Велик лекар, живял повече от триста години и творил чудеса

В древни времена много практикуващи са се усъвършенствали така, че с напредването на възрастта външният им вид оставал непроменен, съхранявайки младостта си, което поразявало хората. Бихме искали да ви запознаем с един даоист, който е живял на този свят повече от 300 години, но неговото лице изглеждало като на тридесетгодишен.

Снимка: freepik.com.

Дун Фън, известен с почетното име Дзюн И, бил родом в окръг Хоугуан (сега Фуджоу). В периода на управлението на „предишния господар“ на царство У (Сун Цюан, живял през епохата на Трите царства) някакъв млад човек служил като чиновник в окръг Хоугуан. По време на службата си той срещнал четиридесетгодишния Дун Фън, без да знае, че той е даоист.

По-късно този окръжен служител бил преместен на друга работа и напуснал тези места. Петдесет години по-късно той получил ново назначение и изпълнявайки своя служебен дълг отново се озовал в окръг Хоугуан. Там срещнал предишните си колеги, които били видимо състарени, а по това време Дун Фън изобщо не се бил променил и изглеждал по същия начин, както преди петдесет години. Той бил силно поразен и попитал Фън: „Ти съвсем не си се променил от времето, когато те срещнах преди петдесет години! Как е възможно това, след като и аз самият през това време значително посивях?“. Дун Фън отговорил: „Това е просто случайност“.

Губернаторът на провинция Дзяоджоу, Ду Се, внезапно се разболял и скоропостижно починал. По това време Дун Фън бил в Дзяоджоу и когато узнал за неговата смърт, се отправил към него. След като влязъл в къщата, Дун Фън сложил три хапчета в устата на починалия, налял малко вода в устата му и след това помолил да поддържат главата на покойника и да я поклащат леко, за да се разтворят хапчетата. След известно време ръцете и краката на Ду Се започнали да се раздвижват, а лицето му придобило нормален цвят. След около половин ден той вече можел да седи, а след четири дни - да говори.

Спомняйки си момента на своята смърт, той казал:
„Когато умрях, всичко беше като в сън. Видях как дузина мъже в черни дрехи ме хванаха и ме хвърлиха в една кола. След като преминахме през голяма червена порта, ме вкараха в затвора. Целият затвор представляваше малки килии, във всяка от които можеше да се побере само един човек.
След като ме натикаха в килията, запечатаха вратата с кал. Вътре беше пълен мрак и светлина не се виждаше. В това време изведнъж чух зад вратата някой да казва, че Тай Джънрън (Небесният дракон) е изпратил човек за мен. Чувах как някой премахва мръсотията, която запечатваше вратата.

Мина доста време, преди да ме изведат навън. В това време видях карета с червено покривало. В нея седяха трима мъже. Единият от тях държеше в ръката си талисман и ме подкани с ръка да се кача в каретата. Когато каретата ме закара до вратата на моя дом, започнах да идвам на себе си и скоро напълно се събудих“.

Спасеният губернатор се изправил и се поклонил на Дун Фън: „Благодарение на вашата велика милост бях спасен от смърт! Дори не зная как да ви се отблагодаря за моето възкресение!“.

Той построил за него дом в двора си, за да може Дун Фън да живее и да практикува там. Дун Фън не ядял друга храна освен сушено месо и фурми и пиел малко вино. Ду Се поднасял месо, фурми и вино три пъти на ден. Дун Фън всеки път пристигал да яде като птица и след това отлитал, така че никой не забелязвал присъствието му. След една година Дун Фън се сбогувал с Ду Се.

Тъй като не желаел Дун Фън да си тръгне, той се опитал да го задържи, плачел, но не могъл да го задържи. Тогава той попитал къде иска да отиде, дали не му е нужна голяма лодка. Дун Фън отговорил, че не му е нужна лодка, да подготви ковчег и това е достатъчно. Ду Се изпълнил молбата му и приготвил ковчега.

На следващия ден, до обяд Дун Фън се споминал и Ду Се, след като подготвил тялото му организирал погребението. След седем дни Ду Се получил послание от Жунчан (район Чунцин), за това, че Дун Фън му благодари и се надявал, че Ду Се ще се погрижи за себе си. Едва тогава Ду Се разбрал, че Дун Фън не е мъртъв и отишъл на гроба, за да провери ковчега, но видял вътре само парче коприна. От едната страна на коприната била изобразена човешка фигура, а от другата - даоистки талисман, нарисуван с червен вермилион*.

По-късно Дун Фън се върнал и се заселил в подножието на планината Южан Лу. Един ден един човек се разболял от треска и животът му висял на косъм. Докарали го на талига при Дун Фън и го умолявали да го спаси. Дун Фън помолил пациента да седне, покрил го с пет слоя плат и му казал да не мърда. По-късно болният разказал, че отначало усетил нещо да ближе тялото му и това му причинило непоносима болка. Езикът му изглеждал широк повече от един фут (30 см.), а дъхът му наподобявал кравешки. „Не знам какъв вид животно беше това. Облизва ме дълго време, преди да си тръгне“, уточнил болният. След като свалил чаршафите, Дун Фън го изкъпал и така измит, го пуснал да се прибере у дома.

Преди да си тръгне, Дун Фън каза на пациента: „Вие скоро ще се оправите, но внимавайте да не ви отвее вятърът“. След десет дни цялото тяло на пациента почервеняло и всичката кожа по тялото му се отлепила, причинявайки му непоносима болка. След като се изкъпал, той почувствал облекчение. След двадесет дни у пациента се появила нова кожа по тялото му, тя била много гладка, чиста и бяла, като замръзнала мас.

Спасени хора засаждат кайсиеви дръвчета, които с времето разраснали и образували гора

Дун Фън живеел в планината и не обработвал земя, лекувал хората всеки ден, но не взимал и стотинка за това. Имал само едно изискване: пациентите, които лекувал от тежка болест, трябвало да засадят пет кайсиеви дръвчета, а тези, които били леко болни, трябвало да засадят едно. В продължение на много години той излекувал хиляди болни, а броят на засадените кайсиеви дръвчета надхвърлил сто хиляди и се превърнали в гъста гора.

Дун Фън позволил стотици горски птици и животни да живеят там и сам поел грижата за кайсиевата гора. Под дърветата не растяли плевели, сякаш някой нарочно ги окопавал. По-късно кайсиевите дървета започнали да дават плодове. Когато кайсиите узрявали, той приготвял склад в кайсиевата гора и казвал на хората: „Ако искате кайсии, донесете съд със зърно и го изсипете в склада, а след това си наберете кайсии и си идете. И не е нужно да ме уведомявате“.

Понякога хората носели малко зърно, но си набирали повече кайсии. В този момент тигрите, живеещи в планините, се нахвърляли върху тях и ги преследвали с рев. Уплашени, тези алчни хора бягали, без да забележат многото кайсии, които падали от съдовете им на земята. Когато се връщали вкъщи, те имали толкова кайсии, колкото било оставеното от тях зърно.

Що се отнася до един човек, който откраднал кайсии, то тигърът го настигнал в дома му и го нахапал до смърт. Хората от семейството на починалия разбрали, че той навярно е откраднал кайсиите, затова ги върнали цели и непокътнати на Дун Фън и му се поклонили като просели извинение. Дун Фън в отговор, възкресил този човек от мъртвите. Всяка година той използвал цялото зърно, получено от продажбата на кайсиите, за да помага на бедните и на онези, които не можели да си платят пътя.
Веднъж Дун Фън се издигнал в облаците, достигайки просветление и станал безсмъртен. Той живял на земята повече от триста години, преди да се възнесе на Небето. В същото време, когато напуснал този свят, той все още изглеждал като човек на тридесет години.

Достигналият безсмъртие Дун Фън е известен като „Третият божествен лекар на Дзиан'ан“, заедно с Джан Джундзин от Нанян и Хуа Туо от окръг Цяо по време на епохата на Трите царства. Постъпката на Дун Фън, който лекувал болните безвъзмездно, предизвиквала възхищение у следващите поколения, което се предава и до днес. Затова следващите поколения сравнявали достойнствата на преуспяващия лекар с „пролетната топлина на кайсиевата горичка“ и говорят за него като за „знаменитост на кайсиевата гора“.

Така кайсиевата гора се превърнала в символ на признание и почит в сферата на медицината в древен Китай. Според сведенията, кайсиеви горички все още растат на местата, където е била първоначалната медицинска практика на Дун в Дзюдзян, Дзянси.

Както знаменитата алюзия*„Пролетната топлина на кайсиевата горичка“, алюзията на Су Дан „Пролетният аромат на портокаловия кладенец“ за подпомагане на всички живи същества са две класически алюзии на древната китайска медицина. Те също са и моралните принципи за лечение на болести и спасяване на живот, в които вярва традиционната китайска медицина.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

вермилион* - живачен сулфид, използван като багрилно вещество, киновар, цинобър

алюзия* - стилистически похват с предназначение да породи впечатление или идея, но не чрез пряко изразяване (препратка)

Връзка към източника: yuanming.ru/