Преминаване отвъд светското. Фалун Гонг и вековната китайска вяра, която стои зад него

Това е преди всичко сила на духа. Концепцията за вярата е толкова стара, колкото и китайската цивилизация, и е намерила отклик през историята на династиите, провинциите и личностите. Вярата се е предавала от поколение на поколение и е здраво вкоренена в самия субстрат на китайската култура.

Вярата е определящият фактор в живота на Уан Уей, един от най-обичаните и знаменити поети на династията Тан. В живота на Бодхидхарма, известнияtт основател на легендарния манастир Шаолин, вярата също винаги е стояла на първо място.

Вярата и днес е ключов фактор в много от методите за усъвършенстване, като например Фалун Гонг (или Фалун Дафа). Дори бих казал, че Фалун Гонг не може да бъде разбран без вяра.

Смисълът се заключава в това, че чрез духовна практика човек може да преодолее човешката природа. Това, което се има предвид, е достигането на най-висшето състояние на щастие и мъдрост. В китайските практики чрез изпълнението на специални медитативни упражнения можело да се достигне живот, явяващ се морално устойчив. Ученик, който е постигнал добри резултати в усъвършенстването, се нарича „свръхспособен“, „достигнал Дао“, „просветлен“ или най-често „безсмъртен“.

Още през четвърти век пр.н.е. станало известно за човешките свръхспособности. Може би Джуандзъ (Джуан Джоу), даоистки философ, е първият, който описал такива явления. В един от най-известните си трудове той разказва, че „на планината Мяо-ку-и живее небесно същество, чиято кожа е бяла като лед или сняг, чиято грация и елегантност са като на непорочно същество, което се храни с въздух и роса. Той лети в пространството над облаците заедно с драконите, което е недостъпно за очите на обикновените хора“.

Постигането на състоянието, което е описано от Джуан-дзъ, трябва да се възприема не като измислица или фантазия, а като развитие на потенциалните способности на човека по пътя на усъвършенстването.

Няколко века по-късно, по време на династията Хан, концепцията за безсмъртието на душата се затвърждава и се разпространява все по-широко; човешкото и божественото не са напълно разделени, а представляват едно цяло (континуум). Но главното е, че съществували методи за усъвършенстване за постигане на тази цел. Съществували системи.

Цели и средства

Тази идеализирана представа, която ще наричаме просто свръхспособност, от самото начало на своето съществуване се появява и се проявява. В китайската традиция отдавна съществуват определени физически показатели (като „сияйно здраве“ или „святост“), които означават някаква форма на висше духовно достижение.

Един от водещите изследователи на китайската религия, Ливия Кон, обяснява, че в китайската традиция „физическите упражнения са първата активна стъпка по пътя към Дао [или „Пътя“]. Те служат, за това да направят тялото здраво, да удължат живота и да го разкрият за Дао“. По този начин китайските даоисти през вековете са смятали, своето тяло „основата, коренът, фундаментът за усъвършенстване, в процеса на който се извършва укрепване на физическото тяло и преобразуване на самата природа на телесното съществуване като част от божественото начало“.

Идеята за единството на тялото и съзнанието идва от древността. Религиозният изследовател Ръсел Къркланд сполучливо характеризира този подход към собствена промяна (самотрансформация), като „биодуховно усъвършенстване“.

За тази цел в продължение на векове в Китай били разработени огромно количество физически и духовни дисциплини. Обикновено тези практики включвали контрол на дишането, специални диети и гладуване, визуализация, лекарствени средства и гимнастически упражнения (наричани от мнозина китайска йога). Смята се, че всяка подобна програма сякаш пренастройва невидима част от тялото. В такъв случай тялото се разглежда като комбинация от жизнени сили и същности. Нарушението на равновесието или циркулацията водят до болести.

Най-простото разбиране е че, подобни програми за правилно дишане и хранене могат да доведат до баланс на фините енергии и да обезпечат добро здраве. Те лесно се прилагат и в други области като бойните изкуства, стрелбата с лък и дори калиграфията или пейзажната живопис.

Когато се прилагат целенасочено за постигане на по-високи цели, те служат като основа за самореализация и биодуховна промяна. Такива системи обикновено се наричат от учените „самоусъвършенстване“ или просто „усъвършенстване“. Те често съчетават физическа подготовка с морални принципи от най-строг порядък.

Кон пише, че „усъвършенстването означава движение, постепенно повишаване на нивото. Веднъж тръгнал по пътя на усъвършенстването, човек ще се движи непрекъснато, безкрайно променяйки се и преобразувайки се. Този метод изисква от човека да оспорва основни базови представи за себе си и света, да се превръща в нов човек с всяка нова стъпка и никога да не почива на достиженията си. Над нас винаги се извисява един божествен идеал...“.

Подобни подходи, основани на усъвършенстването на тялото, могат да се противопоставят на „по-набожните“ традиции на Запад. Там тялото във всичките му плътски проявления е по-скоро бреме, отколкото полза. То по-скоро стои между вас и духовното осъзнаване, отколкото да бъде семе за последното.

Това, разбира се, не означава, че умът или духът не играят съществена роля в самоусъвършенстването сред китайците. Всъщност отказът от желания, привързаности, замърсявания и други духовни намеси отдавна се явяват съществен компонент; способността да се ограничават мислите и желанията е в основата на усъвършенстването. Нравственото самообладание, често се явява основополагащият фактор. Чистотата тук е близка и до благочестието.

За даоистите и много други вярващи двете понятия често вървят ръка за ръка. Както веднъж написал известният лекар от VII в. Сун Съмяо:

„Ако искате да успокоите духа си, първо пречистете естествената си енергия. Когато тази енергия е в тялото, духът е спокоен, а енергията е като океан. Когато енергийният океан прелива докрай, умът е спокоен, а духът – стабилен“.

Дисциплина и пещери

Изискванията в практиките, насочени към постигане на най-висшата духовна цел, били толкова високи, че само единици от привилегирования елит на Китай са могат да ги преминат. Изискванията към времето, ресурсите и особено към силата на волята на усъвършенстващия се практикуващ от онова време биха накарали и най-екстремните съвременни спортисти да настръхнат.

Помислете за това, какво значение в древността се е придавало на думите „направи или умри“. Човек се изкачвал с въже в пещера по склона на скала, след което прерязал въжето, решавайки, че или ще се усъвършенства до просветление, или ще умре от бавна и мъчителна смърт в напразен опит да го постигне. Други често приемали отровни алхимични отвари, знаейки за опасностите. Те обаче не били ескейписти (бегълци от проблеми), а по-скоро хора, които се стремели да надскочат човешкото състояние. Смъртта за тях била не толкова даденост, колкото предизвикателство.

Образът на безгрижния даоист или добродушния будист, популярен на Запад, опровергава този факт. Според Къркланд той се дължи на поредица от неуспехи. Както твърди той, даоизмът и сходните източни духовни изкуства са „дълбоко неразбрани“ и „погрешно представени“ на Запад. Самодоволните, търсещи само печалбата, хора изопачават тези практики и свеждат идеите им до „да се носиш по течението“ или „да бъдеш спонтанен“.

Всъщност книгите, които уж са посветени на даоизма и дзен будизма, често приличат на „Пилешка супа за душата“. Според Къркланд цялата съвременна литература за даоизма представлява „безсмислена глупост“.

„В даоизма постигането на духовна цел никога не е било нещо спонтанно“, казва той, „а по-скоро представлява вътрешен процес, който изисква работа, отдаденост и жертва, отказ от егото.

Според Къркланд целта на тези практики се състои в това, „да се постигне възвишено състояние чрез усърдно усъвършенстване и разбиране на по-дълбоките реалности на света“, а не облекчаване на стреса, добър нощен сън или стегнати коремни мускули, въпреки че такива неща също могат да се постигнат чрез практиката. „Такива достижения обикновено се основават на личното пречистване и осъзнаване на реалността, т.е. на морално, духовно и познавателно израстване“.

Друг изследовател, Акира Акахори, пише, че съгласно традицията, „човек може да стане безсмъртен, само ако е изключително предан на своето дело, изостави напълно обикновения свят и да бъде безстрашен дори пред лицето на смъртта“.

Това означавало няколко часа целенасочена практика всеки ден. Някои адепти изпълнявали гимнастика и медитация по повече от десетина часа на ден, и то в допълнение към изучаването на Свещените писания и употребяване на внимателно приготвена храна и лекарства. Такива програми на практика можели да бъдат инициирани само в манастирска среда, в изолацията на отшелническо жилище в гора или в пещера. И даже при едно нарушение в неподходящ момент би могло да се получи катастрофа.

Тогава обетът?

„Пълната свобода на тялото и ума е върховната награда, безсмъртие, равно на безсмъртието на Небето и Земята“, казва Акира.

В парковете

В Китай през 80-те години на ХХ век, скоро след смъртта на Мао, всичко това, в по-голяма или по-малка степен, отстъпва място на ново въплъщение на класическия стремеж. Това трябвало да бъде съвременна версия на безсмъртието, допълнена с атрибутите на прогреса - научна атестация, държавно одобрение и популярност сред масите. Това била почти пълна противоположност на частния, религиозен и елитарен стремеж към безсмъртие. Ето защо увлечението по чигонг било изцяло публично, светско и нерелигиозно.

„Чигонг“ (буквално означаващ „работа с енергията чи“) е терминът, създаден за тази нова версия на биодуховното усъвършенстване. Изобретено през 1951 г., това име предполагало скъсване с миналото: сега акцентът е върху чи, квазиматериална форма на енергия, и здравето, което тя може да донесе. Неосезаемите духовни цели от миналото били един вид смущаващ или поне проблематичен остатък, заклеймен от мнозина като суеверие.

Според японския учен Кунио Миура в тази епоха „средностатистическият практикуващ чигонг не би... преследвал каквито и да е духовни цели с техниката. Тя е полезна за здравето и следователно за семейството и родината, забавна за изпълнение и приятно прекарване на времето в неформална обстановка. Нов спорт за масите - ето до какво изглежда се свеждала тя“.

Тук е важно да се отбележи, че това опитомяване на една някога строга, взискателна и донкихотовска дейност означава, че за първи път широката общественост може да опита нейните плодове, макар и не от най-висока класа. С други думи, ползите за здравето от китайската гимнастика и подобните на нея са станали изненадващо достъпни. И наистина, в края на 80-те години на ХХ в. почти всеки сантиметър от парковите зони в Китай били изпълнени с любители на чигонг и тайджи. Според сведенията днес съществуват над 2000 различни школи по чигонг с повече от 200 милиона практикуващи.

Тълпи от така наречени чигонг майстори предлагали това, което преди е било индивидуален начин за предаване на учението. Както те утвърждавали, тези забележителни лечебни методи и магически сили ги превръщали в екстрасенси. Както и да е, чигонг, дарявайки здраве, дал на милиони хора да усетят нещо повече: променяйки хода на болестта, човек може да промени съдбата си.

Запознаване с Фалун Гонг

Въпреки нарастващия брой научни изследвания върху Фалун Гонг и чигонг, много малко от тях са успели да го направят. Досега фокусът е бил главно върху социалния аспект или груповото ниво.

Но за много от практикуващите Фалун Гонг, с които разговарях в Пекин, Тайван и Северна Америка, тази практика се явявала преди всичко дълбоко лично начинание и едва след това - социално. Тя не е още един начин за „приятно общуване с хората“ или за занимание със „спорт“ за здраве, в какъвто чигонг се превръща за китайските народни маси след Мао. Той е по-скоро движение навътре, осъзнаване на собствената усъвършенствана част, която е достигнала безкрайността; мнозина го наричат „вътрешно усъвършенстване". Тази практика ги е въвеждала във вътрешния свят на тяхното съзнание. Това е било един вид усещане за нещо по-велико, божествено вътре в самия човек.

Практиката Фалун Гонг дава възможност за възраждане на скрити свръхспособности. Въпреки че Фалун Гонг включва физическото и духовното усъвършенстване, възприети в будизма, практиката ги е оставила далеч назад.

Повечето практикуващи първоначално са се интересували предимно от ползите за здравето и много от тях са започнали да практикуват заради болести и неразположения. По-късно се разпространява слухът, че Фалун Гонг е необичайно ефективен в сравнение с други практики и че ефективността повече от всичко друго определя успеха или неуспеха в чигонг. Дори китайската държава отдава значение на това, например „Новини за обществената безопасност на народа“, издание на Министерството на обществената сигурност, хвали в свои публикации основателя на Фалун Гонг за това, че дава изцеление на инвалиди. В публикацията се посочва, че „след лечението те единодушно потвърдиха удивително подобрение на здравето“.

Но това, което се оказва решаващо, е, че във Фалун Гонг здравето не е самоцел, както при другите форми на чигонг, а по-скоро страничен продукт по пътя на биодуховното развитие; в най-добрия случай то може да бъде средство за постигане на целта. Лечението в съвременния китайски чигонг до голяма степен се е превърнало в лечение на болестите на нивото на чи.

За разлика от тях учението на Фалун Гонг включва „дълбоки нравствени понятия“, според Дейвид Оунби, историк на китайската религия, който е писал много за Фалун Гонг. Здравословното състояние зависи от кармата - дългът от извършените лоши постъпки, който носи страдание или нещастие на хората. Както са считали древните даоисти, физическото здраве има пряка връзка с цялостното морално и духовно състояние на човека
За мнозина положителните физически промени в тялото след практикуването на Фалун Гонг са съпроводени с духовно прозрение, което излиза извън рамките на обикновеното разбиране. Отвъд пределите на чи и енергийните канали в тялото се намират много по-мощни и дълбоки неща. Космическите закони тук се проявяват чрез плътта и кръвта, те дори могат да бъдат обект на научно изследване.

Преобразуването на телесното и духовно „аз“ довежда практикуващия до състояние на „просветление“.
От самото начало Фалун Гонг бил открит за всички. От самото начало практиката била безплатна и достъпна за всички, които желаели да се самоусъвършенстват, без ограничения за възраст, ниво на физическа подготовка и т.н.

Оунби забелязал, че „когато вие говорите с практикуващи Фалун Гонг, отново и отново те се връщат към понятието за добро, че самата Вселена е добра... Аз открих, че най-голямата радост те получават тогава, когато могат да бъдат добри“.

Предполагам, че това свидетелства за това, че може да се получи радост от самодисциплината. В стремежа към самообладание, за който така добре разказват китайските религиозни учени има нещо повече от преодоляването на болката и страха. Да седиш с кръстосани крака в поза на пълен лотос в продължение на час е физически подвиг и изисква известна доза умение; практикуващите Фалун Гонг изпълняват тези упражнения ежедневно. Важно е също така да се практикува самоограничаване - обуздаване на мислите и желанията. Ако се вярва на Сун Съмяо и други, чрез това майсторство идва „океан от енергия, пълен до край“.

Намирам, че това твърдение е вярно, като прилагам принципите на Фалун Гонг към себе си. Вътрешният мир, подобно на самоконтрола, се свежда до един вид фина радост, която може да се носи като усмивка, но никога не се изразява напълно.

Затова за мнозина идеята за практикуване на Фалун Гонг означава процес на асимилация с най-висшия закон на природата и космоса - „Истинност, Състрадание, Търпение“ - и усъвършенстване на тялото и душата. Именно в тази светлина става ясно защо такава значителна група практикуващи е успяла да устои на репресиите от страна на комунистическия режим, проявявайки при това дисциплинираност, търпение, оптимизъм и мъжествена твърдост.

Това са хора, които ежедневно поглъщат други светове в себе си. Това са хора, които според техните думи не усещат нищо друго освен енергията на Вселената. Това е основа от различен вид, която е малко вероятно да бъде изложена на външни влияния.

Връзка към източника: yuanming.ru/