се явява също привързаност?
Учителят казва: „...целият процес на самоусъвършенстване за един практикуващ е процес на непрекъснато изоставяне на човешки привързаности“
(„Джуан Фалун“, Лекция първа).

Реших да премахна страха си, иначе не бих могъл да защитавам и утвърждавам Дафа. Но по време на това сурово преследване не беше лесно да се направи. Няколко пъти взимах това решение, но всеки път отстъпвах. След десетина дни реших да изпълнявам упражненията през нощта. Като забелязах, че е дежурен затворникът, който жестоко пребива хората, отново се отказах.

Изминаха още десет дни и реших отново да изпълнявам упражненията вечер. Дотогава обаче, бях научил, че пазачът на килията не беше зъл, но охраната в залата е много лоша. Ако ме забележеше, не можех да си представя какво щеше да ми се случи. Така че, съмнения отново започнаха да ме измъчат. Почувствах самосъжаление и изпаднах в отчаяние. Болеше ме, защото не можех да преодолея страха.
Учителят казва: „Само тогава и по този начин е наистина самоусъвършенстване“
(„Непоклатимо самоусъвършенстване“ , Хон Ин).

Реших да постъпя по-добре.

Следващите две седмици се лутах между страха и праведните мисли. В края краищата реших да изпълнявам упражненията даже и да ме пребият до смърт. Като забелязах, че злият дежурен съкилийник е заспал, започнах първо упражнение. Пазачът в коридора ме забеляза, но не каза нищо.

Час по късно дежурният съкилийник се събуди. Започна да ругае и ме замери с дървената пейка. Почувствах спокойствие и бях много щастлив, че преодолях своя страх. Това преживяване ми помогна по късно да направя крачка напред и да се противопоставя на преследването. Също така реших, че когато дойде време да утвърдя Дафа, трябва да го направя без колебание.

След три месеца затвор в отделението за превъзпитание ми възложиха да чистя килиите. Много хора искаха да получат тази позиция, защото чистачите не ги изпращаха на принудителен труд. Даже някои затворници подкупваха охраната, за да получат тази длъжност.

Знаех, че Учителят е наредил всичко за мен и бях изпълнен с решителност да използвам това време за усъвършенстване и утвърждаване на Дафа по най-добрия начин. Когато забелязах на таблото за обяви плакати, които очернят Дафа, реших да ги сваля. Обаче, когато отидох да го направя, плакатите бяха свалени.

Помислих и за друг начин за утвърждаване на Дафа. Една неделна утрин, когато стотици затворници имаха почивен ден, аз се изкачих на едно високо място и започнах да изпълнявам упражненията. Един затворник ме видя и извика „Практикуващ Фалун Дафа!“. Друг затворник каза, че ще извика охраната. Стотици затворници вдигнаха очи и ме наблюдаваха как правя упражненията. Аз не се страхувах. Когато изпълних третото упражнение, пазачът каза: „Аз не виждам нищо лошо във Фалун Дафа“. Той само ми сложи белезниците, но не ме би.

Въпреки че заради този случай изгубих длъжноста чистач на помещенията, не изпитах съжаление. В края на краищата практикуващите са тук, за да утвърждават Дафа, не да преследват удобство.

Повтаряне на Фа по памет и медитация в карцера

Скоро след това надзирателите започнаха да бият един практикуващ. Аз им казах да спрат. Те се ядосаха и ме преместиха в карцера. Въпреки мразовитото време, трябваше да спя на бетонния под без одеяло. Бях с много тънки дрехи. Всеки ден по два пъти получавах по сто грама (или три унции) храна. На третия ден ми дадоха одеяло, но то беше много тънко и не помагаше особено.

Учителят казва: „Самоусъвършенстването трябва да протича сред изпитания...“
(„Джуан Фалун“, Лекция четвърта).

Затова сметнах това за добра възможност да се подобря. Преди бях зает с работа и нямах много време за изучаване на Фа и изпълнение на упражненията. Сега имах много време. Продължавах да повтарям научените наизуст стихотворения и канони от „Хон Ин“, сборника „Есенции за усърден напредък“ и „Джуан Фалун“. Времето летеше бързо. Спях малко, но въпреки всичко чувствах, че времето не стига.

Когато преди практикувах по друга чигонг система, медитирането беше лесно. Но след като започнах да практикувам Фалун Дафа, краката ми изтръпваха и ми беше трудно да седя даже и в единичен лотос. Знаех, че ме боли заради кармата.

Винаги съм искал да медитирам в позиция пълен лотос. Започнах да рецитирам Фа с кръстосани крака. Тъй като нямах часовник, считах, че повтарянето на един абзац от Фа или десеткратното повтаряне на стихотворение от „Хон Ин“, се случва за една минута. Освен това си поставях за цел да не отпускам краката преди определеното време. Понякога си давах „бонус“ като удължавах времето с още 10 или 20 минути. Заради силната болка се потях много и дрехата ми ставаше мокра. Скоро обаче, можех да изпълнявам медитация в двоен лотос повече от час.

След няколко дни реших да спра да броя. Медитирах повече от четири часа между закуската и обяда. Болката започна от краката, а след това се разпространи по цялото тяло, беше неописуемо силна.

Спомних си думите на Учителя: „Когато е трудно да издържите, опитайте да издържите. Когато изглежда невъзможно и казват, че е невъзможно, пробвайте и вижте дали е възможно“
(„Джуан Фалун“, Лекция девета).

Продължих все едно нямаше болка. Болката беше силна, но даже не можех да плача. Искаше ми се да крещя, но знаех, че не мога да го направя. По обяд отпуснах краката си и пропълзях към входа, за да си взема храна. Лежах на бетонния под повече от час, преди да дойда на себе си, за да мога да ям. През това време храната беше изстинала.

Благодарение на понесеното страдание осъзнах много неща. Преди ми беше трудно да седя даже в позиция единичен лотос, а сега можех да медитирам в пълен лотос по няколко часа. Освен това чувствах, че моето самоусъвършенстване напредва и в други аспекти. Когато изпълнявах първото упражнение и рецитирах стихотворенията, чувствах как моето съзнание и тяло се сливат в едно. Усещането беше чудесно.

Когато повечето хора излизат от изолатора, те изглеждат отпаднали и изтощени. Но аз бях изпълнен с енергия и изглеждах чудесно. Това преживяване ми помогна и подобри способността ми за търпение.

Изтезание чрез връзване

Най-страшното изтезание в лагера беше връзване в мъчителни и болезнени пози. Всеки задържан изпитваше ужас от този метод на мъчение. Пазачите използваха специално въже от кокосови влакна. Прехвърляха въжето около раменете, а след това овързваха ръцете до китките. След това въжето беше опъвано. Стегнатото въже се врязваше дълбоко в мускулите, прекъсвайки кръвообръщението. И двете ми ръце бяха опъвани зад гърба. Грубите кокосови влакна на въжето пронизваха плътта като игли, причинявайки максимална болка. Ако човек стои вързан по този начин за дълъг период от време, то неговите ръце могат да загубят чувствителност. След развързването болката става още по-силна.

За да ме откажат от практикуването на Фалун Дафа, двама охранители ме притиснаха към пода и ме завързаха с кокосови въжета. От двете ми страни стоеше по един надзирател. Стояха до ръцете ми и опънаха въжето. Ръцете ми се подуха, а подутите места също бяха овързани с въжета. Ръцете ми придобиха зелен отенък. Беше много болезнено, но знаех, че няма да се предам.

След това пазачите вързаха ръцете ми зад гърба. Въжето беше омотано около врата ми, пресичаше гърдите ми и завършваше с възел на гърба. Пазачите вкараха и стоманена тръба между ръцете и гърба ми, за да стегнат допълнително въжето и да увеличат болката.

„Ще престанеш ли да практикуваш Фалун Дафа?“ - яростно попита единият пазач. От нетърпимата болка почти бях припаднал, но отговорих спокойно и решително: „По-добре да загубя живота си, отколкото да се откажа от Фалун Дафа“.

Пазачите бяха удивени. По едно време един от тях каза : „Следете часовника (за да сме сигурни че няма да превишим времето)!“. Изтезанието продължи само няколко минути, но за мен се сториха безкрайно дълги.

Когато развързаха въжето, тялото ми все едно беше ударено от ток, все едно хиляди игли се врязаха в плътта ми. Въжето беше покрито от моята кожа и плът. В продължение на две седмици не можех да ползвам клечките за хранене и трябваше да ям с ръце. От раните изтичаше жълта течност, а по ръцете ми се образуваха белези, които изчезнаха напълно едва след 10 години.

Подобряване на комуникационните умения за разясняване на истината

Скоро, заедно с няколко практикуващи, ни преместиха в отделението за строг режим, известно като „затвор в затвора“. Даваха ни малко храна, която не биха яли дори и прасета. Листата на зеленчуците бяха жълти, с дълги и твърди стъбла. Бяха трудни за дъвчене и преглъщане, а затворниците ги наричаха „куршуми“. В супите имаше много малко мазнина и на повърхността от време на време плуваха насекоми. Сутрин се даваха кифлички на пара с размери на топки за голф.

Въпреки лошата среда, ние учениците на Дафа не забравяхме за своите мисии. Всеки път, когато пазачите клеветяха Дафа на събранията, ние викахме: „Фалун Дафа е добро!“ и „Истинност, Доброта, Търпение са праведни принципи“. Другите затворници понякога се присъединяваха и викаха даже по силно от нас.

Никога не съм изпъквал с красноречие, но желаех да опровергая пропагандата на ненавист, клеветяща Дафа. Затова реших да развия своите умения, докато съм в лагера за принудителен труд, за да разяснявам истината по-добре, след като бъда освободен. Тъй като в лагера намаляваха от хранителните дажби (още една форма на злоупотреба), реших да намеря начин за разобличаване на преследването и едновременно с това да подобря своите възможности за общуване.

Когато един затворник донесе поредната голяма пратка от застояла храна, аз се приближих до него и извиках отговорника за храненето. Планът ми беше да разкажа, колко е лоша храната, която ни дават. Но когато надзирателят дойде, не можах да кажа нищо. Той ме наруга и ме преби. Реших следващия път да постъпя по-добре.

Скоро се появи още една възможност. На посещение дойдоха група представители на Народния политически консултативен съвет на Китай (НПКС), Всекитайския съвет на народните представители и Съюза на жените. Запазих приготвеното на пара хлебче, за да им покажа колко е лоша храната. Когато се опитах да се приближа към тях, един пазач извика: „Внимание! Затворниците могат да бъдат опасни!“. Те избягаха от стаята.

Това посещение имаше важно значение за лагера, който кандидатстваше за получаване на национална награда. Затворниците и пазачите ме счетоха за нарушител и бях заплашен с отмъщение.

Същата вечер бях извикан при началника на отделението за разговор. Казах му, че лишаването на затворниците от храна се счита за криминално престъпление, освен това сериозно вреди на здравето на хората: „След като затворника попадне тук, първите три дни не получава храна, през следващите три дни му се дава храна един път на ден, а през следващите три дни два пъти на ден. Тоест, в течение на 10 дни затворниците са лишавани от хранене три пъти. Ето защо аз исках да им разкажа за това“.

„Това е отделение за строг режим и така трябва да бъде“ - ми отговори той.

„Но никой не ви дава право да лишавате от храна и да се отнасяте лошо към затворниците. Има ли такива указания?“- попитах аз.

Той не отговори нищо.

Тогава казах, че според публичните данни, разликата между разходите за храна и полученото финансиране е не по-малко от 120 000 юана годишно. Когато попитах какво са направили с тези 120 000 юана, той замълча. С помощта на Учителя съзнанието ми придоби яснота и в продължение на час аз говорих свободно. Той не ме прекъсна.

„Защо криминалните престъпници биват арестувани нееднократно? Защото наказанието не може да промени техните сърца. След като бъдат освободени, те продължават да вършат лоши неща. От друга страна, когато човек практикува Фалун Дафа и следва принципите Истинност, Доброта, Търпение, сърцето му наистина се променя. Практикуващите стават по-добри благодарение на практикта Фалун Дафа“ - казах аз. Началникът ми каза да се върна в килията си и не заповяда да бъда наказан. В този лагер, никога преди, това не се е случвало. Знаех, че Учителят ме е защитил, защото бях постъпил правилно.

На следващата сутрин ни донесоха приготвени на пара кифлички с по голям размер и повече храна. Затворниците бяха развълнувани и казаха: „Фалун Дафа действително е велик!“. Някои от тях вдигнаха палец нагоре.

Уменията ми за общуване се подобриха. Независимо от обстоятелствата, с когото и да разговарях, успешно водех дискусия. Успявах бързо да стигна до същността. Ако времето ми позволяваше, можех да говоря с часове и да поддържам ясно съзнание и твърда логика. Това помогна да разоблича и намаля преследването в трудово-възпитателния лагер. Когато хората ме питаха, дали притежавам научна степен, отговарях, че имам само средно образование.

Противодействие на преследването

На втория ден след като се върнах от лагера, сътрудник на полицейския участък на име Мен каза, че желае да поговори с мен. След като излязох от къщи, няколко полицая насила ме вкараха в полицейската кола и ме закараха в „Център за промиване на мозъци“ към „Управление 610“.

Това също беше злокобно място. Двама души ме наблюдаваха постоянно. Служителите там получаваха добро заплащане и добра храна. Много практикуващи от моя район бяха задържани тук. След преживяното в трудово-изправителния лагер в сърцето ми нямаше страх.

На следващия ден при мен дойде така нареченият експерт и каза: „Един затворник от съседната килия се трансформира (отказал се от практиката Фалун Дафа), ти следва да направиш същото“.

„Съгласен съм, трансформацията, това е положителен процес“.

Той се зарадва на моите думи.

„Но само, ако тя е свързана с промяна от лошо към хубаво. Предполагам, че вие сте тук именно заради това, в противен случай вие извършвате престъпление“ – казах аз.

Щом като казах това той излезе от стаята и повече не се върна. След това дойдоха още няколко човека, но на никой от тях не му се отдаде да ме накара да се откажа от Фалун Дафа. Двамата служители, на които беше наредено да ме наблюдават се засмяха и единият каза: „Изглежда, че ти тях трансформираш“.

Тъй като не успяха да ме убедят, започнаха да ми пускат видеоматериали, клеветящи Дафа.

„Тъй като този сеанс на идеологическа обработка има за цел моята трансформация, аз съм длъжен да взема инициативата в свои ръце. Плюс това, вие наричате това място център за правно обучение. Така че, нека гледаме юридическия канал“.

Взех в ръка дистанционното и пуснах юридическия канал, по който течеше предаване за незаконно задържане. Казах им: „Аз съм честен гражданин и не нарушавам никакви закони. Вие незаконно ме държите тук. Както се говори в телевизионното предаване, вие извършвате престъпление“. Някои от тях имаха юридическо образование, но не можаха да опровергаят моите думи.

Всяка вечер в „Центъра за промиване на мозъци“ се провеждаха събрания, на които се обсъждаха методите за преследване на практикуващите Дафа. Главните сътрудници, които отговаряха за моята стая, всеки ден получаваха инструкции за по-нататъшни действия.

Казах им: „Вие всеки ден имате събрание, но никога не ми казвате за това. Това не е правилно. Благодарение на мен вие се храните добре и добре ви плащат. Но вие не ме каните на събранията. От утре няма нужда да идвате, аз ще отида вместо вас“.

Като разбраха, че не могат да ме контролират, властите решиха да ме изпратят отново в лагера за принудителен труд. Извикаха ме в една стая, в която имаше трима полицаи. Те ме попитаха за моето име, пол и дата на раждане. Знаех, че те вече имат тази информация. Казах: „Вие даже не знаете моето име, но ме арестувахте. Какъв абсурд! Аз си тръгвам“. И излязох.

В коридора извиках силно: „Как можете да арестувате практикуващи Фалун Дафа по ваше собствено желание? Ние не сме второкачествени граждани“. Дойдоха няколко охранители с намерението да ме бият, но аз ги спрях.

Уей, един от служителите, назначени да се грижат за мен, се отнесе със съчувствие. Той влезе в офиса, удари по масата и каза на висок глас: „Аз видях всичко и това е ваша вина. Вие го държите тук вече 10 дни, но не знаете неговото име. Вие също така искате да му надвиете. Казвам ви, ако нещо му се случи, ще доложа на началника за нарушенията. Щом не можете да го трансформирате, мисля че по-добре ще е да го пуснете“.

Отведоха ме в център за задържане от обикновен тип и ме държаха в изолация, в тъмна килия. След година в мен се появи заболяване. Когато полицаите ме заведоха в болницата, казах на докторите и медицинските сестри: „Моето здраве стана отлично, след като започнах да практикувам Фалун Дафа. Но полицията произволно ме арестува и незаконно ме държи в изолатор. Извикайте охраната на болницата и ги арестувайте, защото те нарушават закона“.

Казах на полицаите: „Вие сте длъжни да подпишете декларация за отговорност преди да ми бъде оказано каквото и да е лечение. Ще носите отговорност, ако се случи нещо с мен. Ако не искате да носите отговорност, по-добре ме освободете“. Никой от тях не искаше да поеме отговорност, затова ме пуснаха. Болестното състояние скоро изчезна, без каквото и да е лечение.

(следва продължение)

Връзка към източника: https://mingh.org