[Отбелязване на Световния ден на Фалун Дафа] Твърдо съм убеден, че усъвършенстването е единственият начин да се преодоляват трудностите

(Minghui.org) (Бележка на редактора: Целта на усъвършенстването в Дафа е да се постигне просветление и да се осъзнае основната цел на живота в този свят. Всеки практикуващ има своя собствена мотивация да започне да практикува. Някои може да са били убедени, че тази практика съдържа истинския смисъл на живота, докато други са дошли тук, след като са видели как практикуващите получават „облагите“, които идват със съвършенството. Но ако с течение на времето някой от вас не вижда ясно проявление на получените „ползи“ или дори чувства, че неговите слава, богатство и любов сред обикновените хора са загубени, ще продължи ли той да се усъвършенствате в такива моменти? Ще се запитате ли какво ви мотивира да продължите да се усъвършенствате? Ще продължите ли да вярвате в Дафа и до каква степен? В крайна сметка това зависи от това дали човек наистина може да види себе си като усъвършенстващ се и дали наистина може да разбере „… смисъла на съществуването на един Дафа ученик“ (Есенции за усърден напредък том III, Вървете неотклонно по своя път).

Тази статия може да се различава от типичните статии, които практикуващите четат в уебсайтове, но смятам, че моята лична ситуация може би отразява това, с което могат да се сблъскат други практикуващи, затова бих искала да споделя своето разбиране.

Загуба на вяра

За първи път чух за Фалун Гонг преди повече от 20 години, когато бях в гимназията. Преследването все още не беше започнало, а и имах роднини, които практикуваха Фалун Гонг. Последвах ги от интерес, но започнах да практикувам Дафа сериозно едва няколко години по-късно, когато преследването от страна на Китайската комунистическа партия беше в разгара си.

Защо човек започва да практикува Дафа? Важно е да се определи първоначалният мотив, който е подтикнал човека да го направи. През краткия период от време, когато Китай преживява увлечението по чигонг, много от започналите да практикуват страдаха от здравословни проблеми. Разбира се, имаше и здрави, млади Дафа ученици, които просто се самоусъвършенстваха заради вярата си в ползите от Фалун Дафа.

Опитвайки се да определя истинските причини, които ме подбудиха да стана практикуващ, изключих от тях всякакви опити да се излекувам от болести. По онова време бях на малко повече от 20 години, бях напълно здрав и мисълта за смъртта ми се струваше далечна.

Но вече в периода на самоусъвършенстване се случи нещо, което ми отне спокойствието. На вътрешната страна на бедрата ми се появиха големи бели петна, които непоносимо ме сърбяха. Когато ги почесвах, бели люспички кожа падаха и от увредената кожа изтичаше гной с ужасна миризма. Освен това, чесането на такова деликатно място на публично място беше много неприлично.

Като практикуващ се опитвах да не обръщам внимание на това, въпреки че родителите ми често забелязваха, че почесвам кожата си и ми се караха. Три години отлетяха за миг, но проблемът продължаваше да съществува, независимо от това колко добро или лошо беше състоянието ми на самоусъвършенстване. Започнах да губя увереност в себе си, чудейки се: „Тази практика истинска ли е? Вярва се, че Фалун Гонг има чудодейна сила при лечението на здравословни проблеми. Много хора са били излекувани от заболяванията си. Така че защо моят проблем не изчезва?“.

Неизлечимостта на моето „заболяване“ ме накара да се усъмня във Фалун Дафа. Въпреки това твърдата ми вяра в лечебните свойства на чигонг остана. Постепенно започнах да се отнасям към Фалун Дафа като към всяка друга чигонг практика. По-късно, когато изискванията на професията ми започнаха да се увеличават, спрях да правя упражненията. Един ден, когато непрестанният сърбеж стана непоносим, отидох в най-голямата болница в столицата на нашата провинция. Лекарят ми предписа двуседмичен курс на лечение, който напълно ме излекува от болестта. След това, на практика, престанах да вярвам в Дафа и да практикувам.

Намиране на място за душевно спокойствие в смутни времена

Въпреки че за няколко години се отказах от практиката на усъвършенстване, първият ми опит ме накара да вярвам, че Дафа остава единственият изход за хората в кризисни времена. Подобно на много хора без образование и социална подкрепа, аз търсех работа в големите градове, водейки несигурен живот, изпълнен с трудности. Винаги, когато се чувствах огорчен, уморен или несправедливо третиран, често връщах мислите си към принципите на Дафа. Когато общувах с други хора, обикновено се опирах на моралните принципи на Дафа учението. Дълбоко в сърцето си твърдо вярвах, че без значение какво представлява Фалун Гонг, практиката е от полза за нравственото състояние на човека.

За да живея по-добре, работех усилено и в крайна сметка моите професионални умения бяха признати от шефовете и колегите ми. Въпреки това дългите часове работа в седнало положение през годините доведоха до тежка шийна спондилоза и синдром на замръзналото рамо. По време на най-тежките си пристъпи едва вдигах ръцете си над раменете. Нервите на гръбначния ми стълб бяха толкова притиснати, че след всеки пристъп оставах прикован към леглото в продължение на дни със световъртеж и гадене.

През този период, макар да имах идеята да възобновя Дафа практиката, ме възпираше мисълта, че тя може да укрепи тялото и да излекува леки заболявания, но ще бъде безполезна за хронични болести. Но един ден, докато работех сам в офиса, усетих непоносима болка в рамото и най-накрая се реших: „Какво от това! Може би практиката ще ми помогне да облекча състоянието си. Във всеки случай това е физическо упражнение, което ще ми помогне да разтегна мускулите и сухожилията си“. При второто упражнение („ Фалун стояща позиция“) държах Колелото на закона и стоях така около 15 минути, докато не се изпотих.

Възобнових изпълнението на упражненията, но този път с цел да подобря здравето си. Току-що бях започнал новия си бизнес и си помислих: „Ако здравето ми е лошо, как ще мога да издържа на изтощителния процес на започването на нов бизнес от нулата? Длъжен съм да практикувам!“. Статиите за споделяне, които прочетох, описваха най-вече как тежко болни практикуващи бързо са се излекували, след като прочели само няколко пасажа от Фа или са направили

упражненията. Започнах твърдо да вярвам, че с моето тяло всичко е наред. Положението на всеки е различно и времето, което е необходимо за премахване на кармата, също е различно. Въпреки продължителната практика симптомите на шийната спондилоза бяха намалели съвсем леко. Мъчителната болка ми пречеше да навляза напълно в медитативно състояние. Преди можех да вляза в дълбока медитация и да се чувствам така, сякаш седя в яйчена черупка, а краката ми не ме боляха дори ако медитирах повече от час и половина.

Започнах да търся в себе си. Бях ли достатъчно усърден в самоусъвършенстването? Започнах да мисля как да изучавам Фа по-добре. Например, човек може да преписва ученията на ръка, за да повиши концентрацията си и да се отърве от разсейващите мисли. Въпреки отделеното за това време и усилия, обаче, раменете и вратът ми започнаха да ме болят още повече. Оказа се, че този метод не е толкова ефективен, колкото се описва в някои статии за споделяне на опит. Увереността ми беше разклатена, но бързо спрях мислите си и си припомних думите на Учителя: „... да не ги губите лесно, само защото сте ги придобили лесно“ („Джуан Фалун“, Лекция шеста 2017).

Дълбоко в сърцето ми оставаше съжаление, че не съм се излекувал дори след практикуването на Фалун Гонг. Но знаех със сигурност, че всъщност тялото ми е в добро състояние, тъй като с течение на много години не бях страдал от никакви болести.

Тъй като работата ми ставаше все по-интензивна, имах все по-чести болки във врата. Поради лошото кръвоснабдяване на мозъка ми, често бях замаян и правенето на упражнения не ми носеше облекчение. За да се справя със симптомите, се обърнах към традиционния масаж и китайския масаж туи-на (разновидност на шиацу), които ми оказа известен благотворен ефект. Макар да продължих да се усъвършенствам в Дафа, степента, до която ценях практиката, започна да намалява.

Завиждах на съпрактикуващите, които преживяваха чудеса по време на усъвършенстването, като например изцеляване от болести само чрез изпълнение на упражненията или като виждат и чуват неща от други пространства. Изглеждаше, че на тези практикуващи е отредена специална съдба. Когато ставаше въпрос за утвърждаване и разясняване на Фа, понякога си мислех:

„След като този човек е бил излекуван от болестта си чрез Дафа практика, не би ли трябвало да признае своя спасител? Не е ли длъжен да разказва на другите за това чудо? Ако един глупав и несръчен човек е станал умен и способен след практиката, ако семейната и работната среда на човека са се подобрили вследствие на усъвършенстването, не е ли естествено да разкаже на другите за късмета си? Тогава защо има практикуващи, които все още не могат да пристъпят напред, за да утвърждават Фа?“.

Аз съм от тези, които не могат да излязат на улицата, за да увърждават Фа, защото „болестите“ ми не са излекувани, макар че практикувам Дафа. Въпреки това, като оставим настрана тези „болести“, трябва да призная, че тялото ми е в добра форма. Не страдам от такива заболявания, като сезонния грип. Освен това в днешно време, когато в страната се разпространяват толкова много болести, кой не би се интересувал от това да остане здрав? Веднъж бях разказал накратко на някои роднини за благотворното въздействие на Дафа и след като отработих въпроса, започнах да кроя планове да разяснявам Дафа по-систематично на моите роднини. Но в този момент ме сполетя още по-голямо нещастие.

Ценете всяка възможност да се издигнете толкова, колкото цените очите и сърцето си

Напоследък често се замислям за думите на Учителя:„Когато е трудно да се понесе, можеш да го понесеш. Когато е невъзможно да бъде направено, можеш да го направиш“ („Джуан Фалун“, Лекция девета). Преди приемах тези думи буквално, но сега, в светлината на моя опит, значението им изглежда съвсем различно.

Кое изпитание се явява най-трудно? Физическата болка по време на медитация? Проблеми в отношенията между хората? Това са видими и осезаеми предизвикателства. Има и трудности от друг вид, които не могат да се видят или докоснат, но които ви притискат като невидима планина. Не можете да видите това, въпреки че то ви притиска здраво в хватката си. Никога не съм виждал нищо с небесното си око и не съм преживявал изцеление от някое хронично заболяване чрез на практиката. В този момент въпросът за способността да се вярва в Дафа става неизбежен.

Тежко болни практикуващи, които са се възстановили бързо след изпълнението на упражненията - нямате представа колко ви е провървяло. Според мен не бива повече да се съмнявате във вярата си. Дафа ви е върнала от ръба на смъртта и вие дори сте го усетили сами!

Когато се сблъскате с ново изпитание, направете крачка напред и променете отношението си към болестната карма

Тъй като болестната ми карма остана без каквито и да било изменения, моята увереност падна и престанах да мисля, че мога да направя това, което Учителят казва:

„Когато е трудно да се понесе, можеш да го понесеш. Когато е невъзможно да бъде направено, можеш да го направиш“(„Джуан Фалун“, Лекция девета).

Онези, които твърдят, че са се излекували, след като са изпълнявали упражненията или са произнасяли фразата „Фалун Дафа е добро. Истинност, доброта, търпение са праведните принципи“, не може да не са си задали въпроса, дали това чудо е било случайност или резултат от грешна диагноза. Все още вярвах, че чигонг може да лекува болести, така че постепенно се върнах към идеята да се отнасям към Дафа, като към всяка друга чигонг практика.

Винаги съм искал Дафа да бъде най-важното нещо в живота ми. Работех усилено, за да постигна това, но се оказа, че е трудно да се постигне чрез външни усилия.

Преди една година, след като прочетох Фа на Учителя за броя на смъртните случаи от ковид в Китай, моето неразбиране на практика унищожи и малкото вяра, която все още имах. Отказах се да изучавам Фа, но продължих да изпълнявам упражненията. През това време възприех много от навиците на обикновените хора и извърших много постъпки, противоречащи на учението на Дафа.

Ако човек спре да се усъвършенства, той отново става обикновен човек и кармата, премахната от Учителя в началото на усъвършенстването, ще се върне при него.

Скоро след това ми се появи шум в ушите. Първоначално симптомите бяха леки, а след това се влошиха и се разпространиха от едното ухо към другото. Това сериозно наруши съня ми: през първите осем месеца прекарвах 90 % от всяка нощ в безсъние, а състоянието ми започна да се подобрява едва на деветия месец. В резултат на това слухът на лявото ми ухо намаля. Освен това, силно намалената болка в шийния отдел на гръбначния стълб внезапно се премести в гръдния, което предизвика спазъм в гърлото ми и затрудни дишането ми. Недостигът на въздух ме караше да се будя много пъти през нощта, което още повече влошаваше и без това лошия ми сън. Това състояние ме измъчваше толкова много, че се изкушавах да се самоубия.

Подсъзнателно, като допуснах мисълта да започна отново да практикувам, реших да се смятам за истински практикуващ и да се опитам да правя всичко възможно, за да изпълнявям изискванията на Дафа. През изминалата година два пъти научих наизуст „Джуан Фалун“. Макар че шумът в ушите все още оставаше, сънят ми стана малко по-добър.

Веднъж шеговито попитах жена си: „Ако след като усърдно практикувате упражненията в продължение на два часа и изучавате Фа по един-два часа всеки ден, болестта ви остане същата въпреки усилията ви, ще продължите ли да се усъвършенствате?“. Жена ми само се усмихна безпомощно, показвайки, че не разбира постоянните ми усилия, и даде да се разбере, че ще се откаже и ще търси други начини. Имаме близки отношения и в един момент почти я убедих да практикува Фалун Гонг.

Понякога се чудя какви „ползи“ съм получил от практикуването на Фалун Гонг. Без значение колко лошо съм се усъвършенствал, моето състояние все още е по-добро от това на обикновения човек. Моите приятели и роднини, които не практикуват Дафа, пушат, пият, играят карти и спят до късно, все още са в достатъчно добро здраве. Аз се въздържам от всички тези лоши навици, ставам рано всяка сутрин или намирам време да правя упражненията си привечер, но в крайна сметка се намирам в това състояние. Как мога да убедя хората, че Фалун Дафа носи добро, а Истинност, Доброта, Търпение са праведни принципи, и как мога да утвърдя Фа?

Независимо от всичко, отказвам да бъда песимист. Роднините ми, които все още се усъвършенстват в Дафа, не приемат никакви лекарства повече от 20 години. Освен това животът на обикновения човек е на практика безсмислен. След дълбок размисъл утвърдих желанието си да се усъвършенствам в Дафа и да се върна в своя истински дом. Все още оставам убеден, че самоусъвършенстването е праведният път и няма нищо лошо в следването на този път.

Независимо от това как се проявяваха тези или онези несгоди или колко пъти съм задавал въпроси в сърцето си, аз се връщам към един и същ извод: все още искам да бъда истински Дафа ученик!

Връзка към източника: ru.minghui.org/