Разкриване на истината през вековете: колко ужасни са извънбрачните връзки?

Даже праведността може да привлече беда

В „Древните книги по нравствено възпитание“ има разказ за млад учен от Чанчжоу, който бидейки признат за своите литературни таланти, в състояние на опиянение мечтал, след успешно положени императорски изпити, да вземе за жена съседско момиче. Душата на преписвача на книги същата нощ напуснала тялото му и попаднала в Ада, където той видял в Книгата знак с червена мастилена отметка името на учения: „Макар и мислите му да са основани на мечти, реалността зависи от човека“. Заради своите порочни фантазии от първия месец по лунния календар той едва не замръзнал до смърт на станция Сунлин.

Снимка: freepik.com

В друга история се казва, че Ли отседнал в хотел, когато отивал на държавни изпити. Собственикът на хотела бил много радушен и разказал, че през изминалата нощ сънувал сън, в който Духът на Земята казал, че утре ще щял да дойде учен с фамилия Ли, който да вземе първо място на държавния изпит и той трябва да се отнася добре с него.

Ли Шен бил извънредно радостен от чутото, мислейки си за това, че се оженил за жена си, когато бил беден и сега, когато стане чиновник, следва да се разведе с нея и да се ожени за друга. На следващия ден на собственика отново му се присънил сън, в който Земният Дух казал: „Този млад учен е недобросъвестен. Той още не е спечелил научно звание, а вече иска да изостави първата си жена. Този път той ще се провали на изпитите!“. Ли Шен се върнал вкъщи разочарован и потиснат.

В Древен Китай имало такава пословица „Няма такива дела, които би било срамно да покажа на хората, и такива мисли, които не трябва да разкажа на небето“. Двете истории говорят за това, че човек е длъжен да се стреми към чистота на мислите и постъпките си, за да остане честен, искрен и справедлив.

Литературна промивка на мозъци

За възрастните хора в годините на тяхната младост били извънредно популярни романтичните филми, когато в обществото господствали ценности, ориентирани към преследване на слава и изгода, и изразът „Колко струва моралът?“ отразявал вътрешното състояние на много хора. Някои ги изпълвала мисълта, че любов – това е висша ценност, превъзхождаща брак и морал. Главните герои в романтичните филми притежавали изключителна красота, грация и харизма. Възхитените зрители лесно се поддавали на влиянието на идеализираните образи, които можели да доведат до изопачена представа за семейството и брака.

Древните използвали израза „съпрузите се отнасят един към друг с уважение, като към гост“, за описване на хармонията и уважението, за отбелязване на щастлив и успешен брак. Обаче, мнозина смятат древните хора за скучни и консервативни, лишени от права и свободи.

Колкото повече свобода в отношенията между мъжете и жените, толкова по-малко щастливи се чувстват съвременните хора. Моралният етикет не ограничава, а защитава хората, подобно на ограждението на криволичещ горски път, който предпазва автомобилите от пропадане. „Мъжете и жените са различни“ – този и други стари принципи всъщност са неподвластни на времето. Следвайки ги колкото се може по-често – е полезно за самия себе си. Установете заслон за себе си, за да се защитите от грешки.

В миналото хората ценели и уважавали честните и откровени хора. Лекомислените, независимо от талантите им, ги считали за ненадеждни. Тези, които водели безпорядъчни отношения, осъждали за „лошо поведение“. Съвременните хора предпочитат „обаятелни“ и „страстни“, а в края на нещата избират алчни и егоистични. Както се казва, „след толкова варианти аз избрах пробитата лампа с течащо масло“.

Някои хора са в състояние на брак, но сърцата им са неспокойни като трева и жадуват за любовни преживявания. Нима по-рано не им се присмиваха като на „непорядъчни“? Такъв човек, всъщност, е сексуално зависим. Някой е казал: „Любовта – това е само кратковременна наслада, предизвикана от хормоните. След като хормоните изчезнат, всичко в края на краищата ще се върне към обичайното състояние“.

Съвременната художествена литература с нейните завладяващи сюжети възбуждат ума и поставя хората в зависимост от духовния опиум и човек забравя, че изкуството трябва да е издигнато от самия живот. Когато хората се опитват да въплътят телевизионните или кино истории в своята реалност и започнат да търсят извънбрачни „любовни връзки“, това може да се сравни с купуване на билет за експреса към ада, доколкото такива действия водят до разрушителни последствия. Някои хора драматизират всичко и нямат ясно и разумно възприятие на реалността.

Класическите филми за любов показват множество прекрасно заснети моменти, трогващи душата и предизвикващи силни емоции, дълбоко оставащи в съзнанието. Хората не могат да забравят впечатленията от детството и младостта, особено когато те се преплитат със съвременните ценности, създавайки силни емоционални преживявания, които се явяват разрушително оръжие.

Фразата „Влюбените в края на краищата се оженили“ е взета от книгата „Западната пристройка“ (юанска драма*) на автора Уан Шифу. Тази книга предизвиква у много хора греховни мисли и похот и Уан Шифу понесъл ужасна съдба, отхапал си езика, от което умрял. Всъщност това предложение е невярно от точката на зрение на традиционните представи. Древните са смятали, че бракът е обусловен от кармата и хората са длъжни да пазят съдбата и благословиите, а не съвременните ценности – „чувствата са по-важни от всичко“.

„Любовта възниква незабележимо, но с развитието си става все по-силна и дълбока“ – известен афоризъм към предисловието на песента „Беседката с божура“ на китайския драматург Тан Сяндзу. В даденото произведение са описани страстните чувства между мъжа и жената с използването на изискани и цветни изрази. Същата пиеса добавя дълбочината в разбирането на природата на любовта в контекста на произведението, показвайки нейната неизбежна интензивност и всепоглъщащо въздействие. След смъртта на автора, Тан Сяндзу, един човек го срещнал в подземния свят по времето на своите околосмъртни преживявания и разказал, че там той изпитвал мъчителна болка, сравнима с разкъсване на кожата и разцепване на плътта.

Самоанализ

Тези, които мечтаят за бурна, страстна любов, всъщност се стремят да запълнят със страсти своята суета и пустота в сърцето. Вместо да изпитва искрени чувства към партньора си, такъв човек е по-загрижен да го обичат и да му се възхищават. Нима от друга страна не е така? Като че ли всички се наслаждават на играта си и им е все едно какво чувства партньорът им. Всеки иска да вярва, че някой е възхитен от него и не може да го забрави – нима не е смешна нарцистична мисъл, възникнала в резултат на ослепяване на мъдростта?

Много предполагат, че само преминавайки през бурна и страстна любов може да се създаде добра емоционална основа за брак. Двойките, на които са им чужди излишните страсти и извънредни емоции, могат да имат по-здрави и стабилни отношения в сравнение с тези, които живеят в състояние на постоянно емоционално напрежение. Някои търсят силни усещания и приключения, вместо да се наслаждават на спокоен живот. Тези хора не могат да се успокоят, докато не изчерпят възможностите си до предела. Само с търпение и взаимно уважение може да направиш брака си щастлив, а не със стремеж да намериш „правилния“ партньор, сменяйки един за друг.

Ако в брака съпрузите не отделят достатъчно внимание за взаимни похвали и комплименти, то похвалите от страна на други хора могат да накарат единия съпруг да почувства, че тези други хора го разбират по-добре и го познават повече. В тази заблуда по правило попадат тези, които обичат да чуват само приятни неща по свой адрес. Този, който е честен и праволинеен, се отнася искрено към половинката си.

Те не ви правят комплименти, не лъжат и не се възползват от вас. Някои двойки някога са изпитвали силни чувства, но с времето все по-често започнали да се отнасят надменно един с друг, карат се и си устройват хладни войни. Аз мисля, че много от тях постъпват така, защото са прекалено алчни за любов, твърде нетърпеливи да бъдат хвалени и ценени, и са недоволни, когато не получават това.

Хората, считащи себе си за способни да намират общ език с всеки, всъщност демонстрират привързаност към слава, богатство и емоции. Във взаимодействието си ще демонстрират загриженост и страстна привързаност. Всичко това напомня на сюжет на романтична драма. Под булото на истинска любов, всъщност, се крият човешките слабости. Злото рядко се представя пред хората в истинския си облик: даже и злодеите могат да се маскират като добродетелни и мили хора, за да въведат другите в заблуждение. За това външната привлекателност може да бъде измамна и истинските намерения често са скрити под слоя на „мил“ и „добър“ облик.

Извънбрачните отношения в крайна сметка носят само страдания, отхвърляйки порядъчните хора и избирайки тези, които са движени от желанието да получат удоволствие. Като не виждат негативния опит на миналите поколения, хората все едно се стремят към самоунищожение, и като пеперудки летят към огъня. Сапунените опери (любовните сериали) оказват въздействие на зрителите, заставяйки ги да се чувстват единствени и най-важните обекти за любов, достойни за възхищение, като си играят със суетата им. Не вярвайте, че вие сте „уникални и по-добри“. Приятните думи могат да ви вкарат в заблуждение, за което ще се наложи да заплатите горчиво. Бъдете предпазливи към ласкателства и комплименти.

Сред всички пороци главният е блудството

Император Уенчан казал: „Небесата често изпращат нещастия на любителите на плътските удоволствия и възмездието настъпва много бързо“. Някои хора се държат така, като че ли са с неясно съзнание, не осъзнавайки реалността на случващото се. Тези хора са неспособни да оценят постъпките си и не изпитват страх от последствията. Ако такива хора не започнат да контролират поведението си, всеки момент могат да се сблъскат с истинска беда или катастрофа.

Ние живеем в свят на хаос, подобен на този описан в песента (Морският град Ракшас), където царят безпорядък, преобърнати ценности, безчинстват зли духове, разпуснатост и излишество. Нравствеността на хората по света повсеместно запада. Сред хората с лоша репутация са немалко представители на „елита“, които имат способности и обаяние, и някои от тях се считат за добри хора. Честните и добросъвестни хора няма да имат нечестни или зли намерения относно обсъждания въпрос. В мелодрамите някои герои проявяват морални достойнства, такива като мъжество и доблест, но въпреки това участват в аморални любовни отношения, което прави техния морал фалшив. Този аспект служи за мерило за оценка на нравствените критерии на човека.

Колкото повече човек чете истории за кармичното възмездие, толкова повече благоговее пред волята на Небето. Въпреки че изпитните работи на един учен били практически идеално изпълнени и можело да получат максимална оценка, една от тях случайно била изгорена от пламъка на свещ, така че работата не можела да бъде предадена за оценяване. Този учен е бил лишен от звания или титли заради това, че е съставил бракоразводно споразумение по молба на един човек.

Живеейки в бурен и непокорен свят, прекалено далече от правилния път, тези истории ни служат като откровения за небесните стандарти. Разводът се разглежда като действие, противоречащо на предначертаното и одобрено от Свещените Писания или божествените нагласи. По-късно ученият помогнал на двойката да възстанови брака си, неговата кариера и социално положение стремително се насочили към върха.

Осъзнавайки нанесената им по-рано вреда, той продължил да помага за помиряването на съпрузи, предотвратявайки разводи и с това съхранил много семейства. Не е чудно, че старата поговорка гласи: „По-добре да разруша десет храма, отколкото да разруша брак“. Древните са считали, че разрушаването на брака се смята за много по-голям грях от разрушаване на религиозни сгради, защото китайците вярвали, че бракът се явява „божествен съюз“ и е организиран от Небесата, което означава, че трябва да бъде защитен и съхранен на всяка цена.

Превръщане на нещастието в благословение

В „Сборник съчинения с висши принципи и откровения“ има история за поправяне на грешки и поощряване на добрите дела, превръщането на бедите в успех, чийто съкратен текст се намира по-долу.

Ян Хуейан живял лекомислен и развратен живот, посещавайки такива места, като „Цветната улица и върбовите пресечки“, известни със своите удоволствия и нощен живот. Веднъж на улицата срещнал човек, който му дал книга за добродетели, морал и правилно поведение. Като я прочел, той бил потресен и се разкаял: „Поведението, описано в тази книга, напълно съвпада с моето, като че ли са писали за мен, колко съм глупав! Това е толкова безсрамно! Древните мъдреци настойчиво убеждават за въздържане от аморално поведение и предупреждавали за падения, но ненавиждайки тези мъдри наставления, хората извънредно привързани към лоши зависимости, не познават граници и забрани, и така всъщност, фактически се отказват от себе си!“.

В този ден той се молил, коленичил и кадил благовония, като се заклел, повече никога да не прелюбодейства, и се заклел да напечата хиляда такива книги, за да намали извършените от него грахове. Той последователно осъществявал идеите си и на практика, и по такъв начин ефективно наставлявал хората на различна възраст. Доколкото той своевременно се разкаял и активно призовал към добродетелност, не само живял дълго, но и потомците му станали уважавани и успешни хора. Много е важно е да се вършат добри дела и да се изкупят собствените грешки. И действително, небесните закони наказват неморалното поведение и не прощават на тези, които не се разкайват.

Мъжете и жените до брака не трябва да се докосват един друг

В историята има писание, как младо момиче подарило монашески сандали на четиридесет монаха. Нейната красота и маниери предизвикали у тях чувство на любовно влечение. Старшият монах ѝ казал: „Доколкото ти пробуди в монасите желания и чувства, които ги отвличат от пътя на духовно развитие и водят до негативни последствия, пред теб сега има два пътя. По първия, ти ще се преродиш в женско тяло четиридесет пъти и ще се омъжиш за тези монаси, които се влюбиха в теб. Те също ще се прераждат в шестте кръга на прераждането, и където и да са попаднали, ти ще бъдеш принудена да се омъжваш за тях. По втория път, ако днес умреш тук, то ти ще прекъснеш цикъла на четиридесетте прераждания“.

Хората не бива да се стремят да привличат внимание към себе си, както го правят някои съвременни хора. Напротив, трябва да се замислят за това, как да избегнат вниманието от себе си, защото даже непреднамерената намеса в мислите на другите хора създава карма. Такива истории ни дават по-дълбоко разбиране на мъдростите на традиционното общество, защото, избягвайки извънбрачните връзки, ние понижаваме риска да загубим добродетели.

В Древен Китай съществували разделения на задълженията за мъжете и жените: мъжете се занимавали с ежедневните работи, такива като работа, политика и обществени дела, а жената отговаряла за дома. Тези норми отразявали социалните очаквания и културните традиции по това време.

Някои се замислят, как съвременното общество може да сравни с древните времена? Обаче във всички времена традиционните принципи си оставят неизменими, мъжът и жената не трябва да имат физически контакт, освен ако не са в семейни отношения. Всеки човек е длъжен да спазва този принцип според възможностите си. Главното тук е – да съхранят добрите намерения в сърцето, защитавайки себе си и другите. Боговете виждат и ценят искрените усилия за поддържане на морала.

• юанска драма - През периода VII век – IX век става популярен фарса – един от участниците попада в глупаво положение и търпи побой. През X век – XII век тази игра се превръща в цзацзюй (буквално смешно представление) и съответстващите им на Север пиеси юанбен. В този си вариант фарсът се състои от три, не съвсем свързани помежду си части, в които участват най-много 5 персонажи. Темите, които присъстват са исторически или битови. По-късно този жанр получава името юанска драма по името на монголската династия Юан.

Следва продължение...

Връзка към източника: yuanming.ru/