Благородният човек пази душата си чиста като бамбук

 

Изумруденият бамбук в растителния свят символизира благородство, чистота, скромност и умереност.

Снимка: freepik.com

Вятърът няма да го пречупи, дъждът няма да го замърси, бамбукът не се страхува от силни студове или изгаряща жега. Температурните колебания само го правят по-зелен и по-висок. За кратко време той може да се протегне нагоре и да достигне небето. Древните и съвременните хора често наричат сливата, орхидеята, хризантемата и бамбука „четирите благородни“; борът, бамбукът и сливата са известни на китайските литератори като „тримата приятели по време на зимата“.

Когато задуха студен вятър и всичко наоколо изсъхне, бамбукът може да устои на вятъра и снега, като упорито, неуморно носи на хората вестта за настъпващата пролет.

Неговата особена божествена красота, естественост и изящество, простата и спокойна хармония привличат душата и вдъхновяват; а характерът му, основан на скромност и умереност, без излишества, без желание за разкош, самовлюбеност и претенции, отговаря на благородните стремежи на древните светци.

„Без спокойствие не се вижда цел, без покой няма далечни стремежи“ - древните имат и друга мъдра поговорка: „Човек трябва да се равнява на добродетелта на бамбука“.

Кухите стъбла на бамбука символизират смирение, а ясните връзки - почтеност, която се възхвалява от литераторите. В едно древно стихотворение се казва:
„Хиляди удари ще понесе,
но не изгубва твърдостта,
и никой вятър
не го сломява лесно“.

Елегантността на бамбука се равнява на благоприличието на благородния човек, на целомъдрие - като самоуважение и самодостатъчност. Пустотата се проявява в толерантност, непредубеденост - това са качества, които са били ценени в древността.

Стихотворението „Извивките на Чи“ от „Нравите на [царство] Вей“:
„Погледнете извивките на Чи.
В тях буйно зеленият бамбук расте.
Един изящен благороден мъж. 
Сякаш издълбан, сякаш е шлифован,
блестящ, сякаш е полиран.
Строг и недостижим,
величествен и славен
„един изящен благороден мъж.
Никога не би бил той забравен“.

В едно стихотворение от Ши Дзин (Shi Jing) („Канон на стиховете“, „Книга на песните“) има бележка: „За да се превърне низкият човек в човек с по-високи морални качества, той първо се шлифова, а след това се полира“.

Всички тези сравнения придават на бамбука човешки дух, морал и чувства. В „Ода за бамбука“ известният поет Ду Фу пише:
„Зеленият бамбук е наполовина скрит в гъстата зеленина,
новопоявилите се издънки надничат иззад стената.
Дъждът измива всичко, като го прави свежо и чисто;
вятърът духа нежно, разпръсквайки деликатен аромат“.

В стихотворението си „Зеленият павилион на монаха Юцян“ Су Донпо казва: „По-добре е да се храниш без месо, отколкото да живееш без бамбук. Без месо човек става слаб, а без бамбук - посредствен/обикновен. Отслабналият човек може да оздравее, но не можеш да излекуваш простака (човек с вулгарни навици)“.

Уан Вей, великият поет и художник от династията Тан, също пише в книгата си „Бамбуковата беседка“: „Седя сам в уединена горичка, свиря на цитра и отново плача“.

Най-добрият стих от стихотворението: „Хората в дълбоката гора не знаят, че ярката луна идва, за да се осветят един друг“.

В 5000-годишната традиционна китайска култура моралните принципи и спазването на принципите на справедливостта в човешкото поведение се ценят високо.

Целомъдрието е това, което ръководи човека, т.е. твърди морални принципи и чистота. Честният човек се ръководи от чувство за справедливост, чувство за дълг, лоялност, преданост. В древността верните поданици на владетеля са отдавали голямо значение на морала, спазването на принципите и нравствеността. Те са смятали лоялността и праведността за свои основни ценности и дори са предпочитали да жертват живота си, отколкото да загубят праведноста си.

Юе Фей, един от най-известните генерали в китайската история (1103-1142 г.), служи вярно на страната си и остава лоялен към императора, дори когато се сблъсква с клеветите на злонамерени министри.

Гуан Ю, военачалник на кралство Шу от епохата на Трите царства, удържайки обсадата на поверения му град, въпреки заплахите и изкушенията, остава непоколебим и никога не предава своя владетел. Въпреки че Цао Цао често устройва малки и големи пиршества, предлага подаръци под формата на луксозни одежди, коне, както и злато и красиви жени, сърцето на Гуан Ю не се повлиява на богатството и изкушенията.

Той все още твърдял, че ако научи къде се намира кралският му чичо, ще го последва дори в огън и вода. Дори по време на отстъплението от Фанчън в днешния град Сянан, Хубей, запазвайки праведноста си и вдъхвайки страхопочитание на вражеската армия, Гуан Ю се обръща към посланиците на Източен У, дошли да му предложат да се предаде:

„Възможно ли е да счупиш нефрит, без да промениш белотата му, или да унищожиш бамбукова пръчка, без да я лишиш от целостта ѝ? Как мога да предам честта си и да премина на страната на врага? Ако градът бъде разрушен, ще настъпи смъртта“.

Уан Тянсян, китайски поет, просветител и военачалник по време на империята Су, е победен и пленен. В затвора той записва „Песен за правдата“, която започва с думите:

„В света има праведност, примесена с разнообразие. Долу е реката, горе са слънцето и звездите. В очите на хората има великодушие, широта, способна да прегради светлината на небето“.

Изправен пред заплахата на живота и смъртта, и пред примамката на високия пост, Уан Тянсян казва на Хубилай: „Няма друг избор, освен да умра“.

Без значение колко дълго е живял човек, в потока на историята животът му преминава като миг, всеки човек се появява и изчезва, преминавайки през времето. И така, независимо от успеха или неуспеха на делата си, важно е човек да запази величествена твърдост в живота.

Бамбукът притежава висока степен на упорство и постоянство, и ако човек запази целомъдрие като бамбука, името му ще звучи през вековете, бидейки светлина за потомците. Благородната му душа също ще се издигне до най-високо ниво, благодарение на неговата твърдост и непоколебимост.

Връзка към източника: https://yuanming.ru