Соло танцьорката на „Шен Юн“: „Класическият китайски танц е танц от едно сърце към друго“

Една нощ преди повече от 20 години младо тайванско момиче сънува сън. То сънувало, че лети в небето и вижда група светложълти феи, които танцуват в облаците. Танцът им излъчвал светлина и топлина и вдъхновил момичето, да извика в съня си: „Искам да танцувам с тях!“.

През 2008 г. желанието ѝ се сбъдва. Младото момиче Хсиао-Хун Лин напуска дома си в Нантоу, Тайван, за да се премести в Ню Йорк и да се присъедини към „Шен Юн сценични изкуства (Shen Yun Performing Arts)“, за да стане професионален танцьор. Класическите китайски танци, които тя изпълнява за „Шен Юн“, ѝ напомнят за това, което е видяла в съня си онази нощ като дете.

Десет години по-късно Лин участва в над хиляда представления, докато пътува с „Шен Юн“. От най-млад член на трупата до опитен соло танцьор, Лин е преминала през изпитания и съзряване в живота и на сцената.

Главната танцьорка на „Шен Юн“ Хсиао-Хун Лин
приема с грация новите предизвикателства в живота си.
Фотограф: Лаура Фу / Рокля: Гюл Хюргел

Бях сляпа, но сега прогледнах

През цялата си кариера Лин се е учила да танцува от сърце - качество, което става все по-важно, когато започва да изобразява по-сложни в емоционално отношение герои.

Така например имало танцова драма, наречена „Доброта в лицето на злото“, в която се разказва за практикуваща Фалун Гонг - медитативна практика, която е преследвана в Китай от 20 години.

Танцовата драма илюстрира смелостта и упоритостта на героинята. Момичето от танцовата пиеса е било подложено на жестоко отношение и хвърлено в затвора заради практикуването на Фалун Гонг. Накрая роговиците на очите му са били отнети и продадени с цел печалба.

„Когато момичето било освободено от трудовия лагер, то вече било сляпо“, споделя Лин. „Бях със завързани очи и не можех да видя нищо на сцената. Когато се запътих напред и се блъснах в някого, толкова се уплаших, че се опитах да избягам. Но всъщност това беше майка ми, която дойде да ме вдигне“.

В този момент Лин решава да интерпретира образа си по различен начин от останалите танцьори на „Шен Юн“. Докато другите танцьори изпълняват сцената със сляпото момиче и майката, които плачат и се прегръщат, Лин решава да избяга и да скърби сама.

„Това е момиче, което избира Истинност-Състрадание-Търпение като свое убеждение“, споделя Лин, позовавайки се на трите принципа на Фалун Гонг.

„Моята героиня мисли за другите, включително за майка си. Тя мисли, че слепотата ѝ може да се превърне в бреме за семейството ѝ, и съчувства на майка си. Чувства се смазана, изгубена и накрая скърби сама и плаче в отчаяние в тъмнината“. Всеки път, когато Лин играе тази роля на сцената, тя се просълзява и наистина усеща болката на момичето.

По-късно момичето от танцовата драма се връща в дома си и отново започва да практикува Фалун Гонг. Тогава се случва чудо и тя възвръща зрението си.

„Всеки път, когато сядах на сцената, се молех в сърцето си на божествените същества да излекуват очите ми“, казва Лин. „Чувах музиката на акомпанимента и усещах, че мелодията идва от друго измерение. Тя ми говореше и успокояваше душата ми. Отново избухнах в сълзи, сякаш в сърцето ми се беше запалила светлина. Светлината освети и очите ми и постепенно ме изведе от мрака, докато не стигнах до светло място“.

Лин разказва, че когато е сваляла превръзката на очите, често е виждала публиката да плаче.

„Класическият китайски танц е танц от едно сърце към друго. Това е танц отвътре навън, първо от сърцето, а след това с движения на тялото“, споделя Лин.

„Така че, ако танцьорите играят на сцената с искрено чувство, тяхната изразителност и привлекателност ще бъдат силни и ще преодолеят всяка бариера между националност и култура. Хората по цял свят могат да разберат историите и смисъла, които стоят зад тях и са изразени в танца“.

Съчувствието на Лин към преследваните хора и разбирането ѝ за вътрешната доброта и благочестивост на героинята ръководят движенията и танца ѝ. От тази искрена емоционална връзка Лин успява да изрази автентично широк емоционален диапазон и да изобрази надеждата и отчаянието на своята героиня.

Лин казва: „При обучението учителите ни казват, че ако ръцете и очите са в правилните позиции, сърцето също трябва да бъде там. Тогава това ще бъде една наистина завършена и красива танцова стъпка.“

Шен Юн сценични изкуства.

Нова страница, ново предизвикателство

През последните десет години Лин печели два златни медала на Международния конкурс за класически китайски танц на телевизия „ Ню Танг Дайнъсти (NTD)“. Тя е и лице на плакатите на турнето на „Шен Юн“ през 2016 и 2017 г.

По време на натоварения график на турнетата на „Шен Юн“, при които те често изнасят по две представления на ден в продължение на три дни подред, Лин усвоява дълбоко чувство за постоянство и издръжливост. Миналата година същата тази вътрешна сила отново бива подложена на изпитание в нова среда и предизвикателство.

Лин е приета във Висшето училище на колежа „Фей Тиен“ за магистърска степен по изящни изкуства в областта на класическия китайски танц, върху която ще работи извън сезона.

Да си докторант по танци е предизвикателство, защото танцът е абстрактно изкуство. Освен това е трудно да се изрази в писмено слово. При това няма много исторически документи за класическия китайски танц, които да служат за източник на информация.

Въпреки тези предизвикателства, които според нея изискват също толкова отдаденост, колкото и танцуването, Лин вярва, че документирането на изкуството на класическия китайски танц е нейната мисия.

„Мисията на „Шен Юн“ е да възстанови пет хилядолетна, вдъхновена от Бога, китайска култура“, споделя тя. „Трябва да оставим нещо за бъдещето - не само представления, но и конкретни текстове и изследвания в полза на бъдещите поколения“.

Лин се надява, че тя и другите членове на състава ще изнесат затрогващи представления пред публиката по целия свят.

„Изискванията към нас са все по-високи с всяка изминала година. Всяко танцово движение трябва да бъде по-разтегнато, по-закръглено и по-съвършено“, казва тя. „Надявам се, че ще мога да вникна във всеки танц, да овладея танцовите движения и техники, да разбера музиката, и да осмисля и интерпретирам танца по-задълбочено“.

Връзка към източника: yuanming.de