Чиста душа, открито съзнание и сърце като лотосов цвят

(Minghui.org)

Джоу Дуни (1017-1073), известен учен от династията Сун (960-1279), обичал да чете от ранно детство. Той ценял преди всичко достойнството, докато славата и богатството били за него като прах. Веднъж той написал: „За един проницателен човек умът, хармонизиран с Дао, е неговото благородство, а тялото без болести е неговото богатство. След като е постигнал и двете, той живее, без да се тревожи за нищо“.

През цялата си кариера като държавен служител Джоу е известен с честността си в съдебните дела и способността си справедливо да поправя грешно взети решения. Известен е и с добротата и състраданието си към хората; тези качества стават неразделна част от духовната му същност. Той разпространявал даоистките концепции с голям ентусиазъм сред литераторите от епохата Сун и идеите му наистина намерили отклик сред много просветени хора.

Историците описват Джоу като човек, който „имал високи цели, огромни познания и се държал като древните мъдреци“. Тези благородни качества той показвал през целия си живот.

На 24-годишна възраст Джоу е назначен за помощник-префект в окръг Фъннин (днешна провинция Дзянси). По това време в затвора имало доста хора, чиито дела били забавени и недовършени. При пристигането си Джоу бързо се справя с тези случаи, наказвайки престъпниците и освобождавайки невинните, което му спечелва похвалите на местните жители. Едно от делата било много сложно и се проточило в продължение на няколко години. Джоу обаче успява да го разплете само след един разпит. Хората били много впечатлени от способностите му.

Заради постиженията си Джоу е назначен за военен съветник в Нан‘Ан (днешната провинция Фудзиен). В един от случаите, с които се занимава, Уан Куи, префект на град Нан‘Ан, решава да екзекутира затворник. Много хора не били съгласни с това решение, но не смеели да се изкажат, тъй като Уан бил известен със своята строгост и упоритост. Джоу спорел с Уан и изложил аргументите си, но Уан въпреки всичко отказвал да го изслуша.

Виждайки тази ситуация, Джоу решава да подаде оставка. Той казал: „Няма да угодя на висшите служители с цената на нечий живот“. Това накарало Уан да се опомни и затворникът бил пощаден. След това Уан често хвалел Джоу и дори го препоръчал на императорския двор.

Скоро след това Джоу бил назначен за началник на окръг Нанчан (в днешната провинция Дзянси). Жителите на Нанчан били много доволни и казвали: „Това е служителят, който разреши случая с един разпит във Фъннин. Най-накрая имаме надежда!“. В района имало много коварни чиновници и местни бандити, които мамели хората, но с пристигането на Джоу те се уплашили, че ще бъдат подведени под отговорност за действията си и престанали да се държат лошо.

След това Джоу става чиновник в Ханджоу (днес Чунцин). Тъй като бил толкова способен, по-ниско поставените служители винаги разчитали на Джоу да се справя със случаите, а местните хора не искали да изпълняват заповеди, ако те не идвали от него.

По-късно Джоу е повишен и назначен в провинция Гуандун.Той продължавал да работи усилено за разрешаването на несправедливи случаи. Освен това посетил един по един всички региони под негова юрисдикция, включително отдалечени райони и дори места със заразни болести. Когато отишъл в Гуанджоу, известен с висококачествените си камъни за мастило, местните жители му казали, че чиновникът Ду Дзи е монополизирал добива на камъни за мастило в своя полза и не разрешава частен добив.

Джоу поискал от императора да забрани на местните служители да участват в добива на чернилни камъни. Той също така поискал да се издаде указ, според който един чиновник не може да взема повече от два камъка за лична употреба. Императорът одобрил това искане и местните хора били доволни, че им е върнато правото да добиват чернилни камъни.

Джоу също така отделял голямо внимание върху образованието и насърчавал създаването на държавни училища навсякъде, където отивал. В свободното си време той също така е преподавал. Личността и знанията му привличали много хора, които искали да се учат от него. Чън Сян, служител на императорския съд за съдебен контрол, бил един от почитателите на Джоу. Той изпратил двама от синовете си (Чън Хао и Чън И) да се учат от Джоу. По-късно и двамата стават прочути учени.

Докато работи като чиновник в Ганджоу (днешна провинция Дзянси), Джоу се сприятелява с Джао Биан, който по това време е префект на Ганджоу. Джао се възхищавал на Джоу за благородното му поведение, а Джоу уважавал Джао за неговата честност и безкористност. И двамата разбрали важността на образованието и се съгласили да се стремят към просветление. Заедно основали Академията Цинси в Цанджоу, където Джао изнасял лекции за това как да се държим правилно, а Джоу учел как да изискваме строго от себе си, защото благородникът не прави една и съща грешка два пъти. Лекциите им били много популярни и много учени идвали от цялата страна, за да ги слушат, така че академията винаги имала много ученици. В резултат на това хората в Цанджоу имали висок морал, а в обществото се възцарили просперитет и уважение към интелектуалците.

Въпреки известността си Джоу бил равнодушен към славата и богатството и водил обикновен живот. В едно стихотворение той написал:
„Като държавен служител имам много неща
за вършене, но не се чувствам уморен.
Целта ми е да бъда честен човек
и да имам спокойно, чисто сърце“.

В друго стихотворение той казва:
„Обикновено ям батати и зеленчуци през
цялата година, и нося прости ленени дрехи;
Храната и покривът над главата - това е всичко,
което ми е нужно,здравето и спокойствието са безценни“.

Връзка към източника: http://https://ru.minghui.org