Премахване на стремежа ми да очаквам нещо в замяна

(Minghui.org) Наскоро открих една моя привързаност по време на общуването ми с други практикуващи - да очаквам нещо в замяна.

Един практикуващ искаше да се срещнем на определено място на следващия ден. Изпратих му имейл, че ще може да се срещнем, но той не отговори, за да потвърди. Помислих си, че може да не си е проверил пощата, затова не отидох на следващия ден. В крайна сметка се оказа, че практикуващият е отишъл там. Има и друга практикуваща, която обикновено не отговаряше на имейлите ми, когато обсъждахме нещата. След това я попитах лично защо не отговаря на имейлите ми, за да ми потвърди, това което сме обсъждали. Тя каза, че щом не е отговорила, значи знае за нещата.

Аз винаги отговарям на имейлите, които практикуващите ми изпращат - това е моето разбиране. Мисля, че е добър навик да дам на другата страна да разбере, че поне съм видял имейла, и да отговоря възможно най-бързо, особено по спешни въпроси. Основното ми разбиране е, че тъй като използваме електронната поща като средство за общуване, е необходимо да се осведомяваме взаимно и да си потвърждаваме. Проблемът обаче е, че това може да не е разбирането на другите. В началото си мислех, че тези хора са мързеливи и им е трудно просто да отговорят. Освен това се чувствах нещастен, че другият човек не знае основни правила. Постепенно осъзнах, че просто всеки разбира нещата по различен начин, а и навиците, които сме си създали, също са различни.

Това също ми напомня и за това, че обикновено отстъпвам мястото си на хора в автобуса. Преди, когато отстъпвах мястото си и човекът не ми благодареше, се чувствах засегнат: „Този човек наистина е невъзпитан. Аз му отстъпих място, а той не си направи труда да ми благодари“. А ако някой ми благодареше, си мислех, че този човек има висок морал.

Но после се запитах: Каква е целта на това да отстъпвам мястото си на другите? Дали е, за да може другият човек да ми благодари или за да накарам другите пътници да ме гледат с възхищение?

Със сигурност не е нито едното, нито другото. Предоставянето на мястото ми на другите е само за доброто на другия човек. Тъй като е за доброто на другите, когато човекът седне, доброто за другите вече е направено и не е важно дали той ще каже нещо или ще направи нещо.

Отново се замислих за взаимоотношенията си с практикуващите. За случая с първия практикуващ би трябвало да мисля от неговата гледна точка и да приема, че той вече е видял имейла ми. Трябваше да отида на мястото, на което трябваше да се срещнем. Ако практикуващият беше там, можехме да обсъдим нещата. Ако не, можех просто да продължа с работата си и това нямаше да ме засегне много. За случая с втората практикуваща би трябвало да мисля и от нейната гледна точка и да приема, че тя вече знае нещата, които сме обсъждали, така че не е било необходимо да отговаря. Сега вече знам, че не трябва да се увличам да очаквам нещо от другите.

Погледнах навътре и осъзнах, че стремежът ми да искам нещо се проявява и в други аспекти. Например, ако направех нещо за някой практикуващ, но не получех отговор или дори дума, съм бил воден от стремежа си да очаквам отговор и се разстройвах. Напоследък натрупах някои материали за статии за „Минхуей“, включително някои разбирания, които записах за нещата и хората, с които общувах по време на самоусъвършенстването си. Накрая събрах всичко в няколко статии и ги изпратих в „Минхуей“. След това често проверявах онлайн дали статиите са публикувани. Това също е проява на стремежа ми да очаквам нещо в замяна. Всъщност би било достатъчно, ако напиша статия за самоусъвършенстването и за моето разбиране въз основа на Фа. Няма значение дали ще бъде публикувана.

Запитах се защо имам стремежа да искам отговор за всичко. Оказа се, че това ми дава чувство за самоутвърждаване, удовлетворение и това, че съм ценен от другите. Това са все човешки привързаности.

Учителят казва:

„Ко­га­то се стиг­не до дейс­т­вия, смя­там про­це­са за най-ва­жен, тъй като по вре­ме на про­це­са мо­же­те да поз­во­ли­те на хо­ра­та да ви­дят ис­ти­на­та, по вре­ме на про­це­са мо­же­те да спа­си­те хо­ра­та в све­та и по вре­ме на про­це­са мо­же­те да раз­к­ри­е­те ис­ти­на­та“. (Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Голям Ню Йорк, 20 ап­рил 2003 г., въпроси и отговори).

Дафа практикуващите също трябва да обръщат внимание на процеса и да правят нещата добре. Ето защо трябва да следвам ученията на Учителя, винаги да се съобразявам първо с другите и да обръщам внимание на това да давам, без да очаквам нещо в замяна.

Трябва да работя усърдно, без да се интересувам много от резултата; да се грижа за практикуващите като цяло, като се съсредоточавам върху тях, а не върху себе си, без да мисля за лична изгода; да върша добри дела, без да се интересувам от славата и истински да се съсредоточа върху подобряването на самоусъвършенстването си. Това е, което трябва да имам предвид по всяко време като практикуващ.

Връзка към източника: https://en.minghui.org/html/articles/2023/11/29/213126.html