Културата на древен Китай: Добродетелта е важна у жената, a не външността

В съвременния свят на козметика и в популярните социални медии е лесно да забравим за това, че красотата е в очите на наблюдаващия.

Някои смятат, че контурният грим и красивото бельо правят жената неустоима по съвременните стандарти. Обаче, древните китайци имали различна представа за красотата и не странили от „грозните жени“.

Според мъдрите поговорки на древността хората традиционно са ценели добродетелта много повече от външния вид: „У жената е важна не външността, а добродетелта. У мъжа се цени не богатството, а моралният характер. У приятелят основното е не просперитетът, а сърцето“.

Днес ще ви разкажем за четири известни „грозни жени“, които въпреки външния си вид не само че не са останали сами, но благодарение на своята доброта, мъдрост и проницателност са се омъжили успешно.

Четири грозни жени с високи добродетели: най-знаменита от тях е Мо Му.

1. Мо Му

Жълтият император Хуан-ди избрал за себе си жена, без да оценява нейната външност.

Той казвал: „Тези, които високо ценят красотата, а не характера, не са истински красиви, а тези, които се избират по добродетелта а не според външния вид, са истински добродетелни“.

Затова той избрал Мо Му за своя съпруга, която въпреки неугледния си външен вид притежавала благороден характер и нежност. Хуан-ди е смятан за основателят на даоизма и за пръв родоначалник на всички китайци. Легендата разказва, че победата на Жълтия император над Янди е била постигната благодарение задкулисната помощ и мъдростта на Мо Му.

2. Уян

Хората често използват израза „прилича на Уян“, за да опишат грозна жена. Уян се отнася за Джун Личун, неприятна на вид девойка от окръг Уян, държава Ци, в периода на Воюващите царства. Но въпреки непривлекателната си външност, тя била талантлива, притежавала голяма мъдрост и се грижела за държавните дела.

Личун се обръща към император Ци Сюан с молба „да разруши амфитеатъра, да премахне женския оркестър, да отхвърли ласкателството, да насърчи откровеността, да укрепи армията и да обогати хазната“.

Императорът бил дълбоко развълнуван от това и я коронясал за своя императрица. От този момент нататък държавата Ци станала много силна.

3. Мън Гуан

Изразът „съпруг и съпруга се отнасят учтиво един към друг“ идва от историята на Мън Гуан, съпругата на Лян Хун, мъдрец от династията Източен Хан. Тя всеки път вдигала подноса си до нивото на веждите си, когато сервирала храна, като по този начин демонстрирала голямото уважение към съпруга си.

Гуан била добродетелна, но не и красива: описали я неласкаво като „несравнимо сурова“, „дебела, грозна и черна“, способна да „вдигне каменна плоча“.

До преди Мън да се омъжи, искали да я дадат за друг, но тя отказала с думите: „Ще се омъжа за Лян Хун“.

По онова време Лян Хун бил известен, културен, талантлив, изтънчен и красив. Много високопоставени лица и известни семейства искали да го вземат за зет. Но Лян бил покорен от характера на Гуан и преизпълнен с решителност се оженил за нея.

В деня след сватбата си Гуан оставила красивата си сватбена рокля, облякла груби дрехи и се заела с домакинската работа. След това последвала съпруга си, за да живеят в уединение на планината Балин в бедност и хармония: там мъжете орали, а жените тъчели, рецитирали поезия и свирели на музикални инструменти.

Хун не сбъркал с избора си и впоследствие със съпругата си написва история, предавана от поколение на поколение, в която „съпругът и съпругата се уважават взаимно един друг, като гости“.

4. Дъщеря от семейство Жуан

Сю Юн от Източен Дзин се оженил за мъдрата дъщеря на Жуан Дъуей. След като видял грозното лице на булката през първата брачна нощ, Сю веднага избягал от брачните покои и категорично отказал да се върне.

Скоро при Сю дошъл Хуан Фан, негов приятел. и след като научил за случилото се, казал: „Сигурно е имало някаква причина, поради която семейство Жуан са ти дали грозната дъщеря. Трябва непременно да поговориш с нея за това“.
Сю послушал приятеля си и решил да се върне в брачните покои. Щом обаче влязъл в стаята и видял съпругата си, той отново не издържал и побързал да си тръгне, но жена му го спряла.

Тогава Сю попитал: „Колко от четирите женски добродетели - целомъдрие, скромност в говора, спретнатост, изкусност в ръкоделието и готварството – притежаваш?“.

Тя неочаквано отговорила: „Липсва ми само красотата. Но колко праведни постъпки на учен притежаваш ти?“.

Сю произнесъл: „Притежавам всички“.

Тогава тя продължила: „Най-важната сред тях е добродетелта. Но ти избираш външния вид на една жена, а не добродетелта. Как можеш да казваш, че притежаваш всички тях?“.

Мъдростта на съпругата му накара Сю да онемее. От този момент нататък съпрузите заживели в любов, хармония и уважение един към друг.

Връзка към източника: yuanming.ru/