Богатството или успехът не са случайни, те са заложени в съдбата на всеки от нас.

Древната мъдрост гласи: „Това, което е предопределено да дойде, ще дойде, а това, което не е предопределено, няма да може да се получи дори насила“. Размерът на богатството, което на човек е предопределено да има, е предопределено много преди раждането. Само благодарение на искрени усилия и натрупване на добродетели може да се увеличи финансовото благо, предназначено за човека.

Снимка: freepik.com

Натрупване на благодеяния за натрупване на богатство

Много често личните стремежи могат само незначително да променят съдбата. По време на династията Северна Сун, Ли Шихън получил многобройни подаръци от коприна, злато и сребро от краля на Корьо в знак на уважение по време на престоя си.

Безразличният към богатството Ли Шихън поверил получените подаръци на своя помощник. На връщане, опасявайки се от течове на вода в трюма на кораба, помощникът му поставил вещите на Ли Шихън долу, на самото дъно, а своите – отгоре.

Когато настанала буря, екипажът, за да облекчи кораба, започнал да изхвърля зад борда товара, който стоял отгоре, докато бурята отминала. Оказало се, че всички изхвърлени предмети принадлежали на помощника, докато вещите на Ли Шихън останали непокътнати в трюма.

По време на династията Мин, Ян Жун се завърнал в родния си град след смъртта на баща си, за да съблюдава синовния траур (3 години). Местната общност била бедна и семейството на Ян предоставяло заеми на всички, за да се помогне на хората. След като погребението приключило, Ян Жун изгорил всички разписки за дългове. Той давал пари на бедните за сватби и погребения на членове на семействата им и приемал деца – сираци в дома си. Когато в семейството възниквали спорове за собственост, той раздавал част от наследството си, за да разреши конфликтите.

Заради добродетелта си той бил препоръчан за висок пост, когато се върнал в столицата. Ян Жун направил успешна кариера, в крайна сметка станал велик учен като посмъртно бил удостоен с титлата Велик наставник - свидетелство за неговата дълбока добродетел и богатство.
Ако богатството на човек не е подкрепено с добри качества, то може да доведе до проблеми или неуспехи.

По време на късната династия Дзин, военният губернатор на Сунджоу, Джао Дзайли, бил известен с непосилните си такси. Това го направило непопулярен сред хората и той се превърнал в „трън в очите“ за тях. Търговските сделки и използването на властта за лични цели му помогнало бързо да натрупа състояние. Когато мандатът му наближил края си, хората се радвали, очаквайки неговото заминаване.

Когато Джао научава за това, той подава молба до съда да удължи мандата му с една година и налага на народа допълнителен „данък за изваждане на пирони“. Данъкът бил наречен така заради болката и страданието, които платецът изпитвал при плащането му, подобно на изтръгването на пирони. По време на управлението му недоволството сред хората прераства в големи вълнения, което води до упадък на икономиката в Сунджоу. В крайна сметка киданите завладяват Късния Дзин, а Джао Дзайли е заловен, подложен на унижения и доведен до самоубийство.

История разказва за убиец и подпалвач, който след смъртта си попада в ада. Буда, чувствайки съжаление към този човек за добрината, която бил проявил в предишния си живот, пощадявайки паяк, като му дал копринен конец, за да го спаси. Зарадван, престъпникът започнал да се катери по конеца, а зад него и други. Страхувайки се, че коприната ще се скъса, той отблъснал другите, в резултат на което конецът се скъсал и той не успял да се изкачи.

Буда казва:

„Колкото повече човек дава на другите, толкова повече получава. Егоистичното отношение към себе си и безразличието към другите пораждат множество страдания в живота“.

Една-единствена мисъл може да ви отведе в рая или ада. Той е можел да избегне страданието, ако бил споделил нишката. По същия начин този, който споделя богатството си, може да получи още по-велико и поразително благословение.

Според учението на будизма животът се управлява от две сили: карма - резултат от минали постъпки и стремеж – който представлява натрупване на добри дела в този живот.

Богатството в съдбата на човека е предопределено от минала карма. Само чрез непрекъснато натрупване на добродетели човек може да се освободи от ограниченията на кармата и да промени предопределената си съдба, като постигне благословии в този живот.

Връзка към източника: https://yuanming.ru/