Произход на израза „лудият монах помита Чин“

Minghui.org
В западния парк на град Суджоу в храма Дзеджуан, в Залата на петстотинте Архата, се намира статуята на лудия монах.

Този монах имал десет недостатъци: крива уста, гърбица, кривогледство, стърчащи уши, едра шарка на главата, куц крак, ръце като куки, изкривен гръбнак, деформиран гръден кош и крив нос. Въпреки че дори външният му вид бил неугледен, той бил много необичаен монах.

Казват, че преди да се замонаши, този човек бил беден учен-книжовник, който обичал да обсъжда различни злоупотреби с власт в императорския двор и да се изказва критично за държавните дела в Поднебесната империя. Този критичен и подигравателен поглед към събитията се отразявал и в съчиненията му за държавните изпити. В резултат на това, въпреки че съчиненията му били изключителни и написани в стихотворна форма, достигайки до 30 години,той не получил даже и титлата шуцай (най-ниската степен на учен). След като изгубил надежда да намери справедливост в света и презирайки световната суета, той постъпил в монашество и станал прост монах, който палел огъня и приготвял храната. По цял ден бърборел всякакви глупости, поради което започнали да го наричат лудия монах.

Един ден Уджу, предводителят на джурджъните, нахлул в Поднебесната империя с многочислена армия, с цел да покори Централните равнини (Китай) и да свали управляващата династия. По повеля на императора умелият и верен пълководец Юе Фей пристъпил напред с армията си. Той почти напълно разгромил армията на Уджу, но в императорския двор се появил предателят Чин Хуей, който заедно със съпругата си Уан тайно преминали на страната на врага. Чин Хуей заемал висок пост и като подправил императорски указ, отзовал Юе Фей от бойното поле, казвайки му да се прибере в столицата. Юе Фей разбрал, че това е дело на предатели, но лоялността му към императора била толкова силна, че не посмял да не се подчини на заповедта. В резултат на това го оклеветили и екзекутирали.

След тези събития, една ранна сутрин в навечерието на Нова година, Чин Хуей и съпругата му Уан дошли в храма, за да запалят благовония. Пред главната порта на храма те видели монах в раздърпани дрехи, който изкоренявал хвойново дърво (йероглифът „хуей“ в името на Чин Хуей означавало „хвойна“). Това дърво обаче изглеждало много буйно и зелено. Чиновникът се приближил до монаха и го попитал: „В навечерието на Нова година човек трябва да се моли за щастие, защо отсичате такова хубаво дърво?“. Това бил онзи луд монах. Виждайки Чин Хуей, той нехайно отговорил: „Това дърво има вредни насекоми, които го изяждат, ако не се отсече, може да пострадат и съседните дървета“. Чин Хуей не се отказал: „Но вие можехте просто да го отсечете и готово, защо полагате толкова усилия, за да го изкорените?“. На което монахът отвърнал: „Ето те пак, такъв велик чиновник си, но не познаваш простите истини. В края на краищата в древността са казвали, че ако искаш да убиеш змия, трябва да я удариш на най-чувствителното място, ако искаш да се отървеш от дърво, трябва да го изкорениш от корен. Отдавна съм забелязал, че това дърво е много лошо дърво. Погледнете го, има листа като кипарис, но стволът му не е като на бор, нито пък като на дърво“. Чин Хуей почувствал раздразнение, помисляйки, че монахът намеква за него самия, но не го показал външно и влязъл в храма.

В храма Чин Хуей запалил благовония, коленичил пред статуята на Буда и започнал да се моли. Когато приключил с молитвата, двамата със съпругата му решили да разгледат храма. Когато наближили кухнята, усетили ароматна миризма. Надниквайки вътре, видели същия монах да яде с голям апетит печено кучешко бутче, отпивайки вино. Монахът шумно сръбнал и отсъдил: „Какво вкусно месо има това жълто куче“. Виждайки това, съпругата на Чин Хуей дръпнала мъжа си за ръкава и казала: „Погледни, този монах върши грях, той яде месо“. Чин Хуей чул какво казва монахът и веднага си помислил, че това е намек за жена му, но тъй като нямало преки доказателства, не могъл да обвини монаха. Докато обмислял как да постъпи, съпругата му укорително казала на монаха: „Това е чистото място на будизма, монасите даже не могат да убиват живи същества, а ти тук ядеш месо.“ Лудият монах, без да я погледне, отвърнал: „Това куче беше злобно, имаше зло сърце, то до смърт нахапа много добри хора“. Жената се разсърдила и помолила мъжа си да излязат навън колкото се може по-скоро.

Чин Хуей и съпругата му излезли от храма и поискали да преминат по живописния мост, когато изведнъж видели на стената лист хартия, на който с крив почерк били написани такива стихове:

И вързан тигърът е опасен,
докато кръв тече във вените му.
Но на източния прозорец
бил намерен хитроумен ход.
И така се случи както го изрече
Коварният женски език.
Но знай, съдбата ще ви настигне.
И черният дроб се превръща в лед.

Прочитайки тези строфи, Чин Хуей замръзнал от изумление. Съпругата му също прочела стихотворението и веднага разбрала, че става дума за заговора им срещу Юе Фей. Известно време съпрузите стояли и се гледали един друг, без да знаят как да постъпят. Тогава Чин Хуей се развикал: „Това вече е прекалено. Къде отива това!“.

В този момент изведнъж към тях се приближил игуменът на храма. Чин Хуей го попитал: „Кой е написал тези стихове? Бързо го намерете!“ Игуменът побързал да изпълни заповедта на високопоставения посетител и скоро се върнал, водейки за ръка монаха. В ръцете на монаха имало бамбукова метла. Съпрузите се вгледали в него - това бил все същият луд монах. Приемайки строг вид, Чин Хуей посочил към него и казал: „А аз се чудех кой е написал това. Оказа се, че си го направил ти, мръсен парцалив монах!“. Монахът го погледнал хладна насмешка и го парирал: „Чудех се кой така се е развикал. Оказва се, че е фурнаджийската лопата, който сътрудничи на враговете“. Чин Хуей гневно изревал: „Явно си преял много с кучешко и умът ти напълно се е размътил. Защо не стоиш на колене пред мен?“. С тресящи се ръце монахът посочил коленете си и казал: „Измръзнали са и ме болят, не мога да стоя на тях“. Чин Хуей започнал да разбира, че монахът не е толкова прост, колкото изглежда, и като посочил дрехите му, казал: „Погледни в какви парцали стоиш пред мен. Нима монасите нямат някакви правила за благоприличие?“. Монахът отново се усмихнал и отбелязал: „Вие сте човек образован и знатен, но не знаете простата истина: не съдете за човека по неговата външност. Аз изглеждам непривлекателен, но в сърцето ми има светлина и благородство, а не като някои, които се обличат богато и изглеждат помпозно, а сърцето им е изпълнено с коварство и злоба и вършат само порочни дела“.

Чин Хуей се раздразнил още повече и закрещял: „Погледни своята метла, тя е като нова. Навярно си ленив монах и не метеш подовете както трябва?“. Монахът не се забавил дълго с отговора: „Казваш, че съм ленив? Но моята метла не е предназначена за метене на подове, а за прочистване на Поднебесната империя от всички предатели!“. Казвайки това, той започнал яростно да отмъщава на Чин Хуей и съпругата му. С викове за помощ те едва успели да отскочат настрани. Чин Хуей сграбчил колана на монаха, но в един миг коланът се отвързал и се озовал в ръката му, превръщайки се в голяма змия. Разтваряйки своята паст и изплезвайки кървавочервения си раздвоен език, змията се хвърлила към лицето му. Двамата съпрузи изгубили разсъдъка си от страх, а когато се опомнили, от лудия монах вече нямало и следа.

Така се появил изразът „лудият монах помита Чин“. Хората били изпълнени с голямо уважение към този монах и причислили неговия лик към светиите. Издигнали му статуя в храма в Западния парк, за да може всички, които пожелаят, винаги да идват и да му се покланят.

Връзка към източника: https://ru.minghui.org/