Петте вида тъмнина

(Minghui.org) Майстор Куан, известен също като Дзие, бил знаменит музикант от царство Дзин, едно от царствата, наречени така през периода на Пролет и Есен в Китай, от 770 до 476 г. пр.н.е. Музикантите от най-висок ранг в тази епоха обикновено са получавали титлата „Ши“ (Майстор). Тази титла е в сила от около 572 до 532 г. пр. н. е., по време на управлението на владетелите Дзиндао и Дзинпин. В документи, отнасящите се от управлението на династията Хан, тази титла се споменава като представителна за онези, които са били особено талантливи в музиката. Наричали Майстор Куан наричали „Мъдрецът на музиката“.

Макар че Майстор Куан бил музикант, известен с умението си да свири на струнен инструмент, той често давал съвети на владетеля на кралството относно управлението на страната. Опитвал се е да направи всичко възможно, за да поддържа просперитета на кралство Дзин.

Майстор Куан бил сляп. Той често назовавал себе си „слепият чиновник“. Казват, че когато свирел, конете спирали да преживят трева и вдигали глави, за да слушат чудната музика; птиците спирали да летят и запленени слушали внимателно. Когато изпълнявал музика от Цинхуей, използвайки особената техническа апликатура (редът и редуването на пръстите при свирене на музикален инструмент), 16 небесни жерава грациозно прелитали покрай него, като крякали и имитирали танцови движения. Когато изпълнил музиката „Циндзяо“, която император Хуанди композирал за събирането на божествата и духовете на планината Тай, при звука на първите ноти слънчевото небе внезапно се покрило с тъмни облаци. Когато зазвучала втората част, се разразила силна буря. Когато прозвучала третата част, вятърът откъснал покрива на двореца, драпериите в стаите, счупил тежките жертвени инструменти, а керемидите на покрива се разпилели на парчета и покрили пода.

Владетелят Дзинпин се възхищавал на Майстор Куан. Винаги, когато срещал трудности или имал да решава каквито и да са важни въпроси, той се съветвал с него.
Веднъж, беседвайки с Майстор Куан, владетелят Дзинпин отбелязал: „Вие сте много мъдър, но сте сляп. Вашият свят трябва да е много тъмен“.

Куан отговорил: „Това не е съвсем вярно. В света има пет вида мрак, но нито един от тях не ме засяга.“

„Какво имате предвид?“ – попитал Дзинпин .

„Добре, ще ви обясня всичко по реда си - казал Майстор Куан.
„Всеки знае, че чиновниците вземат подкупи и хората няма къде да се оплачат, когато с тях постъпват несправедливо, а владетелят си затваря очите, не забелязвайки всичко това. Това е първият вид тъмнина.
Царят използва нечестни служители вместо лоялни такива. Глупави хора заемат високи постове а лошите хора потискат мъдрите и добрите и царят не знае за това. Това е вторият вид тъмнина.

Хитрите хора са двулични, крият истинския си характер, но са уважавани, а в това време добрите хора са клеветени и ги прогонват. Царят обаче не забелязва това. Това е третият вид тъмнина.
Страната е бедна, народът е изморен, но владетелят харчи всички средства за укрепване на военната мощ, стремейки се към грандиозни подвизи. Той е обвит в ласкателства и не желае да се пробуди. Това е четвъртият вид мрак.

Човекът не може да различи доброто от злото, законът не се съблюдава, корумпирани чиновници изкривяват закона, хората не могат да живеят в мир, а владетелят не разбира всичко това. Това е петият вид мрак.
Нито едно царство, притежаващо тези пет вида тъмнина, не е избегнало крах. В сравнение с тях моята тъмнина е само една малка тъмнина, която изобщо не угрозява царството“.
Владетелят Дзинпин бил много трогнат, чувайки тези прекрасни думи. Той бил изпълнен с решителност, да работи усърдно за благото на своята страна и с всички сили да се постарае да стане мъдър, морален и честен владетел.
В един друг момент, принц Дзинпин бил устроил банкет, за да развлича своите служители. Намиращ се в състояние на алкохолно опиянение той казал: „Ха-ха-ха! Няма по-голямо щастие в живота от това да си цар! Думите на един цар никой не смее да наруши!“.

Майстор Куан седял до него. Когато чул тези думи, той вдигнал музикалния си инструмент, цин, и го хвърлил в посоката, в която седял владетелят Дзинпин. Владетелят се стреснал и побързал да избегне удара. Цинът на Майстор Куан се ударил в стената.

„Майсторе, какво правите?“ - попитал, поразен Дзинпин.
Майстор Куан отговорил: „Току-що един низък човек говореше глупости и за това исках да го ударя“.

Дзинпин гневно отвърнал: „Точно това исках да кажа!“.

Майстор Куан поклатил глава и казал: „Според мен това изказване изобщо не прилича на това, което е длъжен да каже един владетел на царство“.
Виждайки, че Дзинпин е бил доста смутен, чувайки това в присъствието на толкова много хора, чиновниците, опитвайки се да спечелят благоразположението му, предложили: „Майстор Куан ви оскърби. Следва да бъде наказан!“.

Майстор Куан стоял със студена усмивка на устните си.

Владетелят Дзинпин се замислил за известно време. Накрая той махнал с ръка и казал: „Верните думи на Учителя звучат неприятно за слуха. Нека просто ги приемем като негов съвет към мен. Нека забравим за това“.
Мастер Куан виждал, че владетелят охотно се вслушва в съветите му, и често, докато свирел на музикален инструмент, го съветвал по въпроси от държавните дела. Той правил всичко възможно, за да поддържа благоденствието на царство Дзин.

Когато владетелят Вейсян бил изгонен от своя народ заради тиранията му, владетелят Дзиндао помислил, че хората са отишли твърде далеч. Но Майстор Куан опровергал мнението му, като казал: „Когато един владетел е добър, хората обезателно го поддържат. Владетел, който е тиранин, докарва хората до отчаяние. Защо да не могат да го прогонят?“. Това се сторило съвсем разумно на владетеля Дзинпин и той поискал съвет как правилно да управлява царството. Майстор Куан просто казал две думи: „Доброта и справедливост“.
Узнавайки за това изявление, жителите на съседните царства казали: „Дзин е държава, която не бива да се подценява, доколкото там дори един музикант може да повлияе на бъдещето, докато свири на своя инструмент. Длъжни сме да се отнасяме към тази държава внимателно и с уважение“. По онова време царство Ци било много силно и владетелят Цидзин също се съветвал с Майстор Куан по важни въпроси. Майстор Куан казвал: „ Владетелят трябва да донася полза на народа“. Майстор Куан бил уважаван от различни царе и принцове, както и от народа. В по-късните версии на легендите го назовавали Богът на музиката.

Днес хората считат, че историята за Майстор Куан е просто легенда. Всъщност Майстор Куан е бил самоусъвършенстващ се от високо ниво. Въпреки че е бил сляп, сърцето му е било спокойно и чисто. Той можел да разбере дълбоки принципи, които били недостъпни за обикновените хора. В същото време той можел да разгадае характера на човек, слушайки го как свири или пее. Освен това използвал музиката си, за да коригира „петте елемента“ в тялото на владетеля Дзинпин, хармонизирайки неговите ин и ян и помагайки му да възстанови здравето си. (Съгласно китайската традиция петте елемента са земя, огън, метал, дърво и вода, за които се смята, че съхраняват силата на съзиданието вътре в човека и се предполага, че са свързани с качествата на студа, топлината, сухотата, влагата и вятъра, които от своя страна влияят на черния дроб, сърцето, далака, белите дробове и бъбреците).

Настоящият владетел на Китай за съжаление в безпрецедентен мащаб демонстрира всичките пет вида тъмнина, за които Майстор Куан разказвал на Дзинпин. Често можем да почерпим мъдрост от историите на здравомислещите хора от древността. Дано тази история помогне да се отворят очите на онези, които вървят по стъпките на такъв безпринципен и жесток владетел.

Връзка към източника: ru.minghui.org/