Десета юбилейна Фа конференция за споделяне на опит - 2024

Десета юбилейна Фа конференция за споделяне на опит се проведе в луксозния хотел „Рамада Пловдив Тримонциум“ в центъра на Пловдив, на 27 октомври 2024 г. Залата беше празнично украсена и точно в 8:30 ч. Фа Конференцията започна своята работа.

Петдесет и един (51) практикуващи участваха в конференцията. Участниците често бяха развълнувани до сълзи или развълнувани от простите и искрени истории за самоусъвършенстване. Чрез учене и практикуване заедно, те събудиха своята решителност и воля да продължат да практикуват усърдно, както преди, да могат да използват състрадание и мъдрост, за да спасят повече съзнателни същества и да изпълнят очакванията на Учителя и съзнателните същества.

Шестнадесет (16) практикуващи споделиха на конференцията как разясняват истината в Дафа проектите и в живота; как гледат навътре, за да подобрят своя шиншин, когато се сблъскват с конфликти с обикновени хора или колеги практикуващи. Те говориха за своя опит в самоусъвършенстването; в помагането на Учителя във Фа-коригирането, спасяването на съзнателни същества и изпълнението на техните праисторически обети с праведни мисли и действия; как изискват от себе си да се придържат към принципи на Фалун Дафа, Истинност, Доброта и Търпение,

Имаше дългогодишни практикуващи, които практикуват Фалун Дафа повече от 20 години. Имаше и нови практикуващи, които са започнали да практикуват осъзнато от началото на тази календарна година.

По традиция, есето на главния координатор на Българска Фалун Дафа Асоциация (БФДА) даде ход на конференцията.

Пейо Иванов споделя: „Увеличих времето за изучаване. Понякога прочитах по няколко лекции на ден. Започнах да правя опити за изучаване на дълбоко ниво. В началото не разбирах това добре и след известно време осъзнах, че не темпото на четене, а разбирането и концентрацията са именно ключът за това. Имаше моменти, в които дори в едно изречение намирах толкова нови неща, че ми се струваше като прочит на цялата книга. Понякога редувах една и съща лекция - прочит и видео. Това също оказваше осезаем ефект. В свободното си време се стремях да използвам софтуер и платформите създадени от практикуващите. GJB, GJW и Шен Юн Зуо Пин, ЕТ и Клиърхармъни. Ежедневното използване на тези приложения увеличаваха усещането ми за присъствието на милиони Дафа практикуващи от цял свят и ме откъсваха от големият багрилен казан в човешкия свят. Стремях са да участвам в повечето организирани събития, защото средата от практикуващи е най-цененото за нас и израстването е най-бързо“.

Керачка Параскова споделя: „В началото доста често имах негодувание. Уж го премахнах, но пак се появява, за да ми напомни да го премахвам отново... „Не само не бива да си съперничите и да се борите като него, но и не трябва да изпитвате негодувание срещу него в сърцето си“. Лекция 4, „Джуан Фалун“. Привързаността към негодувание за мен означава, че не вярвам в Дафа и в Учителя, че е аранжирал нещата за мен, за да се повиша. Когато протестирам срещу нещата, които ми се случват, ставам като обикновен човек, който винаги е недоволен от нещо. Всичко, което ми се случва има някаква цел, и това е повишаването на шиншинга ми“.

Орлина Андреева споделя: „Изучаването на Дафа ми помогна да осъзная, че трябва просто да приемам хората около мен, те не случайно са такива. Колкото повече напредвах в култивацията, толкова повече дразнението ми към клиентите намаляваше. Бях запазила в съзнанието си думите на учителя: „За да се усъвършенствате истински, трябва да усъвършенствате съзнанието си“ (Джуан Фалун – „Защо вашият гонг не се повишава с практиката ви“. И аз се стараех да правя точно това. Започнах да разглеждам арогантното и дразнещо поведение на клиентите като среда, чрез която да повиша своя шиншин и преобразувам карма. Когато разговарям с тях, аз си повтарям принципите на Дафа – „Истинност, доброта и търпение“ и се старая, без значение как постъпват или говорят те, аз винаги да постъпвам и говоря водена от тези принципи. И общуването с тях стана толкова по-леко, дотолкова, че често чувам коментари от колегите си, как успявам да бъда толкова спокойна, как успявам да убедя клиента в определени неща. Е, оказа се, че безбройните обучения в банката не успяха да ми помогнат в работата ми така, както ми помогна Дафа“.

Катя Калфова споделя: „Аз съм тази, която е натрупала тази карма, така че аз съм тази, която трябва да се изправи пред нея и да я премахне. Това е болезнен, понякога съкрушителен, процес, за да разпознае човек своята обида, неадекватност и завист. Трябваше да се примиря и смиря с това къде не съм успяла да се самоусъвършенствам. Опитвам се да развия механизма за гледането навътре, като се опитвам да бъда бдителна за всяка мисъл, веднага щом се почувствам малко нещастна или разстроена, когато нещо не става по моя начин. Щом се развълнувам, се опитвам веднага да се запитам: „Защо съм разстроена?“. Добре би било, ако успея да го превърна в осъзнат навик – да съм бдителна за всяка моя мисъл като не забравям да се възприемам за Дафа практикуваща“.

Сергей споделя: „В един момент видях в себе си неприязън към хората. Чувствата ми бяха наранени. В крайна сметка бях пътувал 3 часа, за да ги поканя на изложбата, а те ме игнорираха, при това с недоволни физиономии. Много от тях просто махаха с ръка и подсмърчаха на отправената покана. А това ме обиждаше и унижаваше, особено когато го правеха минувачи с очевидно нисък социален статус…Осъзнах, че в такива моменти мисля преди всичко за себе си, а не за другите. Мислех повече за собствените си интереси и загуби, а не поставях интересите на другите хора на първо място. Когато видях този пропуск и промених мислите си, пред мен се откри друга картина. Почувствах колко трудно е за хората да живеят в постоянна борба за оцеляване. Повечето от минувачите носеха големи торби с храна и беше очевидно, че мислят повече за проблемите с храната, отколкото за живопис и картините. Стана ми жал за тях и в очите ми се появиха сълзи“.

Таня Калфова споделя: „Всъщност осъзнах, че имам силна привързаност не толкова към лично самоизтъкване. Имам „патриотична“ привързаност: да утвърждавам България и българските заслуги към света като цяло, но към онзи момент, когато изпратих разказа си, не размислих, че разказвайки за българската „следа“, аз всъщност, несъзнателно щях да омаловажа усилията на практикуващите в Италия, а не това беше целта. Проумявайки това, се почувствах засрамена. От кореспонденцията с нашата редакторка в „Минхуей“ по повод разказа за практикуващите в Затвора и във връзка с един друг разказ за български практикуващ със сериозна международна дейност, в ума ми трайно се избистри и запечата важността на мотива при всяка дейност, свързана с Дафа, а именно: целта не е да разкажем и покажем какво и колко е направил някой практикуващ, а винаги да предизвикваме усещане за величието на Дафа“.

Елен Димитрова споделя: „Напуснах стаята на директора и имах чувство за лекота, сякаш бях разтоварила тежка раница от плещите си. Това е един от моментите, когато си мисля, че Учителят използва ситуациите, за да насочи вниманието ни към нашите привързаности…Прибрах се вкъщи и плаках. Плаках за това, че най-накрая съумях да кажа край, с помощта на Учителя. Но тогава, тогава започна истинското осъзнаване на причините за дългото ми отлагане да предприема тази крачка. В кратък разговор със себе си стигнах до извода, че зад този отказ са се струпали куп привързаности. Някои от тях знаех, но други бяха абсолютно неочаквани… Тук мога да кажа само, че съвсем осъзнато лъкатушех - ту се придържах към принципите и се мерех с тях, а когато не ми беше удобно - се мерех с обикновеното човешко общество“.

Александра Ботева споделя: „Осъзнавайки важността на всеки Дафа проект в т.ч. „Епок Таймс България“, се опитвам да поддържам в съзнанието си активна отговорността на Дафа практикуващ - да не допускам първата ми спонтанна мисъл дори да се доближава до негодуванието. Самоусъвършенстването е гледане навътре, а не осъждане и критикуване на другите. Продължавам да имам тестове, особено с практикуващи, които отправят към мен критики, които не успявам да премина с търпение и издръжливост, и най-вече да погледна навътре, да призная, че не съм се справила добре, да приема критиката и да се подобря, благодарение на нея… Разбира се, тестовете продължават, но когато се сетя да ги погледна с очите на практикуващите от Китай, доколкото мога да си представя тяхната реалност, моите изпитания ми изглеждат толкова малки и незначителни. Тогава ме хваща срам заради проявените егоизъм, осъдителност, липса на издръжливост и прочее. Иска ми се все по-бързо да идва осъзнаването, че ниският ми шиншин стандарт има нужда от своите изпитания, за да се повиши и закали“.

Златко Добрев споделя: „Казах си, че съм практикуващ Фалун Дафа и трябва да се държа с клиентите по-добре. Когато минаваха покрай мен започнах да ги поздравявам и да се усмихвам. Питах ги дали мога да им помогна с нещо, стараех се да нямам негативно отношение към тях. Когато идваха при мен за съдействие, аз ставах и ги насочвах. Спрях да мисля за по-голяма заплата и за всичко това, че съм третиран несправедливо. Колкото и да исках нямаше да ми се даде повече. Спрях да търся работа, да негодувам срещу шефа и да се оплаквам. Разбрах, че това е моето място, което Учителят беше аранжирал за мен. Тогава се случи нещо неочаквано. Работа ми за месеца се увеличи повече и хората започнаха да идват при мен за процедури. Същият месец направих двойно повече оборот и получих двойна заплата. Разбрах, че мисленето и негодуванието ми не е било правилно“.

Радослав Стоянов споделя: „Много пъти съм се питал: „А дали това, че тялото не е единно е основният проблем, всъщност?”. Преди години благодарение на изучаване на Фа и споделяне с практикуващи стигнах до извода, че основният проблем не е това. Основният проблем, според мен, е качеството на изучаването на Фа. Ако изучаваме Фа качествено и формираме разбиране, което е напълно вкоренено във Фа, не мисля, че ще има проблем, който да не можем да разрешим…Качествено изучаване постигам по време на наизустяване на Фа, тогава се концентрирам по-лесно и усещам почти материално сливане с книгата и силно пречистване“.

Пламена Динева споделя: „И така, още с книгата „Фалун Гонг“ аз отказах привързаностите си към цигари, кафе, щоколад и алкохол. Казано накратко. вкусът ми се изменяше и ставаше необяснимо различен. Станах по-жизнена сутрин още след първия месец от практикуването ми. Всъщност, тогава разбрах, че мога без всичко, от което съм си мислила, че не мога. Това беше най-малкото, което ми се случи като промяна. След като започнах основната книга „Джуан Фалун“, животът ми се завъртя на 180 градуса…Дафа се превърна в част от моя живот, за краткото ми време, в което практикувам се убеждавам, че когато правиш всичко от сърце без личен интерес всичко в живота се връща в пъти повече… Емоцията е най-трудната привързаност за премахване, която имам още да преодолявам, но се надявам да я изчиствам през времето“.

Илия Милев споделя: „На следващата национална среща, след изучаването на „Джуан Фалун“, отидохме на улица Витошка. „Ако ме види някой познат?“. Бързо премахнах тези мисли, но все пак напрежението в мен остана. Започнах да раздавам брошури и да промърморвам нещо, едва ли не машинално. Две момичета се спряха, едното наведе глава към мен и ми каза: „Не разбирам какво ми говориш“. Веднага осъзнах: „аз не съм тук да отбивам някакво задължение, а да разяснявам истината и да помагам на Учителя в спасението на съзнателните същества“. Започнах да говоря отчетливо, да се стремя да обяснявам, да се отнасям със състрадание дори и към тези, които рязко ми отказваха внимание. Някои започнаха да разбират и дори някои се подписаха. Оттогава, винаги, когато има събитие се стремя да съм много концентриран“.

Десислава Атанасова споделя: „Погледнах в себе си, казах си: гледай хубаво и истинно, за да видиш, какво в теб не е праведно и какво ти пречи да премахнеш тази преграда между вас. Така видях, че ги съдя, че си мисля, че напредват доста бавно и че са лениви и безотговорни, а от тях се очакват големи и сериозни - ВЕЛИКИ ДЕЛА. Видях своето нетърпение, мислех си повече за крайния резултат, отколкото за самия процес. Видях привързаността си към славата и успеха, самоизтъкването си, както и егоизма си, проявяващ се в силното си желание да поставя своите нужди и себе си на първо място…Само поставяйки се на мястото на другия, както и мисълта дали в даден конфликт, той, другият, ще може да понесе „удара“ и поддържайки доброжелателно и състрадателно сърце ще успея да трансформирам съзнанието си от човешко в праведно…Така, аз отстъпих не една, а две крачки назад, огледах се отвътре, истинно и честно, и осъзнах, че дължа благодарност и уважение на всеки един от съпрактикуващите, особено на тези в групата в родния ми град, тъй като те всички със своята праведност, поле от чиста и положителна енергия са част от моя път, са част от моя успех.

Осъзнах, че само чрез безусловното следване на Закона и съзнателното и старателно изучаване на Фалун Дафа, изоставяйки решително своите привързаности ще мога да изпълня дълга си към Учителя Ли“.

Костадин споделя (Иван Бързаков чете есето на Костадин): „Не трябва да има силно емоционално обвързване при срещите ми с други хора. Често, когато срещам някого, го виждам по начина, по които аз искам да бъде и точно тогава срещата се превръща в зависимост. Но ако виждам това, което е в човека и го осъзнавам, и съм благодарен за това, което наистина е той, а не това което искам да бъде, тогава всъщност, се осъзнавам на по-високо ниво. Осъзнаването на това при срещите ми с други хора и отстраняването на зависимостите, които те пораждат, е целта на тези срещи, наредени от Учителя. Привързаността, „превръщане на човешкото общуване в зависимост“, ме ограничава. Мисля, че пътят за справяне със зависимостта при срещите ми с хората е всъщност, да осъзная каква е функцията на един човек в живота ми. Ако осъзнавам присъствието на един човек, като едно разумно присъствие, с някаква мисия, с божествена аранжировка - то тогава няма да имам това привличане и зависимост към образа, който очаквам/искам от даден човек“.

Здравко Димитров споделя (Иван Бързаков чете есето на Здравко): „След кратко време, за втори път на поредната петиция за нарушаване на човешките права, се загледах в малка брошура с онлайн упражненията на Фалун Дафа. Тогава си помислих „защо в нашата малка държава нямаме сайт с онлайн упражненията?“… На следващия ден, в кратък телефонен разговор с координатора, той каза: „Ти си човекът за този проект. Действай!“… В този момент гореща вълна положителна енергия премина през цялото ми тяло. Започна много интензивен процес на организация. Първо направих груб план с важните точки, по които да работя … Сега, като се върна и мислено мина по пътя на подготовката, виждам колко добре е бил аранжиран целият процес за мен. Ако бях позволил на моите вътрешни страхове да вземат връх, щяхме всички да загубим възможността от представянето на сайта в нашата държава. Докато пиша сега, осъзнавам колко е голяма силата на обединеното тяло на Дафа практикуващи, не само в нашата страна, а и в целия свят“.

Даринка Бързакова споделя: „Вярата ми в Дафа е силна и това много ми помогна. Виждам свастиката от години. Един ден докато гледах филм там имаше луна и аз видях свастиката, проектирана върху луната през телевизора… Много често ми се спуска лилава светлина. Златистият цвят в друго измерение е лилав цвят. Изцяло съм се оставила в ръцете на Учителя и когато нещо ми е трудно, се обръщам към него, не за помощ, а просто да ми покаже верния път. Живея с принципите на Дафа. Нещото, което много ми помага, е да правя лотоси с голяма любов. Пускам си лекциите на Учителя и правя лотоси, които са заредени с гласа на Учителя, който лекува, и си почивам“.

Водещите на Десетата Фа конференция - 2024