Изтръгнато сърце

Разказ по повод 25 години преследване на Фалун Дафа; посвещава се на незнайната млада жена и другите безименни последователи на Фалун Дафа, станали жертва на престъплението насилствено отнемане на органи, провеждано от китайската комунистическа партия от 1999 г. до днес

Снимка: alphacoders.com

Сяо Лиен не помнеше баща си. Имаше само бегъл спомен как усмихнат мъж я вдига на ръце, но вече не беше сигурна дали е било истина или просто сън.

Беше израснала само с майка си. От нея знаеше, че баща ѝ е загинал при инцидент в завода, още когато е прохождала. На семейството не изплатили обезщетение, защото заводският партиен комитет отсъдил, че за аварията бил виновен работникът. Всичките му колеги се явили да свидетелстват, че причината е повреда в оборудването, но били заплашени с изключване от партията и дисциплинарно уволнение.

Живееха в миниатюрен апартамент в Шенян, в студената североизточна провинция Ляонин.

Майка ѝ взимаше допълнителни смени във фабриката, за да могат да свързват двата края.

Двете седяха сгушени през тъмните зимни вечери и четяха заедно историите за минали славни времена и величествени династии.

Винаги около Китайската нова година майка ѝ ставаше много тъжна и се опитваше да скрие сълзите си от Сяо Лиен. В навечерието на един от тези празници, когато тъгата отново мокреше любимото лице, майка ѝ каза:

– Сяо Лиен, вече си достатъчно голяма. Искам да ти кажа, че ти не си моето единствено дете.

Сяо Лиен стоеше стъписана и гледаше майка си с неразбиращ поглед.

– Как така, къде са другите ти деца? Била си омъжена за друг ли?

– Не съм била омъжена за никой друг освен за баща ти и няма никога да се омъжа повторно. Когато забременях с теб, аз всъщност бях бременна с близнаци. Но нямах никаква представа, докато лекарят не ми каза.

Погледът на Сяо Лиен стана още по-изумен.

– Ама как така? Имам близнак или близначка?

– Беше момченце – отвърна майка ѝ и гласът ѝ се разтрепери. След това продължи.

– Дълго време не можах да забременея. Почти бях изгубила надежда. Когато разбрах, че съм бременна, не отидох на лекар веднага. Първият ми преглед беше едва когато коремът ми започна да расте. Струваше ми се, че е доста рано да ми личи и затова е време да ме прегледат. Не мога да ти опиша щастието, когато разбрахме, че са близнаци. Но това щастие беше мимолетно.

Ужасеният лекар шепнешком ни напомни, че партията не разрешава повече от едно дете. И тъй като бяха близнаци, се налагаше да ги махна. Нямаше как да запазим само едното бебе. Изпаднах в истерия и през сълзи го молех да не казва на никого.

Заклевах се, че ще се преместим в най-далечните планини и ще родя децата в някоя пещера. Увещавах го да не пише, че съм бременна, но той се страхуваше до смърт, че може да отиде в затвора, ако някой разбере истината.

Лакарят настояваше да не отлагам и ден повече, защото това увеличаваше риска за живота ми, но аз не исках да живея, ако отнемеха бебетата ми. В крайна сметка успяхме да го убедим да ни даде още един ден да размислим.

Когато се прибрахме у дома, бях като развалина. Баща ти се опитваше всячески да ме успокои, но аз бях неутешима. Лежах на леглото и плачех на глас, когато усетих остра, прерязваща болка в слабините. Тя ставаше все по-силна, докато накрая стана непоносима. Изплашеният ти баща нямаше друг избор освен да извика линейка.

В болницата ми казаха, че съм изгубила едното бебе и че е било момченце. Увериха ме, че другото – ти, Сяо Лиен, си добре и няма опасност да изгубя и теб.

Седях в болничното легло и плачех от мъка и от щастие. От мъка за братчето ти и от щастие за теб, без дори още да знам, че си момиченце.

И тогава разбрах – брат ти се беше пожертвал, за да може да живееш ти. Иначе щях да изгубя и двама ви.“

– Мамо, защо не си ми казала досега! – шепнеше Сяо Лиен със задавен от сълзи глас, докато целуваше майка си.

– Исках да пораснеш, преди да разбереш, че си имала брат-близнак. И без това изгуби баща си толкова рано, не исках да си дете, което носи бремето от липсата на два изгубени живота. Толкова съм щастлива, че те имам, Сяо Лиен, ти си всичко за мен, заради теб успях да преживея цялата мъка.

Двете останаха прегърнати още дълго време, докато бършеха взаимно сълзите си, като ту плачеха, ту се смееха.

Дните се нижеха в седмици, после в месеци и години. Остана ѝ година да завърши гимназия. Искаше да стане учителка. Беше станала много красиво младо момиче, на което всички се възхищаваха.

– Хубава си като името си, Сяо Лиен (Малък лотос), може би трябва да станеш актриса, а не учителка – шегуваше се майка ѝ, докато решеше дългата ѝ, гъста черна коса пред огледалото.

– Приличам на теб, мамо, затова съм хубава – отговаряше скромно Сяо Лиен.

Една ден майка ѝ се прибра по-рано от работа.

– Какво става, мамо, да не си болна?

– Бях на лекар, Сяо Лиен – отвърна майка ѝ. – Имам лоши новини, откриха бучка в гръдта ми. Злокачествена е. Ще трябва да ме оперират колкото се може по-скоро и да започна химиотерапия.

– Как така… откога… защо не си ми казала?, изплашено попита Сяо Лиен.

– И аз не знаех – отвърна майка ѝ. – Открих я съвсем наскоро, дори не мислех, че е нещо сериозно.

– Ще дойда с теб при лекаря! – решително каза Сяо Лиен. – Искам да знам всички подробности – за стадия, за леченето, всичко.

– Ще отидем двете – съгласи се майката. – А сега искам да си легна, защото денят беше много изтощителен.

Тази нощ Сяо Лиен не можа да заспи. Тревожеше се за майка си, за всички мъки, през които беше преминала и продължаваше да преминава. Чудеше се защо едно толкова добро същество трябва да страда толкова много.

Операцията беше насрочена за след един месец. Лекарят се стараеше да звучи оптимистично, но не изглеждаше твърде убеден в това, което казва.

Майка ѝ полагаше всички усилия да не издава отчаянието си, но тягостната атмосфера в къщата беше осезаема.

Неочаквано, един ден майка ѝ се прибра много превъзбудена и още от врата се провикна.

– Сяо Лиен, няма да повярваш какво се случи. Ела бързо!

Носеше жълта книга в ръцете си, на която пишеше „Джуан Фалун“.

– Мамо, какво е тази книга, защо си толкова щастлива? – изненадано попита Сяо Лиен.

– Чувала ли си за Фалун Гонг или Фалун Дафа? – попита майка ѝ.

– Това да не са онези упражнения, дето приличат на Тай чи? – отговори Сяо Лиен. – Виждала съм ги в парковете. Всъщност доста хора ги правят, но не знам подробности.

– Сяо Лиен, днес минах покрай група хора, които тъкмо свършваха упражненията и бяха седнали в кръг да четат някаква книга – тази книга. Когато видяха, че ги гледам, ме поканиха да седна при тях и да слушам. Още от първите изречения изпитах огромен интерес. Почувствах, че това е нещо много специално. Когато приключиха с четенето, ги помолих да ми разкажат за Фалун Дафа и се оказа, че упражненията помагат за здравето. Един от тях още от бебе имал екзема, която изчезнала, след като започнал да практикува. Друга жена имала сърдечно заболяване и буквално я чакали да си замине. Днес сърцето ѝ е по-здраво от това на олимпиец. Утре ще отида и аз да науча упражненията и ще започна да чета книгата с тях.

– Какво говориш? – удиви се Сяо Лиен. – Дай да видя тази книга.

– Ето, вземи я – отвърна майка ѝ. – Ще видиш, че не е като никоя друга.

Сяо Лиен разтвори жълтите корици и изведнъж усети как струя топлина се вля в долната част на корема ѝ. След това я обзе необяснимо чувство на спокойствие и непреодолимо желание да започне да чете. Поглъщаше страниците една след друга, докато не прочете и последната. Сякаш пелена беше паднала от очите ѝ, все едно досега е била сляпа и изведнъж беше прогледнала. Беше намерила отговор на толкова много въпроси, които я измъчваха. Но най-важното – беше разбрала, че страданието всъщност не е нещо лошо. То е пречистване от грехове, които сме извършили в предишни животи и ни дава шанс за щастливо бъдеще. Но най-много я трогнаха трите принципа на Фалун Дафа – Истинност, Доброта, Търпение. Обеща си, че оттук нататък каквото и да прави, ще го преценява в съответствие с тези три принципа. Тъй като само по този начин можеше да гарантира, че е добър и достоен човек.

На другата сутрин, докато майка ѝ беше още в леглото, Сяо Лиен развълнувано възкликна:

– Мамо, искам и аз да дойда да правя упражненията и да чета. Тази книга е наистина необикновена.

Двете започнаха да ходят всеки ден в парка и да изпълняват бавните, медитативни упражнения на Фалун Дафа, под звуците на прекрасната мелодия, която ги съпровождаше. След това четяха заедно „Джуан Фалун“. Сяо Лиен усещаше как започва да гледа по-леко на нещата, да не е толкова напрегната заради болестта на майка си. Определено беше по-щастлива.

До операцията бяха останали само два дена. Майка ѝ трябваше още веднъж да отиде на скенер, за да видят точната големина на тумора, преди да го оперират.

Сяо Лиен отиде с нея и силно я прегърна, преди да влезе в кабинета. Чакането на резултатите беше мъчително и продължително. Но това, което последва беше пълен шок за Сяо Лиен.

– Сяо Лиен, Сяо Лиен! – сияеше майка ѝ, докато отваряше със замах вратата на кабинета. – Няма го, няма и следа от него.

– Кой го няма? – недоумяваше Сяо Лиен. – Лекарят ли?

– Туморът, Сяо Лиен. Туморът го няма. Изчезнал е безследно. – продължаваше възторжено майка ѝ със сълзи от щастие в очите.

– Какво говориш? – настояваше Сяо Лиен. – Ще говоря с лекаря.

В този момент самият той се появи и покани и двете в кабинета си.

– Искам да Ви кажа, че майка Ви е медицинско чудо – каза той, докато гледаше снимките. – Аз ги гледах, колегите ги гледаха, завеждащият отделението ги гледа. Туморът е напълно изчезнал. Просто няма какво да оперираме. Ипращаме майка Ви у дома в перфектно здраве.

– Как така е изчезнал от самосебе си?

– Не знам – отвърна лекарят. – Тя ми сподели, че е започнала да прави упражненията на Фалун Дафа. Чувал съм от колеги и от други, че хора, които практикуват, оздравяват по необясним начин. А ако не са болни, поддържат добро здраве. Продължавайте да правите, каквото правите, защото явно е чудотворно – усмихна се той.

Сяо Лиен не можеше да си намери място от щастие. Изцелението беше дошло по толкова неочакван и прекрасен начин.

Нямаха търпение да споделят за чудото с групата на Фалун Дафа, както и с приятели и роднини. Сърцата и на двете бяха пълни с уважение към този удивителен духовен метод и най-вече към неговия създател.

Така изминаха още няколко години. Хората в парка ставаха все повече. Гледката на редиците мъже, жени и деца, изпълняващи в синхрон плавните движения, беше вдъхновяваща. Официалните статистики съобщаваха, че практикуващите Фалун Дафа в Китай са почти сто милиона.

Сяо Лиен беше напът да се дипломира като учителка. Майка ѝ се беше превърнала в щастлива, пълна с енергия жена, която вече не изпитваше и капчица умора от дългите смени във фабриката. Дори белите ѝ коси и бръчките ѝ изчезнаха.

Но една лятна вечер всичко се промени. Сяо Лиен и майка ѝ вечеряха и гледаха новините по телевизията, когато водещата съобщи, че практиката Фалун Дафа е обявена за незаконен зъл култ, а нейният създател – за престъпник. Двете жени се спогледаха шокирани и объркани. Как беше възможно медитация да бъде зъл култ?

Беше 20 юли 1999 г.

Сяо Лиен се въртеше тревожно в леглото, докато мислите препускаха в съзнанието ѝ. Какво щеше да стане оттук нататък?

На другата сутрин, с натежала от безсъние и колебание глава, тя с разтреперен глас попита майка си:

– Мамо, може партията да има право! Може би трябва да спрем да практикуваме. Поне временно, докато нещата се изяснят!

– Сяо Лиен, дъще! Какво говориш! – почти извика майка ѝ. – Не помниш ли, че бях пътник, преди да срещна Фалун Дафа? Забрави ли колко много ни помогна книгата на Учителя Ли? Как може да говорят такива клевети, когато практиката е променила към по-добро живота на 100 милиона китайци? Сигурно има някаква грешка.

– Права си, мамо! – разкаяно отвърна Сяо Лиен. – В момент на слабост се поддадох на страха. Това няма да се повтори. Нека отидем в парка, както всяка сутрин и направим упражненията.

Тази сутрин в парка имаше само няколко души. Те шепнешком говореха за новините от предишната вечер и казваха, че е просто политически ход на партията. После всички заедно решиха да медитират.

Никой от тях не предполагаше, че ги очакваше жестоко преследване, което щеше да продължи най-малко четвърт век.

После дойдоха полицаи и ги изгониха от парка.

От този ден нататък животът на Сяо Лиен и майка ѝ се промени коренно. Вече не можеха да общуват със своите съмишленици, защото полицаите имаха списък на симпатизантите на Фалун Дафа в града и ги следяха внимателно. От тях имаше арестувани, а се говореше, че някои са изчезнали безследно.

Телевизията бълваше клеветническа пропаганда и убеждаваше хората, че Фалун Дафа е зло и че практикуващите правят налудначави неща като самозапалване и убиване на семействата си.

Сяо Лиен не можеше да разбере защо толкова много добри хора изведнъж бяха обвинени в такива чудовищни, лъжливи престъпления. Защо следването на Истинност, Доброта и Търпение ядосваше толкова много партията? Та тя познаваше цели семейства партийни членове, които изпълняваха упражненията редом с нея в парка! Защо партията искаше хората да се откажат от нещо, което им беше донесло единствено здраве и благодат?

– Сяо Лиен, не мога да се отрека от Фалун Дафа Дафа – повтаряше майка ѝ. – Практиката излекува моето болно тяло, излекува моето скърбящо сърце, даде ми нов живот. Искам да изляза и да разкажа на хората за Фалун Дафа и за лъжите на партията.

– Знам мамо, аз също искам да го направя. Ако повече хора разберат истината, ако слушат нас вместо клеветите, може би правителството ще отмени решението си.

Така изминаха три години. Сяо Лиен и майка ѝ тайно отпечатваха листовки с кратка история как Фалун Дафа е подобрила живота им и защо заповедта на правителството е погрешна. През нощта ги оставяха в пощенските кутии и пъхаха под вратите на апартаментите. Вечер правеха упражненията и четяха „Джуан Фалун“.

Докато една зловеща, тъмна утрин през 2002 г. полицията заблъска по вратата им.

– Отворете, полиция! Ще разбием вратата! – крещяха полицаите.

Сънени и изплашени, двете жени боязливо отвориха вратата.

Трима полицаи грубо ги изблъскаха навътре и започнаха да тършуват.

– Имаме сигнал, че тук се печатат листовки за Фалун Дафа и че вие практикувате – викаха те и продължаваха да вадят и вадят вещи от шкафовете. Преди Сяо Лиен да успее да реагира, от гардероба се изсипаха всички листовки, а след тях и книгите.

– Тръгвайте с нас! – извика разярен единият полицай и рязко изви ръцете на Сяо Лиен зад гърба ѝ. Тя извика от болка, при което майка ѝ изпищя.

– Оставете дъщеря ми, тя не е направила нищо, листовките са мои. Аз ги печатам! – и се опита да освободи Сяо Лиен от хватката на полицая.

– Махни се оттук! – грубиянски реагира полицаят и с всичка сила блъсна възрастната жена. Тя политна назад и се стовари върху стъклената маса. Сяо Лиен гледаше с ужас като на забавен кадър как главата на майка ѝ се удря в ръба и как стъкло и кръв хвърчат във всички посоки.

– Мамо! Мамо! – извика тя, но полицаят я държеше здраво и не можеше да направи дори и крачка. – Майка ми! – крещеше Сяо Лиен. – Трябва да ѝ помогнете, вдигнете я! Пуснете ме!

Другият полицай се наведе над кървящата глава на жената и се вгледа в безжизнените ѝ, немигащи очи. После направи жест към своя колега и двамата набързо вдигнаха безжизненото тяло и го понесоха навън.

– Не! – изкрещя Сяо Лиен, докато полицаят, който я държеше закопчаваше белезниците около ръцете ѝ. – Освободете ръцете ми, искам да я прегърна. Искам да видя дали е жива! – молеше тя през сълзи, но полицаят вече я влачеше към входната врата. – Пуснете ме поне да се облека, навън е студено, по нощница съм.

Молбите ѝ заглъхнаха в зимната нощ.

Бетонният под в участъка беше ледено студен. По него имаше тъмни петна, които приличаха на засъхнала кръв.

Сяо Лиен трепереше от студ. Краката ѝ бяха премръзнали, а устните ѝ посинели. Белезниците болезнено стягаха ръцете ѝ.

Тя бавно се повлече към единия ъгъл и се сви, скована от страх и мъка по майка си.

След малко в стаята влезе жена на средна възраст във военна униформа, която носеше някакви документи в ръцете си.

– Знам името ти, знам къде живееш, знам къде преподаваш и знам, че практикуваш Фалун Дафа. Тук съм, за да ти кажа, че ако се подпишеш този формуляр – че повече никога няма да практикуваш, че ще предадеш доброволно всичките си книги и материали на Фалун Дафа, и издадеш имената на другите, които практикуват и разнасят листовки заедно с теб, ще те пуснем да си ходиш и ще продължиш живота си. Какво ще ми отговориш?

Сяо Лиен погледна жената в очите. В тях имаше умора и болка, но нямаше състрадание. Системата я беше пречупила и тя отдавна беше станала безчувствен съучастник на жестоко преследване на невинни хора.

– Защо правите това? – промълви Сяо Лиен. – Ние сме добри хора. Не пречим на никого. Не правим никому нищо лошо. Защо ни преследвате? Защо убихте майка ми? – попита тя и избухна в неудържим плач.

– Защото Фалун Дафа е зъл култ и ние ти помагаме да се отървеш от него! – отговори жената с равен тон. После се огледа и почти недоловимо прошепна. – Знам, че сте добри хора, аз самата оздравях благодарение на практиката, но не мога да рискувам живота, семейството и работата си. Бъди умна, подпиши, а после прави упражненията тихо-мълком вкъщи, без никой да разбере. Можеш да продължиш кариерата си и да имаш светло бъдеще в страната си. Какво мислиш, че ще постигнеш? След няколко месеца и помен няма да има от вас. Партията е по-силна от всичко.

Сяо Лиен погледна към жената и я изпълни безкрайно съжаление. Заради това, че беше продала душата си на злото, а сега искаше да убеди и нея да стане част от това зло.

– Не мога да се откажа от Фалун Дафа, която спаси майка ми от сигурна смърт. Видях с очите си как практиката излекува тялото ѝ и я направи с десетилетия по-млада, преди вие брутално да я убиете! Не мога да се откажа от Фалун Дафа, която ми позволи да разбера смисъла на живота, на моето съществуване. И която ме научи как да стана по-добър човек. Как мога да предам другите – хора със семейства, добри и честни хора, които се чувстват по същия начин като мен? За да опустошите живота им и да оставите само кръв и трупове след себе си ли? Аз практикувам Истинност, Доброта и Търпение. Ще бъда ли истинна, ако излъжа и подпиша тази декларация? Ще има ли доброта в мен, ако изложа невинни хора на опасност?

Лицето на жената прие сериозно изражение и тя каза с леден тон:

– Ако не подпишеш този документ, бъди сигурна, че полицаите ще те принудят. Красиви млади момичета като теб не оцеляват дълго. Имаш ли представа какво те чака, ако те изпратят в лагера „Масандзя“? Там с последователите на Фалун Дафа се занимават садисти, а не хора!

Изведнъж Сяо Лиен усети как страхът напуска всяка клетка на тялото ѝ и на негово място идва твърда непоколебимост.

– Няма да се откажа от Фалун Дафа! – отсече тя. – И никога няма да подпиша такава срамна декларация.

– Добре тогава – отвърна жената. – Нека бъде както искаш.

Тя излезе и гневно затръшна вратата след себе си.

Минути по-късно в килията влязоха трима полицаи с електрошокови палки в ръце.

– Я да видим какво имаме тук! – злобно изсъска единият, докато я пронизваше с похотливия си поглед. Разбрахме, че не искаш да ни сътрудничиш, нали красавице?

Сяо Лиен не отговори нищо. Наведе глава и затвори очи.

Полицаят повдигна брадичката ѝ и я удари с всичка сила през лицето. Кръвта замъгли погледа ѝ, след което електричеството прониза цялото ѝ тяло. Усещаше как изгаря кожата ѝ и тъканите под нея. Болката беше агонизираща и тъмнината я погълна.

Когато отвори подутите си очи, видя, че се намира в килия с три други жени. Усещаше как плискат вода в лицето ѝ и ѝ говорят нещо, но сякаш бяха много далеч и не можеше да ги чуе. После отново потъна в тъмнина.

Когато се свести, през процепа на бетонната стена се процеждаше дневна светлина. Отново беше в килията, в която я бяха довели предишния ден. Ръцете ѝ не бяха в белезници, но не можеше да ги движи заради безбройните рани от изгаряния по тях и по краката. Още беше с нощницата, прогорена, разкъсана и изцапана с кръв. Вече не усещаше студ. Не усещаше нищо.

Вратата се отвори и в килията влязоха същите трима полицаи. Зловещите им лица я гледаха и тя чу звука на електрическото напрежение. Беше сигурна, че този път няма да издържи на болката, когато изведнъж пред очите ѝ застана млад, облян в светлина мъж, който много приличаше на нея.

– Сяо Лиен! – каза той. – Ти си по-силна, отколкото си мислиш. Ти си по-силна от тях, те никога няма да сломят волята ти. Доброто винаги ще надделее над злото.

После образът се стопи и тя отново видя изцапания с петна от кръв под на килията. Нямаше представа колко дни бяха минали и какво бяха правили с нея. Не помнеше нищо, освен хора, които забиват игли във вените ѝ и я сканират с рентген. Раните по ръцете ѝ бяха станали черни. Беше много жадна, но нямаше глас да извика, а и не вярваше, че някой ще ѝ донесе вода.

Изведнъж се чу суматоха и вратата се отвори с трясък. Влезе някакъв военен, придружен от няколко полицаи.

– Това ли е момичето, от което са кръвните проби? – припряно извика той.

– Да, тя е! – отговори единият от полицаите.

– Бързо я качвайте в колата и я карайте към военната болница! – нареди офицерът и излезе.

Сяо Лиен усети как я вдигат и слагат на носилка, след това вкарват в линейка. Опитваше се да посочи към устата си, че е жадна, но нямаше сила да повдигне ръка.

Затвори изтощено очи и когато ги отвори, лежеше на операционна маса, а до нея на съседната маса имаше друг човек. В ръката му бяха забодени системи и беше свързан с много тръби и машини.

Нямаше представа защо е тук, знаеше само, че е много жадна. Усети, че не може да мърда: ръцете и краката ѝ бяха здраво вързани. После видя, че в операционната има мъж с униформа на охранител, който седеше на един стол и я гледаше с ужас в очите.

В този момент в стаята влезе млад лекар придружен от цял операционен екип. Всички носеха маски и гумени ръкавици, и изглеждаха готови за операция.

Той се приближи към нея и повдигна клепачите ѝ.

– Пригответе я! – нареди хирургът. Ще започнем със сърцето! Скалпел!

Сяо Лиен усети как във вените ѝ протича ужас вместо кръв.

– Как, няма ли да ѝ сложите упойка! – извика истерично охранителят.

– Млъкнете и си гледайте работата, за да не пострадате! – отвърна сурово хирургът и посегна към скалпела.

Лицето на охранителя беше позеленяло сякаш щеше да припадне всеки момент.

Сяо Лиен видя как друг лекар от екипа разрязва остатъка от нощницата върху гърдите ѝ и я маже със студена течност, която миришеше на йод. Вече напълно осъзна какво точно се случва. Хирургът беше напът да направи разрез в живата ѝ, дишаща плът и да изтръгне туптящото ѝ сърце, за да го присади на човека на съседната маса.

Тя събра всяка капчица сетна сила, останала в изнемощялото ѝ тяло и извика: „Фалун Дафа хао! (Фалун Дафа е добро – кит.)“. „Може да убиете мен, но не може да убиете всички ни!“

Скалпелът прониза кожата ѝ и гласът ѝ се превърна в сподавен стон. Това беше последното, което усети…

Вече нямаше тяло. Безтегловно се носеше към огромен водовъртеж от светлина.

Пространството се изпълваше с неземно красива музика. Имаше чувството, че тя самата е светлина и музика. Прелестни небесни феи се рееха в ефира и ръсеха омайващо ароматни ярки цветя, които се превръщаха в блестящи цветни слънца.

После от светлината се появи феерична каляска, вратите ѝ се отвориха и Сяо Лиен безплътно се плъзна в нея. Там с грейнали усмивки сияеха щастливите лица на майка ѝ, баща ѝ и брат ѝ. Сяо Лиен се беше завърнала в своя истински дом.

---

Историята на Сяо Лиен е вдъхновена от истински събития, които се случват през 2002 г. във военна болница в Шенян, провинция Ляонин в Китай. Името Сяо Лиен и героите са измислени за по-драматичен ефект.

Пряк свидетел на страховитата хирургическа операция е въоръжен охранител на име Уан от службите за сигурност. Той работи във военната болница и твърди, че през същата година е станал свидетел на убийството на млада последователка на Фалун Дафа, докато насилствено изваждат органи от тялото ѝ. След случката, Уан страда от безсъние и депресия.

През 2009 г., заради угризения на съвестта, охранителят се свързва със Световната организация за разследване преследването на Фалун Гонг (WOIPFG). Той свидетелства, че е видял как двама военни лекари изваждат без упойка сърцето, черния дроб, роговицата и мозъка (източват мозъчното вещество) от тялото на жива жена, последовател на Фалун Дафа, чието име не знае.

За достоверността на описаното преследване допринесе и китайски последовател на Фалун Дафа от Шенян. Той е бивш затворник на съвестта, а днес живее в САЩ. От съображения за сигурност желае да запази анонимност.

Още за насилственото отнемане на органи от живи последователи на Фалун Дафа в Китай научете от документалния филм „Убити за органи“ (2017).

Връзка към източника: https://www.novetika.com