Вдъхновяваща история за сляпо момче, построило мост

(Minghui.org) Онзи ден един възрастен практикуващ ми разказа история, предавана от поколение на поколение. Идеше реч за едно сляпо дете, което строяло мост. За мен това беше много полезно.

Историята се случила по време на династията Северен Сун, когато министър-председател е бил известният Бао Джън. В едно село живеело момче, което било сираче на около десет години. То било инвалид, с болни крака и имало много труден живот на самотен просяк. Край селото течала река без мост. Жителите на селото трябвало да я прекосяват чрез брод, което било много неудобно и особено трудно за възрастните хора. Положението се влошавало, когато нивото на водата се покачвало и реката ставала непроходима. Година след година никой не искал да направи нищо, за да промени ситуацията. Но един ден хората видели това недъгаво момче да събира камъни и да ги трупа на брега на реката. Те го попитали защо прави това, а момчето отговорило, че иска да построи каменен мост, за да улесни жителите на селото да преминават реката. Хората не го взели на сериозно. Мнозина му се присмивали, мислейки, че е луд. Но с течение на месеците и годините купчината камъни се превърнала в малък хълм. Селяните започнали да променят мнението си и били трогнати от упоритостта на детето. Те се присъединили към него и започнали да събират камъни.

Селяните наели строители, за да построят каменен мост. Момчето също се стараело да помага и да работи с всички. Но преди мостът да бъде построен, момчето било ударено в окото от каменни отломки и ослепяло. Хората били съкрушени, възмутени и обвинили Бог в несправедливост, че такова бедно дете с толкова добро сърце е преживяло такава трагедия. Но момчето не се оплаквало и продължавало да идва на строежа на моста, за да помага дискретно, както може. Благодарение на усърдния труд на всички селяни мостът най-накрая бил построен. Хората празнували радостно и обръщали голямо внимание на бедното момче, което било инвалид, а след това и ослепяло по време на строежа на моста. Въпреки че момчето не можело да вижда нищо, на лицето му се появила най-щастливата усмивка в живота му.

Неочаквано завалял силен дъжд, който сякаш имал намерение да отмие цялата мръсотия и прах от моста. Но след оглушителен гръм хората открили, че момчето е паднало на земята. Всички хора били шокирани да разберат, че момчето е било ударено от мълния и е мъртво. Те оплаквали нещастното дете, обвинявайки Небето в несправедливост.

Случило се така, че по това време министър-председателят, Бао Джън, когото народът наричал „Справедливия Бао“, дошъл в селото по държавни дела. Всички жители на селото дошли при него и се оплакали от несправедливостта по отношение на детето. Те го попитали: „Защо добрите хора не са възнаградени подобаващо? Ще искат ли хората да бъдат добри в бъдеще?“ Трогнат от емоциите на селяните, министър-председателят бързо написал думите: „По-добре да постъпиш лошо, отколкото добре“ и си тръгнал.

След като се върнал в столицата, Бао Джън изготвил доклад до императора за пътуването, но не споменал за инцидента. Макар да бил много озадачен, че едно добро момче е получило лошо възмездие за своите добри дела, той се чувствал неловко затова, че написал тези думи. Неочаквано императорът го повикал отново, за да поговори с него насаме, защото на императора току-що му се било родило дете. Малкият принц бил много мил, но по някаква причина не спирал да плаче през целия ден. Императорът искал Бао да погледне и да установи защо се случва това. Момчето имало много светла и красива кожа, но на нежната му малка ръчичка Бао забелязал написани думи. Като се вгледал по-внимателно, Бао видял, че това са точно същите думи, които бил написал, когато бил в селото. Бао се изчервил силно и побързал да изтрие думите от ръката на принца. Странно, но думите веднага изчезнали. Императорът се разстроил от изчезването на думите, тъй като помислил, че това е родилен белег, и поискал обяснение. Бао паднал на колене, разказал на императора цялата история с надписа и се извинил, че не му е разказал за инцидента. Императорът сметнал, че случаят е много странен, и наредил на Бао да предприеме пътуване до света на духовете, за да разбере какво точно се е случило.

Бао легнал на леглото, положил глава на „възглавница Ин и Ян“ и се отправил към света на духовете. Оказало се, че в предишния си живот момчето е било страшен злодей и е извършило ужасни престъпления. Необходими били три прераждания, за да се изплати стореното от него. Първоначално боговете били предвидили, че в първия си живот той ще осиротее и ще бъде инвалид. Във втория си живот щял да стане напълно сляп, но все пак да оцелее. В третия си живот щял да бъде поразен от мълния. В първия си живот момчето се преродило бедно и недъгаво. Но то променило начина си на живот, решило да бъде добър човек и винаги се опитвало да помага на хората. Така боговете решили да му позволят да пречисти кармата от първите два живота в първия си живот, затова то ослепяло. Но детето не се самосъжалявало и не се оплаквало. Напротив, то все още мислело само за другите през цялото време. Тогава боговете му позволили да пречисти и кармата на третия си живот в първия си живот. Поради това то било поразено от мълния. Господарят на ада попитал Бао: „Не е ли добре, че човек може да пречисти кармата си от три живота в един живот? Тъй като е извършвал само добри дела, винаги е искал да помага на другите и никога не се безпокоял за себе си, той е натрупал много добродетели. Ето защо веднага след смъртта си се преражда като принц“.

Този народен разказ дава на нас, усъвършенстващите се, голямо вдъхновение. Принципите на Вселената са противоположни на принципите на нашия човешки свят. Всички човешки същества искат да живеят добре и да се наслаждават на комфортния си живот. Затова те се грижат за дребни неща, борят се за собствени облаги и по този начин вредят на другите. Някои дори извършват ужасни престъпления. За усъвършенстващия се е добре да понася трудности и болка, защото това пречиства кармата. За да постигне добродетел, човек трябва да се освободи от всички привързаности. Обикновените хора живеят в заблуда и могат да видят само една точка или една линия, или най-много една равнина чрез умозаключение. Всичко, което виждат, са илюзии или повърхностни образи. Практикуващите на различни нива могат да наблюдават нещата от различни ъгли и да ги оценяват по много начини. Те могат да разберат същността на нещата.

Връзка към източника: ru.minghui.org/