Премахване на представите за его и непълноценност

(Minghui.org)
Макар да изглежда, че си противоречат, егото и чувството за неувереност се допълват взаимно. Те се проявяват по различни начини и представляват две противоположни състояния. Намирайки се в някое от тези състояния, човек не е способен да гледа на себе си правилно от гледна точка на Фа.

Хората, които са егоистични или арогантни, имат високо мнение за себе си и гледат високомерно на другите. Обикновено те имат завишено чувство за собствена значимост и мислят, че са по-добри и по-интелигентни. Те не са склонни да се вслушват в чуждото мнение и се опитват по всякакъв начин да оправдаят решенията си, като вярват, че винаги са прави. Някои практикуващи Фалун Дафа понякога може би се чувстват по този начин, защото за момент са се отклонили от пътя на самоусъвършенстването. Други са развили негативни мисли и в крайна сметка са се поддали на преследването от страна на старите сили.

Хората, които се чувстват непълноценни, гледат на себе си с недоверие, имат ниско самочувствие и ниска самооценка. Те често са депресирани и не вярват в способностите си. Постоянно се подценяват или омаловажават, имат негативна представа за себе си и се чувстват несигурни. Практикуващите с чувство за неувереност често не успяват да постигнат целите си и не вярват, че могат да успеят в самоусъвършенстването. Те може да са неспособни да отговорят на изискванията към самоусъвършенстващите се във Фалун Дафа и да спрат да практикуват.

Фа-коригирането е почти към края си и в различни региони се появява сериозна „болестна карма“. Някои практикуващи са били приковани на легло за дълго време, а някои дори са починали. Поради тази причина някои практикуващи започнаха да се съмняват в Дафа. Този явление има и много неблагоприятно въздействие върху техните семейства и много затруднява разясняването на истината на хората. Някои, които първоначално вярваха в Дафа и се оттеглиха от Китайската комунистическа партия (ККП), вече не вярват в Дафа.

Но защо се случват такива неща? Срещнах се с някои практикуващи, които са преживели болестна карма и бих искал да споделя моето разбиране за причините за тези явления. Ако казвам нещо, което не е според Фа, моля любезно да ми го посочите.

Егото кара човек да не зачита мнението на другите

Една жена започнала да практикува Фалун Дафа преди много години. Тя била непоколебима, интелигентна и способна. В продължение на години тя осигурявала място за работа на практикуващите по проекти и активно участвала в тези проекти.

Когато през 1999 г. ККП започва да преследва Фалун Дафа, тя е уволнена от държавната си работа и така губи основния си доход. В рамките на няколко години тя губи и двама роднини, тъй като ККП ги преследва до смърт. Тежкият психически удар не я спира. Тя продължила да върви твърдо по пътя на самоусъвършенстването и координирала издаването на информационни материали, като листовки за Фалун Дафа.

Когато развила тежка болестна карма, за да й помогнат, другите практикуващи изтъкнали, че е инатлива и че си предава важност, което тя категорично отричала. Поради доминиращата й природа тя контролирала и семейните дела, което често водело до семейни спорове и неприятности, а това я изтощавало и тя не можела да се вглежда в себе си и да се самоусъвършенства. В крайна сметка тя починала и изгубила възможността да помага на Учителя Ли Хонгджъ (основателят на Фалун Дафа) в спасяването на съзнателните същества в човешкия свят.

Друга възрастна практикуваща, която също практикувала Фалун Дафа от първите дни, била умна и способна. Тя работила усърдно и напористо, била със състезателен характер и честолюбива. Въпреки че била арестувана и осъждана много пъти, тя никога не се поколебала във вярата си в Учителя и Дафа. Тя поемала водеща роля в запаметяването и изучаването на Фа, разясняването на истината и спасяването на хората. Местните практикуващи ѝ се възхищавали.

Обаче, нейната изява на „аз“-а винаги била особено силна. Понякога, когато разбиранията ѝ ясно се отклонявали от принципите на Дафа, практикуващите любезно ѝ посочвали, но тя не приемала казаното от тях. В продължение на няколко години тя упорито се придържала към своето разбиране и пренебрегвала съветите на другите по някои съществени въпроси. Дори отказала да следва изискванията, определени от Минхуей и действала по собствена инициатива, опитвайки се да докаже своята истина. Често не успявала да постигне съгласие с други практикуващи в Дафа проекти, насочени към утвърждаване на Фа, което предизвиквало разрив между практикуващите и се отразявало на цялостното сътрудничество на местната група.

Краен егоизъм

Една уважавана и начетена практикуваща имала определен социален статус. В първите дни на преследването от ККП тя била уволнена от работа заради отказа си да се откаже от вярата си в Дафа и била затворена в трудов лагер. След като била освободена, тя се преместила при родителите си. Изпаднала в депресия и лежала в леглото по цял ден. Майка ѝ, също практикуваща, ѝ сервирала храната и се грижела добре за нея. С помощта на други практикуващи тя отново започнала да практикува Фалун Дафа.

Тъй като била по-образована, тя постепенно станала надменна и гледала отвисоко на другите практикуващи. Тя пътувала и изнасяла лекции за „принципите на Дафа от високо ниво“ и се хвалела със своето самоусъвършенстване. Казвала, че целта ѝ е да помага на практикуващите да се усъвършенстват. Често оставала в домовете на практикуващите по няколко месеца, което им е повлиявало неблагоприятно.

Тя създала своя собствена формулировка за изпращане на праведни мисли и я разпространила сред онези, които не изучавали добре Фа и имали лошо разбиране за учението на Дафа. Тя също така извадила лекциите на Учителя от общото съдържание, събрала ги в брошури и искала от последователите си да ги научат, четат и да ги запаметяват, твърдейки, че като използват този пряк път в самоусъвършенстването, ще учат по-бързо и ще развият по-добри способности. Тя и някои от последователите ѝ дори се хвалели, че са се самоусъвършенствали отвъд Вселената и са се откъснали от „Истинност, Състрадание, Търпение“. Поведението им очевидно не съответствало на Фа и създавало объркване сред практикуващите, които не изучавали Фа добре.

След като Учителят публикува лекциите си, в които посочва, че практикуващите, които изнасят речи, сериозно нарушават Фа, мнозина спрели да я следват. Малък брой хора, обаче, все още я почитат.

Объркване на болестната карма с истинска болест

Много практикуващи, особено тези с ниско образование или тези, които не са изучавали Фа добре, нямат ясно разбиране за принципите на Дафа, бъркат болестната карма и мислят, че това са истински болести. Когато им се струва, че са „болни“, те забравят, че принципите на обикновените хора са противоположни на принципите на самоусъвършенстването. Това, което се смята за добро сред обикновените хора, е лошо, когато се разглежда от гледна точка на самоусъвършенстването.

Когато симптомите на болестната карма се проточат и изпитанието стане твърде трудно за преодоляване, тези хора се чувстват разтревожени, вярват, че са болни, и затова се поддават на настояванията на семействата си да потърсят медицинско лечение. След като чуят диагнозата на лекаря, чувството за неувереност нараства, а някои дори се оплакват, че Учителят ги е пренебрегнал и в крайна сметка губят доверие в Дафа. В резултат старите сили завличат физическите им тела и пречат в утвърждаването на Дафа.

Много практикуващи, които са починали от някаква болест, може да не са я наричали болест, но вътрешно са приемали, че е болест. Те тайно са се съмнявали в Учителя и Фа (учението). Не са се освободили от привързаностите си, а някои са почувствали, че самоусъвършенстването е твърде трудно и са загубили увереност да продължат, което ги е накарало да се откажат от самоусъвършенстването.

Привързани към човешката сантименталност

Третото око на една практикуваща било отворено от детството ѝ, така че тя често виждала сцени в други измерения. Щом прочела „Джуан Фалун“, казала, че всичко, което Учителят казва, е вярно. Но изпитвала силна сантименталност към децата си и била разстроена от нещастните им бракове. И трите ѝ деца били разведени и емоциите ѝ постоянно се разпалвали от техните неволи и проблеми. Тези силни емоции в крайна сметка я разболели и тя спряла да практикува Фалун Дафа.

Някои възрастни Дафа практикуващи усещали, че с напредването на възрастта крайниците им не работят правилно; зрението им се влошавало, косата им посивявала, зъбите им падали, а гърбът им се прегърбвал. С течение на времето те развили чувство за неувереност и изостанали в самоусъвършенстването си. Ако някой местен практикуващ починел, те си мислели, че починалият практикуващ се е самоусъвършенствал по-добре от тях и така губели вяра в себе си, че някога ще успеят в самоусъвършенстването.

Всъщност никой не може да види ясно колко добре се е самоусъвършенствал друг човек, защото частите от нас, които са се самоусъвършенствали добре, са отделени от тялото ни в това измерение и това, което виждаме, са проявленията на частите, които все още не са се самоусъвършенствали добре в човешкия свят.

Ако практикуващият вярва, че е стар и винаги говори за това, че е стар, старите сили ще хванат пролуката и ще го накарат да остарее видимо.

Надявам се, че тези примери обясняват явленията, които напоследък се проявяват. Според моето разбиране, егото и чувството за неувереност са изкривени концепции, придобити в човешкото измерение и са пречки за нашето самоусъвършенстване, които ни възпират да напредваме. Трябва да ги премахнем заедно с другите човешки привързаности.

Връзка към източника: https://en.minghui.org