Фалун Дафа преобръща човешки съдби! Част 2

Запитваме ли се понякога как изглеждат постоянството и отдадеността в нашето време на заблуди и несигурност? Запитваме ли се за механизмите, които движат всяко наше намерение? Запитваме ли се за силата на финия незабележим мотив, когато трябва да вземем определено решение?

Всъщност, нашата идея е да направим достояние на голям брой хора един невероятен, но показателен разказ за могъщата сила на Фалун Дафа. Този комплексен разказ, според нас, съчетава добре няколко перспективи и затова избрахме този начин да опишем как е тръгнало всичко през 2016 год. Впечатляващо е, че 8 години по 52 седмици, всеки вторник (416 пъти, без изключение), Иван Бързаков, и другите практикуващи от групата в Стара Загора - Златко Добрев, Здравко Димитров и Динко Митев - посещават в затвора приятелите, практикуващи Фалун Дафа.

Екипът професионалисти в Затвора

Радост Найденова

„Книгата „Джуан Фалун“ прочетох през 2015 година. Всъщност още от 2010 съм я имала на компютъра си в електронен вариант, но самото знание дойде при мен по друг път“ – споделя г-жа Радост Найденова.

Посланик на практиката се оказва човек, когото тя познава отдавна. Г-жа Найденова е психолог. Тя е от онзи род специалисти, за които професията е мисия и проява на нейната същност. Тя е работила с този човек като психолог по времето, когато той изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Млад, енергичен, предпочитащ риска и воден от собствените си правила, вследствие на което няколко пъти нарушава закона. След последното освобождаване от затвора тя не го е виждала. Среща го „случайно“, поздравяват се, заговарят се. Той й разказва, че от доста време живее в Англия, работи, издържа се сам, чувства се спокоен и удовлетворен. В главата на г-жа Найденова се връща споменът от техните работни срещи, обсъжданите теми, въпросите, които стоят пред него тогава…и огненият му импулс - светът да се движи според неговите потребностите и разбирания. По време на първия му престой през 2006 година той е включен и успешно завършва курса „Свобода зад решетките“, насочен към подобряване на физическото и психическото здраве, организиран от Фондация „Изкуството на живота“ за лишените от свобода.

„Слушах разказа на Вико и същевременно се питах: „това същият човек ли е? какво в него се е променило?“. Да, същата будна мисъл и добър изказ, същите черти, но нещо беше по-различно….Разказа ми как е продължил своето търсене след затвора, как се запознал с практикуващи и постепенно, започвайки да чете книгата и да практикува Фалун Дафа, животът му е придобил нов смисъл. Да, това беше той, но очите, движенията, гласът бяха други. Мекота, смирение, откритост и баланс. Тогава за първи път чух за принципите Истинност, Доброта и Търпение и някак пъзелът ми се нареди – той искаше да промени света, а всъщност бе направил нещо по-значимо, бе променил себе си!“ – припомня си г-жа Найденова.

„Вратата на промяната се отваря отвътре“ и ако затворът затваря една врата, то в условията на изолация на осъдения трябва да бъде дадена възможност да намери нов път към другите, към семейството си и към обществото, като честно и достойно извърви пътя към себе си.

И днес още, специалистът-психолог, г-жа Найденова, се пита дали зрънцето на промяната на този млад човек е посято в затвора (иска ѝ се да е било така) или други фактори и хора са повлияли неговата трансформация? „Отговорът никога не е еднозначен, защото всеки човек е една Вселена и притежава уникалния дар да прави изборите в своя живот“ – убедена е г-жа Найденова.

Вико бил направил своя избор. „Разказа ми своята история простичко, открито, без високопарни думи и илюзии. Попита за затвора, какви дейности се организират за осъдените и сподели, че от известно време в него се родила идеята, ако има възможност в затвора да се представи практиката Фалун Дафа. Даде ми контактите на практикуващите в Стара Загора, тъй като той самият отново се връща в Англия. Доколкото си спомням първо се свързах с Иван, той ми предостави двете книги. Изчетох ги на един дъх. Бях развълнувана - много от нещата ми се струваха познати, други не разбрах, изпитвах и силни вътрешни съпротиви към част от написаното. Но това, което наклони везните да опитам, са принципите Истинност, Доброта и Търпение, които усетих със сетивата си, когато разговарях с Вико, а после с Иван. Благодарна съм, че идеята намери подкрепа и разбиране от Ръководството на затвора, от колегите ми, и не на последно място от лишените от свобода“ – спомняйки си тези детайли, г-жа Найденова неусетно разкрива силата на своя характер и добродетели, или шиншин, както биха се изразили практикуващите Фалун Дафа.

„През изминалите осем години всички ние извървяхме дълъг път на предизвикателства, на съмнения, на въпроси без отговори, но винаги с откритост и доверие един към друг. Не беше леко, не знаехме какъв ще е крайният резултат, какво да очакваме! Всъщност за първи път в български затвор екипът ни съвместно с доброволците реализирахме такъв тип дейност!“.

„По делата им ще ги познаете!“ - казва една от световните ортодоксални религии. С много внимателно подбрана доза възхищение бихме казали, че това е хуманност извън пределите на професията! Дали бихме могли да си представим с какви аргументи г-жа Найденова успява да реализира този проект – „Фалун Дафа - практика за усъвършенстване на съзнанието и тялото в затвора“? Мотивът, да осигури още една възможност, извън стандартно и професионално разписаните правила, за спасение на осъдените мъже в затвора.

В началото имало много желаещи, записвали се, практикували известно време и не продължавали. Много пъти доброволците казвали на г-жа Найденова, че практиката сама избира кой да остане в нея и кой да отпадне. Но специалистът дълбоко вярва, че освен изборите, които правим, трябва да проявяваме сила, отговорност и постоянство, за да утвърждаваме изборите си чрез думи и действия. Изборът, да останат и да продължават да вървят по пътя на Дафа, направили двама от тях: Костадин, практикуващ от 8 години и Красимир - от 6 години.

„Питате ме каква промяна виждам в Костадин и Красимир, как им влияе Дафа в затвора? Ние хората даваме оценки за другите по външни измерители от позицията на ролята и ценностна си система. В повечето случаи гледаме на света през черно-бели филтри, лесно критикуваме, отричаме, трудно приемаме и подкрепяме различните, не рядко робуваме на стигми и очакваме светът да се движи по собствените ни очаквания и разбирания. Но има универсални закони, които стоят над религии, философски течения, научни парадигми и политика. Това са моралните устои на човечеството или както пише във „Фалун Гонг“ Джън-Шан-Жен - природата на Вселената. И ако хората, които изтърпяват наказание лишаване от свобода, могат да отворят съзнанието си и да полагат ежедневни усилия да практикуват тези добродетели чрез Дафа, то значи те могат да спазват и законите на тази държава“.

В местата за лишаване от свобода се провеждат комплекс от индивидуални и групови мероприятия с цел ресоциализация и рехабилитация на осъдените лица. По време на изтърпяване на наказанието, основните цели са да бъдат опазени здравето и живота на осъдените, да се съблюдават човешките им права, като същевременно чрез дейностите, в които са включени – труд, образование, спорт, религиозна подкрепа, клубове по интереси и други, те се упражняват да организират времето си, да носят отговорности, да придобият или доизградят умения за законосъобразен живот, а всичко това предполага личностна промяна. „А човек може да промени, да управлява само това, което познава. В този смисъл Фалун Дафа е избор и път да опознаеш себе си, като се свържеш със здравата част на личността си чрез прилагане на вселенските закони за Истинност, Доброта и Търпение“ – г-жа Найденова разкрива част от своето човешко и професионално верую .

От няколко години г-жа Радост Найденова е заместник-директор на затвора в гр. Стара Загора. Запазила е способността си да вниква дълбоко в човешката природа на осъдените хора; запазила е способността да подхожда с уважение, добронамереност и разбиране към всеки осъден човек; запазила е способността, заедно с екипа си, да предложи възможност на всеки осъден, колкото и нестандартна да изглежда възможността, да намери своя път към божествената си същност: „Да, чрез практиката човек може да подобри здравословното си състояние, да преодолее емоционалното страдание в условия на изолация, да се справи с депресията и безсънието, но истинската промяна на хората, извършили престъпление, може да се случи, само тогава, когато култивирането на моралните ценности се случва чрез мисълта, думите и действията всеки ден, във всеки аспект на живота“.

„До колкото зная, днес Вико е семеен, има дъщеря и упражнява любимата си професия в Англия. Казва за себе си, че спи спокойно, чувства се удовлетворен, щастлив и продължава да практикува Дафа. Надявам се някой ден Костадин и Красимир, сбъдвайки мечтите си в живот на свобода, да са щастливи и достойни хора. Защото само човек, който има собствено достойнство, може да носи отговорност“ – завършва своя разказ г-жа Найденова.

Г-н Николай Николов е социален работник, който ежедневно работи с лишените от свобода. Той придобива повече впечатления от Фалун Дафа, след започване на сбирките в зоната с повишена сигурност, където са настанени осъдените на доживотен затвор с право на замяна. По силата на служебните си задължения, а и от любопитство, когато проектът започва през 2016 г., присъства на първите няколко сбирки. Той описва водещия, Иван Бързаков, като човек, притежаващ харизма и като увлекателен разказвач. Г-н Николов взимал участие в сбирките, като се опитвал, наравно с другите, да прави и упражненията.

Запитан, кога и как за първи път чухте за Фалун Дафа, той сподели следното: „Почти нищо не знаех. Когато започнаха да идват доброволци, за да работят с лишените от свобода, постепенно започнах да научавам някои неща“. Но само след няколко срещи двамата с Иван Бързаков отбелязват, че самият Николай Николов до голяма степен се придържа към принципите на Дафа: Истинност, Доброта и Търпение.

Помолен да сподели професионалното си становище, дали и с какво Дафа практиката е по-различна от всички други занимания, които се организират, за да се обогатява живота на затворниците, г-н Николов казва: „Философско учение, което дава задълбочен поглед на човек навътре към него, подпомага процеса на освобождаване от зависимостите и личностно съзряване“.

„Доста лишени от свобода са посещавали сбирките през годините, но никой друг освен Костадин и Красимир не е успял да прояви подобно постоянство и последователност. Независимо дали по обективни причини, като изтичане срока на присъдата, или субективни причини, всички останали рано или късно отпадаха“ – продължава разказа си г-н Николов.

Той допълва: „Няма конкретен момент, или случка, когато доверието е надделяло над съмнението по отношение на проекта „Фалун Дафа в затвора“. Посещението на няколко сбирки ми даде необходимите най-базисни познания, за да осъзная, че Фалун Дафа може да бъде още един добър инструмент за постигане на корекционни промени и бъдеща ресоциализация на лишените от свобода.

Като убеден последовател на практиката бих посочил Костадин. Красимир все още е до някаква степен колеблив. Но и при двамата положителните промени са повече от видими. При Красимир периодичните кризи от началния период на изтърпяване на наказанието му вече са почти изчезнали“.

Г-н Николов оценява двамата осъдени, Костадин и Красимир, като хора „със стабилно присъствие в динамичната затворническа среда. Не създават конфликти, а напротив – действат като медиатори при разрешаване на конфликти“ – казва специалистът, отговаряйки на въпроса: как се отразява промяната в поведението на практикуващите Фалун Дафа в общуването с другите, изтърпяващи наказанието лишаване от свобода.

На въпроса „Дали практикуващите затворници, Костадин и Красимир, вече са преодолели психологическото бреме на осъдени с дълги присъди?“, г-н Николов заключава: „Категорично да. И двамата са в мир със себе си“.

Г-жа Златина Желева е психолог в затвора в гр. Стара Загора. Много бегло знаела за Фалун Дафа някъде от 2012-2013 г. Първото запознанство с Дафа се случило на представяне на практиката по време на общоградския фестивал, посветен на здравето, „Здравей Здраве!“. Малко повече научила в затвора, когато започнали да идват доброволци, за да работят с лишените от свобода.

„Не мога да кажа, че съм много запозната. Чела съм за историята на движението, много се бях впечатлила от масовостта, от огромния брой хора, които се събират заедно в Китай и правят едновременно упражненията. Без да съм последовател или да се занимавам активно с Фалун Дафа, споделям базисните стълбове, на които се позовава – принципите за истинност, състрадание и търпение. Смятам, че тези принципи са основополагащи в живота ни и във всеки един момент е нужно да си правим саморефлексия дали решенията и поведението ни е базирано на тях, дали те са водещи в ежедневните ни действия“ – споделя г-жа Желева.

Професионалното си становище, дали и с какво Дафа практиката е по-различна от всички други занимания, които се организират за лишените от свобода, г-жа Желева изказва по следния начин: „На първо място бих искала да посоча постоянството на доброволците – това, че те винаги са тук, готови да подкрепят лишените от свобода. Фалун Дафа учи хората на отговорност, на това да се самоорганизират, да се задълбочават и опознават вътрешните си преживявания. Може би това е най-задълбочената духовна работа, която извършват докато са в затвора. Осъзнаването на тази отговорност е начин и път да поемат и приемат вината си, да живеят и да се освободят от нея. Именно това според мен е истинското освобождаване на душата“.

Помолена да сподели как следването на принципите Истинност, Състрадание и Търпение повлиява затворниците, специалистът-психолог отбелязва: „И двамата лишени от свобода, които са приели Фалун Дафа като свой път, работят на изключително важни позиции и общуват с много и различни хора всеки ден – лишени от свобода с различен статут, служители на различни позиции. Спазването на принципите вероятно е част от причината да се справят много добре с многообразните изисквания към тях.

От друга страна размерите на наказанията и на двамата са сериозни. Перспективата да живееш толкова дълго или завинаги в затвора, би донесла отчаяние на всекиго. Според мен именно благодарение на Фалун Дафа те приемат този начин на живот и намират смисъл в битието си. А така дават и много добър пример на останалите, окуражават ги и ги подкрепят; превърнали са се в положителни лидери в общността на лишените от свобода. Дали благодарение на Дафа или не, не зная, но може да се разчита, че в ситуации на нужда, ние, като служители, също можем да разчитаме на тях – при разрешаване на някакви конфликти между осъдените, например“.

На въпроса „Бихте ли споделили в кой момент доверието Ви към затворниците е надделяло над съмнението?! Има ли конкретна проява/случка, която да е изиграла преломен момент?“ отговорът на г-жа Желева е, искрен, задълбочен и окуражаващ: „Не мога да се сетя за конкретен момент или случка, някак сякаш вървим един път заедно, в който малко по малко се променяме – моето доверие в тях нараства заедно с тяхното духовно израстване. Сега се сещам нещо за Костадин, което силно ме беше впечатлило – преди години, по друг повод, в едно писмо той беше написал нещо от рода на: „няма значение колко време още ми остава в затвора, вече съм свободен. Къде живея няма никакво значение“. Спомням си, че тогава си помечтах и аз да изпитвам тази свобода“.

Г-жа Желева оценява въздействието на практиката върху Костадин и Красимир по следния начин: „И у двамата виждам една много голяма стабилност, сякаш имат огромна опора вътре в себе си. А за Костадин, още в началото на практиката силно впечатление ми беше направило как спря цигарите – без затруднения, без мъки и усилия. Сякаш Фалун Дафа като пъзел запълни някаква празнота и вече нямаше никаква нужда да пуши. Вероятно това е и част от тази свобода, за която той разказва“.

А как бихте оценили практикуващите Дафа затворници в ежедневната среда на затвора?: „Тук ще бъда съвсем кратка и ще отговоря с две думи – устойчивост и присъствие“.

Имате ли усещане, че практикуващите затворници вече са преодолели психологическото бреме на осъдени с дълги присъди? „Костадин все повече изглежда като човек, надживял това бреме – излъчва свобода, радост от настоящето и носи отговорността за стореното с достойнство. Красимир все по-рядко изпада в едно особено негово състояние на затваряне и отдръпване, което също е част от това преодоляване на бремето“.

Как се отразява промяната в поведението на практикуващите при общуването с другите затворници? „По-търпеливи са, по-готови да ги изслушат и подкрепят. Няма конфликти между тях и другите, държат се менторски, дават добър пример, готови са да съдействат и правят нещо за другите“ – завършва своя разказ г-жа Желева.