Стихотворението на Юе Фей. Лоялност и доброта (част 1)

(Minghui.org)

Юе Фей, легендарен герой в китайската история, е бил образец за лоялност на поколения китайци. От прогонването на нахлулите джурчени, до извършването на невероятни подвизи на бойното поле и защитата на Централен Китай, животът му е преразказван отново и отново в китайските учебници по история, драми, романи, филми и така нататък.

Китайците често изразяват своите стремежи чрез поезия и Юе не прави изключение. Стихотворенията му в „Сборник Юе Уму“ и „Сборник Песни“ отразяват великодушния характер и високите идеали на един военен лидер.

Ето един пример:

Преминаване на река Джан. Написано за Джан Уан

Нито желание да пия, нито желание да бъбря, както в младостта ми.
Въздишам отново, виждайки сивата коса в огледалото.
Младите хора могат да се смеят под цветната сянка.
Докато бавно минавам в търсене на учен мъдрец.

Това стихотворение е написано през четвъртата година от управлението на император Гао-цзун (1130 г.), когато Юе е на 27 години. Докато много от връстниците му пиели и се забавлявали, самият поет гледал в огледалото отражението си с прозираща сива коса и се чудел как времето му е минало толкова бързо. Докато светските хора се къпели в блясъка на младостта, той яздел смирено на мършав кон, в търсене на съвети от мъдреците и отшелниците на този свят.

Тези мъдреци- хора, които са се изолирали от светските дела, за да осъзнаят висшите истини на вселената - те могат да посочат пътя към съвършенството и да се върнат към истинската си същност. Юе Фей използва тази лирична поема, за да изрази страмежа си да намери по-висш път и да се издигне над земния свят.

Според „История на Сун“ само три години по-рано, през 1127 г., Юе е написал писмо до император Гао-цзун (лично име — Ли Чжи, династия Тан), в което му предлага да започне война срещу нахлуващата армия на Джурчън и да си върне загубените земи. Той също така казва, че високопоставени служители, като Хуан Цианшан и Уан Боян, не се съпротивляват на нашествениците, а просто избират да се оттеглят на юг. Юе предложил на императора да вземе решение да си върне земите. След като писмото било изпратено обаче, Хуан смъмрил Юе за превишаване на правомощията му и го изгонил от армията.

Днес ни е трудно да си представим как един толкова нископоставен офицер като Юе е имал смелостта да пише на императора. Но в действителност древните китайци винаги са помнили съдбата на своя народ, независимо от социалното си положение. Известният поет Лу Ю веднъж пише: „Човек не бива да забравя нацията, дори когато заема ниско положение“. Ма Жун, учен от династията Хан, пише: „Лоялността е изключително важна! Като я следва честно, човек може да защити дома и нацията; като я следва отдалеч, може да поправи Небето и Земята“.

Юе бил лоялен не заради собствената си изгода, а по-скоро заради естествената си безкористна грижа за благополучието на другия (алтруизъм). Веднъж Конфуций написал: „Верността е праведна добродетел“.

Юе често се тревожел за управлението на страната. Въпреки че императорът бил все още сравнително млад, той нямал наследник. Когато Юе обсъждал този въпрос насаме с членовете на семейството си, понякога плачел. Когато водел войниците си в битка, той винаги се грижел за съдбата на хората и често пишел на императора за ситуации, които се нуждаели от внимание, без да мисли как това може да засегне собствените му интереси.

Онези, които чували тези истории за Юе Фей, често се прекланяли пред неговия безкористен, честен характер и благоговеели пред благородните му стремежи.

(следва продължение)

Връзка към източника: https://ru.minghui.org